Мислех, че нищо няма да ме развесели тази сутрин. А то имало. Метод за мерене на резолюция на енкодер със стенен часовник.
Чудя се в литературен кръжок ли се намираме , или в технически форум...
И какво е резолюция на енкодер - импулси на оборот или импулси за секунда???
За твое сведе не само съм ремонтирал енкодери, но и съм проектирал такъв. А явно ти не си виждал такава техника, щом даваш такива съвети.
И понеже още се напъваш да даваш съвети, добавям още една точка към горните четири.

5. Понеже съветваш съветваш автора на темата да потърси "други производители" на енкодери да му го ремонтират, потърси ти такива - напиши тука примерно три български производителя на енкодери. Позволено ти е да гуглосваш цял ден.

Силно ме съмнява този сензор да е на принципа на интерферометър /Моар/. Такива обикновено се прилагат за прецизни измервания /главно линейни/, чувствителни са към вибрации а тук имаме машина работеща в тежки условия. Много вероятно е широко разпространеният ротационен сензор с кодова маска. Не инкрементален а абсолютен за да се знае всеки момент положението на работният орган без да се налага тариране с опорна точка.

Не изключвам и варианта за съвсем елементарен импулсен датчик. Т.е. целта не е да се измерва ъгъл а дали задвижващият орган въобще работи. Примерно някакъв въртящ се вал който със съединител задвижва тази рама. Ако вала не се върти сензора не дава импулси и съответно системата информира за проблем със задвижването. А ъгъла не се измерва ами просто шофьора с кормило/ръчки визуално насочва накъдето трябва.

мен пък ме развесели как те развеселява сарказмът ми. Ще ти кажа едно - много си зле в техническо отношение. Ако искаш може да си преброиш импулсите на оборот, малко ще се озориш при 4000 импулса но пък ще ти остави удовлетворението от това че си позлвал лично твой оригинален метод за измерване.

Да, и аз се усъмних че енкодера може да е абсолютен, има логика ако го слагаш на кормило, като запалиш машината ще искаш да знаеш веднага какво е положението му а не да чакаш някой да го завърти за да се калибрира.

99% е абсолютен, това може да го каже ползвателя. Ако при всяко палене е връщал колелата в някакво специфично положение сигурно не е, ама ме съмнява да е така.

И моето предположение е , че датчикът е абсолютен. Като се включи захранването машината трябва да знае къде се намира. Двете свободни пера са вероятно за диференциална връзка по 485. Там може да се търси лесно отстраняема повреда в случай на ремонт.

Лошото в случая с абсолютния датчик е , че стенният часовник не може да влезе в употреба.

Уйчо, броят на импулсите се мери традиционно с брояч. Може и стандартен брояч от честотомер да се ползва. Закачаш единия изход на енкодера към брояча, въртиш един оборот и си готов.

И си смени името. То вярно тука е почти ката казарма и девойчета пишат 1-2 годишно, но с това име и толкова няма да има.

Забавен си, признавам ти го!
Я кажи като по-вещ как ще преброиш импулсите на абсолютния енкодер?

Я ти като си толкова вещ в свободните съчинения, сподели при твоят смехотворен метод на измерване може да се определи дали енкодерът е 1000 импулса за оборот или е 1024? Щото много от производителите предлагат и двете опции. Интересно ми е дали мерейки го с отвеса и мастара, може да се хване подобна разлика?

с цигулка ще малко по-неточно от стенен часовник. може би с пиано? още по-добре с роял, че е има повече октави.

мога да изброя 3 производителя на сензори за инкрементални датчици - HP, Avago и Brodcom

Само жапанските производители са повече от пръстите на ръцете. Тия дни гледах енкодер и на Койо. Уж лагери дялкаха, ама...

Тераком Русе имат производство на ротационни енкодери. От страницата знам но може да си лепят техни лепенки.....

Ето ви и малко шведски, да не остана назад
http://www.emeta.se/product-category/ma ... y/?lang=en

Донор на идеи няма да ставам. Дотук се доказа че ограничените откъм въображение са такива и на възприемане.

Има една книга на Джим УЙлямс - Проектиране на аналогова електроника (точното заглавие: Analog Circuit Design: Art, Science and Personalities). Книгата започва с една история - професор пита студент по електроника как може с барометър да определи височината на една сграда. Студентът отговорил - качваш се на върха на сградата, връзваш едно въже за барометъра, пускаш го надолу докато стигне основата на сградата, измерваш дължината на въжето и получаваш височината на сградата. Професорът пише двойка на студента. Студентът обаче се оплаква в катедрата и назначават комисия (авторът на книгата е в комисията) да определи кой прав и кой крив. Питат отново студента знае ли друг метод освен това с въжето и той отговаря - пускаш барометъра от върха на сградата и измерваш времето на падане, после по формулата пътя е равен на 0.5 по земното ускорение по времето на квадрат определяш височината.
Комисията пита отново - друг метод? - на което студента отговаря - отивам при управителя на сградата и му казвам - ето ви един много хубав барометър, в замяна искам да ми кажете точната височина на сградата. Накрая комисията го попитала - а дали случайно не знаеш класическият метод на което студентът отговорил - естествено че го знае, но винаги са му казвали да използва логиkата и въображението си и да търси нови по ефективни методи, вместо да назубря и да се осланя на класически методи и готови решения.

Това е ясно и видно. Нямаш идеи - не ставаш донор на такива.
Ама аз друго попитах. Да кажеш нещо конкретно по въпроса?

С oversampling - въртиш го 100 пъти, събираш показанието всяка секунда накрая делиш на 100 и приемаш по-вероятния резултат - ако е 1018 - приемаш 1024. Освен това такава малка разлика няма да се отрази много на управлението на комбайна.
Сигурен съм че ти нямаш отговор на въпроса, който зададе.