Темата е повдигана няколко пъти, може да се опитаме още веднъж. Освен за платки, гравирането и рязането на разни пластмаси и метали (дори и стенсили) е доста интересно.

В момента ще се опитвам да съживявам едно LPKF Protomat C60, ако някой има подобно - по-старо, същото, по-ново - да пише да обменим опит.
Всякакви напътствия и коментари за инструменти, ламинати, филтри (за вакуума - да не дишаме стъклотекстолит), измервателни микроскопи или камери (за калибрирането), евентуално метализирани на отвори, та дори и изработка на многослойни платки и лазерно гравиране - са добре дошли. Някои от машинките имат и камери, и могат да се използват за асемблиране на компоненти.

Ако темата се хареса, Рек може да я закове.

При наличието на JLCPCB, PCBWAY и други подобни платкаджийници защо някой би се оборудвал с техника за дялкане на елементарни платки и би си губил времето с тая дейност?

Защото има приложения, а и не е ясно кога ще спрем да се разбираме с китайците, нали и не ги харесваме

Бай Китай не може да ми направи платка за час, дори най-простата - а това може. Няма за какво да спорим - не е само за платки, става за много неща. Дай да се фокусираме върху машинките.

Ето нещо като за начало - Европейския сайт нещо много го няма със софтуера, но на Щатския повечето стари и нови неща ги има, плюс документация. За LPKF.

Иначе гледам, че излизат нови машинки (китайски вероятно), които стават и за гравиране, и за платки, за асемблиране и дори май може да се монтира лазерна глава за гравиране и рязане на някои материали. Някои има ли впечатления?

Машинките като Protolaser които са предимно за плаксиглас, дърво и разни табелки, снимки и дори 3Д холограми - вероятно заслужават отделна глава.

Без ни най-малка нотка на заяждане...
Имам някакви наблюдения. Познат се беше запалил по идеята сам да си дялка дребни платки. Има CNC фрезичка. Купи софтуер - купер кам или нещо подобно. И се започна - ама платката трябвало да е много добре подравнена. ОК - шлайфани плочи, едно, друго. Ама платката се надигала по време на обработка. Хайде преработка на закрепването, вакуум помпи. Ама помпата била трифазна, а той тогава нямаше трифазен ток. Хайде инвертори.
Бъгове във софтуера...
Накрая го подкара. Направи няколко платки и заряза тая работа. Сега пак е клиент на платкаджийниците.

Подобно нещо създава впечатление за бързина и експедитивност. Да, вероятно е така, но някой трябва да се занимава с това, материали, инструменти, закрепване, почистване. Всеки фал те връща в изходна позиция.
Пък обслужване на машини.
Сервизиране на машини. Щото те се чупят понякога. И уви, почти винаги се чупят когато имаш работа, а не когато бездействат.

Варианта с платкаджийницата - изпращаш файла и докато платките станат готови се занимаваш с друго или бараш патето.
Ама бил се счупил инструмента, ама токът бил спрял. Трето, четвърто... Дори не разбираш за тия несгоди.

Пиша горното като човек разполагащ с някакви машинарии. Ами слугинстване си е. Ако някой твърди друго, вероятно спестява нещо.

Уф, така си и не точно - и аз не се заяждам изобщо. Аз не претендирам да разбирам нещо сериозно от CNC, но от тия LPKF - разбирам.
Обеснявал съм го и преди - тия старите нямат вакуум, нямат роботизирана смяна на инструмента - всичко е ръчно, платката се лепи с маскираща лента или каквото имаш. Подръжката клони към нула, но има къде - даже при чичо Дейв има разни които приказват. Затова си мисля, че може и да стане. Но трябва да има човек поне две машини, както и слугинче което има малко чувство и знание.

Ако вече е по-голяма машина - нещата се увеличават. Нещо като с 3Д принтерите - знаеш ли как, може - иначе се превръща в кошмар. Нямам никакво намерение да се конкурирам с китайците - но има случаи, които плачат за подобна възможност.

по-новия модел е голямо тамагочи.
за няколко години се разхожда 3 пъти до немечко за смяна на възлови компоненти, или поне така пише във фактурата
първия път нещо по шпиндела, после камерата за проверка на свредлата, третия път вече не помня.

