Мега 128,IAR.
Стана перфектно. Заделих си отделен стек за прекъсванията
 | | |
| Код: #ifdef INTERRUPT_STACK_ENABLE
#ifdef INTERRUPT_STACK_SWITCH_USE_R10_R11
MOVW R10,R28
LDI R28,LOW(InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-1)
LDI R29,HIGH(InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-1)
#else
STS (InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-1),R28
STS (InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-2),R29
LDI R28,LOW(InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-3)
LDI R29,HIGH(InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-3)
#endif
#endif
----------------------------------
----------------------------------
----------------------------------
кода на функцията на прекъсването
----------------------------------
----------------------------------
----------------------------------
#ifdef INTERRUPT_STACK_ENABLE
#ifdef INTERRUPT_STACK_SWITCH_USE_R10_R11
MOVW R28,R10
#else
LDS R28,(InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-1)
LDS R29,(InterruptStack+INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES-2)
#endif
#endif
| |
| | |
InterruptStack е масив от unsigned char с размерност INTERRUPT_STACK_SYZE_BYTES
И системния таимер го направих по този начин да ползва тоя стек. Освободи ми се достатъчно RAM.
При AVR e добре да се резервират R10-R15 също че да не отнема толкова време съхраняването на контекста.
В единия вариант тук си ползвам R10-R11 за съхраняване на стековия укзател. А в другия си го съхранявам дирекно в началото на стека.
Това решение не става за nested interrupts но на мен и не ми трябват такива.
Така операционната система изобщо не разбира че е имало прекъсване и собствените ти функции на прекъсванията могат да си са съвсем независими от операционната система
