Зависи

Е теоретично питам. Теорията не зависи.

Времето за семплиране няма как да го намалиш. Ако го намалиш, ще получаваш или изкуствено занижени или завишени стойности, зависи от ацп-то, но обикновено е първото. И тогава статистическата обработка няма да ти помогне много.

Той не пита за времето за семплиране май а за това колко често да семплира, поне аз така го разбирам. По-добре е да имаш повече отчети които след това да правиш каквото искаш. Дали ще семплираш 100 или 1000 пъти в секунда самото време за семплиране е Константин зависи от настройката на ADC, която пък трябва да е в определените от производителя граници.

И разбира се, не трябва да забравяме това, което господата Котелников, Найкуист и Шанон вече са измислили по въпроса.

определено по-добрият вариант е да имаш повече измервания. Примерно така от 12-бит може да постигнеш 16-бит резултат на теория

На практика както казаха по-горе си зависи...

Първо зависи от типа на АЦП-то. При сигма делта под това да го "пуснеш" по-бързо по дефиниция означава да получиш по-кофти резултат. Но ако не бараш скоростта на измерването, демек ако вместо да го изключваш го държиш включено да мери то резултатът ще е по-добър.
При SAR-те проблемът с "по-високата" честота не е толкова на самото АЦП, колкото на входната ти верига и времето за семплиране. Де факто АЦП-то мери до колко му се е заредил кондензатора и нямаш файда от това да мериш незареден кондензатор. А за да го заредиш по-бързо трябва да си осигуриш буфер (освен ако това дето мериш не е нискоимпедансно). При условие, че не прецакваш семплирането има голям смисъл да правиш колкото се може повече измервания.
Но има и още една подробност. Ако сигналът ти е перфектен и АЦП-то ти е перфектно, то всеки път ще мериш едно и също и един милион пъти да го измериш и да го осредняваш пак ще е същото. На практика нещата не са перфектни, затова и осредняването работи директно. Но в случай че ползваш "почти" перфектни неща се прави друг трик - към сигнала, който мериш се добява бял шум с ниво около и под най-младшия бит. Идеята е проста, значи без тоя шум ако сигналът има стойност да кажем 0.3 бита ти най-вероятно ще мериш "0" и си до там. Но добавяйки шум ти от време на време ще мериш "1". И тъй като белия шум е равномерно и случайно разпределен то може да се каже че в 0.3 пъти от случаите ще мериш 1, а в останалите 0. Като осредниш получаваш 0.3 въпреки че АЦП-то не може да мери под 1 бит

И по-подробно:
https://www.google.bg/search?gbv=1&q=ad ... g&oq=&aqs=

Ами говорим за АЦП-тата на MCU-тата, не знам къв тип са. Там "клока" на АЦП-то може да се настройва, като не знам какво точно се има предвид под клок и за какво е нужен, след като винаги се мери едно и също. Емпирично, колкото по-високочестотно работи, толкова по-малка точност, но разликата е едноцифрено число проценти, поне за AVR-ите. Идеята е, ако ти трябват много по-малко семпъли от максималната производителност на АЦП-то, кое е по-добре от двата варианта, по отношение на точност и евентуално няква филтрация на смущения. Отговора с осредняването не е толкова еднозначен, щото това яде процесорно време, което може да не е много добре при някои случаи.

Ми има и от двата типа, зависи за кой чеп става дума

Може би не е зле да разбереш разликата между типовете, от там ще ти светне малко повече как да ги бъзикаш...
Ицо ще ти даде сигурно линкове, но накратко (и не съвсем коректно):
При сигма делта имаш един суматор, един компаратор и един интегратор. Суматорът просто събира входния сигнал с изхода на интегратора. Компараторът сравнява резултата и ако по-голям от 1/2 изкарва "1" иначе изкарва "0". Тая нула или единица се интегрират, така че на изхода на компаратора имаш сигнал който постоянно намалява или расте. И то расте или намалява в посока, която ще накара компаратора да щракне и обърне посоката. Демек от цялата работа се получават едни безкрайни щракания, т.е. поредица от единици и нули.... които като ги обработиш получаваш стойността на входния сигнал. Далаверата идва от факта че имаш само един компаратор, който работи само с едно напрежение от там имаш много добра линейност. В случая обаче теб те интересува скоростта... и очевидно малко трудно ще накараш интегратора да интегрира по-бързо. Не е невъзможно де, но в общия случай по-бързото мерене се получава в преобразуването, т.е. на база по-малка статистика на щраканията. От там и по дефиниция е по-неточен резултата.

