Снимки.
На първата снимка се вижда след дъгата двойна колона с разпънка, по-надолу има още една, петата е Г образна и е анкерирана с 4 болта във фундамета, така не се клати наляво и надясно както е на снимката, в другата посока има диагонал в началото и понеже всички са вързани с разпънки не се клатят и тази посока. Те това е спъната колона.
Втората снимка е на друг оранжер там само на билото фермата с с диагонални разпънки другите са прави за по-лесно, но пак си държи.

Те още една, от ляво е врата от дясно е рамка която лятото махам, за това е така в двете посоки. Пак има голяма Г-образна пета с 4 болта в бетона.

Зимата каква е температурата вътре?

Ами много е относително, със или без отопление е, колко е пълно, много фактори са. Но като цяло е по-топло от стъклен или найлонов оранжер. И много по-малкоо енергия отива да се стопли. Е ся вънка е -1 вътре е 15 и спирам перките щото продължава да вдига, водата е 40-50 градуса.

За тая пета една забележка. Анкерите са много близо, така не са ефективни. Ако си сложил читави анкери съобразени с натоварването няма скъсване а се вади от бетона. Механизма на изваждане е съпроводен с образуване на много микро пукнатини и като резултат анкера излиза с част от бетона /форма на обърнат конус/. Когато анкерите са твърде близо, товаро-нисимостта им намалява значително. Иначе не изглежда зле направено. Това, че си използвал съставни колони вместо голямо желязо е добре, така се прави при тези размери, това ще ти осигури доста по-голямо сечение от квадрат 100 мм.
И за тия които планират да правят подобни конструкции, потърсете фирми които имат тръбни лазери, могат да ви спестят много главоболия, ще получите всички профили на точен размер със срезовете които сте дали. Става много по-точно, изисква по-малко заварки, да не говорим че има и хитрости които позволяват постигане на по-голяма здравина на връзката.
А за анкериране, малко по-скъпо е но химическите анкери са по-удачни.

То обикновено в каталозите на сериозните фирми си има и минималните разстояния от анкер до анкер за определен тип бетон. Иначе и аз харесвам химическите анкери.
Друго хитро за анкериране са тези винтове за бетон:
https://www.tashev-galving.com/007+ILI1354/TSM+%D0%90%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%80+%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2++++TOGE+Dubel
https://krepezhgroup.com/c/fischer-ultracut-fbs-ii-s-shestostenna-glava-232

С тези винтове много внимавай, ако са натоварени само на срязване ОК, ако имаш и опън трябва да си сигурен, че бетона е добре узрял, с правилната марка и добре вибриран. В крайна сметка това е винт, с по-малък или по-голям ъгъл на линията няма значнеие, задържането се орисгурява от няколко витки, ако те изпуснат всичко нататък изпуска. Аз затова за тежки натоварвания основно химия, или съответните механични анкери, зависи от приложението.

Взимам си бележка - би трябвало да са сертифицирани някак си, но определено ще да е имало изискване и към качествата на бетона. В моите случаи не мога да разчитам на такова качество така че по-добре да ги избягвам.
Химическите са малко цифра, а и разфасовката е голяма - ако трябва да сложиш 3-4 шпилки M16 примерно остава много материал и засъхва. Та се чудя каква е разликата между фирмен химически анкер и класическа двукомпонентна епоксидна смола? Знам за някаква технология с топене на сяра май която са ползвали предците ни, но ако се използва подходящата като гъстота смола къде ще да е проблема? Със сигурност е по-удобен салама с пистолета, ама ако съм на лозето и не ме бърка да разджуркам епоксидка, си мисля че няма откъде да дойде принципна разлика?
Пък те по-ниските класове химически анкери са разни естерови смоли, само висшата класа е епоксидна.

