Някой занимавал ли се е с uCOS-II?
Имам едно въпросче относно прекъсванията.
Значи работят си няколко задачи и в един момент по време на изпълнение на задачата настъпва прекъсване.
Влизам си в процедурата на прекъсването и трябва да си съхраня контекста. Ако го направя с PUSH директно къде ще си съхраня контекста в стека на съответния task които е прекъснат или някъде другаде?

За това не се ли грижи операционната система ?

Ами тя не може да знае че аз съм си пуснал прекъсване.
Пък може и да има начин операционната система да се грижи за това но не ми е станало ясно как става.

Aaaaa - тя е умна и всичко знае

Е добре като знае.В кои стек ще си съхраня контекста при прекъсването тогава?

... в стека на прекъснатия таск, обаче има някой особености. Тъй като викаш OSIntExit() от същото прекъсване, тя пушва ретърн адреса на ИСР-а в същия стек. Зависи и как забраняваш прекъсванията OS_ENTER_CRITICAL() също може да запази статуса на прекъсванията в същия стек. Затова трябва да използваш OSIntCtxSw(), за да свапне контекста в стека, така че указателя да сочи контекста на прекъснатия таск.

и, мисля, че трябва да се забрани суичването на таскове по време на прекъсането
то зависи до голяма степен и от процесора - едно ще е на х86, друго е на AVR8
аз нямам опит с uCOS-II има ли го нейде на сорс?

http://www.micrium.com/index.html

Ами то излиза че стека на всеки task които пускам ще трябва да го направя по голям от необходимото за да може в него да се съхрани и контекста на прекъсването. Кофти работа като имаш повече task-ове
А няма смисъл изобщо да се забранява каквото и да било при AVR щото докато аз не разреша прекъсванията в функцията на прекъсването няма как операционната система да ми се меси в работата.
А аз нямам желание да го правя. Така че операционната система няма дори как да знае че е имало прекъсване изобщо. Само проклетия стек ме тормози че нямам много рам свободна

Не че съм голям спец в тая комбинация, ама що не си локнеш някаква памет само за това. Да не може RTOS или компилатора да пипат там. И там си запазвай колкото и каквото трябва.

Абе и аз нещо такова си мисля само дето не ми е ясно как да стане самата реализация. Много го мразя асемблера ама работата отива така някак да го правя.

Аз ръчкам uCOS-II на LPC2000 не че съм много напред обаче мисля ,че операционната система трябва да се грижи за прекъсванията. Вектора на прекъсването трябва да сочи към OS_CPU_ISR() ,която е функция на порта, а ти при иницичлизацията трябва да я сложиш на интеръпт вектроа(поне при мен е така). Тя запазва контекста на текущия таск и ти пуска твоята програма за прекъсването. А това за големия стек е един от недостатъците на преемптив ртос:) каквато е uCOS-II.

А мерси. Сега ми попросветна как по принцип е замислено. Но нямам възможност да го направя така поради липса на памет. Ще се пробвам с асемблерска процедура която да съхранява контекста в предварително зададелена памет. Дано да успея.

По принцип би трябвало да можеш да локнеш някоя памет в линкер скрипт файловете (поне така е на повечето компилатори).

После как ще организираш самото съхранение на контекста си зависи от много неща.

За локването няма проблем ама нататък ще се поузоря. Но почвам да се ориентирам ккаво трябва да направя точно

дай някой жокер за какъв чип говориш
и с какъв компилатор се бориш

може да си заделиш памет за прекъсвания в интеръпти и да си сменаш стековия указател при влизане в интеръпта. на мен ми звучи гнило обаче. а и с някой процесори не е толкова лесно. контекст суича е най-финната работа в една многозадачна RTOS. и почти никога не е задоволителен от мой опит