нали уж говорихме за прогрес? ами ако модел 6 е дефакто модел 5 с ново име? къде отиде прогреса?
печалбите обаче е ясно къде ще идат....

Е нали ще е с 20 вместо с 10 мегапиксела камера, няма как да излъжат потребителя

нипузна няма чак такива разлики, а баламите не само купуват стария модел с ново име и нова цена, даже и на опашка се редят
открийте 3те разлики
http://socialcompare.com/en/comparison/ ... comparison

За хора инженери имате доста ограничен мироглед. Всеки нов продукт води нови технологии, дали е ново винтче или нов процесор няма значение. Не знам замислял ли сте се всеки нов изчанчен телефон, таблет или компютър колко иновации влачи със себе си. Да ако гледате като чисти жичкаджии или писачи това за вас не е никаква новост и не ви вълнува, но има много други хора които ги вълнува защото им дава възможност да създават нови продукти или да подобряват наличните. За нас примерно е немислимо да инвестираме в нова технология, а дори и да го направим трудно можем да се възползваме веднага, но когато някой вече е усвоил такава и процеса е изчистен, много като нас се възползват. Веднага ще дам пример, кривите дисплеи, тръгнаха от малка корейска фирма, ние бяхме първите в света които ги влижихме в продукт но нямахме пазарния дял за да ги наложим, просто се оказа загуба на пари. Една година по-късно големите конкуренти видяха потенциала, вложиха десетки милиони и като 3 най-големи в бранша наложиха продуктите които се оказаха големи хит. Чак после LG, Samsung и другите решиха да пускат такива телевизори. Днес технологията до толкова е развита, че с доста по-малко средства правим къстъм извити дисплеи. И ако погледнеш нищо особено, изглежда елементарно, ама разликата е между 80 и10% брак...

И защо да са балами, пак гледаш само твоята позиция, не допуска ли че за някого това може да доставя удоволствие, удовлетворение... защо ги класифицира като балами. Ние сме най- нетолерантният и закостенял народ, ако ние не го разбираме или приемаме значи е глупаво, безсмислено, идиотско...

значи виж сега, ако говорим за психология - спор няма, епъл ги признавам за едни от най-най, все още берат плодове на решения взети преди десетилетия, да не говорим за религията "епъл" граничеща с фанатизъм и колко хора са обсебени, това не е никак малко постижение
обаче темата беше иновации и прогрес - преди бяха водещите иноватори, сега вече са догонващите, и са живи заради психологията, не заради поредицата от почти идентични телефони в които виждаш прогрес
болтчета ли? ами новото болтче което са измислили епъл с нестандартна звезда, не е с цел прогрес, а с цел затрудняване на ремонта, към това може да добавим и софтуер който изключва проксимити сензора ако е сменен дисплея в неоторизиран сервиз, или напълно черен екран
това не е никакъв прогрес, това са просто търговски трикове за да изцедят още печалба

Много повърхностно гледаш нещата ми се струва, и се хващаш за думи. Имаш ли идея колко струваше преди 10 години използването на стъкло от типа на горила глас и колко сега, колко алтернативи има и доставчика? Не подценява дреболии те, всяко нещо зад себе си има страшно много иновации, know how и води до ползи за всички. Спомена онзи ден че чакаш нещо да се анодира, ще отрече ли появата на всевъзможни оцветени дрънкулки в развитието на технологиите и консумативи те за електрон химична обработка на алуминий?

Ей тука още едни 100 години прогрес, дето едва ли щяха да са същите без консумеризма :

> Evolution of Television 1920-2020

Нали знаеш, че за инженера чашата с вода не е нито на половина празна, нито пълна?
Няма идеална стратегия. Това което казваш за развитието е така, но е само едната гледна точка. Носи ползите за които говориш, но носи и негативи. Постепенно пазарът те принуждава да пускаш нови и нови продукти или умираш. Като в повечето случаи "новостта" е меко казано иновативна. Да, едно на сто може да са много иновативни и това е ценно, но трябва да преглътнеш и 99% глупости. Сега тук има много привърженици на теорията, че това е малка цена и по-важен е прогреса. Аз лично не споделям такива твърдения. Да, вероятно ако пазарът в някои държави нямаше прогрес, щеше да им е много по-трудно да са световни сили. Но има и много други фактори, далеч не е само тоя.
Между другото има я и обратната стратегия. И тя също се прилага в по-голяма или по-малка степен. Това е икономиката да е състейнабъл, демек да се повишава стабилност и ефективност, по-добро използване на ресурси и т.н. А не просто безогледно да се вдигат продажби и производство... Та не просто са повече факторите, ами често и са противоречащи си. И в икономиката и в политиката номерът е да се намери баланса, а не да се изпада в крайности. То и в медицината е така, лекарство или отрова е въпрос на доза...