софтуера притежава специфичния комфорт и праволинейност на немската мисъл (ала R&S). като ти цъфне някой екран, почва голямо дзверене кое къде е или как се казва.
машината рипа да работи с ентусиазма на първолак на 16-ти септември в 6:30 сутринта. би трябвало да я комплектоват с щатна кафеварка, стига оператора да може да понесе двайсетина кафета на ден.

ако правиш 1-2-3-4-5-6, има голям шанс всичко да мине. но ако поискаш да почнеш от 3, или да направиш само 4, освен кафета, трябва да има и аптечка наоколо.

шпидела му стана нещо, след като в неактивно състояние спря тока на машината. вдигна някаква грешка, заради която последва логистична операция (опаковане, пале, транспортна фирма, 2 месеца насам-натам). 'ремонта' излезе към 3 бонки афро. подпраяхме я с UPS, не е правила нови бели от тогава, ама остава усещането, че е повече до късмет.

та чак за платки е ползвана много малко. основно е за дупчене, последваща метализация (във вани на същата фирма) и нататък по класическата верига - резист, филм, ецване, мазане на солдер.

сандъка за метализация ми навява малко нееднозначни мисли за 'прецизните немци'. по-скоро ми идват асоциации с филмче в тубата как 'пакистанци заваряват колянов вал на камион' с електрожен. 0.3мм дупки метализира с почти 99% успеваемост. та се наложи да добавим към ваните и един китаец за е-тест.

все пак, при подходящ вятър, фазата на луната и посоката на вятъра, за един ден може да си направиш прототип с норма 5/5 милса. пускаш панелче от 4 или 6 платки, прекарваш ги през теста и получаваш поне 2 годни. но си е врътня, голяма.

като мине година и направиш сравнение с този вид прототипи и пускането им при китайците, резултата не е особено еднозначен.
забавянето от китай (поне тук) идва основно от черната дупка куриер-митница. там сроковете са абсолютно непредвидими (квантовия компютър на митниците пак се бъгна и не приема). голите платки си имат митнически номер с нулево митò. цената на самите платки обикновено е ~10лв, но трябва да се плати ДДС на тях и на транспорта. и ако успееш да се наредиш на електронната опашка рано сутрин, има някакъв шанс да ти ги освободят до вечерта.

"Прецизните немци" са на мойта възраст, ако не и повече - 48 години в бизнеса - вероятно им е време за залез?
Ако ще го обръщаме пак на пишкомерене - заповядайте.
Темата е за всички машини, аз имам положителн опит с LPKF. Ако имате други машини, които да препоръчате или не - както и други процеси като метализация, асемблиране и т.н. - клавиатурата е ваша.

По думите на познат занимаващ се професионално с насищане на платки, работата със стенсилите е и дебела и тънка...
Тънката част е да подбереш правилно дебелината на стенсила, така че да пасне на всички компоненти по платката. За големите полета да направиш подходящо запълване.
А била дебела работа защото имало ецвани стенсили, лазерно рязани, и ми се върти някакъв термин за полирани стени на стенсила.
Горното имало отношение към това колко конични и грапави ще са стените на отворите, което пък имало отношение колко паста ще остане на платката и колко спенсила ще си вземе когато се повдигне от платката, оставяйки падове без паста.
Това е каквото съм запомнил, за нещо което не използвам, и не планирам да използвам.

На фона на което, фрезовани стенсили, с чаплъци, може би правещи ракела на нищо подобно?

Мисълта ми е, че при наличие на подобна машина е хубаво да се обмисли кое има смисъл да се прави на нея и кое да се направи от подизпълнители. А не всичко да се дялка на всяка цена...

Тия дни ми трябваха някакви железа. Вариант едно - дялкане на фрезата. Вариант две - на лазер.
Юнаците с лазера дадоха такава цена, че със сумата за 10 бр. детайли, с техен материал не мога да купя дори фрезер за фрезата. Времето, материалът, другите консумативи и режийните са отделно перо...

