Все пак - грешките на ниво цялостна архитектура са най-груби. Преди това (при 737 NG ) системата за електически ръчен трим е напълно независима самостоятелна система - два бутона на щурвала, базова собствена логика, собствено серво и собствен ел. изключвател- бутоните на щурвала са като тея за вдигане/сваляне на стъклата в автомобилите и всичко действа на сходен електрически принцип и е изключително надеждно.
След това ( 737 MAX ), самостоятелното серво за електрически трим изчезва и неговата функция се поема от сервото на автопилота ( FCC - флайт контрол компютър ). За тази цел сигнала от бутоните на щурвaла за електрически трим се вкарват в FCC компютъра ( ляв/десен ) . Архитектурната грешка която е допусната е много подобна на тая при проблема със сензора AoA - 'никой' не се е сетил , че ако FCC от съответната активна страна (ляв/десен) се повреди или е претоварен и лагва - това ще доведе и до проблем не само с автопилота, но и проблем със системата на електрическия трим( и тя вече губи функцията си на бекъп система). Методиката която се обсъжда в момента за справяне с проблема е сигнала от бутоните за ел. трим от дадена страна(лява/дясна) да се подават не само към съответния FCC от същата страна, а към двете FCC - та -ляво капитанско и дясното на фърс офисъра ( което пък ще доведе само по себе си до други процедурни проблеми ). Малко като във вица - архитекта каза- зидарите ще оправят проблема, зидарите викат-мазачите, мазачите-шпакловчицете ша го оправят, шпакловчиците викат -бояджиите ще го оправят.

*Трилема на Мюнхаузен - никое ново нещо не може да бъде доказано чисто научно ( на база на предходни научни доказателства- защото самите те на свой ред трябва да бъдат доказвани и така в безкрайна регресия. Единствения начин е след научното доказване на нещо, да се проведат достатъчно практически екперименти за да се потвърди или отхвърли извода. Достатъчно екперименти в симулатор с пилот-изпитатели. И достатъчно експерименти с обикновени пилоти.
Алтернативния начин - следваш догмата ( три независими системи - една на ръчен трим през колелото, една на електрически ръчен през бутоните и една на автоматичен от FCC- компютъра.



Е, за какво мислиш са всички напъни за замяна на високо прецизната и обмислена от всякъде авионика в кокпита, с йовтини таблети. По-рано не можеше някой да пипа авионика за ремонт, камо ли да я проектира без съответния тайп рейтинг. След като я пипнеше да я ремонтира, в зависимост от авиониката- лично се качваше в кокпита с пилот да я облети и тества.
Малко по малко фирмички от тоя тип бяха затрити.

Да 100% грешката е концептуална, на ниво архитектура и задание, в това спор няма, но самият факт да вкарващ индийци е достатъчен за линч и набиване на кол, за съжаление последните 10 -15 години, това стана практика, когато компаниите се ръководят от художници, поети и журналисти няма какво друго да се очаква, а специалности бизнес администрация, мениджмънт и т.н. са точно такива. Тук проблема е много, много дълбок, и тук не става въпрос само за американци или европейци, като цяло има много силно изкривяване в разбиранията, съответно способностите на хората които трбява да управляват и да вземат решения. Нещата в бизнеса не се различават от нещата в армията, генерал не се става ей така щото си учил, трябва да си офицер, да си служил и чак тогава отиваш и караш академия .. е то и това вече не е точно така ама как да е, и там педерастията си казва думата. Ръководни кадти не се изработват от 0, това е невъзможно, каквото и да завършиш не можеш да управляваш ефективно и лавка за вестници, за всяко нещо е нужен съответният опит.
Днес е модерно да се прелита от компания в компания, вчера си правил безлкохолно, днес ще правиш компютри, утре самолети ... да някои неща са сходни навсякъде, и в пъти повее са нещата които са строго специфични. Днес е по-лесно да заемеш по-висок пост като се преместиш от компания А в компания В, от колкот да с еизкачиш по стълбицата в една компания. Самата компания не го иска, не го насърчава, самите компании търсят първо навън, ай-вече защото се управляват от същите такива, дето едни ден са VP на пепси а другия CEO на Епъл, въпреки че конкретно този изобщо не е бил от неуспешните