Поглед върху теорията на поредния "-изъм" :

-------------------------------------------------------

> Добродетелта на консумеризма

Автор: Стефан Кичев

Напоследък в западните общества, а и у нас също, често се чува за низкия и пошъл характер на „консумеризма“ – на консуматорската култура – как тази квази-философия ни кара да загърбваме значимите неща в живота, а пък за сметка на това ни примамва да разглеждаме всичко през призмата на продукти и полезност. Дава се за пример как в Запада се слушат песни на Бийтълс, в които се пее „money cant buy love“ („парите не могат да купят любов), докато ние простаците, винаги назад в културно отношение, се радваме на скъпи коли и масово прекарваме свободното си време в харчене на пари за мимолетни и плоски удоволствия. Всъщност какво точно представлява консумеризмът и наистина ли е негативно влиянието му или по-скоро протeстът, насочен срещу него – изразен във философията на „антиконсумеризъм“ – е солидна доза претенциозно лицемерие?

Какво всъщност представлява консумеризмът?

Консумеризъм ще рече, че едно общество е достигнало до материалното състояние, в което има безброй най-различни продукти или услуги, които са създадени с цел да задоволяват нужди на хората. Най-грубо казано – консумеризмът представлява ситуацията, в която влизаш в супермаркета и има 12 вида кетчуп и майонеза (за разлика с минали времена, в които е имало само един български вид). Също така, освен изобилие от хранителни продукти – навсякъде се появяват молове, в които има най-разновидни магазини, в които се предлагат най-обширен кръг от стоки. Противниците на този спонтанно изникнал процес посочват, че по този начин хората започват да се определят единствено чрез продуктите, които си купуват, вместо душевните им и интелектуални – човешки – качества. Така, казват те, губим истинския смисъл на живота и всичко води до опростачване и обезчовечаване.

Консумеризмът е възможен само в богати общества

На първо време трябва да се внесе лек исторически урок относно материалното състояние на западните общества до много скоро време – някъде чак до първата половина на 20-ти век – в Европа, а и САЩ, Канада, се е ширила масова мизерия, глад и недоимък. Детската смъртност е била на потресаващи нива и качеството на живот е било изключително ниско. По това време естествено не е имало нито консумеризъм, нито противници на консумеризма, защото това, което е занимавало най-вече хората, е било по какъв начин да успеят да удовлетворят най-насъщните си нужди – с други думи как да не умрат от глад. Следователно ако в днешно време си стигнал до там, че да можеш да си позволиш да се чудиш дали това изобилие от избори на пазара от продукти и услуги, всъщност таи в себе си и негативни черти – то ти със сигурност вече живееш много по-добре отколкото масово хората са живеели през по-голямата част от историята на света, а и дори по повечето държави днешно време – особено от третия свят. Защото ако в главата ти изникват мисли, различни от това по какъв начин да изкараш пари, че да можеш да задоволиш най-базовите си нужди, то следва, че насъщните ти нужди не просто са задоволени, но се задоволяват на толкова предвидимо във времето равнище, че този проблем вече изобщо не те засяга толкова сериозно. Още повече – ако се стигне до момент в развитието на обществото, в който насъщните нужди на популацията поголовно се задоволяват, то това дава възможност иновативните предприемачи да измислят нови продукти или услуги, които да задоволяват нужди, които досега не се е предполагало, че хората могат да имат.

Абсурдната критика на свободния пазар

Това критиците на консумеризма го посочват като огромен проблем и дори го наричат тоталитарния характер на свободния пазар – фабрикуването на нови нужди, само и само хората да продължават да консумират. Отново посочвам абсурдността на подобно твърдение, най-малкото защото отличителният белег на свободния пазар опровергава каквито и да е обвинения в насилствен характер (каквото е обвинението за тоталитаризъм). В свободния пазар никой не те кара да участваш, никой не те кара да си купуваш всички тези продукти, които според противниците ти „изяждат душата“. Всичко зависи от теб, и бизнесите, които предлагат тези продукти се водят единствено и само от желанията ти като потребител. Това може да се нарече най-демократичния процес (въпреки че със задръжки употребявам тази дума) тъй като потребителите гласуват с парите си – чрез купуването на даден продукт или услуга вместо друг/а информират производителите, че се нуждаят от него, и те на свой ред да продължават да го произвеждат. И красотата на всичко описано дотук е – че това се случва напълно спонтанно и доброволно, няма ги диктатите на плановици, които са си въобразили, че притежават повече информация за вкусовете и нуждите на потребителите, отколкото самите потребители, каквато е била ситуацията до много скоро в страните от Източна Европа.

