И аз си мисля че такова животно няма. Имам 5 климатика и впечатленията ми са за 3, макс 4. Колкото по-мощен, толкова по зле е COP-a. С намаляне на температурата СОР-а намаля, това е ясно, макар че последната ми клима - Хитачи като че ли отказва да се съобразява с това и топли повече в студа отколкото в по-топло време. Ама може и да е сбъркана нещо.

@milenjs нямаш си хабер колко зависи от програмно осигуряване, отделно от начин на изпълнение. Но: не съм виждал климатик да не насмогва, а само който се чуди дали да работи. Продавачите са длъжни да те набутат с най-мощното поради ред причини.

PS Всъщност съм виждал да не насмогва, но пак заради калпав алгоритъм.

Или аз не разбрам, или вие.

COP-а зависи от разликата в температурата на водите на входния и изходния кръгове.
На входния е +13-15 градуса, а на изходния е 36 градуса. Т.е. константна делта от 21 градуса и тази делта НЕ зависи от външната температура, ако ще да е и -20 градуса. Защо да се променя COP-a?

Щото едни простаци тука говорят за въздух, пък ти за вода Ама пак ще зависи от зависито, дори ако вземаш водата от кладенец, а ти не щеш.

За вода-вода говоря още от самото начало. До преди няколко години нямаше въздушна машина с реален COP 4.5+ дори и при +7 градуса както ги рекламират.
(Нали в сметките смятам и 500W водна помпа. Мислех, че става ясно. Сори.)

По-горе обяснявах за количество и качество на енергията. Повечето индженери не разсъждават на тема качество. Един киловатчас си е един киловатчас и толкоз...
Действително КПД-то на една термо машина е количествен показател. Колко работа влагаш и колко енергия получаваш. Демек мериш колко електроенергия консумира помпата и колко топлинна енергия получаваш. Може и с мощност да работиш. Ти казваш имаш 2kw консумация и с тях за 10 мин. сгряваш 140л с 8 градуса. Това прави точно 8kW топлинна мощност. Или COP-а ти е точно 4. Плюс-минус малко, зависи как мериш температурата на водата и колко топлоотдава докато завърти кръга. Най-вероятно мериш при помпата и най-вероятно тя е в по-студено помещение. И най-вероятно когато тя види 30 градуса, всъщност е толкова в края до помпата. Вътре в кръга сигурно е някой друг градус отгоре. Демек не са 140л на 30 градуса, най-вероятно средно са 31-32-33 някъде. От друга страна докато почне да се връща на 38 градуса освен водата се топли и подовото. Така че има грешки, но най-вероятно донякъде се компенсират и СОР-а ти е наистина някъде около 4.

Сега пак ще кажа, това е количествено измерване. Демек температурите нямат пряко участие. И все пак при различни температури ще получиш различни резултати. Причината е в термопомпата. На теория имаш компресия, при което температурата на фреона съгласно уравнението за идеалния газ е пропорционална на налягането. Демек, за да получиш определена температурна разлика между изпарителя и кондензатора, трябва да направиш съответната разлика в наляганията. Но топлинния капацитет не се променя. Демек количеството топлина (енергия) която местиш на теория е почти постоянно, но колкото температурната разлика е по-голяма, толкова повече енергия ти се налага да влагаш в компресора. От тук на теория най-високо КПД имаш при нулева разлика в температурите и с вдигането на разликата кпд-то спада.
Сега на практика е малко по-особено, тъй като не можеш да променяш компресията. В новите термопомпи може леко, но пак спада кпд-то на самия компресор. Но това са подробности. Въпросът, е че заради липсата на променлива компресия кпд-то при малка разлика не е толкова високо, колкото може да бъде. А при висока разлика, помпата просто не достига температурите, които искаш. И в даден момент може и да не може да я ползваш (подовото ще охлажда, вместо да топли).

Както и да е, въпросът беше че кпд-то зависи от температурната разлика в двата края на компресора. На практика това е разлика между въздуха навън и температура до която топлиш водата. Ти вземаш топлина от въздуха и я отдаваш на водата. Началната температура на водата няма никакво влияние върху кпд-то, стига да е някъде в тоя диапазон. Естествено ако водата е студена би било по-ефективно да смъкнеш компресията и после да я вдигаш. Но така или иначе на практика не можеш да променяш компресията, така че няма смисъл да го дъвча.