При SAR идеята е друга. Обикновено се обяснява като ЦАП и компаратор и циклиш по броя на битовете. На първа стъпка определяш MSB бита като изкарваш 0х80000... на DAC-a и сравняваш. На следващата стъпка определяш следващия бит и така до най-младшия. На практика вместо DAC се ползват кондензатори, чиито стойности са пропорционални на степените на двойката. Първо се зареждат до входното - всички паралелно, като общия им край е към маса. После пак се цикли като общия край се откача от масата и се гледа от компаратора. Така в началото изглежда все едно имаш "минус" входното (спрямо масата). На всяка стъпка, първо най старшия вместо към маса се върза към референса, така се получава капацитивен делител. Единия край на минус входа, другия на реф-а. Средната точка (компаратора) ще види положително или отрицателно в зависимост кое е по-голямо. И така определяш най-старшия бит. После местиш следващия кондензатор и определяш следващия бит...
Не знам дали стана ясно, но при всички случаи стъпките могат да се изциклят толкова бързо колкото е бързодействието на ключовете и компараторите. И това бързодействие определя максималната честота на работа на АЦП-то.
Дотук няма видима причина да се щрака по-бавно. Но конструктивно при самото щракане се получават едни токове, т.е. пикчета с честотата на щракането (обикновено мегахерци). Тия пикчета се обират от кондензаторите в захранването, но доколкото имаш съпротивления т.е. RC-та "обирането" изисква някакво време докато напреженията се "уталожат" достатъчно, за да не смущават компаратора.
Естествено всичко това зависи от конкретния чип с какви съпротивления са вътре навързани нещата, какви капацитети има и т.н. Затова не може да се каже без конкретика при какви честоти какви ще са резултатите. Нормално в чаршафите е дадена точността на преобразуването в зависимост от честотата. Но като цяло има някакъв келепир да не си на максимална честота, но не и да си на безкрайно ниска щото все пак работиш с кондезатори и те имат и утечки и почват да "забравят" напрежението което мериш. Така че и много бавно да мериш също е кофти идея.

Защо си мисля, че и с трионообразно напрежение може да стане този номер ? Че и цяло АЦП може да се направи само с компаратор (1 bit ADC). Мери се дължината на получения импулс и се получава резултата. Или се брои колко такта са в 1ца

В AVR-ите ацп-то е SAR.
По високия клок внася смущения в измерването, в някои от Атмегите има режим в който клока е до 1 Мхз и преспиваш проца по време на измерването с цел за по-голяма точност. Ама както казаха по-горе зависи какво мериш.

Целта ми беше да се види как влияе скоростта и гледах да не навлизам в детайли по самия принцип на мерене. Малко съм се престарал с "изпускането" да не казвам неточно обяснение на принципа, но надявам всеки знае как да намери по-правилно обяснение...

Иначе може и с трион, но макар да прилича на сигма делта де-факто няма нищо общо
Значи "мерене" на практика означава сравняване. Като "аршинът" с който сравняваш/мериш има огромно значение за резултата. В случая ти трябва много точен аршин, демек наточен трион. Ако трионът ти куца и резултатът ще куца. Не знам къде ще намериш толкоз качествен трион.
При САР-а пак се получава нещо като трион... Но той няма нужда да е толкова точен, защото имаш интегратор. На практика това дето прилича на трион идва от RC верига, при която имаш заряд и разряд. Ако R-a или C-то не са точни няма проблем. Да константата ще е различна, ама тъй като имаш и заряд и разряд, грешката сумарно се чисти
С трионите и тем подобни също има трикове за подобряване, но в крайна сметка няма как да стане по-добро от сигма делтата.

Трябват ти поне 3 компаратора, 2 за опорно напрежение, мериш времето между двете опорни напрежение и сравняваш с компаратора на измервания сигнал. Този трик се прави при FPGA на входовете за диференциални сигнали където се използват вградените компаратори.

При FPGA ги имаш налични компараторите, затова може да се ползват...

Но въпросът на Славчо беше дали като мери дължината/броя единици е същото като сигма-делта. Не, категорично не е същото. По-скоро това е SAR преобразуване. Само дето при SAR-a сигналът се генерира от DAC. И тъй като е DAC няма нужда да извъртат всички стойности последователно. Вместо това се ползва двоично търсене. Демек първо се изкарва средата на триона и се сравнява. Така се получава най-старшия бит. В зависимост от него на следващата стъпка се изкарва 1/4 или 3/4. Така за 16 бита са нужни само 16 сравнения/стъпки и са винаги 16, а не веднъж 100 веднъж 65535 примерно.

Да това е доста хитро, до днес си мислех, че изброява всички стойности до нацелване.