Здрав, ами то по принип е точно въпрос на еидн if, точно така се сранвяват двете стойности, но като цяло това не е работа на програмиста, той само създава алгоритми подадени от някой друг.
А как се научават, с тренинги, не всички процедури трябва да се помнят на изуст, нито всички числа, пилотите за това си разписват и предполетен план или каквото искаш го наречи, затова се работи и по методика. Сега дали всички го правят, но проверката се извършва по чек лист, въпреки че може и на изуст да го знаеш тоя чеклист, минаваш по него да не би случайно да пропуснеш нещо.
Да си пилот не е като да си тираджия, аз затова писах по рано че професията се обръща на тираджийска, а тя не е. не става да се качиш, да запалиш и да потеглиш. лошото е че много млади пилоти си мислят точно това, и не си дават много зор, и индустрията понеже има нужда, назначава всеки който има привет и нужните часове, да провеждат се тренинги, обучения, ама то от всяко дърво свирка не става, същото като с програмирането и всичко останало.

Тони, какви планове какви методики, щом като трябва с лявата ръка да натиснеш някакво копче докато с десния крак си пипаш лявото ухо. При това на нов модел самолет подобно изглеждащо панелче със щракалки има вече друга функционалност. Това си е капан, заложена мотика.
Това определено не е проблем в софтуерния домейн. Макар че вероятно може с един-два if-a да се "оправи" от някой талант.

ами капан е, боинг такъв си го втъкнаха с тоя модел че дори не можаха да прехвърлят вината...
малки грешки с големи последствия

Ти пък стига си сочил с пръст Боинг, та Боинг. Тези проблеми ги има в много компании. Или по-точно причините които водят до тези проблеми. Сложността вече е много над границата на която може да бъде обхваната от една глава. Слагайки обаче много, заменями глави на едно място прави механична смес от паяци. Култивирането на инженерно мислене и екип със съответния етичен кодекс не се прави от синтетични мениджъри - имхо.

да бе много компании го имат тоя проблем, ама в случая 737 се казва боинг... май..., ново име ли да му мисля за да сме политкоректни?
наистина не знам как се подкарва такъв голям екип от паяци, аз ако съм там ще ги изритам на 90% и работата ще спре
единственото работещо като модел което съм забелязал е когато компанията расте заедно с екипа. това бяха повечето технологични компании до преди да им остареят инженерите. направи ми впечатление как масово забатачиха всички като започнаха да подменят старите екипи, младежите ли са проблемни, не знам...

последните 2ма които търсих и бяха бързо освободени, бяха някакви крайни случаи, единия само приказва и работа не върши, обяснява как щял да се учи от ютюб на занаят, правих си пас, като ме погледа колко различни неща правя с лекота и се изцепи "ти май много клипчета в ютюб си изгледал", не се сдържаш и му се изсмях с глас. хич не му се бачка и го пратих да си ходи.
втория пък беше перфектен от всякъде, пушка, изпълнителен, всичко върши перфектно без да губи време докато не дойде края на работния ден... прибрал се, зверско напиване, на другия ден изобщо не се яви, нито си вдигна телефона. на по-следващия ден се обади да каже че му е зле и му се налага да остане още 1 ден. изтърпях го. дойде пак за 1 ден, пак перфектен. и... пак се напи...

Изглежда, че трепкащите екрани на виртуалните симулатори и подобни контролните панели отнемат доста от представите за реалността не само на пилотите, но и на бъдещте инженери, нещо което често е от жизнено значение. Що е кинетична енергия и инертност и каква е ролята им за разрушаването на една механична струкура няма как да се симулира и усети по шарените трепкащи екрани.

Ако трябва да коментирам една такава хипотетична компания в която ти колиш и бесиш, работата ще спре, щото е било предопределено да спре, още когато са забелязани първите признаци че липсва приемственост между поколенията инженери и нищо не е направено по въпроса.
За това и казвам спри да натякваш Боинг това, Боинг онова. Правиш го за да дразниш Димитар.
Ако не те боцка и тебе някъде, заради тази издънка и тези проблеми, значи си част от проблема.
Не те знам какви умения имаш и колко си свръхценен, но ако се обърнеш и няма кой да поеме след теб - и ти си в същите ла*на.

