Да има специални лещи, така е, става и с обикновени но се влошава чувствителността. На големите камери не само че са специални, но и не пропускат видима светлина.

Ти явно не искаш камера, а сензор. Не знам как се правят калибровките в такъв случай и за интерфейсите нищо не знам.

Защо ще се мъчиш stitching алгоритъма да го правиш на ECP5. Пусни си го на компютър, нали така или иначе и невронна мрежа ще търкаляш... Всъщност зависи какво разбираш под портативен де, че с две дръжки също е портативен.
Но съм много скептичен, че по този начин ще успееш да увеличиш резолюцията.

За фичърите - някакъв интерфейс със сурови данни, че тяхната обработка може да те подведе. Едно е да търсиш малък резистор на 110 градуса, друго да мериш транзистор върху радиатор с шлайфана повърхност. Явно по шлайфаната повърхост така се преплитат отражения от околни елементи и излъчване от директно нагряване, че започва да показва откровени глупости.Тогава нямах време да задълбавам и само го констатирах.

Платките сами по себе си са доста неприятни обекти за наблюдение с термална камера. Имаш както различна грапавост, така и различни материали, злато, калай, пластмаса,неметали, полирани, гладки, грапави повърхнини ... не знам до колко може да се вярва за мерене на температури, но картината се хваща, и може би ще хванеш ако нещо грее твърде много. Те нещо в 240х240, това разбира се е платка с греещи елементи.

Б'уй, комуникацията с теб е загуба на време. Хайде да си го спестим взаимно, бива ли?

Викам си, да понауча нещо за термокамерите от експертите, обаче дискусията между ицо и бай уй кърти мивки отвсякъде! МОЛЯ ВИ НЕ СПИРАЙТЕ! Взел съм пуканки и биричка и съм като на мач! само чакам кой ще подаде топката на другия!

ето малко термоснимки от моята камера, правих си експерименти с радиатори направени от тел, едната термоснимка е без радиатора, другата е с.

И извън спама, преди 3-4 години си взех Flir One защото беше модерно, но оттогава освен няколко пъти да го пусна да видя къде грее платката (не правя много развой вкъщи, а на работа имаме професионални чудовища на Flir и Fluke), или пък да премеря температурата на детето, за друго не съм го ползвал. Имам проблеми с напасване на термокартината със стандартната камера и сега се опитвам да изуча теорията на бай Уй с "черното и бялото кръгче". Не съм си и помислял, че може да се ползва с външни лещи, особено, ако са стандартни (не е имало нужда де...) Софтуерите на Flir са пълна скръб, поне за големите камери, които ползваме на работа. Някои са даже с лицензи за 10 компютъра и когато 100 инженера ползват тези камери, които са да речем към 10 (кампуса ни е с над 1000 човека), но софтуера е само един, става една боза, която пищи, че вече е зает този лиценз. Фичърите на софтуера са много дървени и дори един datalog е сериозно предизвикателство. Най-тъпото е огромните разлики в тези терморедактори (или термомонитори, не знам как да ги нарека тези софтуерчета на Флир) при съвсем близко поколения камери. Другото е несъвместимостта им, оказва се, че новия софтуер не става за по-стара Флир камера. Отдалечавам се от темата, но в тази връзка да кажа, че Андроид приложението на Flir One отново спазва принципа на изключително лимитирана програмка. Обаче за basic употреба върши идеална работа - да видиш къде грее. Ако е над 120° си извън обхвата и се влиза в зоната на "чисто бял шум, т.е. наситено изображение", но за платки е идеално, все пак target температура не би трябвало да е над 60° - моето правило е да не се надвишават 100° на спойката при максимална околна. Ако имам максимална ambient от 70°, тоест делта от 45° и вече съм на ръба, защото около и над 110° спойката (за стандартен припой) вече е достатъчно слаба и в точката на полимеризация (поне така ми го обясни един американец, на който определено вярвам). С други думи, започвали да се появяват микропукнатини и качеството на молекулните връзки се влошавало.Това за спойката, ясно е, че корпусите на силовите елементи могат да греят над тази температура и точно тук Флир Уан започва сериозно да куца заради резолюция и малък обхват. FOV също не е най-силната му страна.
Има FLIR One Software Development Kit (SDK), с който вероятно могат да се правят много нещица, но си трябва програмиране и само го инсталирах, видях, че не ставам за него и го разкарах. Евентуално той може да помогне за онзи проект, споменат в тази тема. Но аз не съм го ръчкал, доколкото знам, се пише на Java там.

Трудно се различава, ама това е среден пръст. Гледах далечните обекти да са по отчетливи.

Flir имат учебници на pdf, които са си доста сериозно написани. Разпечатани са като книжки в големите им камери и съдържат достатъчно теория плюс примери, как да се настроят коефициентите за различните повърхностти. Не винаги е перфектно, но доста често работи ефикасно, когато се разбере материята. Така няма да се налага да боядисваш цялата платка в черно (а и там си има тънкости, като да намериш подходящ непроводим спрей), за да избегнеш отражения и фалшиво измерване.
Не съм търсил pdf-и на тези книги в нета, защото ги имаме печатни. Знам, че дисковете съдържаха дигиталните версии. Препоръчвам тази литература преди да се правят измервания. Fluke има сходни книжки, а относно потребителския итнтерфейс и редакторите им, са много напред спрямо Flir (мое мнение). Недостатък на Fluke е липсата на стативи за камерите им. Ние правим много heatrun с часове и събираме данните за да речем 300 минути. Затова е удобно да се работи със статив и големите Флир камери имат възможност да са и portable, и static. Май пак се отдалечих от темата, сори.

Снимах го с камерата на лаптопа, затова е с лошо качество, кръгчетата се виждат в менюто, опцията се нарича MSX Distance

Нямам го това, имам само две опции - color camera alignment... Стара версия на приложението или на камерата?... Имам Flir One, 2016...

Моята е от 2017, ето я как изглежда. Това с напасването е софтуерна опция, пробвай да си преинсталираш софтуера.

добре де аз да питам за чий ползвате тези камери?
ако не е специфична платка а средностатистическа проц+ сенсор + алабала....какво точно ще видиш на платката - дето не може и по аналитичен слюнко пръстов начин да определиш дали грее
е верно ако киловолтово захранване малко се усложнява меренето, но пък може да накараш някой друг да пипне

това при нас го правим с микроскопи за се гледа чипето къде грее при ФАЕ анализа.

Муха, това ФАЕ да не би да е FEA или пъk FMEA? Вижда се точно какво грее и колко грее, ето още малко мои снимки, там се вижда че грее линейният регулатор на напрежение и температурата е приемлива. На мен ми стига. На работа правим thermal analysis с подобни камери, да с малко по-добра резолюция, гледаме как се разпределя температурата по платката и ако има концентрация пренареждаме елементите или подобряваме разсейването.

Това е

ама за чий то си има софтуери за симулации баш за термал анализ. на ниво компонент/платка/изделие... и ти смята нагряване, и оптимални радиатори и позициониране, и прочие...
пък и са доста точни.... е и доста скъпи

е ще помогне вече като е направена платката и се чудищ що не работи както требе или стопява припоя от едната страна