Да, знам, точно така бяха реализирали схемата си ония шебеци от "Млад конструктор" за схемата с IR приемник. И след това един кашон обяснения, че триака не работел стабилно, докато не загрее до работна температура (каквото и да значи това). Просто PIC-а има ограничение на тока, който може да изкара през пина си, и тоя ток е на прага на необходимото за триака. Наистина като се позатопли - BT136 почва да отпушва по-лесно, но не ми харесва идеята.






Захранването НЕ е последователно на лампата и триака не шунтира нищо. Отпушването на триака се прави с точно премерено закъснение спрямо началото на полупериодите с кратък импулс, като според спецификацата на триаците - остава отпушен до края на полупериода, т.е. докато протича ток през него, дори след като е прекратено подаването на ток към гейта му.






Виждал съм много схеми, в които създателите им са мислели същото (мога да разкажа, ако на някой му е интересно). При мен обаче правилото е да огранича напрежението на входа на проца с ценер.







50 mA към гейта, а кондензатора е 220 nF… Ако го увелича на 1 uF/400V ще успее да подсигури тока, но тогава пък ще почне да страда ценера, който стабилизира напрежението в захранващата верига. Имам по-мощни ценери, но идеята е да няма нужда от вентилатор за охлаждане. Все пак ще направя една опитна постановка утре по светло.

трябват първите 7-8 волта на едната полувълна, не е там ключът от бараката- виж осцилограмите в началото на темата.

Пробвай.
По спомен - ел.кондензатор беше по-малък, може би 47мкф, керамичният огрраничителен 100--200нФ, ограничаващия реистор май беше доста по-голям от 100 ома, не помня колко. Ширината на отпушващия импулс беше около 6мкс- при ЛНЖ.
Тез 50мА към гейта - мерил ли си ги?

Приеми че на тази лампа кондензатора пулсира между 300 о 320V . Докато моментната стойност не превиши 300V във веригата не тече ток. Така, че тези няколко волта не можеш да си ги вземеш от началото на полупетиода, а когато напрежението е над 300 и то за някакъв кратък момент преди да спадне отново под 300. Освен кратък, ще бъде и високоволтов импулса от който ще правиш 5V. Не че не може, но мисля че ще много тежък режима. А и ще зависи от това какъв филтров кондензатор има в лампата, не трябва да е прекалено голям, за да не са остри импулсите.

Чакай малко. Обяснението за 7-8 волта в началото на полувълната е за ЛНЖ.
При "кондензторна" лампа - угасена - димерът се захранва нормално - независимо от коя част на пулувълната , няма съществени прегрявания. Неприятното е ,че токът му пали лампата отвреме навреме - поне тези , които съм гледал - вижда се присветване на секунда/две . За да се избегне това палене - се слага кондензатор паралелно на лампата. Което оправя нещата и ...изхвърля двуполюсника в кошчето на електрониката.

Да този кондензатор ще реши проблема.

Струва ми се че се обърквате с типа на свързването. Схемата от "Млад конструктор" е такава, че цялото устройство се свързва последователно на ЛНЖ, т.е. на мястото на ключа за включване на лампата. И за да може да се захранва устройството им - лампата се "пали" малко след началото на полупериода, когато напрежението се е покачило и захранило самата схема.

Моето устройство има "вход" 220 V, и изход за лампата, т.е. захранващата част на схемата си работи по един и същи начин както когато лампата е изключена, така и когато свети на 100%. Предвидено е да се монтира по стълбищни етажни площадки, като обикновеното реле за време на осветлението се премахва, и се пуска постоянно захранване. Тези релета са с PIR сензор за движение, и палят лампата индивидуално на етажа на който се появи човек в зоната на сензора, и то само ако наоколо е тъмно.

Проблема е, че енергоспестяващите лампи са с много нисък фактор на мощността, и тока, който консумират е само в средата на полупериода на напрежението, т.е. дори да се подава управляващ импулс в началото на полупериода - триака не се отпушва, защото не може да протече ток през него. Но като промених управлението, и изпращам към триака серия от импулси с идеята, че все някой от тях ще го отпуши - се случва така, че въпросните токови "иглички" могат да изгорят триака (както споменах - пробвано два пъти). Ако обаче полупроводника е отпушен преди нарастващия фронт на токовия пулс - то пулса ще следва нарастването на напрежението, т.е. няма да е толкова стръмен, и съответно максималната стойност на тока няма да се покачва толкова много, че да изгори полупроводника. Но с триак май няма да стане. Високоволтовите MOS транзистори обикновено са с диод между "S" и "D", и за да се направи двупосочно - трябва да се използват два такива. А са и доста по-скъпи от триака.