мда, концептуална е грешката, ама пропусна най важния и решаващ фактор
концептуално е сбъркано още на ниво компания, няма ръководни решения, има инвеститори, търсещи бързи и големи печалби, или правиш каквото искат инвеститорите или си заминаваш. пък ти ако искаш размахвай и дипломи, и опит и каквото искаш, още преди да си си довършил изречението са те сменили със следващия готов да направи каквото му е наредено, независимо от ръководните му способности или възгледи (една от многото причини да ги сменят често)

въпросът е тук кой е виновният ? Кой инвеститор мислиш е по-опасен, този който има 10% в акции, или този с 5-10-20 хил $ .. да се хванем ли на бас кои са най-мрънкащите инвеститори, и кой всъщност принуждава бордовете да търсят ръст на всяка цена ? Аз мога да ти гарантирам че не са тия с 10% , те притежават милярди, и за тях компании като бойнг са не рисковата част от портфолиото им и за тях и 1 и % ръст пак са ОК, защото така или иначе трябва да ги правят нещо тия пари. Обаче играчите на дребно търсят бърза печалба, или най-малкото печалба, те не разполагат със стотици милиони и милярди, те имат някакъв мижав портфейл от 10-20-100 или 1 млн и това е всичко, и ако случайно нещо не им съвпада с възгледите веднага са готови да продават и да търсят някой друг, който им обещава повече. И пак стигаме че проблемът е в масата, не толкова в големите инвеститори.
Това е и причината някои европейски компании да са по-надеждни и по умерени, защото там няма инвеститори, всичко се държи в едно семейство, те не трябва да замазват на никого очите, но алчността си е човешка черта и всички страдат от нея, богатите също не са изключение. Онзи с 10% няма да си премести парите не защото е по-малко алчен, а защото си прави по-добре сметката. В дългосрочен план е ясно че компании от сорта на бойнг няма да фалират, няма и да изчезнат, там парите му макар и при по-малка дохдност са на сигурно място и му носят повече пари от колкото ако бяха в банка. Този същият със сигурност търси и инвестиции които са по-рискови, с по-висока доходност, но не налива там милярди, прави си добре сметката.
Тоя които наливат милярди в безумни неща са основно фондове работещи с чужди пари, има и такива, но те по правило не инвестират в конвенционални компании като Бойнг, там доходността е много ниска за тях, те търсят бързи пари.
Та няма кого да виним, навсякъде всички са еднакви, тук нито са виновни мениджърите на бойнг, нито акционерите, нито регулаторите, просто всички са хора, като теб и мен и всички останали. Сигурен съм че и ти ако си отделил едни 100-200 хил да инвестираш в акции, и видиш че компанията в която си инвестирал няма доходността на гугъл, фейсбук и купища други, и ти ще си продадеш акциите, ще кажеш защо да си държа парите там като има и по-доходни, и ще си напълно прав, и аз бих направил същото ... и точно затова бордовете на тези компании се опитват да осигуряват ръст и доходност, за да може по-малко хора като теб и мен да си казват има и по-добри опции за инвестиция.

Не са виновни евтините програмисти, проблемът е много по дълбок, че има сбъркано има. Евтините програмисти като си предадат кода някой след това го тества, друг пък ги мениджира, трети пък мениджира цялата какафония и т.н. За да излезе калпав накрая има неглижиране по цялата йерархия т.е. евтините програмисти не са причина а са следствие на проблема. За съжаление това е нито първият нито последният случай - даже точно преди 2-3 дни се изпокарах с колегите по точно тази причина - сложили ми едни бюджети дето се чудя как някой дето си разбира от работата би се съгласил. Някой им бил казал, че толкова било достатъчно ... учен, професор от университет ... да вземе човек сопата, че да ги почне наред ...

