става въпрос за управление на много контактори (15-40)
превключвания от 1/мин до 1/ден - бавни и много бавни процеси

какво ще препоръчате за управление на самия контактор?
- реле или поляризирано реле
- опто-MOS
- опто-триак

и дали поляризирани контактори няма да са също добро решение?

Ами може и да подходиш по нестандартно.
Един галваничен разделител TI или AD едно CPLD Аltera отдругата старна и полуаваш много галванично разделени изходи които си ги клатиш по сериен канал.

ако каналите ти са към 15 е съмнителна финансовата ефективност но ако са към 40 определено ще си напред

За CPU машините ползват релета - едва ли е прищявка.
Аз на платките за управление слагам италиански, газонапълнени релета
белички с надпис F15B
Цената си е добра, ама - никакви ядове

финансовата ефективност не е водеща. на първо място се гони надеждност и отказо- и кретено-устойчивост.

твоя вариант има няколко недостатъка (няма галванично разделяне между изходите, директното управление на триаци от CMOS изход не е много читаво) и един мега-недостатък:

ако по някаква причина гръмне един триак, той ще върне фаза през гейта си към CPLD-то и от там всичко ще се превърне от полупроводник на половин-проводник. ако някой от изходите управлява двигател (например) може да стене още по-весело - машина на половинки. използването на триаци с изолирани гейтове ще разреши проблема, но е неефективно финансово.

съвременните solid-state релета могат да управляват без проблем контактори (консумация ~30mA). чуденето ми е MOS или триакови.
също и консумацията на включено състояние е важна, по скоро средната мощност.
в това отношение поляризираните релета определено са много по-подходящи.

Ако търсиш надеждност, най-доброто е с релета със снъбери паралелно на намотките ( около 400 волтови ). За много надеждни системи слагат софтуерни броячи кое реле колко пъти е изключвало и от време на време те подканва да го смениш ( никой не го прави ). Друг скъп вариан е да се следи кога контакторът е захранен. това лесно се прави с оптрон и малко пасивности. А какво ще прави системата ти, ако има несъвпадък между подадените команди и фактическото положение на контактора - това си е твой проблем
Полупроводниковите ключове са по-добри като износоустойчивот, но в реална обстановка с пикове и болкуци по жиците не се държат добре.

Дедо
По принцип е така както казваш.
Но при управление на контактор тока е малък и тиристорите просто не се скапват. Случвало ми се е да окъси бобина на контактор но аз си слагам последователно на тиристора един малък резистор като предпазител и просто той беше прекъснал и 2 та случая когато съм имал такъв проблем.

Още по добър вариант е бърз предпазител.
Иначе имам машинарии направени на CMOS 4000 сериията дето така си работят 10-12 години.
Интересно ми е било какво се получава и защо тиристори и полеви транзистори връщат като се скапят.
Отварял съм 10 тина. 2-3 симистора и останалото MOS-ове.
в всичките случай кристала беше просто взривен или стопен.

Така че при малък предпазител в веригата не може да се очаква да върне.
Но това са разъждения базирани на практиката. Ако е за сериино изделие и аз мисля че не бих заложил на подобен подход Особенно кретеноустойчивоста не е на ниво.

Друг вариант е пак с тиристори но с оптронче на всеки изход. И за да се спасиш от големите управляваши тоци въвеждаш една схемичка за следене прехода през нулата и си управляваш с импулчета. Скоро правих едно контролерче съвсем простичко с 6 изхода с тиристори и точно така съм си го реализирал там.
Евтино и надежно решение но за 40 изхода малко се усложнява живота.
Макар че и там има лесно,вместо да даваш импулси на всеки оптрон може да си направиш по мощен генератор на импулси и от него да захранваш оптроните. А самите оптрони пак да си ги управляваш с ниво.

Относно врьщането през Гейта на полеваците аз си го представям по следния начин:
Знае се, че колкото повече ток тече през н-канала м/у Сорса и Дрейна толкова повече Енергия преминава в топлина и рано или кьсно при недостатьцно охлаждане и превишавене на Idmax примерно транзистора изпушва. И тьй като това се случва при сравнително голямо Uds, изолиращата област м/у n-областта при Драйна и p-областта е вече доста широка за да бьде пробита, следователно единствената вьзможност за пробив се очертава при лежащия на по-ниско напрежение Гейт. Интересното обаче е как SiО2 слоя на Гейта пробива...

