Конусни фрезери - май им викаха и нещо друго ама не помня сега. В Стара Загора има един магазин дето имат доста неща - Анонс - https://anons.eu/index.php?route=common/home

Оборотите - колкото повече толкова повече. Мойта прави около 10к и нормално се работи с 40-50 мм/мин. подаване. Според мен 10к оборота не са достатъчни за тънки фрезери, но нямам повече. На 0.1 мм фрезер дори и при 10к оборота ъгловата скорост е нищожна.

Най-тънкото теоретично е около 0.11 мм с 0.1 фрезер - самия фрезер е нещо като трапец - върха е 0.1мм обаче с ъгъла си нагоре се разширява (има с по-малък и по-голям ъгъл - 10° - 20° - 30°). Заради този конус и понеже трябва да се "вкопае" 20-30-40-50 микрона в медта - фрезованото се разширява според зависи (може и да се сметне). Тия с 10° са супер крехки.

С фрезер 0.1мм и 10° съм правил 0.15 пътеки и 0.15 клирънс обаче на доста малка платка - в смисъл че фрезера не работи кой знае колко много време.

Не съм забелязал "изхабяване" - директно се счупва и почваш да псуваш, щото обикновено се чупи към края на платката

30° им става много голямо удебеляването при вкопаване. 10° се чупят много лесно - та 20° е златната среда. 0.1мм пак е твърде тънко (чупи се лесно). 0.3 и нагоре пък става прекалено дебело - става само за чистене на големи площи. И остава 0.2мм на 20° - не че те не се чупят ама поне има шанса да изкара една цяла платка. Реалистично с такъв фрезер може да се направи 0.25мм клирънс. Пътеките могат и да са по-тънки.

На Анонс фрезерите са качествени обаче са доста скъпи. Препоръчвам като за начало две кила евтини фрезери от алиекспрес. До първата сполучлива платка пътя минава през счупване на около 20-30 фрезера (най-малко). Китайските фрезери от алито са с трудно определима дебелина ама от една кутийка (10 бр.) поне няколко излизат горе долу за каквито ги продават.

Също така силно препоръчвам платки с възможно най-тънката мед - В ТМЕ от едно известно време може да се купи фолиран гетинакс със знайна дебелина на медта.

Стандартния фрезер е конусовиден 0.2мм/38мм дължина. 0.1мм има при по-новите машини, те могат да стигат и до 100к оборота. Нещо такова - 10,20,30 градуса и наистина е по-специален. Да ти кажа изхабява се. Той и софтуера си има таймер, колко време е работил и ти се обажда да го смениш - но обикновенно още преди това виждаш че започва да има проблеми или се чупи.
Стандартния за изрязване е цилиндричен 2мм / 36мм. Има и 1мм, но се чупи лесно, а май е и по-скъп.
Свредлата са също с дължина 36мм.
Конусовидните за големи площи мед са 1мм, 2мм и т.н. - ако не е по-лесно да се "обелят" със скалпела, т.е. медта да не се разкъсва лесно.
Иначе стеблото е 3.185мм или нещо такова.

Май по-лесно се намират като tungsten carbid CNC tools... но не е толкова лесно да намериш точно това което ти трябва.

Значи микроскоп с мерилка (да гледам колко надолу дълбае конуса), ламинат А4 (едно и двуслоен 1.6mm), подложка (масонит или каквото е там, мисля че е някаква пресована хартия), свредла и фрезери 1//2мм има, но с тоя end mill 0.2mm/36mm ще е по-трудно. Ето един подобен, но той е 37мм и е малко по-различен
https://www.ebay.com/itm/354079911074?h ... BM9qvApatj

ей тези са оригиналните
https://www.ebay.com/itm/255628227264?h ... R8jS5KSrYw

и оттам
https://www.kemmer-praezision.com/wp-co ... _08_23.pdf
https://www.kemmer-praezision.com/en/#services

но и те нямат точния тип в магазина си. Имат някакъв, който е срязан конус, но не точно какъвто е оригиналния. И разбира се го няма в магазина им.

