Инфинеон си купи Сайпрес...
тва е добре и не е добре
https://www.eenewseurope.com/news/us-au ... _id=126322

Единстеното хубаво нещо е че не ги използваме, от такива покупки рядко излиза нещо хубаво.

Е що, Лтц живнаха като се обединихме.

Бе ти остави... важното е че ToHu не ги ползва(т).

ами айде да видим колко ще е хубаво, като гледам всички сливания само хубавини докараха, коя от коя по-големи, болшинството придобити продукти са затрити или сложени в 9-та глуха, да има си изключения ама трудно се сещам за тях.

Къде някой тук, освен тебе, е казал хубаво ли ще е или няма да е хубаво?!?
Извинявай ToHu, но ако аз си купя едно Порше, това хубаво ли ще е или не (за тебе)?
Това е като повечето неща, като корона вируса и т.н. просто стоим и гледаме мача.

Zdrav,
Що тролиш хората в това грипно време
Да има продукти, които ще ги спрат защото или няма бъдеще за тях или не се вписват в стратегиите ба пазара на инфинеон или маржините са много малки...(както стана с мемс микрофонният бизнес на аналог дето натиска за сваляне на цените беше такъв, че само пакетирането и шипването са бяха съизмерими с приходите и го продадоха на инвентсенс).
То така е на всякъфе. Дано само не стане да почнат да съпортват само големи клиенти, а дребните да засмучат въздух....

Може и да звучи грубо, но мен не ме интересува какво ще стане с продуктите и клиентите. Повече ме притеснява какво се случва с хората и "инженерната култура" след сливането.
Съкращенията след такова сливане са първата стъпка. При това критериите по които се правят съкращенията са в ръцете на мениджърите, които играят своя игра като при потъването на Титаник. В тази игра инженерите са последните които научават какво се случва и играят с каквито карти има раздадени до момента.
Докато при мениджърите не е необходимо да блестят с професионализъм в такъв момент за да останат на борда.
Като следствие от това може да се затрият и продукти, защото новата компания с новата организация няма ресурса да ги развива и поддържа.
Какво тук се харесва на тоя или оня страничен наблюдател няма никаква стойност. имхо

Това е защото, доходите/работата ти не зависят директно от продажби, реципрочно спирането на даден продукт или проблеми с доставката му не те касаят директно.

Мен пък не ме еня за работещите там, ако са толкова печени ще си намерят лесно работа. Но виж като ми спрат чип, който няма алтернатива или ми вдигнат цената, ми бъркат в задника....

Въпрос на камбанария.

Какво значи: "Не те касае пряко." ?!?
Когато месеци на ред, понякога почти година, ревизия след ревизия, довеждаме продукт до финала. Бършем задниците на мениджъри и ги държим за ръка, когато стане напечено. Клиента(основния клиент), който си плаща и развоя на продукта и участва в специфицирането и валидирането на продукта, те засипва със стотина проблема на седмица и просто препредава към нас жегата от неговите клиенти и мениджъри.
Когато ринеш талаша от рапорти от тестове, които не са проблеми, но лягаш и ставаш с два-три проблема, които в края на проекта, изглеждат почти нерешими. И следващите стават все по-трудни за анализ и разрешаване, щото развоя е плиключил.
И когато накрая продукта, бъде завършен или провален, казваш, че това не ни касае нас инженерите?!?
Когато при едно такова сливане, същите тези мениджъри, които са се крили зад гърбовете на инженерите и продукта е бил завършен не заради техния принос ами въпреки това, че и те са участвали.
Искаш да кажеш Цецо, че инженерите не ни засяга "директно" успеха или неуспеха на продукта?
Казваш печените си намират работа, а знаеш ли колко инженера излизат на пазара на труда при такова сливане?
Как това се отразява на точно тези хора, които правят продукта към който клиенти, които зависят "директно" са се прилепили като риба прилепало към основния клиент.
Въпрос на камбанария - разбира се.
И въпрос на поемане на различен вид риск. И както парите които получава един инженер не зависят пряко от продажбите на продукта, така се оказва, че развитието му, здравето му неговото и това на семейството му зависят от всичко около създаването на един продукт.
Въпрос на камбанария.

