Хммм, това ми се вижда доста позьорно, а и не е по-бързо от метода с ютията. С ютията печаташ, гладиш, сваляш хартията и си готов. Тук имаш 2 минути с азетона, още две минути във вода. Хартията за около минута по спомен падаше ако киснеш не във вода а в натриева основа. Аз печатах на химизирана хартия, че по-тънка ... ех кога беше това ....

От къде купувате сухия фоторезист (фолиото) или готови платки с нанесено такова? Взел готова платка от kuzmov в Пловдив, взимат ги май от sirius-pcb, но са с позитивно покритие, а аз съм се приготвил за негативно. Пък и те сложили една цена... Гледам в TME имат избор и на прилични цени (за нанесени платки), от kuzmov може да се прави поръчка с безплатна доставка оттам, някой пробвал ли ги е тези платки?

Аз. Биват - проблема е че ти трябва специален проявител. Вероятно пак е на база калиева/натриева основа но концентрацията не е като за Positiv20. При него е NaOH 7гр. на 1л. вода. С тоя разтвор го джурках 20-30 минути докато се измие и пак не излезе като хората. После попрочетох и порових - проявителя се продава под някакво си търговско име и никъде няма информация какво има в него. Не помня имаха ли го наличен в ТМЕ - сякаш по скоро не.

За проявител съм си приготвил водно стъкло и натриева основа (сода каустик). Водното стъкло е готов разтвор от магазина, не знам колко е чисто и каква е концентрацията, ще трябва да експериментирам. Водното стъкло се прави от натриев силикат, доколкото разбрах тези топченца в малките пакетчета, които се слагат да обират влагата, са чист натриев силикат и може да се разтвори във вода, не знам дали може да се намери и закупи готов за разтваряне, първо ще пробвам с готовия, който принципно се използва в строителството. В TME мярнах сух натриев силикат, може да поръчам едно пакетче заедно с 1-2 платки за тест.

Този метод е много капризен! Много лесно можеш да си обърнеш плаката от позитив на негатив. Но не е там въпроса. Има адски много чалъми при този метод. Като се започне от времето за експониране(прави се тест с покриване през 1мин мисля), времето в проявителя, забъркването на самият проявител е много триково(някъде знам, че имаше статия с подробни обяснения). Аз преди 5-6 години се бях пробвал да работя по този метод - много зле! Не съм се връщал към него. Или използвам директно прехвърляне с фолио или директно си поръчвам в платкаджийница. С рутер също става грамотно!
Така че опитай един два пъти с каквото имаш. В Елимекс също имаха едно време от тези платки. И прецени дали ти допада!
Ако край теб има добър химически магазин можеш да опиташ да забъркаш резиста. Има статии как се прави. Тук проблемът е в нанасянето. Това, което съм виждал, е да се нанася чрез въртене(закачаш за дрелка и въртиш) за малки платки и с мастар за големи.
В София има един на Климент Охридски, трябва да има край Химическия факултет на СУ(до Семинарията, но не съм го посещавал), имаше едни Валерос в МГУ, но го преместиха някъде...
Инвестицията не е малка. И като сложиш ламБи ала бала... Сам си прецени дали си заслужава...
Поздрави!

Ти говориш за използване на течно фоточувствително покритие (спрей) или съм вгрешка? Който е захванал фото метода бързо се отказва от това и взима сух фоторезизст (евтино фолио от ebay, което се лепи в/у текстолита с ютия или ламинатор, или още по лесното - купува се платка с готово залепено фолио).
Междудругото бях поръчал от ebay от това синьото фолио, но така и не пристигна, затова сега ще пробвам платките от ТМЕ, не ми се чака пак месец да пробвам с доставка от ebay, пък и не ми се занимава с ютия да го залепвам.

Ами говоря за всички варианти! В Елимекс имаха преди от тези готови платки. Провери!
Като си мераклия за този метод - давай!