Ей това ще е ...25лв. за едничко
https://www.mipec.eu/Micro-cutter-1-8-3 ... 2mm-d4.htm
https://www.mipec.eu/PCB-milling-and-dr ... 7_18_2.htm

Благодаря за отговорите. Съгласно препоръките Ви поръчах от китайските 0.2 на 20 градуса като за начало и фрезер 2мм за фрезоване по краищата. Диаметъра на опашката им е 3.175 мм (явно е някакъв стандарт)

А може ли да споделите малко опит относно софтуера за платки ?
Гледам из нета разни клипчета, на които вместо фрезер слагат нещо като игла и с него "опипват" през 1см по X и Y закрепената на масата на машината платка за да хванат евентуални кривини по "Z". После го свалят и слагат режещия фрезер.
Какъв софтуер се изолзва, за да направи такава корекция по Z?

Има ли опция на софтуера който генерира програмата за машината да му се каже да раздели фрезоването на цялата платка на отделни програми, така че по-лесно да може да се продължи след счупване на инструмент или спиране на тока?

Има ли опция софтуера да генерира програма за фрезоване на платката с 2 инструмента - първо финно с прецизен фрезер и после с по-дебел фрезер да зачиства по-големи по площ региони по платката? (вероятно 2 отделни програми, които да се стартират ръчно след поставянето на съответния режещ инструмент )

Какъв софтуер можете да препоръчате за генериране на машинната програма? Има ли безплатни такива?
(по-рано в тази и други по-стари теми се нищеше въпроса, но сега от гледна точка на натрупания от вас опит го задавам отново)

П.П.
Да спомена само, че в Пловдив в сградата на бившата АвтоЕлектроника на кукленско шосе имаше фирма (май беше немска на български емигрант), която май само заточваше такива финни свредла (а може и да ги произвеждаха). Бяха наели единия цех и го бяха напълнили с доста машини. Ходил съм там преди 15 години по друг повод и ми бяха подарили едни сет с десетина микро свредла.
Като имам път на там ще отида да проверя има ли я още и предлагат ли инструменти.

При мен няма истински Z и няма автоматично опипване или калибриране "опипване" - т.е. имам 2 оси и движение на мотора/главата - долу/горе.
Височината се определя от дебелината на подложката(трябва да видя колко беше за 1.6мм ламинат), дебелината на ламината (1.6мм).
Инструментите са 36мм (milling/гравиране) и 38мм (пробиване и изрязване по контур)
Финната настройка за гравирането е чрез микрометричен винт, който движи цялата глава в статично положение нагоре-надолу и после се гледа с микроскоп дали издълбаната калибровъчна отсечка е с исканата ширина, или трябва движение нагоре или надолу.

Иначе както отбеляза Ицо - това е като плотер с писалка - пише/дълбае/реже/пробива или не.

За другите със 3 или дори 4 оси ще се изкажат колегите - аз още не съм имал удоволствието да работя с такива машинки.

Мен ми се струва за такива инструменти са нажни 40-50к и нагоре обороти. Имам тук едни мостри които ми правиха, нв съм много впечатлен, виж лазерната машина по-добре се справя.

машинката си има предпочитани обороти, но може да регулираш. Мисля, че LPKF за стърженето беше 30000 или нещо такова.
Моторчето загрява 5мин преди да развие номинални обороти.

Идеята да се опипва платката с фрезер е тъпичка. В днешно време има LDS, TOF, лидари, и би трябвало да е елементарно да се "наснима" нивото на повърхността безконтактно.

Тъпа или не - но се използва. Преди седмици калибрирах един Ultimaker 5, голям 3D принтер с автоматизиран магазин за 5 материала - автоматичното калибриране се извършва точно с опипване. И странното е че не правят 3-4 и да определят развнина, ами май са 16 или повече - т.е. опипва цялата плоча. Мисля, че имат и някакъв капацитивен сензор, но не съм задълбавал.
Но пуснеш ли калибровката - точно това прави - 16 точки или повече по които плочата се вдига до докосване и разбира се остава малко материал. После вече има и калибровъчни принтове, но все пак това не е CNC и нищо че е голямо и скъпо, пак се води любителско.