Стенсилите биват лазерно рязани, ецвани и такива с последващо електрополиране или не. Справка - сайтовете на pcbway и т.н. Може би лазерно рязаните да може да имат допълнелно ецване, или само електрополирането (което всъщност трябва да видя дали е електрохимично или нещо друго). Ецваните са по-скъпи и се предпочитат май при малки отстояния, но там има и повече майсторлък, електрохимия и т.н.

Лазерните за мен си работят и съм им доволен, обикновено 0.1мм, с 10% по-малки отвори отколкото е стандарния пейст - но това мога да го оставя на асемблатора ако има предпочитания.

Лазерния също е много по-чист, няма киселини, много вода и т.н. които да се консумират и да се плащат, плюс да влизаш в регулаторни проблеми.

После имаш "безплатни" стенсили за малки бордове, и големите с рамка, или без рамка - които са голям формат, независимо колко голяма е платката.

п.с. фрезовани стенсили??? имам предвид че на главата може да се закачи лазер, или да се закачи глава/вакуум за асемблиране на компоненти. това разбира се е за по-новите модели с камера и т.н. C30/C60 са модели от началотo на века...25 години назад и още работят

Е това с "абсолютно" равната повърхност отдавна са му хванали цаката. Правя го с най дървената китайска фрезичка и напълно безплатен софтуер за нея - прави се един мап (карта) на повърхността на квадратчета от по 4 до 8 мм и по тази карта g-кода се преработва с добавяне на съответния Z. От време на време си правя някоя и друга платчица дето наистина ми трябва за веднага. Ако всеки път ставаше да чакам 2 седмици хич нямаше и да се занимавам.

Чакай сега, това е "ако" имаш Z. При старите машинки има само един голям винт, който финно настройва височината/дълбочината и калибрираш с измервателния микроскоп дали си издълбал 0.2мм или има някакви проблеми. После тия машинки имат размер макс. А4 и по-малко. Ако имаш калпав материал...по-добре да не го започваш изобщо.

С каква китайска фреза си? Линк някакъв? Герберите директно ли се импортират?

Ясно, общия стремеж - когато техничар види "нещо" което може да извършва координирани движение по X, Y и Z и започва да се чуди как да го направи на всичко - фреза, лазер, 3Д принтер, пик енд плейс, отварячка за бира и какво ли не още.
А всъщност всяка от джаджите има своите особености които променят изискванията към механиката.
Пенкилер - фреза и лазер в едно... Ми може, но няма да го изтраеш дълго...

Точно с ей тази : https://vi.aliexpress.com/item/10050047 ... 00132876_3

Герберите за да станат в G код ги минавам през един безплатен софтуер : FlatCam. Виждал съм и други ама и с този се получава. Той прави и за пробиване програма - за пробиването малко не оптимизира идеално кода, ама се преживява - от traverse Z до сейф Z го прави на същата скорост като работната и 2 часа минават в ходене нагоре надолу в празно пространство. Ако са много дупки си редактирам кода и се оправя. "Подравянването" на Z го прави софтуера за фрезата - за тая (с GRBL контролер) ползвам Candle за фрезоване. Софтуера си прави мап на повърхността (с опипване) и после си добавя Z в целя код. Купих си и един 40 вата (китайски 40 вата) лазер - за него по подходящ е GRBL Laser софтуера. Малко съм модифицирал фрезата - сложих и крайни в двата края на всички оси. Без крайни е много куца работа.

@Cekins - колко "опипвания" прави за едно мапване - като гледам 3Д принтерите - някои опипват 3-4 точки, други правят мап от 16 точки или повече...

Ице - разбира се, че има някакъв стремеж за нещо такова - когато нямаш място за 3 машини, а искаш всичко да е в една. Но това не е целта тук - казвам че някои от новите машини имат такива възможности, но не мисля че постоянно се използват така.

Ще опитам да подкрама фрезичката и ако това стане, ще има повод за бири. Гравиране и т.н. - ще дойде после, ако има време за глезотии.

Това е един от най-ужасните продукти които може да закупи човек. Може да се опише с една единствена дума - евтин.
Като допълнителна информация:
Работна характеристика - понякога работи, може би, евентуално.
Вредности - опасен за здравето.

А си позволявам да го описвам, защото преди време ми подариха такъв киликанзер.
Преди коледните празници му загина захранването на лазера.
Много арен чарк. Възхитителен...