тоя с 10-20 хил акции и да мрънка никой няма да го отрази, там гонят многото милиони
ама не виждам какъв е проблема да си местят инвестициите, не е казано че на всяка цена трябва да има боинг, може и да няма, може и да има и да се свие производството
ей там е алчността, едните алчни за възвръщаемост на инвестициите, другите алчни за инвеститори, и всички вкупом правят дивотии, лъжат мажат, стъкмяват някакви съчинени доклади за да замажат очите на другите и да се въртят едни пари... и понеже инвеститора по всяко време може да си продаде акциите грам не го е грижа утре какви ще са последствията за компанията, той си иска печалбата днес, утре ако се смарангяса - продава и отива другаде да правят дивотии безнаказано

Ами то проблема е точно в тия с малкото пари защото са много и действат на принципа на стадото. Големият няма да продава, той ще купува защото той пари има и и вестира дългосрочно, за него моментният спад дори е добре дошъл, така получава за по-малко повече от един печеливш бизнес.
Проблема обаче е в бойнг. Докато само става въпрос за това че някой си продава акциите всичко е наред, тия пари не излизат от бойнг, но обезценката на техните акции има последствия с кредиторите им. Парите получени от емисиране на акции са едни, тях отдавна ги няма като пари, в момента са важни банковите им заеми, както такива гарантирани с акции, така и с имущество и др.нематериални активи. Та там е проблема, не че един акционер ще продаде на друг. А защо Ник да има право да диша, да съществува, какво ми носи на мен Ник, нищо... но със сигурност няма да си сложиш сам примката нали, същото е и със всеки бизнес, той е като живо същество и точно както и ти ще драоаш със зъби и нокти за всяка глътка въздух и още секунда живот, така и бизнеса прави всичко за да оцелее. Ако погледнем реално, една такава компа ия храни дирвкт о стотици хиляди и и директно още милиони, ако трябва да се сло и равенство 100-200-10000 живота биха тежали по-малко от нея, тук ако изходи чисто прагматично, без човечност и сантименти...в кой тъп филм някакъв обясняваше как робота избрал да спаси него, защото статистически имал по-голям шанс от детето... същата работа, чистата аритметика показва че една такава компания е по ценна и важна от десетки хиляди човешки животи.
П. С. Ако погледнеш акционерите ще видиш че 10-те най-големи едва минават 30%, още 10-на са фондове и всичко останало са малките акционери, сега пак помисли кой кара влака.

Инвеститорите не са идиоти, много добре са наясно с рискове и т.н. Естественият подбор много бързо отсява тези които поемат неоправдани рискове заради безкрупулна алчност. Проблемите в Боинг както и във всяка голяма фирма се дължат на съвсем друго нещо - на окопали се некомпетентни некадърници по всички нива на йерархията - хора които дори не са наясно, че взимат грешни решения било то технически, финансови, управленски и т.н. т.е. така нареченият принцип на Питър заради който са се затривали цели държави загниващи отвътре рухващи без дори да се води война срещу тях. Доброто решение е на върхът да застане способен и деен човек който безмилостно да разкара некадърниците т.е. на практика невъзможно особенно в соц държави като ЕУ където законът пази пролетариата да не бъде уволняван пък бил той и със сини якички. Остава лошото решение - след дълга агония всичко да рухне от само себе си - фалит и т.н. - само дето вече се появиха доста примери дори и в щатите за корпорации които са прекалено големи и важни за да ги остави държавата да фалират и им налива едни милиарди ... та Ник го напипва проблема, че е от алчност и глупост - но не е тази на инвеститорите а тази на хора вътре в Боинг при които се е превърнала в инстикт за самосъхранение и ще драпат със зъби и нокти да си спасят положението.

