за трета година на 11,12,13 октомври на същото място.
този път пускам обявата по-рано. ако някой има идеи как да се подобри образователния резултат от мероприятието - да казва.

Ако кажеш и мястото де е...

Горна Оряховица, спортната зала до стадиона
обявата от миналата година
малко снимки
човека още не е публикувал обявата за тази година, ще го подсетя да я пусне, но това са датите

Това нещо ще го има ли? Мисля да заведа малкия. От колко до колко може да се посети ?

То сайт имало https://youthtechfair.eu ама няма кой да чете.

имаше го. тамън се прибирам.

тази година имаше поне +5-8 училища повече (май бяха 56 училища по списък). втората зала обаче е в ремонт, та всички ги сгъчкахме на 2х2м клетки. децата не бяха особено разочаровани.
имаше и даскалА, които не дойдоха, това при положение, че на някои са отказали организаторите поради липса на място. към АР за безплатния WiFi в залата рекорда беше 123 закачени устройства, явно догодина ще трябва нещо още по-могъщо.

тенденцията обаче е видима - първия път "дай да пробваме", втория "да повторим, защо не?", третия вече се възприема като традиция. децата идват с по-сериозни мигалки, очевидно някои от тях са си поддържали контакти през годината. нивото на проектите също се вдига, някои са подобрени стари, някои са напълно нови. даскалята - също: ходили са лятото от едно училище да палят свещички в друго, при това за 10 дена и по диагонал на страната. говорих с почти всички ръководители. бях особено впечатлен, че от образУвателното министерство са спуснали план за техническите гимназии, в който са намалени часовете по физика, химия и подобни безсмислени предмети и са въведени по един срок... пеене, рисуване и философия.

нивото беше около ардуино, имаше и няколко малинки (или еквивалентен плод). купени платчици, често на изумителни цени, поне 3 групи деца ме гледаха с празен поглед като им говорих за 7805 и има ли той почва в детските разработки. не бяха чували и за Комет. могат да си купят платчица от другия край на света, а не знаят как да си поръчат 7805 със Спиди... но това ще го поговорим с Илко, като се видим (има колизия с друг търговец).

като цяло, разбира се, децата не могат да си сглобят среда. затова AVR студиото им е ОК - качват, компилират и дупчат, 3-в-1. обаче реална аритметика в AVR8 си има ограничения и роботите (или жироскопите) заекват и почва чудене каква е тази мотика. кръгозора им е много нисък и трябва внимателно да се обмисли как да се разширява - че има и други процесори, и че ардуиното си има ограничено приложение. за mbed.com никой не беше чувал.

двама от спонсорите се оказали 'сватбари' и не са дали обещаното. в резултат наградите бяха по-малко на брой и пликчетата по-тънки (говорим за суми 200-500лв, харчени за чарколяк). децата може и да не са забелязали, но доста си тръгнаха без (дори мижава) поощрителна награда. министъра беше обещал да дойде на откриването, айде той е заета личност за такива дребнотемия като занимания на младежта извън фейсбучене, смъркане и дискотеки, ама поне можеше един зам. министър да прати. интересно, повечето коментари бяха - по-добре държавата да не помага (с пари), че си идват със схемите (не електрическите, де).

като цяло впечатленията ми са, че ентусиазъм има. често е повече от знанията, дори на базово ниво. извън-класните форми, все пак, не могат да заменят основното обучение, те могат само да го задълбочат и развият. и тук и преподавателите имат голяма нужда от помощ, защото са вкарани в един тунел, в който не само не се вижда нищо на страни, ами могат и да ги накажат за своеволничене.

от името на сайта връчих награда - предоставен от колега във форума - PIC32 кит на мокрочип. ако иска да си признае кой е
на всички им казах да четат форума, много от тях обаче са малко уплашени (ядяли сме хора). ще трябва да помислим може би за по-толерантен от наша страна раздел. но им казах, че при въпроси от типа "търся някой да ми направи курсова работа с ПИК и 2 лампички', въпреки всичко, ще бъде изяден...

апропо, в техникумите (въпросните професионални гимназии) вече не се правят дипломни работи при завършването. държал се някакъв 'държавен изпит' с не особено ясно съдържание (може би казват стихотворение или пеят песничка) и това е.

имаше и малко странни странични случки. една вечер в местна кръчма певачката си гледаше телефона, докато пееше. не вярвам да е фейсбучила през това време, ама и да си гледа текста също ми се вижда прекалено.

тъжния коментар на мой бивш шеф, активен участник в ТНТМ-то беше: "върнали сме се 40 години назад, като ниво". нямаше как да не се съглася с него, въпреки наличието на положително мероприятие.

С двете ръце съм за, знаете че запалването на малките ми е болна тема.

За ТНТМ мнението ми е изцяло положително, правили сме със студентите по тази линия неща до които днешно време и дипломна работа не може да ги стигне. Че държавата изцяло не е в час е факт, бях на една конференция за професионалното образование на ниво министър /трябваше да идва президента/, те въобще не стигнаха не до ниво ТНТМ ами дори до ниво техникум. Дъвчеха стандартните приказки за ВУЗ-овете. Не че там няма проблеми, но то е като да правиш генералщабни планове без войници в окопите. Щях да им го кажа но не стигна до мен думата. Така че каквото отрасъла направи това ще е пък след 10-20г може пък държавата да почне да се осъзнава.

Вместо дипломна работа държавен изпит е практика вече не само в техникумите но и във ВУЗ-овете на ниво бакалавър. Чак на ниво магистър вече има дипломна работа. А тя е много важен елемент, защото е едно от малкото практически приложения на знанията. Така им е по-лесно на преподавателите, вместо да ръководи дипломна работа където всеки детайл е важен и публична защита където се виждат издънките лесното с изпит. Не е дори публичен като обикновеният ами писмен, всякакви врътки са възможни. Борих се да запазя дипломните работи защото от моята аз научих много неща но не успях, ръководството против. Така че не 40г назад /1978г/ ами поне 60г назад сме /1958г/.

Не знам за кои ВУЗ-ове говориш, но в ТУ Варна бакалаврите пишат дипломни работи предимно. Докато имаше колежи, последните им години от съществуването им, размътиха водите там и от дипломни работи наистина принудиха хората да ходят на държавни изпити (нещо от сорта на 4ч писане + Х часа практически изпит + дискусия с теб).

МГУ. Бързото търсене показва че май са изключение. Моето мнение е, че като държавно изискване трябва да залегне дипломна работа/проект/теза на всички нива на средно/висше образование. Накратко нещо самостоятелно направено, не поредният изпит, те такива много са държали.

Водих малкия. Хареса му. На мен още повече, защото ме върна във времето, когато имах същия ентусиазъм и мислех, че морето е до колене .

Мислили ли сте инженери от този форум заедно с някой вносител/търговец да направите
аналогов обучителен кит като следвате 'Ардуино концепцията' