... мирно пахающий советский трактор ответил огнем, подавил противника и улетел к базу.
следущий раз будем доставить комбайн!

Гняв

Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това тъй важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другия ден Нора е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря. Наздраве. Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Лошо... видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам – Нора ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме зловещо, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително годеницата си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език) – жал ми е за яйцата. Нора е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава гейзер – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка Ивелина за пачавричка. Е, тук нервите на Нора се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Падаме на земята… ръцете започват да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар в някой далечен горски масив. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.

https://www.facebook.com/KrumovNikola/p ... 246399018/
..........
Фермер чука на вратата на съседа фермер. Отваря деветгодишният му син.
- Здравей, баща ти в къщи ли е?
- Няма го, излезе.
- А майка ти?
- И тя. Отиде с него.
- А батко ти Гошо?
- И него го няма. Но кажете какво Ви е необходимо, аз знам къде са всички инструменти на татко.
Фермерът си мърмори нещо под носа, след което леко неуверено казва:
- Виж сега, работата е там, че моята дъщеря е бременна от брат ти Гошо…
Момченцето се замисля и казва:
- Дааа, ще трябва да говориш с татко. Аз знам, че за бик взема 500 леваа, за шопара по 150 лева, ама за бате Гошо колко ще ти иска... не знам!
.............
И ми вика:
- Размерът няма значение.
А бе, я бръкни с чаена лъжичка в тенджерата да те видим...

И после ...



в комбайнерски вариант.

Въртейки каналите попаднах на епизод край морето:
Младежът: "Не си нося бански".
Мацката: "Аха, не можеш да плуваш, пък живееш на остров".

Ех, спомних си това-онова

Запъхтян американски войник дотичва при една монахиня:
- Моля, моля, може ли да се скрия под расото ви?! Ще ви обясня после.
Монахинята се съгласила. След малко пристигат двама военни полицаи:
- Сестра, извинете, да сте видели случайно един войник?
Монахинята отговорила, че е отишъл нататък. След като отминали, войникът излиза изпод расото:
- Не зная как да ви благодаря... Разберете, аз просто не искам да ходя в Ирак...
Монахинята отговорила, че напълно го разбира.
- Знам, че е неприлично, но ще кажа, че имате много хубави крака!
- Ако беше погледнал още по-нагоре щеше да видиш и какви готини... топки имам. И аз не искам да ходя в Ирак!
............
Състояние на пълно задоволство ме обзема, когато изпълня съпружеският дълг! Па, бил той и чужд...

Жичкаджийско творчество

Ще изгърми някой бушон покрай това заземяване!

Добре че аз все се пиша Цекинс че и аз щях да вляза в тема хумор ...

Един ловец отишъл в гората на лов за мечка. Прикрил се в шубрака заредил чифтето и зачакал. Минало известно време и усетил потупване по рамото...
Зад него седял един едър мадурест мечок с голямо кересте...
- И са кво да те правим, да те ядем ли щото съм гладен или да те е*ем?
- Може ли да ме нае*еш, аз имам жена, деца, бях лош няма повече така да правя! - примолил се ловеца и плувнал в пот и страх...
Надупил го мечока, ударил му той един голем с*кс щото отдавна не бил правил... мечката му беше избегала с мечетата от него заради с*ксуалните му фантазии и немечешката му похот всеки ден по три пъти без почивен ден... В ред на тия мисли мечоко с големото кересте напъваше пишман ловеца вече час... отръсквайки се от тея мисли, той се сепна от ужасните писъци на ловеца... беше прекалил с наказанието... отръпна се от жертвата си и се шмугна в гората... Горкият авджия с разцепен дирник бавно и уморено си вдигна панталоните и с улюляваща стъпка пое към селото... Пътят му за вкъщи минаваше през селската пивница и той реши да се отбие в нея за да поизмие срама с малко алкохол, а и да отпусне болката у дирнико... На третата чаша срама си остана, г*зът още го болеше, но той вече мислеше за отмъщение как ще окачи кожата на мадурестио мечок с големото кересте на стената си, точно над печката...
Удари още две ракии, усмихна се злобно, защото болката в г*за му се обади отново, стана и пое по пътя към дома... На сутринта стана рано, почисти пушката, зареди я и пое отново с бодра крачка... вечерта беше се намазал с крема на жена му и болката беше утихнала... Стигна гората, намери удобно място, прикри се и зачака с голямо търпение своя тримф и най-вече отмъщение... Унесен в тези си мисли, отново усети приятелско потупване по рамото... Беше същият мечок с големите мадури обаче еректирал щото мечоко помнеше кво тесно ду*пе има ловецо...
- И са да те ям ли... да те е*ем ли... кажи ми кво да те правим?
- Еми с*кс, ако може... нали знаеш деца, жена...
Натъртил го мечоко и го праснал пак ама вложил страст, щото помните мечката му беше избегала заради с*ксуалните му фантазии и ненасищането му... Както и да е... ръчка мечоко с големото кересте, ловеца пищи с ококорени очи и в унеса си за избягалата си половинка отново бе стреснат от едвам вече доловими стонове на авджията... доволен от себе си и този пред него мечока се шмугна в "раскете" оставяйки ловеца с разцепен дирник... Болката бе ужасна, срама още повече... с тая мисъл ловеца пое обратно към дома... Пътьом пак се отби в кръчмата удари три, болката в г*за му бавно отихваше, но се появяваше внезапно и напомняше със сълзи на очи за себе си... удари още 2 ракии и отмъщението се загнезди отново в съзнанието му... Изпи кило и беше решил да си върне за всичко на този похотлив мечок... кожата на стената, а топките и керестето щеше да ги отреже още преди да го разфасова... С тези си мисли той се прибра, намаза дирника си отново с крема на жена си, този път обилно и легна...
На сутринта почисти и зареди пушката и с не така бодра стъпка все пак 2 пъти го беха онодили, пое към гората... намери подходящо място, прикри се и зачака мига на своето отмъщение, триумфа на победата си над мечока... И отново потънал в тези мисли усети потупването по рамото си... с ужасна болка пръв г*зът му се обади, с пот по цялото му тяло страхът се включи хванат за ръка с резила... обръщайки се бавно мечоко му каза...
- А бе пич аз те мислих за ловец, а ти излезе пед*рас...
...............................
- Дядо, какво четеш?
- Исторически роман.
- Ами, това е п*рно списание...
- За теб п*рно, за мен история!

... и корав

Бай Кор, всичко наред ли е?

Мда, така мисля, защо?

Дед, а ты воевал с немцами?
— Да, внучек.
— А какой случай на войне тебе больше всего запомнился?
— Под Сталинградом от взрыва нашего снаряда из немецких
окопов к нам перебросило их телефонистку. Так мы её и сзади,
и спереди, и сбоку… Короче, за три дня она всю нашу роту
удовлетворила.
— Дед, а миньет она вам делала?
— Ты знаешь, я никогда не врал и сейчас не буду. Она к нам уже
без головы прилетела.