Хубаво си сложил магнитопровод Е42/хх/хх, но параметрите му не се изчерпват само с размера? Спазил ли си другите?
Калкулатора какво обажда за въздушна междина? Да не е направил сметките за магнитопровод с фабрична такава, а ти да си пропуснал тая подробност?
За начало и край на намотките е писано по-напред в темата, и приемаме че си ги проверил и спазил. Ако все пак не си, го направи. На онче-бонче няма да се получи.

Какви са изискванията за изолация между вторичните намотки?

Ицо, чак сега видях, че то имало на страницата с параметрите и други неща за избиране на трафа! За сефте си играя с подобно нещо. То имало и материал на ядрото. Та избрах правилния материал и малко намалих VOR(Reflected Output Voltage) на 110V и в момента дизайна ми свети в зелено. Но има разлика в навивките(и стойностите на някой елементи)! И като добавим, че не съм ги разпределил правилно и не съм разделил първичната явно работата се оплесква.
Все пак като тръгна при първия опит, а нямаше гърмежи, го броим за успех!
Ще правим втори опит!

Обърни специално внимание на въздушната междина на магнитопровода.
И аз отдавна не съм се занимавал с подобни щуротии, но имаше някаква особеност - ако магнитопровода е с въздушна междина, такава има само на средното ребро на "Ш" профила. Ако е без, дебелината на междината се разпределяше между всички ребра. Ама съм забравил как...
Вероятно е дебелината/3...

И още нещо - ако междината е разпределена на всички "върхове" на "Ш" профила, при външните излъчването е голямо и затова се прави навивка накъсо с медно фолио ИЗВЪН магнитопровода на трафа.

Въздушна междина е задължителна, но много магнитопроводи нямат предвидена такава и трябва ти да я осигуриш. Първичната е от две части за да можеш да вмъкнеш между двете части вторичните, това осигурява по-добра връзка. Ето нещо на краварите по въпроса https://www.google.com/url?sa=t&source= ... 2bK3wOLyUU
Ще трябва да го пренавиваш, веднъж за да оправиш подредбата, втори път да оправиш междината която най-вероятно не е коректна или я няма изобщо. За флайбека междината е критична.
Имаш много 24 в намотки, аз бих ги намотал заедно, стига да нямаш изисквания за киловолта изолация между тях. Хващаш 5-6 или колкото са там проводника и намотаваш накуп като се стремиш на широчина да заемеш целия магнитопровод. Първичната я раздели на две, като отново всяка част да обхваща целия магнитопровод. Между първична и вторична качествена изолация, за да не е много дебела. То са много неща, прочети най-малкото тоя документ на Тексасци.

П.с. надявам се не очакваш чудеса от това захранване, напреженията ще са около и ще мърдат, с такава ОВ не може да очакваш нищо стабилно.

Малко бонговщина:

За магнитопровода: има си "феритни" лепила, слагаш разделяща пластина в средата, а краищата ги лепиш. Ако не ставаше дума за високи честоти и кестерме приложения бих си приготвил сам лепилото от фин железен прах (примерно от пробиване на чугун) и епоксидна смола. Имам кафяна чашка с такъв прах...

За изолация между намотките е подходяща "водопроводна" тефлонова лента от най-дебелата (!!!), виждал съм го и при промишлено изпълнение. Или лента от кесийка за печене на пиле...

Целта на въздушната междина е да се осигури необходимото разстояние между двете половини магнитопровода за да не се насища, а не те да са залепени максимално плътно.

На пазара има всякакви изолационни ленти и затова бих препоръчал да не се използват никакви непроверени материали.

За лепилото е така, това си е технологично изпълнение, в средата се слага спейсър а в в двете рамена се лепи с феритно напълнено лепило, с цел междината да остане само в средата, но естетсвено по-добрият вариант е магнитопровод с фабрична междина само в средата.
За лентата, каквато и водопроводна лента да сложиш тя не е годна, тазли лента умишлено е направена да се дели по дължина, усилието при намотаване като нищо ще я сцепи и все ендо нямаш лента. изолационни материали дал бог, няма нужда да рискува с водопроводна лента.

