40, кръгло.

Аз да ви кажа по въпроса за "Senior" понеже тука няма много хора с егн-та по-малки от моето
Значи, тая титла не се дава на база на знания, а на база на колко дърт и одърпан изглеждаш, и също на база на увереност която се излъчва от тебе. Еквивалентно на "Бай" по традиционните български стандарти.
Външни клиенти винаги искат да има по един-двама синиъри във всяка фирма. Така имат увереност че работата има шанс да бъде свършена. Естествено, на практика джуниърите я вършат изцяло, ама за имиджа е важно

Старите знаят, но не могат... Или как беше точно песента

Обръщението "бай" излъчва увереност, че човекът е знаещ, умеещ и квалифициран.

А "senior" звучи като бай Хой от гаража до сметището в Китай.

https://www.feei.at/wp-content/uploads/ ... -05-01.pdf
Това е таблица със договорни заплати за Австрия/Германия за електронната индустрия. Мен ми изглеждат ниски и ако има някои из тия сфери в тия държави може ли да ги разясни?

Много е спорно доколко новаците вършат работата и доколко старите пушки. В момента съм в екип в който почти всички са "segnior", сефте да ми се случи да не съм най дъртия и можещия в екипа, няма такъв кеф. Верно бачка се ама полекичка, няма юркане, хората са разбрани и знаят кое как става и колко време отнема. Че и за първи път от 10-на години има българин в екипа и си хортуваме всеки ден по нашенски.

Днес дадох едно рамо на един колега от арменския екип където май са точно новаци наети за без пари - месец и нещо бори защо фирмуера на един 4Г модем се ъпдейтва за 25 минути вместо за 3-4 и всички му казват да иде и да оправи кода който праща по серийния порт байт по байт на пакети по 1кб - и с това не се оправи та му дебъгнах писанията и всичко си дойде на мястото ... няма и два часа работа и то щото го беше омотал ... та ей това е разликата между сеньор и младеж - опита директно те води къде най вероятно е проблема и го оправяш, а като си млад и зелен и да ти кажат пак не можеш да се оправиш сам ... абе ...

долу-горе същото и тука. сега вече бонуси за извънреден труд, допълнителни проекти и т.н. си е друго. Но в Австрия и Германия всичко е разписано, тук е малко по-размито. А и много зависи къде живееш.

Работа в Германия - аналогова схемотехника, високи напрежения и високи честоти за спектрометри някакви
Ако някой му се работи в Бремен да каже. Току що им отказах.

Senior можеш да се пишеш след 5 години опит в дадената сфера ако си от по-умните инженери и 10 години ако си от по-не-умните инженери. Тъпи инженери по дефиниция няма тъй като думата произхожда от жений или иначе казано гений.

Иначе заплащането зависи от доста параметри, но оснвните по мои наблюдения са тези

1. Големина на фирмата. Като заплатите са най-големи там където работниците са >10к и при високо-технологичните стартъпи <50 работника, където времето е ключов компонент и при персонала няма място за грешки
2. Ефективността на фирмата. Публичните компании са длъжни да публикуват параметри като нетен приход/работник. Корелацията със заплатите не е задължителна, но много вероятна
3. Местоположението, разликате между два офиса на една исъща фирма може да стигне 20%. Дистанционно се работи най-изгодно за кораба майка
4. Продължителността на договора, колкото по-къс, толкова по-добро е заплащането
5. Националността на фирмата. Американците плащат значително по-добре от европейците, който пък плащат малко по-добре от азиатците
6. Новостта на технологията. Един математик може да вземе 2х повече ако се прехвърли от отдела по моделиране в този по изкуствен интелект... но ще се наложи да понаучи малко фреймуорковете, жаргона и да прочете някоя друга публикация

На базата на тези параметри заплатите за Senioр варират между 60 и 180к евро на година преди данъци. За консултанти по краткосрочни проекти часовата ставка е от 60 до 120 евро. Разбира се има хора, които работят за 30-40к годишно, както и такива които работят за 250-350к годишно, но това са по-скоро изключения.

Абсолютно точно...само скачането от 60 до 100-180кЕ вече е най-трудния момент, особено ако си работил дълго време на едно място.

Местиш се в друга фирма, град, държава, континент... В Мюнхен редовно има оферти за над 100к и е изненадващо колко малко са вътрешноевропейските кандидати

Ами пусни малко линкове да видим какво се търси...
Но при 50-60% данъци и цените на жилищата в Мюнхен, нещата са долу горе едни и същи. Нещо като в Силикон Вали-то. Виж ако работиш отдалечено, или се вясваш през месец и взимаш 100к, а плащаш 30% ще е нещо съвсем различно.

Това вече е съвсем различна тема. Заплатата и качеството на живот са две съвсем различни неща. Както писа някой по-горе, от едно ниво нагоре което да покрива минимума и осигурява известни базови удобства, парите не играят особено голяма роля.

