Q1 са горе долу добре, очакванията за Q2 не са много занижени.

Буквално циганска работа !


https://hicomm.bg/news/softuert-na-fata ... -chas.html

Ей тоя цитат (обърни внимание на удебелените думи):


Показва как тая новина са си я изсмукали от пръстите. Който си има поне малко понятие от трудовия пазар в щатите щеше да знае, че няма как индийци от Индия да работят в офиса на Боинг в Сиатъл за $9 на час. За да работят в американски офис им трябва работна виза и за да вземат такава трябва да работят директно за Боинг за минимум $55к на година, което е малко над $26 на час. Ако пък работят за индийската фирма и са ги трансферирали временно в Сиатъл щеше да им излезне даже още по-скъпо и от това на час. Така че или индийците са си били в Индия и не са стъпвали в Сиатъл или цялата новина е яко фейк.

Ама и ти ги навърза...

Това са два абзаца. Начи нищо не пречи индийците в момента да са на обучение/командировка/стаж в Боинг и след като се приберат в Индия да бичат кода за 9$ на час.

И като прочетеш цялата статия, точно това е идеята, че част от кода се пише в Индия.

Иначе по темата - нещата вече взеха такъв обрат, че Боинг ще трябва да направя чудо, за да накарат авиокомпаните да използват самолета. Много трудно ще убедят пасажерите да се качат пак на него, самолета е дамгосан, къде оправдано, къде не.... Ако това се беше случило преди 20 години, отдавна щеше да е приключило. Но към днешна дата не мисля, че върви към приключване проблема...точно обратното.

най-вероятно са и двете:
- няколко реда индианци с работни визи (за тях има специална H1H май бяха), които го играят фронтенд в офиса в щатите
- неустановено голямо количество 'кодери' в родните си места, които наистина може да дращят код за $9

първите говорят що-годе английски със съответните особености в диалекта. един чичко ми се оплака, че на сбирки с такива хора трудно разбирал за какво се говори.
когато възникне конкретен въпрос или проблем, първите почват да чукат по скайпа, вторите почват да кърпят кърпеното. резултантния код, който изначално съдържа става още по- , може би се решава точно конкретния проблем, но често със заровен 'фючър', който гърми в последствие.

прост реален пример:
установено е, че нещо не се включва в подходящия момент.
след седмица митинги, мейлове по 1МВ чист текст, десетки конферентни разговори, някой установява, че един бит в някакъв I2C регистър не е вдигнат.
кръпката се появява веднага - запис в този регистър на съответния бит.
проблема се отстранява, тикета се затваря.
детайла е, че не се чете предишното състояние на регистъра и да се модифицира само този бит, а направо се презаписва чиста стойност, да кажем 0b00010000
формално работата е свършена, докато следващата седмица не се установи, че нещо друго е спряло.

при код ревютата, като видиш

и нататък просто не ти се гледа

това съм го виждал с очите си, голям, ама много голям доставчик на 'use case'

Айде ся ще маскарим името на хубавата фирма. Толкова имали, толкова дали. Пакората там е 50 цента, колко да дадат...

Цецо, а дано, ама надали

Така е Дедо, аматьори про-усна ли са хаА, хАа, Хаа,ХАА, ХаА и ХАа ....трябвало е да им пишеш
п.с. Пита ме тук една колежка защо наричам програмистите машинописки, и каква била разликата ...как да обясня?

ами мислех, но после размислих.
нямаше как да предам сарказма писмено, а ония определено нямаше да ме разберат и говоримо.

то това сигурно е било скрипт за някой парсер дето пасе направо ASCI-та

а, не! С код си беше за клатене на периферия, или евентуално за наливане на фърмуер през регистров адрес. вече не помня.

е ясно де, колкото да не ги набиваме на кол а само да ги обесим, понякога човек трябва да е снисходителен

всъщност тоя код може и да има смисъл - примерно ако "variable" е volatile и индиеца иска с по-голяма вероятност да хване момента когато е "0xAa"

ако || беше &&, това дори и аз го ползвам (не и правописа на индиеца!) - като за софт филтър на цифров вход, особено ако се съмнявам за гличове (от това по-бързо решение няма)

така написано е изключително нееднозначно и зависи от купища условия, като почнем от оптимизацията, та до конкретната архитектура на която се изпълнява.
за компилатора двете константи са еднакви и единия израз е вероятно да отпадне на много ниска степен на оптимизация.

натъквал съм се на множество случаи 'при мен кода си работи', при които опираме до конкретна сглобка на компилатора, дори и от една и съща версия. примерно дефолнтите опции при компилация на тулчейна, или някаква дълбоко заровена опция при билдване. съвременната тенденция е тези досадни неща да не загрозяват розовия свят на кодера. писането на мейк файл днес е 'отживелица, тя средата си го прави сама', особено в контекста на cmake. а също така модните питон-скриптове за билдване, в които аз категорично отказвам да се ровя. но по същество и те фундаментално не са различни за типични кодер, той просто ги ползва като фокус-мокус-заек-в-кутия. виждал съм блобове с код, които нищо не крият, а просто са компилирани в определени условия и са натъманани да работят при тях.

а и архитектурата има значение - ако е аут-оф-ордер, ако има кеш, ако променливата е в кеша, та чак до бариерна инструкция.
във всички случай, ако в замисъла има умисъл , реализацията не трябва да е такава.

в цитирания случай въобще нямаше такъв замисъл.

моя пример беше за volatile променлива (периферен регистър) - което изключва премахването на кода при оптимизиция - и гарантирано ще има 2 четения. а и в контролерите регистровите(периферия) региони не се кешират (обиковено са с флаг CWT).