<<<Разумно е, но това не означава, че няма да възникне проблем в самата платка.
Всеки се кълнеше, че си тества продукцията на изхода, но практиката показваше, че това не е така.
Примерно старозагорци се кълняха, че имат стриктен изходящ контрол на дисковите устройства. Въпреки това, сме получавали неработещи устройства заради окъсени пътечки, липсващи връзки и пр. причини, които няма как да са минали изходящ контрол и да са възникнали при транспорта.
И в такъв случай контрата оставаше в завода, който вади крайното устройство - в случая ЗИТ. Поради това без входящ контрол, не ставаше работата. Тестваше се всичко, на 100%, като се започне от кабелните форми и се свърши с дисковите устройства. Дори магнитните пакети се тестваха.>>>

Предполагам за по-малките устройства пишеш. Минах 4-5 години през най-големите, които се правеха там и бях вътре в нещата в DZU. Двата завода се опитваха да се цакат един друг. Бяха се събрали в последната година на производство при нас около 100-на неработещи контролера и модули(нямаше входящ контрол при нас за тези устройства). 3 човека ги ремонтирахме до чип, до връзка по шелфа.( това бяха повечето проблеми). Имаше проблемни канали към изчислителните машини(ИМ) - не се хващаха в диагностиката( още помня тестовете на контролерите бяха от 1 до 68). Ползвали сме и хора от ЦИИТ.

Аз се занимавах с входящия контрол на 29 MB дисковете с които се правеха трактове за мини машините (СМ - 3), но колегите ми, които се занимаваха със 100 и 200 MB споделяха същите наблюдения. Платките за които говорих бяха за EC1035.

Бях в 317МБ. Да EC1035 бе руска ИМ с 29МБ дискове. 1988-89 се появи и ЕС-1055-българска ИМ

К573РФ1 са ЕПРОМ с триене чрез ултравиолетова светлина през прозорчето на гърба на чипа. Но те са чувствителни към всяко лъчене, макар и в много по-ниска степен. Само че, когато са на много годиниу неминуемо си губят част от записа. Всъщност и един бит е достатъчен. Лошото е, че дори да се намери пълна документация, програмистите от онова време не си даваха програмите за да си запазят правата. Виждал съм листинги на техни програми (ошарени с червено поправки) в чекмеджетата им (такъв ми беше случая с български таксиметров апарат даден за ремонт), които никога не виждаха бял свят. То по онова време, един продукт се произвеждаше толкова време, колкото е стажът на съответния програмист в дадено предприятие. Възстановяване на повредена програма е почти немислимо, особено за единични бройки.

Нищо не се е променило...изключенията само са малко повече...