не бих се съгласил, особено за по-големи семейства. а това че качеството на живот не е свързано с парите е смехотворно - поне в едно класическо консуматорско общество. За хора които живеят сами, шерват апартамент или са някакви отшелници/спартанци (и това го видях във Валито като реалност) разбира се, че ОК - но за семейни хора с изисквания за къща и т.н. няма как да стане без повечко пари.

Тук въобще не съм съгласен. Като изключим някакъв буфер за разходи по здравето, това което му трябва на човек с по-голямо семейство е само едно нещо - време. И това няма значение дали е в България или Германия. На децата не им трябват почивки в пет звездни хотели, вечери в скъпи ресторанти и скъпи играчки.

* Лабораторен микроскоп втора употреба струва около 500 лева, също толкова струва и приличен телескоп. Това ако успееш да им събудиш интереса са няколко години интензивни занимания. Трябва само да си вземеш времето да ги изведеш на няколко лунни, планетни и метеорни наблюдения. Както и да ги въведеш в наблюдаването на водни микроорганизми.

* Метален детектор - 200 лева за напълно сносна машина. Няма нужда да стават нумизмати, но може доста да обикаляте в търсене на съкровища и карти (предварително подготвени от теб когато са по-малки)

* Дигитална камера - 300 лева. Само изучаването на композиция и светлосенки може да отнеме една-две години без да им намалее интереса или да им потрябват скъпи стативи, обективи и прочие

* Храна - тук няма да започвам какво е отношението между веремето, което трябва да отделиш за да се научиш да готвиш наистина добре и цената на продукти спрямо качеството на ястията. Искаш да ги възпиташ да се хранят добре - трябва ти време и основно време

* Почивки - където и да живееш има места които ще те занимават с месеци. Хижите в алпите са по 10 евро нощувка, а палатките втора употреба, често неползвани са направо без пари. В Бургас има атанасовското езеро, местността пода, солниците, за странжда да не започвам. Ако се интересуваш от легенди, насекоми и билки можеш цял живот да прекараш там. За стара планина и родопите няма нужда да споменавам. Варна и София съшо не са по-зле. Даже Дрезден си има Саксонска Швейцария за които не ти трябват пари, а време.

* Дрехи - вкъщи носим само маркови и качествени неща. Или втора употреба или промоции. Излиза по-евтино от битака.

* Спорт - танци, карате, плуване, катерене, фитнес са социални спортове за които пари не трябват, само време. Дори за МТБ не трябва пари. Аз изкарах 2-3 години с евтин боклук докато се науча как да карам горе-долу. Повезчето програмисти в планината с колела за по няколко хиляди не могат използват и 10% от възможностите им. Това и за хоби-фотографите се отнася също. Колкото по-скъпа техниката, толкова по-недоразвити уменията е често явление.

* Музика - колко пари трябват за една нова цигулка или пияно втора употреба? А колко време за да се научиш да свириш на тях и да го предадеш на децата?

* Изкуство - само с акварел, човек може да се заонимава години. След време като преминеш на маслени бои започваш отначало. Да опъваш платна и да си правиш бои изисква време, а не пари.

* Занаят - дърводелство и дърворезба могат да бъдат скъпи хобита, но не и ако превърнеш търсенето на материал в част от самото хоби. Дори по-екзотични неща като смесването на парфюми и дистилирането на етерични масла в днешно време не изисква големи средства, а по-скоро време и желание да се учиш и експериментираш

* Акваристика - не е нужно да почват със скъпи соленоводни рифове. Във всеки по-голям град акваиуми втора употреба със прилична техника буквално се подаряват. Стига да има търпение човек да изчака добрата оферта. Три хелера и три гупи може да намериш кой да ти подари. От там нататък тръпката е да им създадеш сам условия да се размножават, а не да купуваш цели семйства директно от магазина и да ги умориш поради липса на опит

* Книги - втора употреба буквално ги подаряват, а и библиотеките не са никак слабо заредени в днешно време. Искаш нещо по-специално, поръчва се от друга библиотека за 2 лв.

* Играчки - втора употреба хората се чудят как да се отърват. Това включва и пазара на детски колички, кошари и прочее. Освен дюшеци не знам дали сме купували нещо ново въобще. Цените са 1/3 от пазарните

И откога голямо семейство трябва да живее в къща? Сякаш повечето не сме израстнали с по брат или сестра в панелни жилища. Не е важно какво имаш, а как и колко го ползваш. Моите деца са малки още, така че говоря от позицията на човек, който е бил дете и който обмисля да мине на половин работно време след някоя друга година за да може да прекарва повече време с тях. Но дори и сега сме почти всеки ден на разходка в околията. Съпругата ми не работи. Не защото няма да ни се отрази добре някой друг лев, а просто защото времето което прекарва с децата е по-важно, както за нея, така и за тях.