Вчера случайно попаднах на едно предаване за бившата ни индустрия, колко много се е построило тогава и т.н. и се заслушах - почти всички предприятия на времето са добивали 100лв продукция на пазара срещу 105-110 лв предимно от държавни дотации т.е. работели са си на загуба и съвсем логично в един момент като парите свършват, свършва и красивата утопия ...

Документите с Антон Тодоров

В същото време на село блъскаха по цял ден срещу 50-на лв месечно, а тогава селата бяха пълни и продукцията - може би най-вървежната в СИВ.
Отделно колко градски семейства (децата) се поддържаха от едно селско.

Рухването не е било трудно нещо. Инвестициите са меко казано необмислени. Значи 700 млн. е само строежа, това ми го каза човека, който по него време е бил директор на СМК и през него е минавала цялата бумащина. В тая сума не влизат лицензите и т.н., а сме купували лицензи като за световно. Включително и от западни фирми, примерно метал-маяк за купили лиценз от MAN да правят двигатели. То няма лошо, само че и тогава е нямало хора. Примерно откриват поредния цех в Маяк, а нямат нито един работник, щото вече са събрали и куцо и сакато за предните цехове. И кво правят, пускат ченгетата вечерта по кръчмите и където хванат някой лентяй му вкарват оферта или да го изселят или на другата сутрин да си подаде молба за работа в новия цех. С такива работници и цивилно производство трудно се прави. Но цивилното е минавало някак си, това че еди кой си детайл трябва да има 5 мм фаска, голям праз. С фаска, без фаска минава. При военните такива неща не минават. Технолога разправя как му се плачело като трябвало да усвояват ново производство.
Голямо изхвърляне е било... във всяко отношение, но финансово е просто безумие. Само в тоя пиклив завод са може би 10% от външния ни дълг по него време. Днес ако някой инвестира 1 милион в наше село става сензация, а тогава са наливали милиарди. Поне да бяха наляти в по-смислени заводи, имахме и такива. За съжаление не сме си научили съвсем урока. И днес за глупости се изразходват астрономически суми, къде покрай евро програмите, къде покрай други източвания...

и по това време в града е било пълно с лентяи и кръчми - 1985 например...
малко по-сериозно може ли...

a по-интересния въпрос е - ако е имало изобщо такива безумия,
кой ги е разрешавал, кой е работил с/за тях, и кой е покривал проблемите.
или огромна част от хората не само в този град, ами и в цялата страна са
виждали че произвеждат брак, но са продължавали...ей така по инерция...

Груби, хората са живи все още... като се прибираш мога да те запозная

Ще се радвам, може да ги събера и с тези които аз познавам и да устроим нормален разговор.
Ще ми бъде интересно да чуя гледни точки...
Само на разговора няма да каня Радосвет Радев - защото тоя "капацитет" май има огромна заслуга за затриването на Маяк.

А иначе много е лесно да се направи просто сравнение межу предишната индустриална зона и сегашното положение - не вярвам да е цъфнало в последните години като не съм минавал оттам.