Този не е трябвало да го гониш ... чел ли си историята на Phil Katz?

Не е само до приемственост, а до ресурс. Както и да го върти стигаме все до това че не от всяко дърво става свирка. Разрастването изисква човешки ресурс, но процента хора с качества е един и същ. Скоростта на разрастване не съответства на скоростта на увеличение на популацията. От тук съвсем логично с времето е все по-трудно да се намерят добри кадри, търсенето е все по-голямо а хората са все така недостатъчни. Съответно ако преди бойнг, белс, и др.такива са имали лукса да подбират само най-добрите вече не е така. Това от една страна.
От друга страна не толкова приемствеността на техническо ниво, по скоро разбирания, ценности очаквания. Преди 60 години един инженер е бил щастлив да се пенсионира като такъв, днес никой не си го представя, всеки очаква и търси развитие. Тези стремежи издигат иначе добри кадри до нивото на тяхната некомпетентност, та дори и още по-високо.
А ако говорим за астоящото поколение нещата са различни, всички родени след 80-та, айде 90-та, нямат нищо общо като разбирания, очаквания и нужди. Това не е така само в инженерната сфера, това е навсякъде. Това поколение е много различно и то не е едно поколение а са няколко които и едно от друго доста се различават. Не е въпроса дали са кадър и или не, въпроса е че са различни, който има деца може да го види. Ние имаме и от трите, едно 89,едно 2000 и едно 2008, разликата във всичко е огромна, разбирания, начин на приемане на света и изобщо всичко.
Това е директно повлияно от заобикалящия свят и излагането на модерните технологии.
От тук и проблемите, с комуникацията, с мотивацията, с очакванията и резултатите. Нито образователната система нито бизнес структурите са адаптирани за тях, проблема тепърва ще се задълбочава.
Към всичко това трябва да се добавят и някои зарази тръгнали по света, социализма набира скорост, полите коректни те глупости, като тук въобще не става въпрос дали негъра е негър а много по сериозни изкривявания.

Тони, разбира се не е само до приемственост. Но ще се съгласиш предполагам, че особеностите на поколенията за които споменаваш, рефлектират именно върху приемственоста.

Какво значи приемственост между поколенията? Ами ако целия екип са само млади на една възраст и всичките еднакви паяци? Много е голяма разликата от проектиране до производство. Извинявам се че не ми се отдава да съм политкоректен ама в случая боинг са се издънили на ниво проектиране. Това не е поточната линия да го обучаваш на едно и също да повтаря докато се научи. Ако не става сменяш го лесно. Докато за проектиране се иска дарба. А това не знам как се учи. И ако не става се сменя трудно. Аз поне си мисля че е дарба. Да, за някои области иска много учене, обаче само с учене, без дарба някак не се получава...

https://www.youtube.com/watch?v=bwVXnYYRXcs

Ник, то точно а ниво проектиране приемствеността е най-важна. Питаш какво значи, ами най-просто, новите в екипа да възприемат всички добри, е понякога и лоши, навици, порядки, и най-вече отношението от старите. проектирането не го прави СЕО-то на бойнг, не го прави проект мениджъра, прави се от екип. В екипа влизат всички, не само програмисти, не само механични конструктори , не само мениджъри, цялото това нещо е екип.
Самата идея да започнеш да правиш такъв проект с нов екип е безумна и е обречена на провал. То точно тук е проблема с приемствеността. Новите хора не се интересуват какво са правили старите, не възприемат научените грешки, а най-опасно е когато си мислят че знаят всичко, че са много подготвени и не им трябват старите кадри. Не знам дали осъзнаваш но е абсолютно, абсолютно невъзможно да проектиращ летящ самолет от първият а пък и от 10-тият път. Това е сложен процес свързан с проектиране, строене, изпитания, корекции. Модерните самолети са плод на десетилетия развитие и трупане на опит. Именно приемствеността в опита се губи поради много причини.
Другото което се губи е осъзнаването на отговорността, точно както по-горе някой писа че от много екрани и симулатори се губи представа що е то инерция и ускорение, по същият начин работейки само във виртуален свят инженерите се отдалечават от действителността, за тях всичко е в компютъра, и не само че не виждат проблеми предизвикани от реалният свят, а и много често не оценяват щетите от тези проблеми коректно.
Тук проблема не е само до бързане натиск и т.н. , повярвай ако хората там са осъзнавали до колко сериозен инцидент може да доведе този проблем, щяха да го решат, те просто не са осъзнали какво може да се случи. Точно това неосъзнаване е свързано с първо, възприемането и интеракцията с околният свят, и второ натрупаният опит от предходни грешки. Дори с едно от тези да има проблем, това вече е сериозен проблем, а при тях може би е имало проблем и с двете.
А това за дарбата, така е, както казах от всяко дърво свирка не става, колкото и да не звучи полит коректно и да не е толерантно, но това е истината.

