Преди да тръгна на мисля схеми прегледах какво се предлага на пазара и не намерих такова чудо на прилична цена.

Не ми харесаха и различните 12V UPS варианти предлагани от meanwell ...

Та идеята е да се направи възможно най-просто такова устройство с налични (доставяеми) чаркалъци.

За захранване от мрежата използвам стандартно импулсно захранване 220/13.8 от
meanwell за 20лв, а след него се свързва прикачената схема.

Опитал съм се да направя CC (около 2А), CV батерийна зареждачка с температурна компенсация (+5..+40°С) + защита от обратно свързване на батерията, както и защити от презареждане и разреждане на батерията с минимална собствена консумация и утечки.

Приемам всякакви критики и идеи за подобряване на схемата и функционалността.

Това за SLA акумулатор ли ще е?

За 12V оловни, а в зависимост от технологията им - ще се настройва "float" напрежението с тримера RP1 в обратната връзка на регулатора.

Температурната компенсация съм я смятал за 3.9mV/°C на клетка.

Резултата е:
Vbat(10°C) = 13.751V Ureg(10°C) = 13.755V
Vbat(25°C) = 13.4V Ureg(25°C) = 13.395V
Vbat(35°C) = 13.166V Ureg(35°C) = 13.208V

Максималния заряден ток се задава от резистора R1. Смятан е за около 2А, като за този ток R1 може да е 1W.

Регулатора е с малко стар и нискочестотен чип и може да се замени с по-подходящ, та ако имате идеи - казвайте. (Linear имат подходящи, но цената им е трепач ...)

Защитата от обратно включване на акумулатора би трябвало да сработи при включен и изключен чарджер.

Бутончето е опционално и служи само за запускане на схемата при липса на мрежово захранване и подмяна на истощен със зареден акумулатор към UPS-a.

Нисичко ми се вижда напрежението при 10 градуса, но може и паметта да ме лъже. Има разлика в типовете акумулатори, ти какво гледаш конкретно.

На ширпотребските ups-и не съм виждал такъв с температурна компенсация. Реално има ли смисъл от такава компенсация? Има разни "сапунерки" с пластмасова кутия и пасивно охлаждане които вътре може да достигнат и с 20-30 градуса по-висока температура от тези 40. Акумулатора на колите работи в още по-широк диапазон и по-тежки условия и няма такава компенсация.

Компенсация е нужнa, особенно при SLA акумолатори. Проблема дори не е толкова при високите колкото при ниските температури което води до сулфатизация.

ToHu, няма конкретна батерия, по скоро всички възможни оловни независимо от технологията им.

С RP1 напрежението на чарджера при 25°C може да се променя от 12.2 ...14,6V.
Е ако гоним 14,6V ще трябва на входа на схемата напрежението да е също 14,6V, за да не се консумира от батерията при наличие на мрежово захранване.

Нямам идея защо, но за различните технологии оловни батерии дават различни "float voltage". Уж химията е еднаква, но на няколко различни места намирам такова инфо като това.

В крайна сметка "float" напрежението ще се настрой за конкретната батерия съгласно спецификациите и.

Два бързи въпроса.
От таблицата се вижда, че за да е заредена на 100% батерията при 10°C трябва да я заредим до 13.755V.
Ако тази батерия я държим постояно на 10°C и я заредим само до 13.000V:
1: Ще се скапе ли по-бързо, спрямо батерия която държим на 13.755V?
2: При 13.755V е заредена на 100%, на колко процента ще е заредена при 13.000V?

Относно първият ти въпрос - нямам реален опит, но от това което съм чел - Да- ще се скапе по-бързо. Скапването се изразява в загуба на капацитет. Сулфатизацията на плочите на системно недозаредената батерия става трайна и не изчезва дори след правилно пълно зареждане. Така батерията губи активна площ на плочите и от там капацитета и пада.

Нямам отговор на вторият ти въпрос.
Мисля, че само с измерване на напрежението на батерията без товар няма как да се определи колко е заредена (и това за всички видове акумулатори, не само за оловни). Ако напрежението се мери под товар за да се определи вътрешното съпротивление на батерията - след температурна компенсация и съпоставка с данни от предишни цикли на заряд разряд на същата батерия би трябвало да може да се определи - макар и грубо колко заряд има в нея.
Това е проблем, който няма просто решение.

Е тва може да ти е полезно, човеко е направил такава зареждачка но батерията е на улицата.
http://www.maxmcarter.com/annunciator/t ... _chgr.html

Да батериите се различават дори и да са една технология, преди много години, края на 90-те ще да е било, е продължение на почти година може би си правих подобен експеримент. Тогава имах документи за SLA на Панасоник и Yuasa. Пробвах различни режими на заряд разряд, батерии на Панасоник тогава не намерих, имах няколко Yuasa, и различни "сотаджийски" и Yuasa-та и по евтините които бяха на по-ниско напрежение сдадоха багажа много по-бързо. Вече не помня конкретни цифри, но ми се върти че капацитета им спадна с около 40% спрямо тия с коректната температурна компенсация. Тука преди няколко седмици метнах едни дърти дискове, и СД си купих, та акоо е нужно ще се разровя.

Да си кажа: обикновен p-n преход има около -2.2мВ на целзиев градус, уж трябва да е -2.4мВ. Препоръчва се използването на транзистор с окъсени Б-Е. Тразистори има в к'в ли не корпус, така че са удобни за датчици.
С малко бакалски сметки може да се уреди източник на опорно напрежение с подходящ температурен коефициент. Бях го смятал, елементарно е, сега ме мързи.

Дайте идея как бързо и максимално просто да се измери капацитета на акумулатор, но без варианта с многочасовото разреждането през еталонен товар на напълно зареден акумулатор до минимално допустимото му напрежение.

Това е уреда за бързо измерване.
Бавното измерване ти вече си го описал.

Имам точно такъв уред от баща ми - казва се товарна вилка, но е за старите акумулатори с открити връзки между клетките и е за до 2.4V. Т.е. измерването е клетка по клетка.

При измерване - грее та се къса ... ...