Палавров, няма общо със социални политики, в САЩ няма много такива, и всеки може да бъде уволнен, е ... сега има синдикати но и с тях има оправия. Проблемът е във физическата невъзможност и в саботажа отвътре. Дори да приемем че не са публична компания, и няма чак толкова изнервени и нетърпеливи инвеститори, отново преструктурирането на нещо толкова голямо е непосилна задача, или поне разкарването на цялата плевел. казвам ти го от опит в много по-малка структура, но все пак достатъчно голяма за да не може да се управлява еднолично, дори не може да се управлява от едно ниво ниво надолу в пирамидата. Та представи си бойнг, идва ново СЕО което е дейно иска всичко да е наред, с кое започва, с кой от стотиците хиляди служители, ще кажеш с висшият мениджмънт, да ама не, точно това ще го обрече на провал, реално почти всичко би го обрекло на провал. Изборът е да си избере една две вертикали които според него са най-приоритетни и да започне с тях, лошото е че другите не са глупави, ще се усетят че ще дойде и техният ред и ще започнат саботажите, както беше в казармата по устав, да ама устава работи еднакво добре и за двете страни, в един момент много вероятно е да се стигне до там че да го махнат защото видиш ли някой не бил щастлив от еди какви си резултати, които пък са в следствие на действията или бездействията на тия които са се почуствали застрашени. Изобщо управлението на такива огромни структури е много сложна задача, особено когато ре вече са тръгнали и години наред са вървели по грешен път, горе долу като да изтървеш котва на кораб и после да се опитваш да я спреш, просто е невъзможно, най-много да запалиш спирачките.

ТоНи, социалните политики са в ЕУ - на практика почти не можеш да уволниш някой само защото е некадърен за разлика от щатите където можеш да му покажеш врата на момента без обяснения.

ами и вътре в компаниите проблема не е никак малък, върл комунизъм цари във всяка една голяма компания, наши и ваши са се нагнездили, уреждат си роднини и приятели на сладка "работа", ефективност и компетентност клони към минус безкрайност, понеже съм си имал проблеми с една такава хамериканска компания - менъджъра не може да накара подчинените си да работят, всички вкупом лъжат и мажат и никой не го е грижа какво се случва, опитах да се свържа на по-високо ниво - казаха че ще опитат... и до там...
но това пак мисля че идва от цялостния сбъркан модел - лесни заеми, инвеститори, с лобиране утрепват конкуренцията, с лобиране уреждат сделки, печалби големи дори с калпави продукти/услуги, защо им е да си дават зор...
ако се налага наистина да си заработват парите като в една малка семейна компания например - едва ли ще търпят такива безполезни меринджеи разни некадърни

Ник, ти разбираш ли че няма избор, нито в малката нито в голямата. Дълги години се занимавах основно с индустриални проекти, сравнително малък екип 30-на човека, ами дори и там е много трудно, като няма хора какво правиш? Аз ще ти кажа, компромиси, просто няма, и не е въпрос на пари а на хора. От 2-3 години усилено помагам в друг бизнес, 100-на пъти по-голям и като бизнес и като хора, и не знам къде липсата на кадри е по страшна. Дали в малката компания където не можеш да си позволиш да имаш паразити, но пак ги имаш, или в голямата, където 10-20-30 човека не се усещат, въпросът е че няма с какво да ги дублираш. За американските компании имаш грешно впечатление, там уреждане няма, и колкото по-голяма е компанията толкова по-малко вероятно е някой да уреди някого. Виж в БГ това става на средно и ниско ниво, без удобрение на висшият мениджмънт, просто те не се занимават с назначения на това ниво, и започват злоупотреби. Аз съм твърдо против назначаване на роднини и познати, познати, дори на работата с такива, затова и дълги години не се занимавах с тази компания, тъй като имам и лични взаимоотношения. Как го контролирал това, много трудно, почти невъзможно или ако е възможно това се превръща в професия и реално си губиш времето да си следиш персонала вместо да вършиш нещо полезно. Имахме преди години разговор с един нашенски банкер, по-скоро собственик на банка, не КТБ ако някой си го е помислил, и казваме абе този и този от директорите ти прибират комисионни, оплакват ни се познати че не им се дава никаква работа ако не се отчитат. Тогава въпросният човек каза, е какво да направя, да го уволня, ами ще дойде друг който е същият, тоя поне е предвиди, знам какво може и какво не може... е след години го махнах, не разбрах защо явно много е сгафил.