Разликата е в пълнежа и пластификаторите. Има опаковки които са точно за един анкер, иначе ако вземеш двукомпонентен губи се само това което е в смесителя, другото ти остава, но трбява да имаш шприц.
Те това ти е анкера https://www.hilti.bg/c/CLS_FASTENER_713 ... 7135/r1065
Те това е химията https://www.hilti.bg/c/CLS_FASTENER_713 ... 7135/r1221
Това разбира се е най-скупото от тези във фолийна опаковка, правено е за динамични натоварвания, за оранжерия нама смисъл, може да минеш дори със шпилки.
При химията много важна е подготовката, не е достатъчно да духнеш в отвора, трябва да го минеш с четка, желателно два пъти, четка, духаш, четка духаш. Духането се прави от долу на горе. С ръчна помпа си е малко вятър работа, най добре с компресор, не много високо налягане и постепенно вадиш накрайника. Задължително очила .. е освен ако не си сляп като мен, като ми влезе прах и почвам по-добре да виждам

Да не отварям нова тема:
С какво и как да се обработят профилите преди да се боядисат с боя. По тях има нещо като машинно масло- то трябва ли да се махне преди грундирането.

Стълбовете за портата първо ги измих с АМБ, после ги грундирах. В момента седят на грунд. Другият въпрос е колко време могат да изкарат така, без да ги боядисвам.

Тук въпросът е с много различни отговори. Първо зависи какво има по тях, може да са омаслени може да имат кратковременно защитно покритие, а може да имат и дълговременно защитно покритие. Омасляване, прах и всяккави други задължително трбява да се махнат. кратковременното защитно покритие също. Им аобаче защитни покрития които са подходящи за основа на грунд и няма нужда да ги махаш, а и махането им е много трудно. Това са нйа-честите, отделно може да са защитени с някой пасивиращ разтвор. Почистването може да става с много неща, Хенкел имат цяла гама обезмаслители и пасиватори, някои от тях са гранулирани, тов аобикновенно са фосфатиращи.
Ако не си сигурен какво е покритието много лошо, добр ее да разбереш от този от който си купил материала. АМБ не винаги е подходящ, най-добре с индустриален обезмаслител. Продукти на Локтайт/Хенкерл/3М продават Камартон. След като си обезмаслил в заивисимост от състоянието трбява да грундираш или преобразуваш. Ако имаш ръжда най-доброто на пазара е Loctite 7500, скъпо ъдоволствие но е вечно, аз го изпозлвам и като основа за грунд дори когато няма ръжда. Ако нямаш ръжда трбява да грундираш, има фосфорни грундове, може би за парник си струва защота вътре е влажно и топло. Ако не ти се знаимава с фосфорен грунд, някоя добра система бои.
Могта да стоят на грунд стига грунда да е читав, там където в-у тръбите имам изолация слагам само грунд, два слоя епоксиден или полиуретанов.

А сега де, като не знам с какво са покрити профилите. Най-обикновенна конструкционна стомана от metal-m. В действителност сякаш, че имат някаква пасивация - профилите стоят черни (и мазни). Май ще трябва да им звънна...

трябваше да ги пробваш преди да грундираш. временните защити лесно се отлюспват, изглеждат като лакирани, някои от тях са на водна основа. проблема е че ако покритието е временно това намалява значително адхезията на боята, предполага отклюпване, както и корозионно устойчивостта. Интересно че са черни, обикновенно е сиво, или тъмно сиво, стоят лъскави но не и мазни, като пипнеш не цапа. може и да са просто омаслени, това задължително се маха.

Черни и мазни са от мазно! Ако не те мързи търкай с парцал и разредител.
Първо един негъст грунд и после боя, на другия ден да речем, зависи от грунда. Никъде не сме чистили мазното.

Повечето бои имат проблем ако не е обезмаслено, и със сигурност не постигаш предвидената адхезия и корозионна защита. АМВ и Кореа Елин не са най-добрите варианти, има си индустриални обезмаслители, след тях вече може ацетон или изопропилов алкохол.