едит: писал си междувременно за вода-вода. Аз през цялото време си мислех за въздух-вода. Но това няма значение. Имаш температура преди компресия и температура след. Откъде се получават тия температури няма никакво значение.

При постоянни температури на входа и изхода (не зависещи от околната), компресията предполагам, че може да се регулира с количеството на фреона в машината и сечението на капилярната тръбичка. При източване на част от газа в системата (като килограми при зареждането и) налягането в изхода на компресора също ще намалее. И понеже температурите са константни - може да се оптимизира (чрез пълненето с определено количество газ) настройката на машината "в една точка" - при зададените температури.
Не съм много на ясно с тази техника за сега, но предполагам, че това правеха при първоначалното и пускане след като я монтирах.

(Такава настройка е безмислена при климатиците, защото при тях всичко много зависи от околната температура, която се променя в много широк диапазон.)

Като знаем налягането преди и след компресора можем да изчислим температурите на газа в изпарителя и кондензатора. Не знам все още за какво им бяха термометрите, които закачиха към машината при настройката и. Уреда им електронно мереше двете налягания, температурите от сензорите и вкарваше или изкарваше фреон в системата. Отделно имаха и кантар за да се мери количеството на газа в бутилката с която дозаредихме машината.

Заиграх се малко да видя с колко едно параболично огледало разфокусира светлината ако тя не пада с точното направление върху него.

При парабола с по-малко фокусно разстояние разфокусирането е по-малко при промяна с един и същ ъгъл на падащата върху огледалото светлина.

В 2D - ако параболата е статична и насочена на юг - промяната на височината на слънцето в 11, 13 и 15 часа ще измества фокуса както се вижда от видеото.

Сега се чудя как да симулирам и визуализирам същото, но в 3D, когато слънцето се върти от юго-изток(11 часа), юг(13 часа), юго-запад (15 часа) и променя височината си. Огледалото ще е параболично и с дължина 25 метра и "височина" на параболата 2 метра примерно (около 50кв.м.)

Може... в малки граници. Но това нито е безплатно, нито безопасно.

Компресията става чрез промяна на обема. В идеалния случай обемът съответства на налягането през целия процес. Ако да кажем фреонът некомпресиран заема 1 литър, компресорът изолира този един литър и плавно го смачква до крайният обем.
Въпросът е, че чисто конструктивно повечето компресори не могат да променят геометрията си. Съотношението начален/краен обем е фиксирано, демек степента на компресия е фиксирана. Има компресори с променлива геометрия, примерно vane compressors. Но ти не си с такъв.
Чрез сечения, т.е. чрез дросели може да регулираш дебита. Но това не променя степента на компресия и от там кпд-то, което те интересува.
Ако пък се опиташ да вържеш компресор между две налягания, които не съответстват на неговата степен на компресия то получаваш вибрации и проблеми. Не е добра идея. Най-вероятно компресорът няма да издържи дълго, затова не е безопасно. А не е безплатно защото или правиш по-голяма или по-малка разлика. Представи си бутален компресор, смачкал си обема и вътре имаш високо налягане. Обаче отваряш клапана и отвън налягане е много по-ниско. Файдата от това че си минал през голямото налягане е никаква, а си вложил усилия. Ако пък е по-високо, или няма да изпразниш докрай или в момента на отваряне на клапана буталото ще рита на обратно, т.е. пак вибрации...

За бутален компресор си прав, но в случая компресора е скрю и предполагам не би трябвало да има такива удари.

Ел. консумацията на компресора зависи от това какво количество газ мачка за секунда примерно и колко го мачка. Та ако след капилярната тръбичка налягането е ниско, защото сечението и е малко и дебита на газа преминаващ през нея е малък, то компресора ще "засмуче" по-малко количество газ в буталния цилиндър, който ще го смачка и изкара на изхода си. В случая налягането на изхоа също ще е по-ниско. Т.е. мачкайки по-малко количество газ за единица време при по-ниско входно налягане (съответно и изходно), мотора на компресора ще се натоварва по-малко и ще консумира по-малко ток.

