Ами честотния регулатор иска толкова - 4 за моста, едно за управление и вентилатор, 1 за контролера. И не може да няма кабели на трафа - сиреч антени. Просто има стандарти за разстоянията м/у различните захранвания. Ако 3те захнравания са компактни, понеже няма нужда от сериозна карантия, мисля, че ще са доста по-тихи от 1 голямо, с големи антени. И ценово няма да избяга кой знае колко. Или поне така си мисля. Като е просто(1 интегралка), колко по-надеждно да е?! Ще има много по-ниска консумация - само тази част, която е натоварена ще черпи здраво. Примерно ако е горещо и искам да включа само вентилатора няма да се товари целия цирк, а само едната двойка(би следвало вентилаторите на DC да са по-тихи, а и всички производители използват такива, за това не е на 230V). Краварите имат едно захранване, което се казва Tida. Мисля, че бях писал по-горе. Там използват 1 интеграла за управляващите 4 напрежения. Обаче за другите 2 няма как да няма отделно захранване. И просто нямам под ръка готово трафче с 4 изходни, за това 2х2...

Този честотен регулатор не товари ли равномерно източноците ?
Пък и си мисля, че те би могло по софтуерен път да се "нагаждат" към захранването т.е. да си стабилизират изходните синусоиди.
Обратната връзка да е по другите 2 намотки. Евентуално някаква схема с компаратори която да следи дали четирите напрежения са над минимума (power good сигнал). Но то и това би могло да се следи софтуерно.

Ц! Мостът има 6 транзистора - 3те горни са с отделни захранвания, а долните 3 са на едно(+ спирачния ). Та като на едното сме закачили 3(4) транзистора, а на другите 3 по 1 няма как да се разпредели равномерно. Вариантът, при който всичко работи, е ясен. На практика тогава с нагаждане на съотношението на навивките на трафа би трябвало да може да се докара дори с класическа ОВ. По-интересно става, когато трябва да работи само едно от напреженията - примерно ако се вкарва двигателят в режим ел спирачка работят само долните транзистори, или ако трябва да се задействат някакви релета в управляващата верига, а честотното не работи.
Изходната синусоида е друга работа, там си има сензори за ток и напрежение.

има ли причина да си усложняваш чак толкова живота?
по принцип тоя проблем го решават ето така
https://i.pinimg.com/736x/a3/7e/77/a37e ... 2aa4f0.jpg
един драйвер за всяка двойка горен/долен транзистор и сам си осигурява захранването за горната част през диод Д3 зарежда кондензатори Ц1-Ц2
има драйвери които транзисторите се управляват отделно, има и с фиксиран дед тайм и само 1 вход

Напълно съм наясно с това нещо! Този вариант е крайно НЕпрепоръчтелен, когато мостът е под високо напрежение и голям ток! Не знам дали ти направи впечатление, но даже изполвам двуполярно захранване. Много помага при голяма мощност и позволява да се добави допълнителен капацитет на входа на всеки транзистор, за да се намалят dv/dt и di/dt. Отделно драйверите, които позволяват подобно нещо(bootstrap верига), нямат desat защита. Съответно защитата от късо трябва да бъде реализирана, чрез измерване на тока, което само по себе си може да усложни яко нещата, защото на практика пази целия полумост, а не всеки транзистор по отделно. Има особености при самото управление на транзисторите, защото първо трябва да отвориш долните, за да се заредят кондензаторите на bootstrap-а. Ако правиш нещо малко на ниско напрежение си ок с това нещо. Даже може да използваш директно дрейверни трансформатори.
Поздрави!

извинявай, не съм следил цялата тема
високо, ниско, относително понятие, ползвал съм 600в драйвер за 400в дц бъс, за мен това вече отива високо напрежение, и съм виждал такива и до 1200 волта
примерно този, пишат че имал такава защита, но не съм ползвал такъв и не знам каква е крайната цел, ако не ти върши работа драйвер - извинявам се за предложението
https://www.mouser.co.uk/datasheet/2/19 ... 271483.pdf

На каква честота ще клатиш транзисторите в моста?
Защо не използваш драйверни (гейтови) трансформатори?