Ееее - аз само със спрей работя. По принцип имам известен опит с разни фоточувствителни емулсии и правенето им не ми е присърце - купувам си готов позитив. Тези готовите платки може и да са хубави ама никъде не намерих рецепта за проявителя. За водно стъкло за сефте чувам и идея си нямам каква му е ролята в цялата работа. И нито съм въртял с дрелка, нито съм ползвал някакви мастари. Пръскам си го от двете страни, експонирам, промивам, ецвам... Досега не съм видял ръчно правена платка по друга технология дето да е по добра от това. Между другото май някъде в тая тема и снимки съм пускал.

То не е водно стъкло, а водно огледало. Няма значение.
Има по-лесен начин - с принтер. Разглабяш притера и го пригаждаш да принтира върху платка.
Много голяма галимация е това. И голяма цапаница. Трябва и да поддържаш консумативи(срокът на годност на Positive 20 не е много голям ). Вярно могат да се правят доста фини дири ама то като опреш до там по-добре да си я поръчаш - по-малко занимавка, по-лесно се генерира самата платка(по-малко грижи). За 20лв не си заслужава този целия труд... Да не говорим, че може да не ти се получи от първия път...
Лично за мен домашните методи трябва да са прости и лесно приложими. Като се наложи някакъв лесен прототип или малка платчица да си направиш и да не чакаш 4-5 дни да ти я направят. Ама да тръгнеш да правиш у вас платка за някой BGA, TQFP и т.н. или с писти с точен импеданс... Определено може да стане с фотометода, но нужно ли е баш така...

Доста отдавна не правя масово платки в "домашни условия", ама понякога се налага да направя някой много бърз прототип. Естествено че за BGA и т.н. няма смисъл. То и между другото при мене не са баш домашни условия. Имам нещо като фото лаборатория - тъмна стая, голям плот от фаянсови плочки, голяма мивка (с топла вода), приглушено осветление, експонационни лампи/маси и т.н. Навремето правехме порцеланови снимки за надгробни плочи и там си беше "егати химията". Даже отначало за подготовка на плаките ползвахме флуороводордна киселина. Самите плаки бяха 2мм стъкла и за да се нанесе емулсията равномерно трябваше стъклото да се мине цялото с киселината. После намерихме значително по-безопасен метод - с паста за зъби Поморин-Нео (само тя ставаше - и много трудно се намираше последните години). Емулсията си я приготвяхме сами - основно калиев бихромат и разни захари (декстрин, готварска захар и не помня какво друго се слагаше). Става една жълтеникава течност, която после трябва равномерно да се нанесе върху стъклото. Ползваха се и разни други "опасни" химикали - етер, нитроцелулоза - тия двете се смесваха... Микс от натриева основа и боракс - това пък ква клизма е да се приготви не е истина - боракса се разтваря само в ледено студена вода и то му трябват няколко часа...

Правехме и сита за ситопечат. И там сме се мъчили да си правим емулсия, ама не много успешно та си я купувах - тя поне се продава и не е скъпа. Ама стрипера е друга картинка - е за тва мога роман да напиша... Правил съм опити с емулсия за ситопечат да правя платки - не става.

Водно стъкло или още Sodium silicate (water glass)

Ето такова взех аз:

Интересно,
не бях попадал на този метод,
и случайно вчера видях този клип:
Тонер трансфер метод без "Ютия"

https://www.youtube.com/watch?v=HBIxvwZ ... e=youtu.be
Пробвах, че даже и стана , само с лакочистител/ ацетон/ .
Като за домашно производство е добре качеството, и най важното
- много бързо.

А смеси ли ги с етилов алкохол или ползва само лакочистителя.
С каква хартия тества , защото аз ползвам такава която е от самозалепващо фолио (гладката част).

Само лакочистител.
Чак после видях в другия клип че се смесва и спирт.
Ама пак си стана
Хартията е от някакво списание, полугланцирана ( нещо от типа на брошури - практикер, кауфланд..)

Явно се иска да не е много гланцирана и твърда , че да може да проникне ацетона през нея.

Това ...много наука харчи...
Ацетонът може да се "вкара" и от обратната страна на хартията,...въпросът е - кое кара тонера да остане на платката - по-грубата повърхност?