Горе долу същото е с шофьорите на камиони - всички ги зная, че крадат гориво но никой не ги закача защото пазят камионите и като им спреш кранчето за дребния келепир много бързо съжаляваш защото започват да целят всяка дупка по пътя, карат с мръсна газ и т.н. само и само да ти покажат, че си сбъркал. Това за България де, предполагам, че някъде по света има и съвестни шофьори които не крадат или е измислен начин да не могат.

Друг още по циничен пример са бг барманите на които собственика на заведението иска 110% от оборота защото знае, че крадат и си иска неговото т.е. там и да не крадеш се принуждаваш да го правиш.

Та ако се върнем на темата - тези проблеми в големите бюрокрации колкото и да са неприятни са съвсем очаквани и няма как без тях. Това си е естествената еволюция в която фирмите се раждат, растат, загниват и фалират - на тяхно място се появява друг и т.н. Общо взето цикълът винаги се повтаря, единствената вариация е колко време отнема докато фалират. Също като жив организъм. Просто няма начин да се предотврати а само да се поотложи неминуемият край. Та затова няма и кой знае какъв смисъл да роптае човек и да се ядосва ...

точно на ниско ниво става уреждането и във въпросната хамериканска компания, от уреждане до нищоправене, та дори и спъване на работата от време на време, ей така за разнообразие
като няма кадри да освободят пазара, лесно е, не е казано че е задължтелно да ги има
тия дни ми носиха за ремонт един усилвател - Hitachi HMA-8500 Mk II
https://kenrockwell.com/audio/hitachi/h ... -mk-ii.htm
20~20,000 Hz at 0.005% THD
чудна техника, произведен 84та година, човека го донесе при мен след като е стоял 1 година в сервиз за аудио/видео техника и не са успели да го ремонтират. много държал да го възстанови, реших да се пробвам, а аз официално не съм сервиз... любител съм.
усилвателчето е учудващо дуракоустойчиво, половината транзистори със студени спойки, зверско самовъзбуждане, единственото което гори е няколко фюз резистора. какво се оказа в крайна сметка.... преди да се появат последните студени спойки собственика решил да смени подложките на транзисторите, от слюдени ги сменил на силиконови. уж като по-нови и по-добри. да обаче се оказва че няколко стотин пико фарада за 4те транзистора на слюдените подложки участват в схемата. след смяната със силиконови капацитета пада под 100пф и схемата става нестабилна, в сервиза сменили фюз резисторите, прикапали малко от студените спойки, пак се самовъзбужда, сменили платките, и пак се самовъзбужда. и до там. аз дооправих останалите студени спойки, няколко лоши връзки, чесах се малко по тиквата докато се сетя за липсващия капацитет и накрая запоих един 470пф кондезатор паралелно на силиконовите подложки и усилватела засвири като нов.
та питам те, като нямат кадри, сервиз за аудио/видео техника трябва ли да мотае клиентите си по 1 година, или по добре да ги няма изобщо?
как 84та успяха да го проектират тоя усилвател? как тогава са намирали кадри? много просто - правят само които имат кадри, а не куцо кьораво и сакато да се бута, щото банката давала заем, дай ще правим големото бизнес, пък после ще му мислим как да спъваме конкуренцията и да мамим клиентите за да докараме печалбата