Това с "доплащането" се появи след соца, velio. Друг въпрос е какво беше качеството на лечението в обикновените болници за простосмъртните.

Жив късмет. Баща ми 3 години е обикалял по сякви болници заради счупен крак и най-накрая като се добрал до някво голямо светило ортопед по него време, му казал - ако искаш професор да ти отреже крака - нямаш проблеми. И същия професор за късмет се оказал близък на някакъв дето бил служил с баща ми и се засекли случайно в болницата, та се хванал и му го оправил.

И аз заради лекарски "мерак" на счупен крак накуцвам. Добре, че се усетих навреме, напуснах болницата и отидох при познат у наше село, иначе никога нямаше да проходя. А бях на двайсет и малко...
Но има едно голямо "Но": това беше в самия край на социализЪма и в голям град, т.е. корупцията вече беше надигнала глава - вижте сега на к'во мяза София! Ако беше 10г по-рано не вярвам да бяха рискували с разходка до Белене, да речем.

Здравната система и преди и сега представлява Руска рулетка. Т.е. зависи на кого ще попаднеш.
Мога да напиша роман с елементи на хорър, драма, комедия и трагедия от разказите на баща ми
и мои лични впечатления за здравеопазването при соца /все пак половината от живота ми - 29 години
е бил при соца и 29 години при демокрацията/ и здравеопазването сега.
Има и положителни примери, но отрицателните се помнят повече.
Пример - 1957 година лекар в студентска поликлиника заразява около 40 млади момчета
с хепатит, защото ги ваксинира с една игла. Баща ми е сред тях.

аз пък ще ви кажа, с пресни впечатления от Октомври минлата година, че даже и с пари - все тая. редят ти едни сладки приказки, изписват ти една торба пробиотици и антибиотици - и накрая все тая. един доктор, който хванах случайно натясно ми каза - е няма да се оправиш, това е... и аз така ще почна да ги връщам тия с проектите - няма да стане, оправяйте се някак...

Но иначе имам и добри спомени, пак отскоро - спасиха женат няколко пъти, с операции и т.н. И никой не е искал и лев повече - нищо че не е осигурена в БГ и идва едва ли не като чужденка. Така, че - зависи.

Това пък как става? Как хем не е осигурена в БГ, щото не живее там и в същото време я лекуват без пари като се наложи. Кой им плаща разходите, щото със сигурност няма да е здравната каса, освен ако не лъжат нещо в бумагите. Всеки пък като си ходим в БГ и си купувам застраховка, дето покрива до $1 млн разходи и за тримата за 2 седмици струва $25-30. По-добре така, от колкото да стане нещо и после да разчитам на кой знае какво. Та много ми е интересно как ги правите тия фокуси да ви лекуват без пари като в същото време не сте осигурени.

Относно преди vs. сега - само пълен хахо може да сравнява двата периода и на всичкото отгоре да изкара, че преди било по-добре (говоря по принцип, а не само за здравеопазването). Или си няма идея за какво говори (като тия дето сега са по на 18 г.) или е супер пристрастен. Аз лично друго обяснение нямам.

хахо не хахо, много от нещата в здравеопазването бяха по-удобни и работеха по-ефикасно. Това няма нищо общо с комунизма и всякакви идеологии, а е просто въпрос на организация.
В момента нещата са много зле. Нулева профилактика, диагностиката е съсипана от бумащина - лични лекари, направления. Болничното лечение пък от отделение до отделение може да видиш всякакви крайности и добри и престъпно лоши. И за съжаление лошите преобладават. Както казва един познат доктор - на сегашните не им се работи.

ако трябва да сравняваме "преди и сега" много са проблемите сега, един от най фрапантните е самото лечение - не се лекува пациента според това какъв му е проблема, а според това по коя клинична пътека болницата ще вземе повече или по-лесно пари
не се изписват точните лекарства от които има нужда пациента, а се изписват от онези другите, уж еквивалентни, чийто производители/дистрибутори "ухажват" лекарите
и често се оказва че изобщо не са еквивалентни
брат ми пък скоро се оказа в спешното на една от големите частни болници, отказаха да признаят чужда здравна осигуровка, само българска признавали, явно по чужбината са си осрали клиничните пътеки и вече не им отпускат пари за обичайните измами
та в общи линии тва са едновременно и разлики и прилики, проблемите на "едно време" сега са заменени с проблемите на "новото време"

Обяснявам Димитре - ние сме напълно осигурени в Шведско - но да кажем че тук няма нужните специалисти, или няма да доставят здравната услуга на време и с нужното качество.
Обиколили сме за 1 година куп болници в Швеция, Германия и България, като най-накрая ни обясниха (професор, шеф на болница в Хайделберг) че се предпочита радикална операция, за която младите лекари взимат същите пари - но изисква по-малко време и по-малко опит. За щадяща операция се изисква опитен оператор, и няма значение колко точно плащаш - нареждаш се на опашка и чакаш чинно. Освен ако не решиш да купиш болницата, но не сме в този клас.