Като изключим технико-мениджърските постановки, определящото е в това, че има пилоти и "пилоти".

https://btvnovinite.bg/svetut/samolet-k ... video.html

въпроса ми беше какво е приемственост ако всичките са само нови и млади, ако вече ги няма старите...
наясно съм че самолет не се строи от първия път, и че без опита на старите не става... а тук точно това се е получило, добавили са нова функция без опита на старите... щото както колегата Джак описва, излиза че тая нова система много наподобява друга вече съществуваща, т.е. имало е вече опит в тая област...

Ами въпросът е какво е времето между двете разработки. Ако хората които са работили по предната още тогава са били в пенсионна възраст то са си две поколения. Навремето хората са работели 10-15-20 години та и до живот в една фирма, днешната мода е 5-6 години, и това идва от хората не от мениджмънта. Как се предава знание и опит, когато старото поколение вече се е пенсионира ли, то дори да е предали на младото, младото не се задържа достатъчно дълго за да го предаде на следващите.
Изобщо обществото днес създава много проблеми на които не виждам решение. Модата 5 години на едно място са достатъчни е ужасяваща. И хората не напускат защото не им се плаща или не са ценени, напускат за да търсят разнообразие. Ето това е едно от големите различия в поколенията, отдавна отмина ерата на гуруто с 30 годишен опит, тук таме може да ги има още но са на изчезване, и след тях няма друго. Може да си назначил гъро с 30 годишен опит, ама в 6 различни компании, правили Най-вероятно съвсем различни неща.
Не може да се обвиняват младите, те са такива каквито ги е направил живота и светът, но те са дело на тези преди тях. Тук вече идва момента на мениджмънта да намери нови подходи и решения за създалата се ситуация, лошото е че още не съм видял работещо. Ще ти дам пример, имаме колега който е при нас вече 25 години, ерудиран и образован човек. Много често като изникне въпроса абе това що е така, дали да не го променим и той се сеща, абе имаше един случай 98-ма когато еди какво и си какво си и от тогава го правим така. Аз помня някои неща но за съжаление не чак толкова стари. Това е безценно знание, този човек след някоя друга година ще се пенсионира сигурно и цялото това знание ще си замине с него. Не е нещо което може да го каталог изиграл със задна дата, щото за това време това са хиляди неща, не можеш да си ги с помниш, ако го питам това що е така правено, сигурно ще се сети, но ако му кажа опиши всички модификации и решения на проблеми едва ли ще обхване и 20% от тях.
В момента се опитвам да въведа някакъв ред, като има проблем всичко да минава писмено, да се правят документи и да остава следа, но и това иска някяква организация след това, и нямам работещо решение. Примерно скоро беше, слагаме някаква периферия и той казва, абе това ще го пускаме с твоят фърмуер нали... и аз гледам като ескимоси жираф... Нали помниш 2002 имахме такъв и такъв проблем с дивъртера и ти пренаписва фърмуер на периферията... аз тотално бях забравил че сме имали такъв проблем, имам някакви смъртни спомени за фърмуер ама убий ме не мога да ти кажа защо съм го правил, дори бих казал бил съм млад, надъхан и съм си намерил занимание, а то си е било сериозен проблем.