Тип R/S - платина родий - платина - до 1600 градуса работна температура и B - до 1800. Е то зависи и от пламъка. Тези за които говоря си бяха баш в пещта вкарани и то не съвсем в пламъците. Порцелановите пещи работят на 1300-1400 а стъкларските на 1600...

Има и разни екзотики с волфрам за по-високи температури, ама те искат инертна среда (без кислород)...

Не знам какъв тип са, ама има термодвойки на газовите котлони, като защита да спре газта ако изгасне пламъка. Струват < 10 лв. Другото са някакви IR/UV сензори.

PS: Според този сайт http://www.von-paris.de/de/td.html са тип Е, но ти разбираш немски и по-добре ще се ориентираш.

Това е сигнализация не измерване. Могат да се използват по-нискотемпературни сензори просто като се поставят в по-хладната зона на пламъка или някъде наблизо където са ниски температурите.

Ако става дума за точно измерване температурата на пламък май че единствено подходящи са инфрачервените пирометри. Защото пламъка е динамично явление, има различни температури в отделните зони, не е като пещ където има установено температурно равновесие. Макар че и в нея в различните зони ще са различни температури но поне не е толкова динамично. Но това са скъпи научни прибори и не вярвам да имаш такава цел.

Необходимо е по-точно описание на задачата и устройството за да се избере подходящото решение.



https://physics.stackexchange.com/quest ... open-flame
Testing the temperature of an open flame

Мислех, че синьото е по-висока температура?
Add
Имам с HX711 платки

Термодвойките за газовите котлони просто трябва да могат да произведат достатъчно енергия за да задържат електромагнита. Представлява няколко намотки с доста дебела жица и супер олекотена котва. И огънчето на запалката прави над 1000 градуса ама я се опитай да разтопиш тел ф3 с него - няма да стане, просто защото няма толкова енергия, която да компенсира охлаждането на студената част от телта. В този ред на мисли всяка термодвойка ще стане, ама в случая се говори за горелка, което предполага доста повече енергия.

Горелката е за пелети. Сремежът ми е да направя високоефективна горелка. Чета из разни книжки кое как трябва да се направи. Основен източник ми е този.
Ще следя температурата в две горивни камери - първична и вторична - и ще контролирам подаването на въздух до всяка от тях.

Аха. И ламбда датчик се ползва.

По принцип да. Даже на запад не знам дали могат да пуснат такава горелка на пазара без лабда сонда.
В момента съм се съсредоточил върху първичната камера и загряването на въздуха за вторичната.

Е някъде няма ли писано каква температура развива пламъка. То от дърво и атмосферен въздух едва ли ще вдигне 2к ама все пак. Ако е под 1200 може да се пробваш с тип К евентуално. Платината ми се струва малко овъркил от към цена за такова нещо.

Това ако го правиш за комерсиален контролер, накрая цената ти трябва да е около 100-200 лв. със все датчици и дисплеи и панели. Ако производителите на печки бяха готови да дават над тази сума за бройка аз отдавна щях да съм направил такова нещо.

Шефа беше домъкнал една от някъде да и направим ривърс и да видим за колко пари можем да я произведем - с нашите разценки успяхме да докараме до 2 пъти от едровата цена на мострата - много бързо се отказахме да я правим.

Значи всяка термодвойка ще ти върши работа. Защото не е задължително да я слагаш точно в пламъка, спокойно може и в изходящият поток въздух.

Има написано и то много, смяташ ли че научните работници ще оставят такова лакомо парче без внимание Можеш да си сигурен, че много дисертации има написани и много са станали професори покрай това, все пак пещите са внушителна индустрия за милиарди. Да не говоря, че ДВГ по същността си пак са процес на горене. Или че ракетите на Мъск една основна причина за успеха им е едно моделиране на горенето в ракетният двигател по метода на крайните елементи с любимата ми ANSYS. Крайно интересна история и грандиозна по мащабите си защото става дума за моделиране едва ли не до ниво на молекула и вътре намесени няколко физични явления и многофазни системи, всичко това в 3D.

Просто се пуска едно търсене за flame temperаture и ще те залеят с публикации.

Но тук според мен се бърка принципно. Защото температурата на пламъка е приблизително константа, тя си зависи от физикохимичните процеси на горене. А отделяната топлина се регулира чрез подаване на количеството на горивото /е, при пелетите и въобще твърдите горива и от количеството въздух но така се регулира скоростта на изгаряне/. Затова правилното е да се мери изходният резултат, т.е. температурата на изхода, в конкретният случай или корпуса на нагревателя или изходящият въздух.

Мислех си точно това което писа и фред, каква е точната температрура на пламъка не знам до колко е интересно, там разлика може да има само поради пропорцията гориво- окислите, т.е. кислород / въздух/ при оптимално отношение температурата ще ти е константа. Дали отношението е оптимално има по-разумни способи за измерване. Извън самият пламък температурата рязко спада. При голрене на пелети не знам как е, може би поради стандартният размер, форма и влажност да имаш константни условия на горене, иначе ако гориш дърво разликата е огромна от дърво до дърво.

В книжката си пише какви са оптималните температури, 2000 е чисто теоретично число, получават го на база някакви термо-кинетични сметки, не им обърнах внимание, взех на готово резултатите. Всъщност е важна температурата на самото изгаряне, защото само така можеш да контролираш пълното изгаряне и НЕобразуването на шлака.
Към момента се занимавам повече от личен интерес, но изглежда, че ще се получи приличен краен продукт.

Да, така е. По-точната дефиниция е не температурата на изгаряне а самият процес на горене. Температурата е константа и зависи от вида и калоричността на горивото. Но изгарянето /особено при твърдо гориво/ силно ще зависи от количеството на подаваният въздух. Или по-точно съотношението гориво/въздух. При недостатъчно кислород имаме непълно изгаряне и в дима се отделят разни отровни газове. При прекалено количество въздух необходимият кислород се използва за изгарянето а останалият заедно с въздуха просто отнася със себе си топлината в комина без да е подобрил изгарянето, т.е. снижаване на ефективността. Би трябвало да има някакви емпирични таблици за тези палети. И другият вариант е просто експерименти, с термодвойка се мери температурата в отоплителният контур, при оптимално количество въздух и константа пелети би трябвало да е най-добра. Започва се от повечко въздух и се намалява.

И естествено пепелта. С нея имам кошмарни спомени като студент, една година решихме да минем евтино и купихме български брикети. А те се правят от лигнитни въглища и вътре половината е пепел. По време на семестъра лесно, приберем се късният следобед, запалим кюмбето, сутринта загаснало и като се върнем чистим и наново. Но по време на сесия кюмбето се пълнеше с пепел догоре още по средата на деня! Следва гасене с вода, смърди на развалени яйца, изгребване, всичко в стаята покрито с дебел слой пепел Жив ужас!

Вече като млад инженер една зима във фургона се топлехме с полски въглища. Разлика от небето до земята! На дъното на кюмбето само няколко нажежени до ослепително бяло бучки, самото кюмбе свети зачервено в долният край, жега. И на другият ден не повече от една малка лопатка пепел за цял ден.

то и с пелетите е същата работа - зависи от какво и как са направени.
dan правилно иска да има наблюдение върху процеса на горене/изгаряне, да мериш цялата термодинамична система ще е практически безполезно за оптимизация на самия процес на изгаряне.
в маришките чайници горенето беше в кипящ слой, да се чуди човек как въобще успяват да запалят нещо, което нормално не гори
ама от там брикети май не правеха?

за тунелна пещ ли иде реч?
какво е първична и вторична камера?
(ако нямаш на ум да пишеш патенти, де)