Хората са живи, но много интересно забелязвам избирателна памет, много често дори не е и памет ами както се казва по нашия край ойдурдисване ... за едни и същи неща чувам какви ли не версии. А и ... тогава държавата наливала пари и дотирала, ама не саденето на домати, или копаенето на въглища а индустрията, и с какво това се различава от тов акеото се случва с Китай, и дали точно това не е била правилната насока? Дали тогава не са стигнали до извода, че със земеделие няма да го докараме до никъде,че една държава ако няма индустрия е обречена, и тъй като очевидно не сме можели да бълваме консуматорски продукт тъй като в източният блок е било ясно кой какво прави, а за западните пазари стоките ни не са били конкурентни са натискали там където сме имали и условията,и пазарите, и е можело да вземем лицензите, и най-вече, високата надбавена стойност, а това е било оръжейната индустрия. Много интересно това което тогава е праивла държавата е било лошо, а на това което сега прави Китай му се възхищават всички .... хора, бъдете реалисти, и не само реалисти, за да постигнеш нещо трбява да се потрудиш, вместо да сме благодарни на държавата, че е е построила заводи инвестирала е в институти, и се е опитвала да създаде промишленост, ние плюем и отричаме, що заради някакви си 7 млрд дълг, който е нямало на свет абанка която да не го рефинансира, както и да отпусне още ... ако не беше тъжно щеше да е смешно, стига с това отричане ... аз за една мижава фабрика трябва д аналея пари и да мине година две преди да започне да носи изгоди, а тук говорим за промишлеността на една държава, естествено че трябват пари, трябват дотации, или както се казва днес финансиране. Нищо не става от раз, днес ще построим, утре ще вадим милярдите ... тъжно е, много е тъжно че всичко се приема така.

Мии всичко се заснимва с поне 2 камери едновременно и после който има мерак - да търси истината. И филми да прави.
Вервайте ми, това е начинът! Иначе нищо няма да остане.

Абе Тони, то е ясно че бизнес и печалба без риск няма. Но не може да се рискува безкрайно, щото твърде много риск не води до печалба. В случая за тоя завод границата е била премината и то доста. Не мога да обобщавам за цялата страна, но със сигурност има достатъчно подобни случаи. Имало е и успехи разбира се, може и покрай успехите да са се размечтали. За съжаление, по време на прехода не си взехме поука, не успяхме да се ориентираме в кои производства трябва да продължим да инвестираме и в кои не.
За още по-голямо съжаление и днес е така. И много от проблемите, без да си даваме сметка са почти същите като на предишното поколение. Дано само пак не тръгнем с рисковете. Не че съм против рискуването, но когато нямаш решение на елементарни проблеми, лотарията не е изход.

Вие тук сте от електрониката, някой може да знае: Вярно ли е, че рандемана на нашите микропроцесори и паметите е бил 3-4% а на Запад по онова време около 60%? Ако е така обяснимо е защо така внезапно се отказахме от електрониката и завихме към тежкото машиностроене. И то доста преди 10 ноември, поне тук американци и западняци не са ни виновни. Нещо повече, имам интересен епизод с тяхно участие в положителна насока но трябва да поровя да го намеря. Както гледам какви инвестиции са необходими и как останаха само 2-3 гиганта някой ден все щяхме да отпаднем от надпреварата. Но някаква специализирана ниша щеше да се намери.

За спомените сте абсолютно прави, изключително интересни са онези времена. Трябва да се поразровя в сваленото, мисля че имам някъде забутани спомените на Стефан Ангелов, създателят на българската ЕЛКА. Много живо и увлекателно написано, за съжаление тиражът е изчерпан а и другите не пишат... много жалко

Все пак едно търсене в Google Books намира един макар и малко осакатен линк към "Златните десетилетия на българската електроника". Ако не бяха тези лакоми праволапачи цялото световно културно наследство вече щеше да е там.

... и електрониката. Оценявам изключително високо приносът на проф.Иван Попов за това, че навреме е оценил такова стратегическо направление като компютрите и микроелектрониката и е успял да пробие в СИВ да сме специализирани в това направление. Имам някъде в линковете колко вагона с домати е заменяло едно калкулаторче като износ.

Това е и един нагледен пример какво изключително значение има в системата на социализма хората със стратегическо мислене да заемат и висши политически постове. Защото ако проф.Иван Попов не беше и член на ЦК на БКП тази специализация през крив макарон щяхме да я видим. За съжаление той не е бил най-отгоре както Дън Сяо Пин в Китай, и след известно време Тодор Живков си намира друг любимец, Огнян Дойнов. Настъпва времето на Голямото Крадене.

Тони, обикновено съм съгласен с едно 90% от това което казваш.

