Днес четох тази тема, и някъде беше зададен въпрос за танталовите кондензатори.
Те СА електролитни, и полярни. Най-често са капковидни с жълт или син цвят, като има и SMD пак жълти.

Това, което искам да споделя е, че танталовите уж ги водят по-качествени, с по-малка утечка, с по-малък размер при равни капацитет и напрежение и съответно са по-скъпи.
Но в моята практика, където съм срещал танталови кондензатори, там най-често е имало проблеми.
Не знам какво точно им се прецаква и защо, но най-честият им дефект е, че утечката им е станала много голяма. Затова като видя танталов кондензатор вложен в някакво устройство или платка, винаги подхождам с голямо подозрение и съмнение към него.

Пак по същата тема - не е основен критерий капацитета за това дали даден кондензатор ще е полярен или не. Критерият е технологията, по която е произведен.
Съответно всяка технология позволява производство в определени граници на капацитета. И всяка технология има характерни особености и предимства и недостатъци.
Полярните кондензатори освен това за да работят правилно изискват да бъдат поляризирани, т.е. да им бъде приложено постоянно напрежение с правилен поляритет.
Не са подходящи например за "прехвърляне" на променливотоков сигнал, ако няма и постоянно поляризиращо напрежение, подадено на кондензатора.

Извинете, че върнах толкова отдавна дискутирана тема, но нали цялата тема е за бързи и тъпи въпроси, та реших, че мога да си позволя и аз един такъв отговор.

Ами като всичко останало си имат плюсове и минуси, и за някои места за ОК за други не. Не са панацея, имат дълъг живот за сметка на това не обичат пренапрежения и обратна полярност. Имат ниско ESR но пък имат нисък импулсен ток /ripple/. Имат широк работен диапазон, малки са ... имат си предимства, имат си и недостатъци. Ето примерно нещо по въпроа за ESR, това трбява да се взема в предвид във всички приложения в които ESR играе роля, обикновено DC/DC конвертори.

Добре, имат си някаква ниша, след като се използват, това е ясно.
Но как се връзва ниският ESR с ниския импулсен ток като качество за DC/DC конвертори? Първото добре, но второто?
Май не съм виждал DC/DC конвертор с танталови кондензатори.

За дългия живот, предполагам сравняваш с алуминиевите, но пак моя опит показва обратното. Въпреки че алуминиевите са печално известни с това че стареят, съхнат, надуват се, протичат и т.н. И от зората на електрониката до днес продължават да са най-често дефектиращият елемент.

Ами то много зависи какво с какво сравняваш, дали ги сравняваш с low esr алуминиеви или ги сравняваш с обикновенни алуминиеви, зависи и кой точно танталов гледаш. Колко трябва да ти е ниско ESR зависи от пиковият ток който искаш да консумираш от една страна, и от друга определя ФЧХ от там и компенсациите, но при компенсацията е добре да се има в предвид и как му се мени ESR с честотата. Това ако говорим за импулсни. По-капризните чипове си имат една методика за изчисляване на алуминиеви, друга за танталови и трета за MLCC филтри. Ако ти трябва много малък размер, по-голям капацитет, и те устройва ESR на тантала изпозлваш тантал, ако не гледаш за нещо друго. Например аз слагам тантали в захранването на силабс процесорите, и задължително на Vbus пина. За някои DC/DC е добър избор .. всичко според зависи. Дали трябва навсякъде да ръчкаш тантали, едва ли, това не е панацея.