Да де, това има предвид и аз, всеки си има камбанария.

Понеже съм от дребните някак си ми е трудно да плача за проблемите на големите. Нещо повече, това, че на пазара на труда ще излезнат кадърни хора, може само да ме радва. И без това такъв пазар напрактика липсва, поради ниското предлагане/надутите цени... Въпрос на камбанария

Мухата, тук говорим за сиемес. Имаш много завишени очаквани са това как се взимат решения коя линия да се продължи и коя не. В 90% от случаите се продължава това което най-малко наранява егото на местните феодали. Ако не го бях видял с очите си нямаше да повярвам. Фактът че тази фирма функционира що годе добре е доказателство, че от един размер нататък просто няма значение какво прави ръководтсвото, коръбът си плава.

Здрав, преди години нас ни изхвърлиха като ни заявиха, че ще продължат продукта заради който ни купиха просто без нас понеже не им трябваме. Както се изрази една куха лейка “you are all exchangeable”. Обаче удобно пропусна да добави “at a cost”. A цената три години по късно беше затрити 10 милиарда, нефункциониращ продукт и загуба на всички клиенти. В началото ми беше трудно да схвана логиката, после разбрах - его и нищо друго. Същата тази фирма която ни купи се беше опитвала да разработи продукта сама и не можа да приеме, че екип от 50ина в източна Германия се справи там където те се бяха провалили. Ние не пропуснахме възможността и ги удрахме няколко милиона съпорт такси като нещата тръгнаха на зле и същото това тъководство започна да се паникьосва. Та всяко зло за добро. Аз лично спрях да правя овъртайм и оттогава работя повече за хоби отколкото за даден продукт. Спестеното време буквално е втори живот.

Но за последиците при меринджеите при подобни сливания не си прав. Те го отнасят най много защото са първите чиито глави падат. Не за друго ами тези които режат главите разбират напълно че с 50% грешни решения корабът пак ще върви. Тъй че кой ръководи е без голямо значение и редундантностите се изчистват първо там.

сиемес - е сименс предполагам...?
не ми говори за его, селски сметки и уреждане на наши хора - работя в ирландия тука това е на почит...
тезата ми беше - как някой път фирма се купува не за да и ползваш продукта, ами да завладееш пазарна ниша( или да затвориш такава).... някой път само заради патенти....
и наистина лошото е, че гледаме от инженерна гледна точка - убедих се че бизнеса не винаги се води от логика. в крайна сметка на края на годината акционерите искат печалба, ако ли не сменя се върхушката.... и хич не ги е еня дали инженер Хай и Хой са направили блестящ продукт.
А пък компании от ранга на сименс два три милиона за съппорт е като да се изпикаеш в морето...

Именно, както за интел 10 милярда разхвърляни на пет години бяха сякаш бълха ги ухапа. Дори не ги отчетоха официално, а ги сметоха някъде между различните отделения и шапка на тояга, на никой ама на абсолютно никой за нищо не му пука. Едни фотошопнати чипове дето даже не съществуваха повлияха в пъти повече на курса. Та в този ред на мисли, дали има известни припокривания в продуктовата линия или определена архитектура има някакви предимства или недостатъци в корпоративния свят не играе ама абсолютно никаква роля. Нито съдбата на инженер Х или менаджер У, та било то и СЕО-то на компанията. От тук следва, че каквото и да е хабене на нерви по темата е загубена кауза. Гледай да си уредиш нещата възможно най-добре за себе си и семейството и търси интергритет някъде другаде.

Чак пък да плачеш?!? Цецо, не сме в Северна Корея.

Е, точно за това де. То ако не го отнасяха, нямаше да им пука. Ако имаха всички "златен парашут" щяха ли да се избиват за място в спасителна лодка.

Това е предъвквана истина. И бай дъ уей, "ниша" се използва когато става въпрос за малък сегмент от пазар. Не се връзва с компании за които "два три милиона за съппорт е като да се изпикаеш в морето..."


Е що да е лошо?!? От каква друга гледна точка да гледаме ако не от своята?
Да се правим на бизнесмени не всички го можем. Толкова ни е вътъка на нас инженерите.