Който е гледал видеото с новата китайска технология за акумулаторни елементи - пясъчно-безлитиево-безйонни, ще се замисли дали да използва готов пауър банк...

безлитиевите са ясни...

голяма такайска фабрика за пакети
от 8650 батерии
на 0:13 правят нещо като селекция (май)
запарелялване от 1:50. няма и помен от бушони

Тая технология с бушоните (всъщност явно калибрирани жички) я прилагат Тесла в батериите си. Всяка клетка си има такова бишонче.

T.e. са вътре ?
А защо всъщност не правят една голяма клетка елемент ?

Ами не знам какво имаш предвид вътре. Тяхното е жичка заварена между общата шина и положителния полюс на клетката.
Ама така както гледам, явно и към отрицателния...

За голяма клетка предполагам е технологично ограничение. При LiPo се правят големи клетки, примерно тия за модели те са доста големи като размер, но защо иначе не се правят не знам. Тия китайци май им трябва консултант, видях поне на 2-3 места къде могат да съкратят оперативно време, все си мисля че такива прости оптимизации трябва отдавна са са ги усвоили.
Това което правят тесла е ОК, обаче интересно какъв е процента на повреди, и то чисто механични. Верно двигател който да създава константни вибрации няма, но вибрации от движението има. Този тип връзки са много податливи на вибрации. В зоната на заварката се получава закаляване, което пък увеличава възможността от повреда. не ога сега да преценя колко са дебели тия жички, но съотнесени с батерията изглеждат нещо като 1 мм. Чудно това след това заливат ли го с нещо ?

не ги заливат. има някакъв капак от който го залепват, вероятно да ги пази от прах и влага.
на филчетата не се вижда добре дали са прекъснали заради 'пуф' или чисто механично. аФторите не се впечатляват особено от този факт и камерата минава бързо.
но от тази снимка виждам, че и другия край на батерията се 'бондира'. малко се различава от батериите за теслата, за които гледах филмчета.

те това е батерия от тесла. жичката е гъвкава, по-скоро е халумин. груби да каже как се бондира 1мм алуминиева жица към никел.

първите модели на тесла са с алуминиев щит към асфалта. после постепенно преминават към титан. явно дребните камъчета им убиват в чепика. ако тази концепция за електрокар стане масова, всички редки метали на планетата ще свършат преди нефта.

във всеки случай филмчето от китайската фабрика показва как не трябва да се прави, или по-скоро илюстрира прословутото китайско качество на котка в чувал. вероятно лови и миши (по другаря Дън)

Готови чипове, дето ги балансират и зареждат - няма ли такива? Аз поне като съм правил неща с малки литиеви батерии винаги съм слагал някакъв чип да се грижи за заряда. И съм сигурен, че като почнеш да навързваш клетки последователно има и чипове, дето се грижат за баланса им.

Дедо, "редките" минерали им викат редки, не щото са редки, а щото са трудни за добиване, но повечето ги има май в доста голямо изобилие.
Аз единствено съм виждал как правят едни големи 56V/20kW батерии за каравани. Клетките нямат нищо общо с тия на тесла и китайците а са едни "плоскости" като квадрат със страна около 20 см и дебелина около 1 см и просто навързват паралелно такива клетки, докато стигнат напрежението, дето им трябва. Тия военните не съм виждал отворена, но са ми казвали, че са подобни на тия китайските, само дето елемента е доста по-голям като диаметър и височина и пак са само последователно навързани вътре.

Не че не се правят големи "чували" (Li-Po), но явно е по-скъпо. Ако трябва да си разсъждавам сам, вероятно заради рандемана. По същата причина поради която големите чипове са по-скъпи - просто като има малък дефект изхвърляш голяма част от пластината. И при батериите е така вероятно - при малък дефект изхвърляш голяма батерия.

От друга страна пък в Модел 3 нали решиха да слагат по-големи клетки - размер 21700...

Ползата от големият пакет би следвало да е несравнима с загубата от дефекти, някъде двете криви би следвало да се засекат, но според мен е много далеч от 18ххх или 21ххх размери. Цилиндърчето добавя не малко тегло, отделно като производство набутването на самата батерия, заливането с електролит, монтаж на капачки, отнема едно и също време и на малка и на голяма, дали ще е 10 мм в диаметър или 50 все тая, та всичко това отива в полза на големите. Според мен за сега са на малки, защото просто няма големи в масово производство, трябва фабрика която да ги бълва с милиарди. Тесла си направиха и затова усвоиха 21700, защо не по големи със сигурност не знаят, трябва да се питат батковците от Панасоник.

предимството на многото малки елементи пред малко, но големи е чисто статистическо.
в една тухла, в която има 500 елемента, 10 изолирани са много по-малък процент, отколкото при тлъсти елементи.
сметката е малко по-сложна и зависи дали се гледа капацитета на батерията в Wh или в ампери номинална/пикова мощност.

в някакво ревю четох, че цилиндричния елемент е по-технологичен, а и поради равномерното огъване - и по-надежден от правоъгълно намотан.
доколко е вярно - не знам, но звучи донякъде логично.

Мдам, да не говорим за здравината на корпуса и наличието на "защити" - обикновено имат защитен клапан, при високо налягане в клетката направо я изключва от веригата. Доста "повредени" клетки с нулево напрежение на клемите са точно такива (могат да се "ресетнат" и да се ползват за хоби проекти със съмнителна надеждност на последващо сработване).

Особено при малки размери е така, при малки правоъгълни радиусите на огъване са по-малки съответно пораждат по-големи напрежения. Иначе технологично е съвсем разбираемо, много по-лесно е да намотаваш нещо цилиндрично, както и да произвеждаш цилиндрични детайли. Големите цилиндрични имат както предимство, така и недостатък, предимството е че обема на излишните материали, корпус, капачки и т.н. спрямо обема на полезният намалява, от където се увеличава kwh/kg. В същото време обаче когато ги редиш, колкото по-дебели са елементите, толкова повече място остава между тях. При цилиндричните, очевидно има някакво оптимално сечение между диаметър на елемента и оптимално използване на обема,то идва от к-во батерии на кв.м което е спадаща крива като функция на диаметъра, и от друга страна плътност kwh/kg на самата батерия която е нарастваща като функция на диаметъра. някъде се получава оптималното сечение и най-вероянто така са избрали формата на новите си батерии.
Доколко правоъгълните могат да са решение е друг въпрос, чисто технологично какво ще е усложнението и оскъпяването зависи и технологията разбира се, LiPo или течен електролит. А сигурно има и още 1682 неща които изобщо не можем да си ги представим и които влияят на това кое е най-оптималното като технология, обем и цена.