Виждал съм ги тези и съм обмислял употребата им. Но първо топологията не е за предпочитане в моя случай, липсва оптоизолация(трябват бързи оптрони за у-ние),няма възможност за двуполярно захранване и miler`s clamp. Последните две са важни, защото позволяват по-бързо запушване на транзистора. На практика за да се запуши/отпуши транзистора трябва да се разреди входния капацитет. Т. е. ако е зареден до +15V и подадем 0, той ще започне да се разрежда със зададения от гейтовото съпротивление ток, обаче с времето спада. Като кондензатор е. Следователно времето за превключване се покачва, което води до загряване. Което е проблем при по-високи мощности. Неприятната част е захранването... А и ценово не е голяма разликата м/у този драйвер и два броя ACPL-336. Опитвам да направя инверторчето максимално надеждно. Има много неизвестни. Дали може да се окаже, че с по-елементарно захранване и подобен драйвер и оптрони няма да е по-надеждно при малки токове... Знае ли човек. Много неизвестни!
Друго важно нещо е товарът! Ако примерно правиш електрожен или някавъв UPS не е толкова страшно, обаче при двигател нещата са малко по-кофти. За това аз лично не харесвам гейтовите трансформатори за този случай. Може някъде и така да го правят, но при тях ще има и бонус - защитни вериги!

ПП: Едно уточнение! При т. нар двупътно управление, bootstrap кондензаторът трябва да се зареди, за да може да работи. Т. е. трябва първо да се отпуши долния транзистор за достатъчно дълъг период, за да се зареди кондензатора. Управлението на горния транзистор е зависимо от заряда в кондензатора, който се оразмерява спрямо входния капацитет и броя на превключванията. И тук е уловката. Ако се реализира векторен контрол транзисторите не превключват в зададена последователност, която да улесни оразмеряването и зареждането, а превключванията зависят от стойностите, които се отчитат от сензорите за ток/напрежение и обработката. Т. е. потензиално контролерът може да започне да отпушва горния транзистор за много дълго време, а долният за много кратко и да не позволи зареждане на кондензатора и да го изцеди...

Добре, но все пак необходимо ли стабилизиране на силовите захранващи напрежения на транзисторите ?

ако това ще ти е от полза някъде - по спомени буутстрап кондензатора успяваше да се зарежда надеждно при диапазон на шим-а 2-98% или там някъде
и аз слагах оптрони, HCPL2631 или нещо подобно беше, а отрицателно напрежение при мен нямаше нужда, драйвера запушва транзистора доволно бързо, толкова стръмни фронтове та чак 3 метра кабел правеше "звънене" от собствената си индуктивност и капацитет, 20кхз мисля беше честотата, при мен беше Н-мост за дц мотор

при прекалено стръмни фронтове се появяват много паразитни ефекти, бая борба му хвърлих в опитите да докарам бързо отпушване и запушване, но в крайна сметка само си изчистих проблеми по опроводяването и стигнах до извода че трябва да има някакво оптимално време за преход, ако е по-бързо пак се увеличава загряването щото транзистора се бори с паразитни капацитети, което обяснява пък защо инверторите масово ги правят до 16кхз

Тук ползвам точно FOC и bootstrap кондезатори:
1) 300 to 3000 rpm
2) https://youtu.be/9ND_6Mmglnc

Според AN1401 на семикрон, няма голяма разлика м/у биполярно и униполярно захранване при модули до към 75A. Което на мен ми е достатъчно, защото чак такива мощности при нас са рядкост(по-скоро е рядко някой с такъв мотор да иска честотен). Единствено се изисква добъл milar`s clamp(който аз имам) или поне някакви обратни диоди на гейтовите съпротивления. Така че мога да пробвам с униполярно захранване и ще стане много лесно. Както казах и по-горе, ако мощността е ниска, не отричам, че е възможно да се използва bootstrap верига. Даже може да е доста рентабилно. Но не ми харесва и за сега ще тестваме варианта с 3 малки импулсни. А пък и лесно мога да ги преправя ако има яд с униполярния вариант.

Отново по темата! Аз ли съм тъп или тук става нещо нередно?! Взех си ето това: Цък
Ето схемата, която използвам:
Схемата е на база Фигура 14 от чаршафа на TNY274-8 и power expert. При това положение имам само 6V на изхода! Опитах различни стойности на С6 - съответно 1u и 10u - без резултат. Опитах различни вариации на полярност на бобините - започва да работи на пулсации. Възможно ли е този траф да не е за тази топология? Да е за flyforward?
Откачих обратната връзка - няма ефект. Откачих резистор R3, който отговаря за undervoltage - няма ефект.
Да не би тези трафчета да имат някакви други означения и 2х12 да не значи точно това?!
Мога да направя схема с UC3843 и да пробвам там какво ще изкара?!
Някакви идеи?

ПП: вторият край на shield намотката(пин 2) виси, както и втората вторична( пинове 6 и 7). За шийлда така показва power expert. За втората вторична не би трябвало да има значение, мисля...

Има ли кондензатор между първичната и вторичната част?

Ти обаче упорито не правиш каквото ти се казва.
Сложи резистор/че в емитера и дай осцилограма, на която да се вижда дрейновото напрежение и това върху резистора.