EDIT: Всьщност май няма нужда да пробива, той си служи просто като диелектрик м/у области на различен потенциал.

цитат-(съвременните solid-state релета могат да управляват без проблем контактори (консумация ~30mA). чуденето ми е MOS или триакови.
също и консумацията на включено състояние е важна, по скоро средната мощност.
в това отношение поляризираните релета определено са много по-подходящи.)

За триаковите съм -изпробвано: със забележка успоредно на триака R+C (100 ома и 33nF !!! не 100 nF),ако няма RC започва да не отпада надеждно контактора-не може да се запуши триака заради L ,ако пък C е повече от 33 nF пак не отпада контактора защото тока които протича е достатъчен за да го поддържа в привлечено с-е.

Дедо кви са тия поляризовани релета-едно време съм виждал такива,ама доста големи бяха-какви има сега на въоръжение?

ДедоБоре, зависи за къде ще ги използвш. И аз като Wise за управление на машини използвам релета. Използвам такива, които са за монтаж на DIN шина, със светодиодна индикация, когато са включени. Те са връзката между контролера (PLC) и контакторите. Удобни са за обслужване от персонала и при необходимост лесно се сменят.

ДедоБоре виж това може да се окаже, че можеш да минеш и без контакторите.

sharp-world.com/products/device/ lineup/data/pdf/datasheet/s102s02_e.pdf

georgimv точно почнах да пиша за оптотриаците )
освен че разделя галванично позволява оптроните да се вържат в матрица (евентуално... предвид големия брой контактори) в комета имат няколко вида оптрони с изход триак които лесно се куплират с по голям триак с нужните параметри, вече писаха за задължителните RC
другото което мога да кажа за защитите за да не връща от гейта към схемата слагам мощни ценери на маса и някакво малко съпротивление на гейта за предпазител (ценера изгаря в късо съединение)
другата защита не и знам истинското име аз и казвам хардуерна защита - например всички оптрони вързани общ катод и с един мосфет на маса, на този мосфет на гейта има първо диференцираща после интегрираща верига нататък предполагам се сещате... позволява защити и обратни връзки от всякъде и няма начин да тръгне докато всичко не е изправно

благодаря за мненията

за силиконови релета варианти бол - CPC1965, CPC1978, но дори и TLP3063 ще върши работа.
като че ли от триаковите опто-прибори могат да се очакват по-големи проблеми с индуктивни товари. самоте контактори се различават доста - колкото е по-малък тока, толкова е по-голяма индуктивността и обратно. даже видях един модел с грец и варистор паралелно на намотката. допълнителен кеф може да дойде и от факта, че има голяма вероятност контакторите да се монтират на Д-шина и да си влияят един на друг.

опто-MOS има пък недостъка да дърпа константен ток (40х10мА=400мА), което може да се избегне с малко софтуеризъм при триаковите управления. купона обаче може да се усложни, ако различните триаци са вързани на различни фази - тогава забравяме за фазовите управления и светим непрекъснато.

мощните изолирани триаци, като този, предложен от georgimv несъмнено ще са достъчни, но са много скъпи ($3.50 за 200бр).
не може да се мине без контактор, защото по спецификация товара трябва да е "универсален", т.е. не се знае какъв е.
така че - иска се управление на контактор, а той вече какъв е, за колко фази и тоци, има ли снъбери и дриги подобни детайли, това са детайли, които ги съобразава "интегратора"

май все пак нещата отиват към поляризираните релета... оставям темата отворена за още мнения

ник, нещо не сванах идеята с "хардуерната" защита? можеш ли да драснеш една схемичка, па макар и с кутийки?

ами аз винаги съм труден с обясненията....
идеята е от процесора да идват импулси с някаква честота, ако ако тези импулси изчезнат по някаква причина (нещо се е случило с процесора или някоя от защитите е сработила и е "замасила" импулсите) мосфет транзистора да се запуши и да не позволява управление на оптроните примерно...

примерна схема намерих тук
http://www.artofcnc.ca/ChargePumpSafety.pdf

Надеждно работеща схема за управление на контактор е оптотриак, управляващ триак с паралелно включен варистор. От близо хиляда броя практически няма откази.

И аз съм на същото мнение, особено ако е zero cross triac (някакъв MOCxx) нямаш дерт със смущенията ....