Да и аз така си мисля, че лепилото се слага отстрани да няма там междина. Но иначе може да се напрви междина в средата като се използва шкурка.

Това за шкурката съм го чувал, но е изключително непрецизно и няма как да гарантираш хомогенна повърхност и еднакво разстояние между феритите във всяка точка от повърхността. И това се отразява на работната точка на транформатора. Всички сериозни производители предлагат техните Е профили с въздушна междина (стандартни разстояния) или без. И изработват по поръчка на клиента и нестандартни такива.

Трябва изцяло да сменя топологията ли? Ако говорим, че изпълнението ми към момента е калпаво, съм съгласен и няма как да се очаква много, докато не изчистя нещата. Все пак искам да е лесно за направа и да има повтаряемост при реалния продукт. Аз като имам параметрите ще накарам някоя от фирмите в БГ да ми ги навива направо ама искат навивки, ферит и т. н.
Това за междината го схванах. Ще поръчам друг ферит! Този няма да стане, а аз да правя междина - мисля, че ще се вкарам във филм! Тъкмо няколко дни ще почета малко.

ПП: Аз за теста утре мога да го притъркам малко с шкурка да видя дали ще подскочат напренията на изхода!

Това захранване някаква специална задача ли изпълнява?
Обикновенно модули като RF, захранване, процесор не се проектират от нулата, ами се интегрират готови решения.
Освен разбира се ако няма някакви строго специфични изисквания, които стандартните модули не ги покриват.

Виж приложената схема от Стоянов. С толкова много вторични напрежения клони към 60 вата захранване, ако не се лъжа. Трябва сам да си проектира трансформатора. Друг е въпроса, дали трябва да заложи на класическа топология като flyback. Струва си да се помисли дали да не се заложи на forward converter. При толкова много намотки със сигурност ще е по-ефективен от флая.

Не се занимавай с безсмислени работи.. И да се получи, при серийно изделие няма да е технологично за производство и ще имаш проблем с повтаряемостта. Освен ако не спазариш някой шлайфист да ти ги пили на плоския шлайф. И ако бракът е поносим...
Идеалният вариант е междината да е само в средата. Но ако това е неизпълнимо за момента, можеш да направиш такава и на трите повърхнини. Ще трябва да потърсиш подробности как се преизчисляваше при тая топология.

За стабилността на напреженията... Стабилно е само напрежението към което е свързана ОВ. Другите са малко както дойдат. Колкото по-добра е магнитната свързаност между намотките, толкова по-малко ще плават те. Това за което спомена по-нагоре Тони - да са навити "една в друга". Което пък както също беше писал, води до проблеми с изолацията между намотките. Затова погугли за тройно изолиран проводник. Той би трябвало да реши и тоя проблем.
Ако консумацията не е голяма, може би не лош вариант е да помислиш за някакъв относително константен товар на намотките за 24V. Например някакво токово огледало. И да харесаш чип с ОВ с оптрон която да свържеш съм двойното захранване 12/24V.

То за импулсно с толкова много изходи няма разумно решение. Когато имаш няколко извода обикновенно се прави ОВ която се взема от различните изходи, примерно 50% от 5-те , 25% от 12-те и 25% от 3.3 ...не е точно в това съотношения, но някои АТХ са така изпълнени, но и там вече по-читавите разчитат на вторично конвертиране. Не, че точно АТХ са пример за подражание, но е много масов продукт който подлежи на пълна кустомизация и въпреки това няма да видиш читаво захранване в което всички напрежения са от първичната коверсия.
Ако товарите не са притенциозни, и навиеш добре трафа с ОВ от някое от 24-те В ще стане работа. Тия топове са правени за съвсем други цели, да направиш евтин източник на ДС което след това се стабилизира до каквото там ти е нужно, или пък да сковеш зарядно, и обикновенно са с едно две напрежения, а не със 7
Та според мен имаш два пътя, правиш го да вади 28 или нещо такова, и от там надолу с отделни DC/DC или LDO. Ако обаче то трябва галванично изолиране става по-сложно и тогава си струва може би форвард с някой читав PWM контролер, подходящо навиване и подходящи ОВ-ки.