Проблемът на социализмът е, не че наля милиарди в индустрията. Дори направленията в които ги наля няма да ги оспорвам, макар че отделни решения /Кремиковци и подобни/ са си чисто безумие.

Основният проблем на социализма нашенски тип бяха НЕКАДЪРНИЦИТЕ. Които с изключителна енергия се катереха да се докопат до ВИСОКИ ПОСТОВЕ. По партийна линия, те ясно осъзнаваха че нямат качества с които да се изявят в работата, затова бяха изключително активни точно в идеологическата област, демонстративна вярност към идеологията и безпощадно преследване и на най-малките критики към нея.

След което заели ръководен пост ако ще и дребен се обграждаха с подобни и край на всякакво развитие. Мен 3 пъти са ме канили да ставам партиен член хора чиито близки са загивали за този социализъм и аргумента им беше все този "Не виждаш ли КАКВИ се натискат да стават партийци, защо не искаш?". Болеше ги като гледаха накъде върви този строй за който са загинали техни близки.

Естествено имаше и други причини, например бюрокрацията създавана и поддържана от същите некадърници. Свръх идеологизацията когато се вземаха решения не според това дали са оптимални икономически а под натиска на неграмотни партийци на високи постове. Докопали се до тях с идеологическа вярност не с качества. И едва ли нещо щеше да се промени и да бяхме искали, много бързо СССР щеше да ни окаже "братска помощ" с танковете си... както на Унгария и Чехословакия. Дори и до това нямаше да се стигне, достатъчно внедрени маши си имаше, Тато добре знаеше по какво тънко въже танцува.

Така че ТОЗИ модел социализъм си загина съвсем закономерно. Когато се гледа цвета на котката а не дали лови мишки тогава мишките изяждат всичкото зърно.

Огромна е разликата когато инвестираш държавни пари за нещо и когато го правиш със собствени .... взимат се съвсем различни решения и съответно и различни рискове се поемат.

"Високата" надбавена стойност в оръжейната индустрия идваше от това, че купувахме комплектовките и материалите в преводни рубли, а продавахме в долари. Изключения са само сделки по време на военен конфликт, когато за джепане се дава колкото поиска продавача + посредниците, поради зора. Стигало се е до тройна цена. А ако се добави джепането, което се купуваше на безценица и след пребоядисване излизаше като ново? Специално ВМЗ - Сопот, откакто има лицензиране на търговията с джепане, винаги е имала лиценз, но не ми е известно да е направила и една сделка без посредник. През соца, това бяха Кинтекс и ГИУ, а след това кой ли не... По едно време се наложи да пътувам по света, за да обучавам всякакви маймуни как се обслужва и използва джепането. Имаше случай, в който посредниците си ме предаваха като щафета (без мое знание) - пристигам в дестинацията, звъня на първия, после на втория - не отговарят, а накрая идват третия и четвъртия в схемата. Колко са били останалите, не знам.
Никой не е и опитвал да закрие военната индустрия, просто на никой не му пукаше за нея. Държавата я остави на самотек, дори соц. директорите не бяха сменени, нито им бе потърсена отговорност за действия и бездействия. От добрите години на Ирано-иракската война имаше доста парични запаси, които поддържаха трупа в будна кома. Заплатите ни през "виденовата зима" бяха привързани към долара и растяха със същите темпове, та тази "зима" не я усетих. Даже пазя документ от онова време, че съм милионер.
Частта от военната ни индустрия, която е била под шапката на Металхим, е била обречена от момента в който генерал Георги Ямаков е бил сменен, а най-големи "заслуги" за сегашното състояние има говедото илия гунчев и сие. Не се поддържаха собствени разработки, лицензи се купуваха без мисъл и резултата е налице.

Имах в предвид институтите и доста от заводите на УВРБЗ (после преименувано на "Терем").

Тук си абсолютно прав! Ямаков си беше Ямаков и цар Тодор си беше Цар Тодор!