Лицемерието на антиконсумеристката позиция

Ще завърша с едно последно нещо, което се надявам да послужи за разкриването на лицемерието, вкоренено дълбоко в антиконсуматорските сентименти. След като вече описах как антиконсумеризма може да се породи единствено в главата на човек, който дотолкова живее със задоволени насъщни нужди, че може да си позволи да се усъмни в имплицитната им стойност – то от това следва –

Антиконсумеризъм като поведение и предразположение е възможно да се появи единствено и само в едно консуматорско общество.

И още повече – антиконсумеризмът представлява идея, и като идея, за да има влияние в едно общество, се налага да се опредметява в продукти/услуги; т.е. в достъпна за хората форма (тениски, книги, знамена, маски на Гай Фокс и тн). Следователно антиконсумеризмът е просто още един продукт, който се появява в едно капиталистическо общество – даже може да се каже, че нуждата, която хората изпитват от това да изразяват подобни антиконсуматорски възгледи, и да плюят по плоскостта на хора, които се интересуват само от пари, е нова нужда, която е била изфабрикувана от някой умел предприемач. Бидейки антиконсумерист, човек не просто участва активно в консуматорската тенденция, но и също така се явява въплъщение на нова нужда, която е абсолютно изкуствена и е била непозната до скоро в нашите общества. Така, най-парадоксално, антиконсуматорът се превръща в това, срещу което се бори – и дори усърдно помага на и финансира хората, срещу които предполагаемо се бори, със своите покупки на тениски, лули, пепелници с облика на Че Гевара – или пък други продукти, на които пише лозунги като „smash capitalism”. Всичко описано дотук подчертава и изразява абсурдността на подобен „житейски“ възглед. Консумеризмът и консуматорската култура означават богатство и са индикатор за завишено материално благосъстояние – а то на свой ред означава по-висок стандарт и по-високо качество на живот за всеки един от нас.

ако само се разчита на баламите консуматори - прогреса почти ще спре
това което в комбинация с консуматорите движи прогреса е надпреварата, както като конкуренция между еднакви продукти, така и като съвместна работа при различни продукти
например игрите и видео картите
едните правят по-тежки игри, другите по-мощни видео карти, ако едните изчезнат, другите ще забавят
радио управляемите играчки мисля че малко или много допринесоха за иновации в батериите, малка литиева батерийка дава достатъчно ток да завъртя стартера на колата...

Визуализирано с предложения от А1:


Нищо не пречи на всеки един коскоджамити милиардер да си купи едното или другото предложение. Същото важи и за всеки друг нуждаещ се потребител, като не бива да забравяме, че и над 10-годишни мобилни телефони пета ръка все още могат да се ползват. Същото е и за дрехи, коли, мебели, транспорт и прочие. Ако не искаш заразата на консумеризма да те хване, просто не я допускаш до себе си и voila.

Да бе Ник, така е, но ако нямаше консуматори нищо от това нямаше да е същото, нямаше да има надпревара. Опитвате се да отрече те очевидно то, не говорим дали е добро или зло, това е действителността. Аз си бях ок и без мобилен телефон, и без системи за динамично стабилизиране, и без 4k ТВ... сигурно и всички други са си били ОК, но сега ги има и всички ги използват.

Наистина грубо казано... Далеч не винаги, когато имаш 12 продукта означава конкуренция. Примерно адски се дразня от големите вериги у нас, които предлагат по 12 продукта, но следващата седмица тия 12 са заменени с нови 12. Пак имаш "избор" но дори и да си направиш труда да прочетеш всичките 12 етикета с дребен шрифт и даже да си харесаш някой, следващия път няма да го има. Да не цитирам вериги, но много го правят и е много нагла политика, понеже хем изнудват производителите, хем "възпитават" потребителите да не се привързват към даден продукт, а да гледат какво им предлага прИмоцията и само ако имат много сводно време да гледат останалото...

Освен големи вериги, има и фирмени магазини на продуктите, които харесваш, както и по-малки квартални магазинчета, където може да договориш да ти доставят нещо конкретно. Ако имаш желание за точно определени продукти, ще намериш и време да сканираш местонахожденията им и да си набавиш нужното.