форумният морален коректив тук във форума с годините се оформи около две основни линии най-обикновен "pattern recognition":
- разпознаване на мрънкане;
- разпознаване на мерене на... нещо;

дайте ми някакъв конкретен пример с анализ тук от темата, което активира двата основни морални стожера на форума:
itso.t - разпознаващ мрънкания;
Цецо - разпознаващ мерения разни;

Щото вече сте започнали да виждате шаблоните, които сте си заплюли с нужда и без нужда.

Ами бабне не е много далеч от истината. Преди ... две години май, посетих един потенциален клиент, произвежда храни за птици. Значи ако някой ми беше казал че има такъв бизнес много щях да се очудя, обаче човека има, и не само има, ами е и един от най-големите производители в Европа. Човека не разбира нито от това което произвежда, още по-малко от самите процеси или от техниката с която го прави. Да но е имал идея, или някой му я е дал, няма значение. Очевидно е почнал в старо АПК с полу съборени сгради но с времето не само ги е стегнал, ами е построил силози, съвсем нова сграда, малко по малко автоматизира .. и изнася постоянно. За тоя бизнес знаеш ли каква инвестиция трябва, почти никаква, да изкупиш зърнените култури които не стават за нищо, няма да се очудя в началото ако и без пари са му ги давали, да имаш казан с лой и няколко формички .... и стигаш до един истински завод. Българинът по никакъв начин не е предприемчив, и това рефлектира не само в правенето на собствен бизнес, но и в продажбата на собственият труд. Няма нищо лошо човек да иска, но да иска за себе си, профсъюзните дейци никой не ги обича. Много шефове са склонни да дават когато служителя си поиска, но първо трябва да иска разумно, ако до днес си бил на 1500 и кажеш от утре искам 3 ... някак кажи имам това и това предложение и там след 1-2 години ще съм на 3, може ли да ми предложите същото. Ако пък много държиш и наистина имаш предложение, просто го приеми още днес. Много често обаче служителите не искат, те са с презюмцията шефа е стиснат не дава, шефа предпочита да си купи нова кола, яхта или каквото там си купува, но не питат. Също така много хора не искат да поемат отговорности, да се развиват, искат по добро заплащане но не искат нищо да променят. При нас винаги гледаме първо в нашите структури, отвори се по-добра позиция кого можем да промотираме, в кого виждаме потенциал. Има хора със способности но казват аз не съм за тая работа, аз не мога да командвам, много е отговорно и в същото време подмята насам и на там ако можела да му се увеличи заплатата. Други пък не правят елементарно усилие, имат желание работят с нас 15-20 години но не говорят никакъв език, и курсове организирахме, след това бюджет отпускахме защото решихме че може би грешката беше в общите курсове ... ами не, не искат.

За обезценяването на сравняването ще се съглася, то самото сравнение по принцип в много случаи не води до никакъв смислен резултат, защото почти винаги се сравняват ябълки с круши, и дори този който сравнява да се опита да ги докара поне до мармалад та да са максимално еднакви, тези заради които прави сравнението много често си мислят за лютеница ...

Мен лично ме дразни когато се сравнява по този начин,аз затова и реагирах така, сравняват се несравними неща, някой си в Швейцария с някой си в България и извода е ставка 20 лв/ч.

п.с. абе аз сигурно съм досаден с писането ама поне се старая да не е заедливо, без значение какво мисля аз обичам да слушам какво казват и другите макар и да не ми харесва, не разбирам защо една дискусия, макар и те на болни теми трябва да преминава в заяждания, не че давам наклон на нечий уй,просто разсъждавам пишейки

по някакво странно стечение на обстоятелствата, у нас повечето хора с имения са им спуснали едни куфарчета 'свише' в началото. дали конкретните индивиди са били 'с висше' е колоритен нюанс.

погледнато от тая гледна точка, хипотезата с чорапите е като приказката за ламята и златната ябълка.
дори Мечо Пух е мутирал в 'колкото повече, толкова повече' (в случая - семантичния контекст на мутирал идва от мутра)

Мммм... лютеница...

Не е точно хипотеза дедо. Вярно че беше хипотетичен пример, но аз лично познавам хора почнали от абсолютната нула и без куфарчета. С разни тъпотии точно от тоя сорт. Просто едни го могат, други не

ето сега се открои още един pattern
бабана каза чорапи
едни го приеха буквално като чорапи и се чудят как така... (въпреки че може да е било и реален бизнес някога във времето)
други разбраха че става дума за странни бизнеси в които има хубави печалби макар да не личи на пръв поглед и се сетиха за храни за птици

ей тва е разликата между работник и работодател

не исках да изразя несъгласие с възможността, нито с факта, че почти никой инженер (глобално) не е И предприемач.
просто тези случаи са изключително малко, поне в контекста 'кое куца у нас'.
у нас с годините имаше пикове на различни типове 'куцания', които в кумулативен ефект доведоха до това, че горните типове успехи можеш да ги преброиш на пръсти и без да си събуваш ... чорапите

И като са ме пропуснали с куфарчето, да легна и да умра ли? Има достатъчно начини да се справя и без куфарчето.

Днес съм стиснат. Нищо не давам.

Аз така и не станах предприемач, моята фирма обслужва други предприемачи, работя в семейният бизнес, но някак чистото предприемачество не ме влече, и за толкова години не съм развил нищо мое, макар да съм подарил няколко доста добри бизнеса, повечето от които за съжаление ги затриха насила. Естествено ако утре сегашните бизнеси изчезнат, което към момента е доста вероятно, естествено няма да стоя със скръстени ръце, има поне 3-4 нисши в които съм готов да започна веднага и сигурно ще съм щастлив и доволен от това което правя, но не от факта че съм създал друг бизнес, или че изкарвам пари, а от самата работа която ще върша, дали ще е строителство, производство, проектиране няма значение.

А за статистиката, малко от тия с "куфарчетата" все още ги има.

факт... куфарчетата отдавна са изядени и изпити а който си го имаше в кръвта по онова време сам си пълнеше куфарчета..

В дълбоката провинция "куфарчетата" все още колят и бесят. Мноо е трудно да намериш работодател, който да не ти се подиграва, щото такъв им е манталитета и така си поддържат куфарчетата пълни. И после искат да вкарат нови будали от Молдова, ама те даже и не работят, но това няма значение.

Ами значи ставаш работодател и си пълниш и ти куфарчето, по начин, по който смяташ, че трябва да става това.

Вероятно ще кажеш, че не искаш. Ами ето там е разликата, не е в куфарчето - те искат, а ти не искаш. От там се почва, куфарчета насилствено едва ли са раздавали.

Стани и ти работодател. Лесно е! А сега сериозно.Като понапуснат още малко работници в посока София,Пловдив ще почнат и да се кланят.Спокойно, нещата ще се стабилизират.В момента все още върви един процес в който работниците се учат да работят по изискванията на работодателя а не на принципа он на мене жъ ми каже и работодателите се учат на отношение към работниците...
45 години социализъм увредиха всичко.Сега се открива топлата вода отново!

Тия с осемте езика стигат до ниво, където не им пука за кого работят стига да се чувства добре на работа и обикновенно работодателите се надцакват за такива специалисти, това не ти е феодалният строй, където работника става доживотна собственост на работодателя. Отдай се на отворения код, така ще си го изкараш на всички алчни капиталисти.