Може ли да се ползва тиристор като диод, ако му се подаде напрежение на УЕ, питам щото ми трябват мощни диоди а нямам пък имам такива тиристори, или е по-добре да взема готови грецове 50 ампера и да ги включа в паралел по тая схема.

Ся се сетих, че ако може да ги ползвам ще може да икономисам реле, вместо него ще управлявам УЕ на тиристора.

Епа можеш, вика му се управляем изправител

То от там ми дойде идеята, но все пак реших да питам.
И без да регулирам нищо, само управлявам тиристора като реле, тва е въпроса.

Как точно смяташ да го управляваш, мислил ли си? Това не е полеви прибор. Задачата на тиристорния гейт драйвер е да достави управляващ ток с необходимата амплитуда и продължителност на токовия импулс (обикновено импулсна поредица за по-сигурно включване). Това не е същото изискване както при MOSFET или IGBT драйвер.Импедансът между гейт и катод е много нисък (дори като го замериш с омметър ще се убедиш, че е няколко ома), трябва ти сериозен пиков ток за отпушването. И се почва от дейташита на тиристора и една по-специална графика вътре за гейтовите му характеристики. Така се оразмерява и драйвера.
Ако имаш късмет, може пък източника на твоето управляващо напрежение да е напълно достатъчен да превключва тиристора, но зависи от тиристора, зависи и от управляващата ти верига. Аз говоря малко от гледна точка на силовите тиристори, а не малките прибори, които вероятно ти ще ползваш, понеже не знам какви смяташ да ползваш за диоди (firing angle = 0°). Сами се запушват/изключват при отрицателно напрежение на А-К, но трябва да махнеш и управляващия сигнал преди да стигнеш пи радиана (180°).

https://search.abb.com/library/Download ... ion=Launch

С грецове е по-лесно и по-енергоспестяващо. Върху тиристор има по-голям пад отколкото върху диод.
Правил съм заваръчен изправител с грецове, свързани в паралел. Само че не е добре да мислим, че два петдесетамперови греца правят един стоамперов.

Това не е съвсем вярно, правил съм гейт драйвер с импулсни трансформатори, които стават и за тиристор и за MOSFET/IGBT транзистори.

Не коментирам специализирани разработки. Всичко може да се направи с определените компромиси и лимити на даден дизайн, в това не се съмнявам. Стават, ама не винаги и не за всеки прибор, мощност, напрежение, транзиенти, честоти и т.н., нали? Гейт драйверите за тиристорите си имат специфични изисквания и това, че някъде нещо ще стане и за двата/трита вида силови ключове изобщо не противоречи с казаното от мен. Аз като разработвам драйвер за тиристор, правя такъв, а не полеви драйвер (дето трябва да се бори с общия товарен капацитет плюс Милера). Не искам да ги приравнявам, защото това няма да е нито правилно, нито "съвсем вярно".

Чудесно, че е по-лесно с грецове.
Колко правят два 50 амперови, горе долу ако е над 60 ме устройва.
Те тия тиристори са си с едни трансформатори на платка и други чаркове има, от някакво управление на големи серво мотори.
Е такива са skkt 72/12e.
Удачно ли е да се вържат паралелно НО контакти на реле, няма да надвишавам допустимия ток през контакт но има още един свободен та и той да работи.

Стават, стават, правил съм гейт драйвер за едни от най-мощните тиристори, които се произвеждат и с тях съм управлявал най-мощните IGBT транзистори (полу-мостови модули), а ти като толкова разбираш се сещаш че с такива драйвъри може да управляваш и по-слаби ключове. Точно импулсните трансформатори, с няколко допълнителни пасивни елемента покриват всички изисквания и на трите групи, както за отпушване, така и за запушване с отрицателно напрежение.

2 x 50 = 100
Токът при диодите се самобалансира, т.к. са с положителен температурен коефициент - колкото по-топли стават толкова по-малък пад на напрежение имат в права посока, съответно по-голям ток протича през тях. Запаралелването с проводници (а не директно запояване един за друг) на диодите/грецовете помага при балансирането, т.к. позволява падът на напрежение между два диода в паралел да варира (малко съпротивление последователно на всеки диод).