Разликата в наляганията зависи освен от компресора и от дебита през капилярната тръбичка (и от температурите разбира се, но в случая да ги приемем за постоянни).
Чрез промяна на сечението на тръбичките (чрез мачкане с клещи примерно) също може да се настройва режима на работа.

Та баланса и настройката на всичко това не е много проста работа и един грамотен майстор ще може да изкара по-добър COP от дадена машина. Въпроса е да се изчисли и постигне оптималния за конкретния случай режим на работа.

(Както казах, не не съм много на ясно с тази технология и може и да пиша глупости)

Това което има значение е дали е с променлива геометрия, т.е. компресия или не. Аз не съм чул някой да ползва променлива компресия в климатична техника. Всъщност знам за едни, ама те са екзотика.
При всички случаи винаги имаш промяна на обем, който ти определя и промяната на налягането.
Сега в един и същ обем може да имаш 1кг или 2кг фреон. Без значение колко е като тегло, температурата ще се промени така, както се променя налягането (обема).
Все пак обаче усилието да компресираш 2кг ще е два пъти повече от 1кг. И вече зависи колко ти е мощен компресора. Особено ако не е балансиран като бутален. Знаеш там имаш контра-тежест и за да не вибрира усилието от компресирането трябва да е балансирано. Демек ако не сложиш точно толкова фреон, колкото е предвидено се получава дисбаланс, вибрация и след време нужда от нов компресор.
При скрол компресорите няма чак такъв проблем, но все пак моторът е сметнат за някаква мощност, както и цялата термопомпа. Така че пак не е добре да е с повече или по-малко фреон, щото или претоварваш нещо, или не можеш да изкараш мощност.

Донякъде може да се получат различни налягания. Има трикове, най-често с оборотите на компресора. В случая не е инвертор и нямам идея дали имаш степени или не. Някои имат. И ако върти по-бързо кръга, падовете по естествен път стават по-големи. Но пак е въпрос на компромис с волометричната ефективност на компресора.

Нямам степени на мотора. Исках възможно най-простия трифазен вариант без автоматики.
За това предпочетох капилярните тръбички пред ТРВ.
В сметките одеве които направи - наистина помпата загрява за 10 мин. 140л вода с 8 градуса, но междувременно загрява и подовете, които са 150кв.м. с дебелина около 8см (6см цимет+пясък замазка и 2см гранитогрес + лепило) Може да се сметне топлинния капацитет и на пода.
Термометъра мери температурата на водата в изхода на термопомпата.

@emilvtc , триумях се дали да го пиша, но си дадох сметка, че ще помогна на други: да разчиташ само на подово отопление означава да си подритваш здравето!
Едва ли някой се съмнява, че подът е от най-мръсните места в една къща. И да го нагряваш до максимум, за да се разхвърчи нагоре всичкото... Да не говорим какви потоци се издигат край главата ти когато просто си седнал до маса/бюро.
Друго е ако просто не искаш да ти е студено на краката, но за това си има още 100-на начина, валянки например

@bongo, живея вече 3-та зима и се топля само с подово. Последните 2 години работя вкъщи на бюро и не съм забелязал никакви проблеми, потоци, течения и др. подобни за които говоориш. Ти колко градуса си представяш че е нагрят пода?
Не виждам проблеми и с прахоляка.

Четох ги и аз тези писания на времето, когато умувах каква да е отоплителната система на къщата и за момента си мисля "добре че не се подведох по тях".

Комфорта няма нищо общо с радиаторно, конвекторно или "точково" (камина, кюмбе, ел. печка с реотани и др.) отопление. Температурата в стаята е по-ниска спрямо стая отоплявана не с подово, при което няма загуба на усещане за комфорт.
В хола имам и камина, и когато я запаля правя ясна разлика между двата вида отопление...

Поживей малко в такава среда и после пак ще си говорим.

Последно така и не стана ясно какво имаш в момента и какво мислиш да промениш?

Аз разбрах, че имаш термопомпа въздух-вода, но ти после каза вода-вода... Обсъждахме фотоволтаици, но май ще си правиш колектори сам...