Прилагам осцилограма на напрежението и тока при ЛНЖ. Както можете да видите от картинката - много по-различно от енергоспестяващите, и работата на триака изобщо не е проблем за този случай.

.

Е че пускаш му направо 5V през някакъв резистор 100-1000ом и ще си работи. Принципно триакът винаги се отпушва, но за да се самозадържи трябва някакъв мин. ток между анодите. Ако има постоянно напрежение на гейта, няма нужда да целиш момента. Може и с един транзистор, просто добавяш и грец.
Иначе ние дискутирахме друг варинт на устройството - само с две жици, но теб той не те интересува явно...

Със Славчо се уточнявахме за 2-полюсна схема. Твоята разбрахме , е е 3-полюсна.
Не разбрах, защо да не стане с тиристор и дросел.
А може би трябва да смениш типа на триака?

Според мен ще стане най-лесно с един оптрон с детектор на нулата от рода на MOC3063 с два резистора около него. Светодиода може да се захрани директно от PIC-a и R2, R3, C1, D1 и Т1 стават излишни, R6 трябва да се намали на около 200 ома (да уточня: не съм пробвал как работи с енергоспестяващи лампи).

Сега се зазяпах в схемата. За начало обърни захранването защото триакът се отпушва по-лесно и стабилно с отрицателен ток.
Без снубър и резистор паралелно на товара няма да стане дори с оптрон. По спомени слагах 33кОма 0.5Вт. Май и дроселче ще иска.
Едит: в случая снубърът може да е по-малък, щото и лампата е такъв, но да го има. Дроселът - без "май" ако не искаш да сменяш лампи или да те псуват комшиите.

триака може да го палиш с опто-триак, вместо оня транзистор.
има пин-то-пин съвместими версии на zеro-cross и нормални, така че в зависимост от приложението слагаш единия или другия чарк.
принципно, не би трябвало да става нищо, ако запалващия импулс на триака продължи до края на полу-периода.

за лампата не казваш нищо - енергоспестяваща е твърде общо.
тръба ли е, диоди ли са? там трябва да спретнеш някакво захранване, което да е 'constant power' - демек винаги да дърпа някакъв що-годе константен ток, който да е достатъчен да държи триака (да кажем 100mA).

bt136 e 4-квадрантен и тока на гейта варира спрямо вектора. също така съм намирал разлики между ST и NXP чаркове, така че зарови се в чаршафите.

На пазара са пуснати всякакви енергоспестяващи боклуци, и няма как да се направи точна характеристика на евентуалния товар. Затова се бях заровил да търся "нещо" като Solid State реле, но цените на тия компоненти надхвърлят стойността на цялото изделие в пъти.

Управлението на триака не е под въпрос. С така изградената схема се осигурява достатъчно ток за гейта, за да е сигурно отпушването. Проблема идва от това, че с енергоспестяващите не може да се отпуши, ако му подам импулс в началото на полупериода. А няма как да се знае предварително кога ще настъпи момента на консумацията от страна на товара. … При пробите ми досега - повечето енергоспестяващи с които правих експерименти - сработват горе-долу устойчиво, ако направя закъснение от 4 ms спрямо началото на полупериода. Но тогава нарастващия фронт на тока е много стръмен, и триака може да пострада (което се случи с един от моделите лампи с които правих експериментите). Възможно решение - дросел. Но остава неизвестната величина "друг модел лампа" в това уравнение.

Иска ми се да осигуря непрекъсната комутация като с транзистор. Само за идеята, ще опитам с два броя 4N60 свързани един срещу друг, и после ще пиша пак.

Евентуално може би по-малката болка ще е да се сложи механично реленце, и да се приключи случая. Но тогава ще отпадне възможността за плавен старт на ЛНЖ, а практиката показва сериозно спестяване на разходи за лампи при управление с плавен старт. За стълбища - буквално не си струва човек да харчи за енергоспестяващи. ЛНЖ живеят много по-дълго от масовите енергоспестяващи, а струват стотинки. Парите, които ще изхарчат като електроенергия също излизат по-малко от цената на енергоспестяваща.