Би отнело много повече време, а пък и ще се загуби основното предимство на SAR-те - високата скорост и фиксираното време за мерене.
Между другото ако видиш dual-slope конверторите те са подобни (малко) на твоята идея. Пак се получава нещо като "трион", само че на различен принцип. Един интегратор се пуска фиксирано време да бачка с входното напрежение. Това ти е предния фронт на триона. После се пуска да интегрира отрицателно еталонно напрежение и засича времето докато изхода стане нула. Съотношението на времената заряд/разряд ти дава точно съотношението между входното и еталонното напрежение.
Предимството на тоя подход е, че също като при сигма-делтата не зависиш от параметрите на интегратора. Важното е да е стабилен, а дали ще интегрира по-бързо или по-бавно, няма голямо значение стига да е еднакво. Ако грешката е еднаква в предния и задния фронт, като им разделиш времената тя изчезва. Другото предимство на тоя и изобщо на всички използващи интегриране е, че не сравняваш директно входа с еталона. Щото ако компаратора ти да кажем в твоя вариант има грешка 5mV директно имаш 5mV грешка в резултата. Докато при интеграторите тия 5mV съответстват на много по-ниско напрежение - може и 1000 или дори 1 млн. пъти по-ниско, зависи колко време си го интегрирал.
Изобщо с тия типове може да се постигна много, много висока точност. Важно е само компонентите да са стабилни, другото няма голямо значение. Но имат и един проблем - времето за преобразуване варира според нивото на това дето мериш. Това не е проблем за неща като лабораторни измервателни уреди. Затова и повечето мерачки ползват някакви multi-slope конвертори, обикновено с процесорче което управлява кога да интегрират нагоре/надолу и с каква скорост. Но като АЦП-та не съм виждал май такива и си мисля че причината е повече във времената на конверсия. Предпочита се сигма делта, която е долу-горе на същия принцип, но по-предсказуема като времена...

Рек, то това АЦП само за себе си ли ще съществува, т.е -някаква академична парадигма, или към него ще се навързват обичайните съвременни евтини сензорчета, страдащи от различни и уникални психични разстройства ( т.е -искащи различни и уникални филтри всяко за себе си). Идеалното АЦП нали има приказка че е липсата на АЦП ---> сензор пишещ в собствени регистри който четеш по И2Ц и др. и там пак не можеш да избягаш от филтри - един сензор иска раундинг, друг- Калман, трети- някакво пропорционално мапване... Някой ден някой ще напише филтър за четене на температура от... чакълче... безжично по 5Г.

Колко може да е максималното напрежение на нов, добре зареден автомобилен акумулатор? Има ли някакви стандарти?

12.6 - 12.8 при 25-30 градуса. На студено - по-малко. Под 10.8 при каквато и да е температура е критичен минимум.

Само да уточним, докато е а зарядното или след като е свален от него ?

То и напълно зареден непосредствено след свяляне от заряд дава 13-14V
Номинално е 12.6V . В старите коли е било 3 клетки по 2.1 = 6.3V. Откъдето е отоплителното напрежение на радиолампите.

Според мен след като въпросът е за автомобилен акумулатор, и се пита за максимално напрежение, трябва да се има предвид, че докато двигателят работи, акумулаторът се зарежда, което значи, че напрежението може да е до 13.8 - 14 волта в режим на зареждане. Като гранична стойност може да се счита, че не трябва да превишава по никакъв начин 14.4 волта в режим заряд.

Ясно, мерси. Когато се купува нов от магазина, ако е под тия стойности, следва ли да се подминава, или това нищо не значи?

В магазина ако не е над 12V значи не е твоя акумулатор

Оловният акумулатор като го оставиш без товар има свойството да си възвръща част от напрежението. Естествено ако тръгнеш да го товариш си кляка веднага. Но въпросът е, че на здрав акумулатор ще измериш поне 2 волта на клетка, освен ако не е тотално разреден (но това така или иначе е кофти ситуация). Ако нямаш 12В значи много по-вероятно е поне една клетка си е заминала, отколкото да не е зареден.

Да читав в магазина трябва да е поне 12, да не говорим че те се продават заредени, не знам какъв трбява да му е саморазряда за да слезе автомобилен под 12 V, освен ако не е от времето когато Москвич 8-ца е бил модерна кола

От някъде зная, че под 12.4V почвала "сулфатизация на клетките". Демек и 12.00 не е добра идея.