Някои чипове освен максимална скорост имат ограничение и откъм минимална.

Извинявам се за тъпия въпрос (никога не съм виждал ардуино) - но какво значи 100000L? Това ако ще да е на 100кХз - аз говоря за намаляне от порядък надолу - примерно 10кХз. И пак казвам - не знам защо, но мрежовия кабел не е добра опция за I2C на дълго разстояние. Пробвал съм и на по една тел от отделни двойки и на два тела от двойката заедно - не става. Търси сот-аджийски кабел - има едни 6х0.14 - с тях съм правил много пъти на по 5-6 метра и се е получавало.

Абе кабела е най-вероятно, а времето ще вземе да съвпадне я с някоя помпа, я с някоя лампа или нагревател....
П.с. ако имаш съмнения набутай датчика до ардуиното и махни кабела.
То не е невъзможно и ардуиното да мре пак по същите причини.

П.с.2 ако това е числото което ти показва, това е по скоро софтуерно, това ти е минимума на двубайтов интиджер със знак.

Вторите кабели на чифтовете къде са вързани?

L е суфикс, с който казваш че константата е long. С "LL" става long long и т.н.

По въпроса с кабела и капацитетите... Това, че с намаляване на скоростта не се подобрява означава, че няма проблем с качеството на драйверите и капацитетите на линията. По-скоро проблемът е смущения. Ако нещо се комутира наблизо, то със сигурност влиза и в кабела. От там насетне много зависи от начина по който работи семплирането на сигналите. Особено семплирането на клока от страна на слейва. Веднъж се набутах да правя такова животно в CPLD и доста го ядох. На бюро работи като пушка, ама като се сложи в машината и почват свободните съчинения. Проблемът в моя случай бяха комутации на най-обикновени реотани, но когато се комутират повечко ампери всички кабели наоколо ловят един пикчета от по няколко наносекунди. Проблемът с тия пикчета е, че са с много висока енергия и честота и трудно се филтрират хардуерно. Със сигурност капацитета на кабела за тях не е бариера, защото кабелът няма само капацитет има и индуктивност, демек кабелите са една прекрасна предавателна линия по която смущенията си ходят без проблем. Това което може да помогне е истински кондензатор от няколко десетки/стотни пикофарада възможно най-близко до слейва. Предполагам белята става заради смущения в клока, т.е. може да се излекува само с един малък кондензатор на клока. Но по-сигурно е да има и на данните, за да не се набъзика синхрона.

Е те тоя кондензатор няма ли да замаже хептен фронтовете. Щото то май I2C работеше по фронтове. Ама пък ако е по фронтове - и сваляне на скоростта няма да помогне кой знае колко.

То нали си има едни сикуънси за старт, стоп, ацк и т.н. - та те ако не се хващат правилно от датчика после се четат глупости на линията. Това I2C на ардуиното сигурно е изцяло софтуерно без никакви проверки на ACK/NOACK и датчика сигурно не реагира ама ардуиното си го клоква и си чете квото има там на пина - 1-ца в случая когато слейва въобще е отсвирил комуникацията или 0 когато слейва е реагирал и се чуди кво да прай държейки линията в 0...

А въпроса за 100000L не беше за L-a

п.с. - то пък I2C за да го направиш като хората да хваща такива проблеми е голяма ху^ня... За една нишо и никаква програма 70% от кода (че и времето) ми бяха отишли да го направя да работи стабилно и гарантирано. Хем слейва си беше на платката. Сега като го споменах се сетих че там имаше едни PWM-и по нея платка дето клатеха едни лед ламби... Ама не помня пък имаше ли някакви сериозни грижи с I2C - що съм си играл да го разписвам - нямам никакъв спомен.

Зависи от стойността му
Просто смущенията, които с лекота се индуцират са наистина с много висока честота. Тия с ниска честотата малко по-трудно префърчат между кабелите
На практика след цифровизация на сигнала изглеждат като импулси от по няколко наносекунди. Ако са близко до истински фронт обикновено шмид тригерите ги отфилтрират, обаче има ситуации при които все пак минават и бъркат приемника. По-сериозните чипове предполагам имат логика да игнорират подобни прекалено кратки импулси. Отделно вече пък на чисто софтуерно ниво е хубаво да има CRC в протокола и т.н. Но когато такива глезотии липсват се налага по старомодния начин да се пазим от смущенията...

Между другото не е казано, че само с кондензатор.. може и индуктивност или какъвто и да е low pass филтър. В случая ако бачка ма 100kbps една честотна лента до 10MHz е предостатъчна. Всичко нагоре е по-добре да го няма.

Подобни проблеми май и друг път са обсъждани с автора на въпроса.
Правилното според мен решение е датчик, до него микроконтролер, и вече по дългата жица някаква стандартна серийна комуникация по нещо прилично. Да кажем 485. Пък и ако е галванично разделена, още по-добре.

Никъде не са вързани, така си висят.



Сега не е ардуино а ESP8266
Добре ще пробвам да заредя кода на друго ESP8266 с датчик до платката да видим кво ще стане.

То най-добре на такива кабелаци въобще да не се слагат такива неща. Всичко де що е на кабел над няколко метра от платката си е най добре на някаква диференциална линия. И друг път съм го споменавал - правим едни датчици за влага и температура за едни наши уреди - за да гоним цена е с SHT20, обаче на платчица, до датчика има един ПИК 12F1822, чете си и на два от пиновете си вади PWM на 490Hz пропорционално на измереванията. Вече тоя PWM дали ще му мериш период/запълване цифрово или ще го прекараш през едно RC и да си го мериш аналагово - няма никакво значение - шанса за грешка по I2C е нулев.

п.с. Не съм го правил с 485 за да не се натоварва бюджета.

Я пробвай м-у платката и кабела да вържеш по 1 к(10к). На всяка жица.(без масата) Става RC филтър като R e квото си сложил , пък C e входния капацитет на платката...

Дайте идея за някво модулче за измерване малки разстояниния с висока точност. Примерно 1-2 см с точност 0.1 мм

Цел, бюджет?

[/quote]

Първо замаси вторите жици и от двете страни.
И намали скоростта на 25000L, ако след омасяването всичко се сговни.

Контактно, безконтактно?
Вид на повърхността?