Трябваше да кажеш и защо. По-убедително ще е.
При почистване със спирт, се появяват микро-пукнатини, на всички места на които е упрено някакво механично усилие върху материала.

Е, някой път пукнатините не са съвсем микро. Последния път когато свърших тая свинщина, всичко започна с баналните малки пукнатини, и приключи с паднали парчета от детайла.

Ми не писах "защо", защото тогава се оказа, че само аз не съм бил знаел Почуствах се лееееко тъп

Иначе сценария е баш както казваш. При мен беше още по-гадно: Почиствам ги със спирт, опаковам детайлите и ги пращам зад океана И после получавам оплаквания и снимки, все едно са ги млатили с ковашки чук. Викам си бе или тия са идиоти, или аз... Поразпитах, оказах се аз

Освен това са сравнително устойчиви на надраскване. Но да си призная не схванах смисъла на изискването парчето да не е надраскано при все че в близост до чоква на животно няма начин да не пострада бързо бързо.

За поликарбоната, използвам го където мога, якостно е по-добре, може да го фрезоваш и на малки дебелини и няма да се отчупи. Не се драска по-лесно, реже се и на лазер но си пуши, но и акрила пуши. Лазерно рязане макар и много да се прилага не е много ОК, скапва машината, а и в по-белите държави може да имаш проблем. В сащ написаха глоба, за да режеш трябва специална аспирация с филтри и др.алабализми, не знам колко ефективни но си ги търсят.
Спирта не винаги действа така, ако след механична обработка е бил глазиран няма да се напука, но като цяло не е добра идея. Иначе глазирането е полезно, подобни проблеми като със спирта стават и от влага, и от пари на много други съединения.

Ако си направиш лазарната резачка в средата на пустинята, или в някой вече отровен град - и там ли ще те гонят за регулации? Всички в Африка, там регулации няма - само да си направиш крепост...

Знам ли, мен ми е интервсно как са разбрали, някой ги е викнал ми се струва, то се режеха по 50 детайла от дъжд на вятър, не е като да е имало масово производство.

Да посъбудим темата.
За опитен образец на наше изделие са ни необходими следните детайли от плътен поликарбонат с дебелина 6мм (може и 5мм):
- 405х120 - 1бр.
- 405х190 - 1бр.
- 405х260 - 1бр.
Освен поликарбонат може да е и друг прозрачен материал (за предпочитане по-евтин и да не се размеква до 60-70гр). Някой може ли да помогне с изработка или с надеждна информация кой може да ми направи тази услуга?

Е това са правоъгълни парчета, предполагам ако си платиш ще ти ги резне тоя който продава, туплекс примерно. Такива форми се режат на циркуляр или банцинг, става за минути.
П.с. Разликата между плексиглас и поликарбонат е голяма, ако ти трябват конкретни механични или оптични параметри трябва да избереш едното.

Знам за разликата. Трябва ми нетрошлив (удароустйчив в някаква степен), работещ на по-висока температура материал. Желателно по-евтин после за серията. Трябва да е прозрачен без особени изисквания. В понеделник ще звънна в Туплекс, но сигурно за такива малки парчета ще ме отсвирят.

Само да не стане както когато търсих едно странно стъкло 80х300 и стъкларите ме изгледаха толкова учудено : "ама ние толкова голямо стъкло нямаме"...

Поликарбонат по добре за тоя случай.

Зависи каква обработка му трябва. Ако е само контурно рязане и не предира много за качеатвото на среза, да поликарбонат. Иначе ако трябва сериозно рязане и с високо качество... поликарбоната става тегав.

Няма някакви особени изисквания освен после да се позагладят острите ръбове, за да няма срязани ръце при работа.

То материали колкото щеш, но като им кажеш на БГ-доставчиците нещо по-така което не продават всеки ден и става тегаво.
На първо място - поликарбоната който ти препоръчаха, но не се реже на лазер. Топи се теоретично на 130-140 градуса и е удароустойчив, но не и пламъко и химио. Макар ударо-устойчив, повърхността се надира лесно.
Стандартния плексиглас - обратното - троши се, но е много по-устойчив химически.
Температурите на топене са разнообразни , но залагай долна граница - към 80-90 градуса почва да се размеква. Повърхността се надира по-трудно от поликарбоната и запазва прозрачност.
След това - хай-импакт плексиглас - сравнително устойчив и на удар, на химия и температура. Малко по-тегаво става рязането му на лазер - на по-висока мощност и по-ниска скорост.
Прозрачен поли-стирен има - 4-5 мм листове, доста як , химио-устойчив, реже се на лазер макар и няколко паса за да не се затопяват краищата...

Но - предполагам не те интересува само теорията, а ориентировъчните разценки - на Цо2 лазер от плаксиглас - 6мм е по 85 лв квадрата с ДДС , парчето се реже за 6 мин. прибл. , което прави 9лв за материал + 6лв машинно време = 15 лв/парче средно. Не знам от поликарбонат на рутер как ще излиза ( братчеда няма рутер )

Много е трики рязането на поликарбоната на рутер. Материала е много жив, както се изразяват фрезистите. Трябва много точно да се нацелят скорости, нож, охлаждане. Не само това, ама веднъж сменихме доставчика на материала. Аз си мислех, че като е поликарбонат е поликарбонат. Да ама не. Айде пак опити, настройки, брак....

Относно лазера и поликарбоната... нещата пак не са еднозначни. Първо за големи количества всички отказват, защото пушилката е страшна. Освен това пак не се получава добре от всеки път... Става ама за тънките листове, с дебелите (>= 5мм) пак е драма да стане добре среза.

Абе добър материал е, ама си е тегав за прецизна обработка. Трябва ли ти гладък ръб и "търговски" вид на отрязъка е сложно.