Между другото, имам китайска енергоспестяваща с тръбичка, която естествено се сдуха за по-малко от година, но вместо да я изхвърлям - ми дойде музата, и я разглобих за ремонт. Електролита беше заминал естествено, смених го, разчоплих още няколко дискретни елемента, но не помня схемата, че беше отдавна, лампата тръгна, и я сложих в асансьора. Изкара още 4 години непрекъснато светене. Преди известно време техниците от сервиза я свалиха, защото по закон трябваше да се монтира ново осветление с аварийно захранване, разговорно устройство и тем подобни щуротии. Но за съжаление не мога да намеря читави енергоспестяващи лампи, които да си заслужават парите. Преди 14-15 години бях купувал немски Osram, и доста от тях още работят. След това останаха по магазините само техните китайски имитации, не изкарват и година. Преди няколко месеца пробвах "винтидж" лампи с пръчковидни светодиоди, като си мислех, че заради опростената схема ще са по-надеждни, и светлината им на пръв поглед ми хареса, обаче… трептят яко. И от пет лампи - три изгоряха, като първата даже я връщах в магазина, и ми я сменяха веднъж. Разрязах цокъла, и вътре намерих "нещо", което по размацания надпис върху него би трябвало да е кондензатор 1uF/400V, но колкото и да се опитвах да си го представя - не можах. Вероятна причина за дефектите е заради пробиви в тоя "кондензатор", от което изгарят диодите.

Та сега издирвам откъде наблизо може да се намерят лампи "S-TEK". Ако някой е попадал на такива, нека удари едно рамо с информация. Имам няколко 7-ватови, работят стабилно, няма трептене. Но там, откъдето ги бях купил - няма повече. Човека обеща, ама вече втори месец нъц.

Ами просто отпушваш постоянно Т1 докато лампата трябва да свети и това е...
Повечето енергоспестяващи лампи не позволяват димиране, така че ако ще се ползват такива, тази функция не зная как ще им се отрази.
Въпреки това пак може да я има, просто управляващият импулс ще е дълъг, променяш само началото му спрямо началото (нулата) на полупериода, от там трае до края му.

Ще тествам как ще се държат 5-те волта, ако пусна постоянно ток през гейта. Ефективно гейта на триака харчи около 28-30 mA по време на пулса към него, и електролитния е достатъчен, за да обере каквито и да било колебания в захранващото напрежение, но за да е постоянно пуснат тока през гейта - трябва да се тества внимателно.

Енергоспестяващите лампи се ошашкват стабилно, когато получават захранване в произволна част от полупериода, установих го още по времето на онзи стълбищен автомат с "556"-цата. В тази версия на релето съм предвидил изключване на димирането като се окъсят пинове 7 и 8 на процесора (програмно са включени вътрешните Pull-Up-и), и тогава отпушващия импулс винаги е в началото на полупериода. Но пак работи само с ЛНЖ, не и с енергоспестяващи засега. Ако се получи устойчива работа с постоянно пуснат ток на гейта на триака - тогава промяната ще е само софтуерна.

Но тестовете ще ги правя тия дни, че има много по-спешна работа за вършене. И трябва да довърша релето с часовника, че с тия стълбищни осветления е голяма мотика. На първите 2-3 етажа пред блоковете през лятото като се разлистят дърветата, и си е тъмно за фотодиода дори през деня, та като мине човек - палят лампите. Като им ръчна чувствителността - почва да става под въпрос дали ще запали дори през нощта. Та за целта изпрограмирах едно реленце с RTC и вградена табличка за астрономическите изгреви и залези, за да може да се включва и изключва общото захранване на цялото стълбищно осветление. Но отново стигнах до тъжния въпрос с цените на компонентите. Само чаркалаците като накупи човек, и цената превишава китайските изделия, които колкото и да искам да използвам наготово, та да не се вкарвам в приключения - все мъка. Та засега използвах стари дисплейчета от отпаднали от употреба касови апарати, та тамън да не ходят зян, но все пак не може да се пусне крайно изделие с употребявани части. Е, то може, ама…