Е ти искаш много лесно и бързо да го схванеш. Чети по нататък де.
Аз когато чета нещо ново, непознато и достатъчно сложно че да гледам като теле в железница, правя няколко прочитания. Първо един вентилатор за да се ориентирам. После се зачитам тук таме най-вече там където окото ми само се спира. Като почна да се зачитам идват и въпросите. Всеки въпрос води след себе си още поне десетина т. е. още десетина места на които да се спреш и да прочетеш. И така постепенно навлизаш все по-надолу и по-надълбоко докато стигнеш до най-малките подробности.
А сега с две думи за make файловете.
Когато работиш с език от високо ниво за да стигнеш от изходния(source) код до машинния код разбираем за процесора трябва да минеш през различни операции като компилиране и линкване да речем. Ако изходният ти код е само един С файл и неговият заглавен(header) файл е фасулска работа да подадеш ръчно командите за компилиране и линкване. Но ако проекта ти е съставен от 20-30 и нагоре отделни файла всеки със своите заглавни файлове плюс да речем и скрипт за линкване тогава би желал да автоматизираш малко процеса и да се занимаваш само с писане на съществената част по проекта, а не след всяка незначителна промяна да държиш сметка кой файл трябва да се прекомпилира кой не. Е тази работа върши make файла. Това с две думи е списък от команди и правила за превръщането на проекта от изходен код в машинен код. Ако си работил с IDE(Integrated Development Environment) всяка една такава среда при подаване на командата "Build" върши именно това изпълнява списък от задачи по прехвърлянето на проекта в машинен код. А на теб ти остава само да тракаш нервно с пръсти и да сумтиш колко време ти отнема всичко това.
