Цеко, я дай още един акъл. Изглежда платките имат някаква малка, но явно значителна разлика при фрезоването. И това дава отражение при по-фините корпуси. Става следното - застопорявям си хубаво платката и стенсила. Идеята е просто да сменям платките и да мажа. Даже си направих DIY държач за рамката и уж да става по-лесно. Обаче заради тази минимална разлика(тя даже не се вижда с просто око и мисля, че по-точно не могат да ги направят платките) при фрезоването, следващата платка или не може да влезе в слота или хлопа вътре... И при корпус TQFP48 примерно и 2 платки в панел се получава кофти. Сиреч сега трябва да намествам платката всеки път преди да намажа пастата... Много кофти.. Какво правиш в такива ситуации?

На старата работа имах достъп до фурната, фурната си имаше изход в задната част, който беше свързан към алуминиев гъвкав ръкав и от там към екстрактор. Екстрактора се пускаше на ръка и ако забравиш да го пуснеш цялото помещение от около 200 кв.м се осмърдяваше и се налагаше да се проветрява защото пушеците от пастата са токсични, та екстрактора е задължителен. За пастата от лични наблюдения - пастата си има годност, като престои около няколко месеца, дори и добре съхранявана в хладилник флюсът запоява да се отделя от припоя и се получава това разводняване, за което говориш, със сигурност са ти пробутали стара паста от Комет, аз като получа такава паста от Фарнел и я връщах директно.
пс. за по-големи компоненти увеличаваш времето за загряване, профилът има две плата - първото плато ти определя времето за загряване на компонентите, по-големи и масивни компоненти като екранирани индуктури примерно изискват по-дълго време за загряване - в тоя случай удължаваш първото плато. Второто плато определя времето за запояване - това е критично време, на всеки компонент ти се дава максимално време и температура на запояване, ако задържиш по-дълго време по-чувствителни компоненти като кварцови резонатори примерно може да ги повредиш.

Аз си правя установка като за ситопечат - основа и стенсила на държач с пантички. Гледам кои отвори на формата са разпробити на едно и стщо място - някой път има извън моите, някоъ път ползвам тези които аз съм оставил за крепежи. Слагам някакъв щифт в основата (трябват поне два естествено ) и така всеки път си е наместено - не разчитам на външното фрезоване - то технологично се прави накрая на производството на платката. Отворите се правят в началото и те принципно би трябвало винаги да съвпадат с всичко останало по платката

едит - довечера ще снимам една установка ако не забравя.

Дам, ако обичаш! Аз също си направих установка, на която да поставя стенсил в рамка, на панти, но не се бях сетил да накарам да ми оставят няколко отвора и да вкарвам щифтове в тях...

В самата платка- по ъглите трябва да поставиш отвори, които трябва да ги имаш и на стенсила.
Тез отвори може - предполагам -да си ги ползваш и за проходни.
Фатката е в диаметъра на отвора - колегите , дето нареждаха платки , ползваха топлийки за щифтове.
Това по слухове и разговори и колаборация около платките, лично аз не съм се занимавал с пасти и печат.
Стенсила го искаха А4, каква рамка и ограничители са ползвали - не знам, но за дупките за топлийки
на ПЦБто съм сигурен...малко ми с губи дали на стенсила им ги правех , или са си ги пробивали с топлийката при първото напасване.

То това е другия момент. Аз си имам монтажни отвори, които да използвам, но дали няма да има разлика в диаметъра на пробиване и диаметъра на отвора в стенсила? Иначе ще си струговам някакви щифтове и ще паснат. Няма къде да иде.

E, сега не мога да питам...ама ми иде наум , че една платка може да се залепи в рамката, на дълбочина 1.5 мм, и слагаш новата, набиваш топлийките и си напаснат...на стенсила ще трябва евентуално да има отвор за главата на топлийката.

Може и височината на главата на топлийката де е колкото дебелината на стенсила - и ракелът няма да я усети....не знам.

Ами напасване по фрезован контур не е много надеждно, честно казано никога не съм гледал как напасват стенсилите. Белия печат ясно може да е по габарит, но там не се гонят стотни точност. Отворите са с по-висока точност от фрезоването, а най-добре е по репер но това някак не го връзвам със стенсил.

Изместването при фрезоване едва ли е по-голямо от 0.1 мм, не е голямо в контекста на темата....
по- скоро проблемите са в методиката.

за някои корпуси 0.1 ....може да е проблем, тя -астата се прибира върху площадката, но ако си на стъпка 0.4 може да ти създде проблем, за надолу да не говорим, оло нещо от сорта на 0201 ....иначе позиционирне с пинове, в смисъл цилиндрични по контур е много точен метод стига да са точно поставени пиновете и с подходящ диаметър и материал, но това е спрямо контура.

Баш за това иде реч. 48 LTQF ми е контролера и има 0.2 м/у пиновете! Когато закрепя много плътно в леглото платката и я напасна към стенсила виско е 6. При смяната обаче и поставяне на нова платка започват ядовете. Заради тази малка разлика при фрезоването, много платки не влизат в леглото, а дори и да влязат малкия корпус не идва точно и ако не наместя отново пастата отива на солдер маската(не е точно върху пистите) и ми прави къси... Друг проблем е, че са на панел, който има рез, за да се отделят платките. Обаче като го вкарам в слота при малка разлика в размера, явно платката влиза, но съвсем леко се огъва. Достатъчно, за да наклони леко платката в средата и да попадне много по-голямо количество паста...
Добре де това при масово производство как го правят? Или проблемът е в това, че платките ми са правени в Китай? Ако бяха правени в Европа щяха ли да фрезоват с по-добра фреза? Това, което съм виждал, е да използат направо автоматичен принтер/диспенсъл, който маже през стенсила и подава директно платките към поточната линия. Ама при по-фини корпуса то ще става мазало...

Аз обаче не разбрах, платките са фрезовани или крейцвани, ако са панелизирани и фрезовани обикновенно има малки островчета с перфорация където става разделянето, от това което казваш звучи като да са крейцвани.

Какъв е тоя корпус 48LTQF? Растер 0,2мм?
Не съм чувал, кой ти прави платките с такъв растер?

Вероятно имаш предвид нещо 0,4,,0,5 мм?
Тогава 0,1 изместане не би било фатално,може да е при QFN - aко се спазва точно картинката за стенсила...По-скоро , това че ползваш "легло" по контура...
Ама ако наистина има растер 0,2.....

Той казва че клирънса между площадките му е 0.2 иначе стъпката е 0.4. Проблема едва ли е само от позиционирането, предполагам и при нанасянето може да му се размазва съвсем леко пастата, и като сложиш и 0.1 отместване и да става проблем. По ми е чудно защо стават къси, припоя би следвало да се прибере върху площадките и да няма късо, освен ако не е твърде много.

Е човека каза че са китайски PCBWAY правят на 0.2.

@Тони - би следвало, ама ако има солдермаска между падовете. Ако няма - стават говна - при такива малки клирънси, някой платкаджийници или не могат да напечатат маската или пък в самия проект, солдермаската на пада, е дадена твърде голяма и се припокрива със съседната - все едно я няма. Сега се загледах в едни мои платки дето се каня скоро да насищам - 0.5 pitch с 0.2 между падовете. Не бях обръщал внимание до сега, ама футпринта дето съм взел да ползвам (щото чипа е някъв шибан размер QFN) няма маска между падовете и аз ще гриза дръвчето. Добре поне че ще правя само няколко такива устройства.