На дрътия принтер в бачкането нивелацията на масата е безконтактна. Наскоро гледах при познат някакъв наточен "бамбуков" принтер. И той беше така.

Та това че нещо се било използвало, все още, не го прави добро решение.

Да помислим:
Начин 1: опипване с инструмент

позициониране по X и Y
Z бавно се спуска за да не се счупи нещо
при контакт, се записва позоцията на Z
позициониране по X и Y...

Начин 2: "снимка"

позициониране по X и Y
"снимка"
позициониране по X и Y
"снимка"

Кое ли е по-продуктивно и кое ли е по-защитено от колизии?
Въпросът е риторичен...

Ама аз не споря че метода със "снимката" не е по-добър - казвам какво се използва. И всъщност Ultimaker-a има и двете възможности.
Т.е. ако ти се счупи камерата или капацитивния датчик, има ръчен режим, който всъщност не е с опипване - а ти си нагласяш височината.
И така - нямам нищо против автоматичното и новото, но да не затриват ръчния режим за моментите в които сензора/ите сдадат багажа временно или за постоянно.

А и да не забравяме, че "масата" на едно CNC обикновено е монолитен блок алуминий, стомана или може би гранит и се опипват неравности в материала, който отнемаш - при 3Д принтерите имаш някаква масичка (дори и много стабилна), върху която се добавя материал.

Няма спор кой метод за "опипване"е по-продуктивен. За хоби машинки - времето за фрезоване на платка е несъизмеримо с времето на "опипване" преди фрезоване, така че като за без пари - метода си е идеален.

Въпроса ми беше кой софтуер за пост процесинг на платки си заслужава човек да разучава?
А и как въпросното "опипване" коригира движението по Z ? Самата машина ли си прави тази корекция или въпросната корекция се "вкарва" в програмата за пост процесинг и се включва в изходната програма за машината?

Някой може ли да даде линк към инфо или видео по въпроса?

аз нямам избор - използвам CircuitCAM и BoardMaster за LPKF. За старите модели които нямат камера и съоветна възможност, и нямат Z - това се прави ръчно.

Пускаш машинката с 0.2мм енд мил - и остъргваш примерно 1cm, след което дърпаш в парк позиция и гледаш с микроскоп дали е около 0.2мм, или бяга много нагоре или надолу и повтаряш процедурата, докато настроиш. Нищо не се пипа в софтуера.

Герберите се вкарват в CircuitCam и "изолираш" както искаш, или които части от платката искаш и експортваш към БордМастъра.
Там вече има неща за самата машина - валидни инструменти, обороти, ръчни управление, комуникация и т.н.

Това е при мене - при тези с камери и Z ос и други екстри, и автоматична смяна на инструменти - е друго.
Обикновенно има и прахосмукачка, която се включва заедно с мотора през отделна контролна кутийка, иначе си я включвам сам...

Ето един тайванец как прави калибрирането с допълнителна камера, всъщност S62 май има стандартно възможност за камера...не съм сигурен.
Иначе се прави ръчно, но обикновенно в началото на деня или при смяна на инструмент, което става 1-2 на ден, освен ако не работиш нон-стоп - не е кой знае каква загуба на време.

С какви странни неща се занимават хората...

Ами като за такива платки с камера не би трябвало да е никакъв проблем, въпросът в кому е нужно ...но може би е. Напоследък има някакво дърво с DHL, губят пратки и са малко по бавни, иначе поръчка от jlcpcb, идвашв за около 5 дни, от поръчката до доставката, с pcbway са идвали и на 3-4 ден ...да друго е от сега за след 5 часа но доста ограничения. За мен такава машинка има повече смисъл като пробивна. А правилен сеттъп по фотометода двослойна платка става за 40-50 Мин пробиването е това което бави.