Кои са едни от "най-мощните тиристори", които се произвеждат? На каква честота, за какво напрежение, с какъв ток ги клатиш, че да ти е супер универсален драйвера за всякакви силови прибори? Аз имам някаква бегла представа относно "много мощните тиристори" и за какви приложения са подходящи, в какви топологии се ползват, и според моето скромно мнение съвсем няма да са модулите, които споменаваш. Ще имат и съвсем друг package, защото говорим за пробивни напрежения от няколко киловолта, голям ток на провеждане, изолация също в сериозни киловолти, di/dt, гранични честоти и други параметри които определят дизайна на драйвера за тях. Има си приложения за IGBT конвертори, както и такива за "много мощни" тиристори. А ти ги смесваш с твърдението, че можеш да правиш универсални драйвери за двата типа (МОСФЕТ не искам да намесвам изобщо в тези примери, той е за други мощности и напрежения). И те имат определени изисквания за драйверите си, които не се припокриват ей така. Темите за soft/hard switching, за необходимите защити при IGBT и при тиристорите, за faliure modes, които трябва да се покрият, отново намесвам честотите, защото много мощните тиристори обикновено работят на 50/60Hz и рядко стигат до 400... За мен това не е лесна задача за универсален драйвер, дето ще клати всички. Но понеже се зацапва темата - спирам до тук, и ти предлагам най-приятелски да не спорим повече. И пак най-приятелски - ограничавай се, моля, в квалификациите кой колко разбира - не е никак колегиално и тактично. Затова бъди снизходителен към другите, ако смяташ, че ги превъзхождаш в нещо. Ти си по-възрастен, и би следвало да бъдеш ментор, а не bully. Моята цел беше да помогна на Пипилица, а не да му спамя темата. И никога не съм си позволявал груб тон в този форум.


Това са силови тиристори, които се ползват в типични трифазни изправители например. По два са в корпус. Ако ще ги ползваш, използвай и платките им, щом са с импулсните трансформатори - така няма да се мъчиш тепърва да четеш и смяташ. Трансформаторът не бива да се насища, което означава също ограничена широчина на импулса, давам го като пример. Щом имаш готово управление за тези тиристори, още по-добре. Но имай в предвид, че те са за монтаж върху общ радиатор (изолацията си я имат).
Общо взето тиристорния драйвер е съставен от първична част (контрол и драйвер в интегрално изпълнение или с външен ключ), следва импулсен трансформатор, резистори в първична и вторична, които ще ти определят и гейтовия ток, и напрежението на трафа, защита против обратно напрежение на гейта, и резистор (или резистор и кондензатор) в паралел на гейт-катод за защита от паразитно включване на тиристора при високи dv/dt.
Но съветът да минеш на диодни изправители според мен е най-практичен. Наистина ли искаш тепърва да си направиш твое решение с тиристори, имаш ли го времето изобщо? Защото с диодите много проблеми и сложнотии просто отпадат, доколкото съм ти разбрал заданието правилно.

ОК, няма да спорим, и обиди не съм използвал, прочети отново какво съм написал, напротив, признавам че си на "ти" с материята, както и да е.

Благодаря на далите акъл.
Няма да се мъча с тиристори, имаме две мнения в полза на диодите.

Извинявам се и аз, ако съм те засегнал, явно нещо не съм разбрал докато съм чел (и спал).

OFF: Ползвал съм 1600 амперови тиристори на 1 кв. В противофаза за 3200А ефективен ток при 660 мрежово. 3 мегавата с 6 тиристора. Драйвахме ги с 6 малки трафчета.
По управленията на трифазните мотори на влакове и метрото се ползват тиристорни инвертори и там са пак няколко стотин амперови тиристори и по доста в паралел и последователно. И там честотите са 4-5-8 килохерца. Мисля, че имаше инвертори и до 15 килохерца. И там говорим за доста мегавати. Тиристора му трябват няколко милиампера за десетки микросекунди докато отпуши. Явно знаете някакви по-модерни тиристори дето изискват по-специално отношение. По не-претенциозни елементи не знам да има.
П.П. Сещам се, че и за HVDC се ползват тиристорни резонансни инвертори. И там са хиляди ампери на няколко стотин киловолта и там са честоти в порядъка на килохерци. Не виждам проблем в ползването на тиристорите при хиляди ампери и килохерци.