След няколко болници в България, избрахме тази в друг град - не в София. Болницата е изцяло частна, платили сме си всички разходи - като са ни издали преведена епикриза и фактура, за да може Шведската здравна каса да ни върне парите (за която здравна застраховка си плащаме директно всеки месец). Евтини варианти бяха (преди 10 години, а може и сега) - да го изкараш спешен случай или да си платиш застраховката в България 3 месеца назад - но предпочетохме да не се правим на хитри.

И цената на операцията беше напълно поносима, ако не се лъжа след това ни въстановиха част или всички разходи - Шведска здравна каса. Но и да сме го платили напълно, здравния резултат беше повече от добър. След 8 години същата операция се повтори по-същия начин, със същия успех.

Застраховката за 25-30USD за която говориш (инцидентни) и по-сериозни неща са включени в домашната застраховка, и освен понякога има и допълнителна здрвна / за злополука застраховка.

Незнам защо така разбра, че не си плащаме застраховка - а пък те ни лекуват безплатно и ние правим някакви номера. Написах, че не са ни искали допълнително пари, доплащания, избори на екипи и т.н. Обсъдихме диагнозата, възможностите, рисковете и това беше. Накрая ти дават всички резултати и видео от операцията, ако е нужно занапред.

Иначе държавната здравна застраховка - важи за безплатно лечение в болница, безплатни лекарства, хеликоптерен транспорт и т.н. Лошото е че не го решаваш ти, а е според обстоятелства - и както знаеш от лекарски грешки и грешни преценки навсякъде страдат пациенти. Така, че ако си в състояние и възможност - взимаш решението при кой лекар да отидеш, и се надяваш с минимален брой итерации да намериш най-доброто решение на проблема си.

Мисля, че бях изчерпателен.

Преди 3 години жената в Колорадо я бутнаха леко в колата на сестра и, на някакъв светофар. И нещата загрубяха сериозно, защото и стана зле - системи, скенери, остана в болницата за нощта и т.н. И се очакваше, че ще завършим със сериозна сума в минус - но понеже всичко със застраховките на чичото беше наред, най-накрая даже и изплатиха обещетение, освен че покриха всички разходи в болницата. Така че, не се опитвам да хитрувам на дребно - но пък дори и да имаш сериозна застраховка, не е гаранция че някой ядосана леля няма да ти отнесе главата със тежка саксия, и язък ти и за застраховката.

В Щатите хубавото е, че при лекарска грешка - може да осъдиш доктора и болницата за баснословна сума, която дори да си си отишъл от тоя свят, ще стигне за живот и образовние на останалата част от семейството. В Европа и останалата част от света мнооого рядко - да не кажа никога - това няма как да стане, и затова всеки се спасява както може. Да не говорим за групови искове за лекрства и т.н.

Ей сега в новините - в Бургас няма лекар хематолог, няма и желаещи да заемат поста и болните с нужда от кръвопреливане пътуват до Варна. Не говорим за някое село а за един от 4-те големи града в БГ.
Колкото е напреднала медицината от онова време до сега толкова е и западнала щото всеки гледа да ти вземе парите без да се интересува ти как си. Ако трябва ще ти сложи и 2 стента без нужда за да изпълни плана.
Който иска да сравнява ...

Ами в Шведско лекари има, но бягат в Норвегия, в Германия, в Щатите. И докато влезеш вътре в системата за тежки заболявания - пак има доста време.
Шегуват се тука, че колкото по-зле си като начално състояние, толкова по-добри шансове имаш.
Всичко е за пари, но има и момента в който да имаш пари, лекари няма или опашката е толкова дълга,
че докато стигнеш вече няма смисъл.

БГ доктори понякога ми се смеят - "този метод шведите са го измислили". специализирали са в Стокхолм или Гьотеборг и т.н - "ти си дошъл в София"
Ами дошъл съм защото времето и здравето ми е скъпо, и защото нито държавната, нито частната застраховка ми помага. И търся най-добрия възможен начин.

Да не говорим за хора, които географски са на няколко часа от цивилизацията, дори с хеликоптер.

