Ами пишейки че не те интересува кой колко км кабел има да опъва звучи точно така. Дали опъва кабел, дали измазва или копае картофи няма значение. Хората в ИТ и изобщо в хайтек индустрията не са по различни от всички останали, реално те работят за всички останали, и ако го няма магазин ера, общака, бакшиш, ти няма да има за кого да работиш, работи се за масата потребители, а тя не е от инженери, програмисти и мениджъри.

Незнам що, ама се насажда някакво мнение, че инженерния труд е някакъв сорт изкуство... не можело да се прави по норматив, не можело под напрежение, когато ти светне лампата тогава...

Незнам де я виждате тая романтика. В днешно време инженерния труд е сведен до 99% занаятчийство. Т.е. движи се по норми, всичко е човеко час. Ако не вярвате, питайте меринджеите, те заплата взимат за да направят нещата такива каквито са... за съжаление.

Даа ве.
Само че тая продължителност се дължи не на многото работа а на здравната им система.
На 30 години всички минават задължителен подробен преглед, като това включва и ЯМР на мозъка и какво ли не още. Изключително подробен доклад ти правят и прогнозират рисковете за бъдещи заболявания. Съответно получават препоръки какво да се направи за да си подобриш резултата.

В Южна Корея наистина работят много. Имахме един кореец на гости, вика - тука много хубаво, след работно време си почиваш. В същото време неговия роб работеше в хотелската стая с нашето + тяхното работно време. Обаче тая страна води статистиките на самоубийствата (поне в Азия).

Общо взето съм съгласен. Според мен инженерния труд върви най-добре със средно количество напрежение и трябва да има срокове.
Естествено трябва да има и периоди на отпускане, иначе се прегаря.

Мисълта ми беше по-скоро, че креативността в нашата професия вече отдавна е доста под 50%. Нещата малко или много се свеждато до ползване на готови апита включително и докато твориш хардуер Все по трудно става да намериш инженер, който знае как да сметне отделена мощност върху линеен стабилизатор, какво остава за по-сложни неща...

творчество...

хардуера се събира от платчици, купени от алибаба по минимална цена.
навръзва се с жици, в които често няма мед.
софтуера се сглобява по същия начин от милион модулчета, писани от всякакви субекти уж в свободното им време и за чест и слава.
никой не се напъва да гледа 'какво и как', за всяко нещо има поне 100 различни решения. ако едно не се 'плъгне', се пробва следващото.
накрая сглобката се качва в облак с неизвестно местоположение и влажност. само фактурата е известна, и то докато е разходна.
облака може да си говори с други облаци, но какво си обменят, това е на небесно ниво. е, понякога и поднебесните се включват, но това се разбира рядко.

накрая клиента сваля едно приложение на умнофона си.
ако не е достатъчно умен да разбере какво прави, го изтрива.
ако пък е достатъчно умен - пак го изтрива. 'хардуера', ако въобще е цъкнал и един път, отива в кофата / ebay.
така че всички са хепи - колелото се върти, кинтите се местят и умножават.

къде видяхте творчество?

Е да де, като няма творчество, не можем да претендираме и за някакви специфични условия на труд Чукаме там наравно с байчото с лопатата и това е

Ако шефа е казал, че трябва да изкопаме дупката или да напишем софтуера до понеделник (в което няма голяма разлика) - действаме и това е. Ако не сме съгласни, отиваме да копаем дупки за друг шеф и те така...

Лично аз не съм споменавал думата творчество. Даже я избягвам умишлено. Просто както мускулите се уморяват когато се чука наравно с байчото така и мисленето блокира така, че накрая се подпираш на клавиатурата. А след като каже шефа се действа. Това е ясно. Въпроса е дали действието ще води до положителни резултати. Лично за мене е желателно/задължително резултата да е положителен. Но ако грешни решения/теории водят до отрицателен - това не е добре...

За това съм съгласен. Дори наскоро размишлявах по този въпрос и стигнах до същия извод.
Но... като цяло няма кой да те чака да "твориш". Общо взето, с тия съкратени срокове, събираш стандартни "блокчета" и караш нататък.
Хубавото е че поне номенклатурата от "блокчета" е доста внушителна в днешно време.

За себе си осъзнах, че ако иска човек да се развива и да проявява творчество (при положение че му идва от вътре), трябва да инвестира в хоби. Няма друг начин.

Цецо, прав си и даже не е 50% а сигурно 5% и в останалото време е наистина просто сглобяване на лего. Интересното става като трябва да се намери и реши проблем. Тогава тия 5% стават много важни и изведнъж заемат 95% от времето . В останалите случаи си е прост, черен робски труд .

Е ти искаш почти невъзможни неща...

То затуй USB-то не бачка, щото го сглобявате като лего...
Баси и комунистите сте...

има 2 решения:

1. еФтино
вземаш къцач на телефон, даваш му бюджет 200лв , той поръчва 188 платчици с LDO от бабата на али, като дойдат се пробват поред с идеята, че все някоя няма да изгори в пърите 5 минути.

2. усвояващо
поръчваш захранване от реномирана фирма (сименс, ваго, алан-брадли, хъниуел...) за $3500 с всичките му сертификати. уговаряш комисионна от поне $2000 лично за теб. идва сервизен техник от Ямайка и го монтира за още $3000. всички са щасТливи.

за какво ти трябва инженер, че и да смята?

Идея си нямам за какво говориш - аз лично никакви USB-та не сглобявам .

Има още две възможности:

3. монтираш най-якия стабилизатор на пазара върху най-големия радиатор който се побира в кутията

4. не използваш стабилизатори