Писал съм го много пъти, че и в здравеопазването и в образованието бяха направени груби грешки. Повечето с мотива че "системите били комунистически", което не е точно така, далеч по-лошото е, че промените се правеха от пълни некадърници. Стигна се до абсурди, примерно при комунизма държавата плащаше за ограничен брой места. Плащаше за малко студенти, но се плащаше качествено. Моята стипендия примерно беше по-висока от заплатата на майка ми.
След промените, понеже не можели да разделят сламата за магаретата, демек кой университет каква държавна поръчка да има, затова почнаха да плащат за неограничен брой места. И естествено щото няма пари, на калпак по малко. Ако трябва да сме честни сегашното е много по-комунистически (в най-лошия смисъл на думата).
Същото е в здравеопазването. Преди имаше поликлиники, демек доболнична помощ. Имаш проблем с очите, отиваш на очен. Имаш проблем с гърлото отиваш УНГ. Влизаш директно при човек, който само с това се занимава. Ако той прецени те праща в друг кабинет, който обикновено е в същата поликлиника. Ако си за болница те пращат в болница естествено.
Беше просто и ефикасно. Една регистратура, която раздава часове за всички лекари, записа те, демек поема цялата бумащина, така че докторите си гледаха само докторската работа и толкоз. Сега отиваш при личния, който в 90% от случаите нищо не може да направи, освен да пише направление. Вземаш направление и търсиш специалист, при него евентуално също трябва да се запишеш. Често трябват и изследвания, за някои неща може и личния да се е сетил, но не рядко специалиста те връща за изследвания, следва нов преглед и изобщо може да ти се наложи доста обикаляне напред-назад, докато стигнеш до диагноза и лечение.
Но проблемът не е само в разтакаването. Често се случва (особено в болниците) да те лекуват не за това, което трябва, а затова за което имат пътека. При майка ми това доведе до фатален край, щото поне на мен ми беше ясно че направи втори инсулт. Но не можаха да го видят на скенера и за да отбият номера вместо в неврология я приеха неврохирургия. Там не си дадоха зор, щото на скенера нямаше и неща за хирургична намеса, така че просто чакаха пътеката да изтече. Само че то нещата с времето се усложняват, особено ако не се лекуват... така че накрая се видя инсулта, ама беше малко късничко щото и други органи взеха да отказват. И така обиколихме 4 отделения в рамките на един месец, като всяко си гледа само неговата специалност, което е абсурдно. Аз по съвети на познати трябваше да следя разни показатели, щото те идиотите като преместят пациент от едно отделение в друго не пренасят цялата история. Не ги обвинявам, в някои от отделенията имаше и много свястни, ама просто системата е такава. Не им се плаща да излекуват пациента, а да лекуват само това, което е по пътеката. Тъпо, но факт.

Миро, така си е. Едно време не е било проблем да се събере консилиум и веднага да се обсъди проблема, и да се
вземе комплексно решение, без да се мести пациента - защото всички отделения са били пълни,
на един етаж разстояние, практиката е била концентирана на едно място - и дори някой да пропусне нещо, колегата му или шефа му - няма.
И е имало критична маса доктори. А и нямаше как някой обикновен доктор, доцент или професор да се изнесе от днес за утре тук или там.
Тия отношения и опит се градят с години.

Машинката беше смазана и работеше, не на всички места - но работеше. Сега има десетки модерни и "реномирани"
местенца, с космическо самочувсвие и "технологии", но в тесни ниши и нулево сътрудничество.
Ако не видиш комплексната причина, лекуваш симптомите - често нещата свършват неправилно.

Но аз не съм лекар - засега само се боря с тях, както и със застраховките за които плащам и аз, и работодателите ми - но здравната услуга куца много сериозно.

Перфектна здравна услуга няма... още не са я измислили, дори и в Щатите или Германия. Познавам доктори и от двете места, и то шефове на отделения
и никой не се хвали че там всичко е идеално, но все пак е много по-добре организрано. Ясно е защо не са останали в БГ. А когато такива доктори се връщат в БГ, за да покажат какво са научили... посрещането от страна на колегите им е меко казано странно.

Според мен проблема в момента е концептуален, едно време концепцията е била работеща, и това се отнася за почти всичко, структури и взаимовръзки са били внимателно планирни. Проблемите са били в реализацията,и най-вече в матряла ... сега няма концепция, няма планиране и матряла е същия, че и по-зле ....

Да не говорим за разбиране и състрадателност...
Желание и методи за проследяване, профилактични прегледи, физиотерапия, хигиена и какво ли още не.
Още от градината и училището, през работата, до пенсия и т.н.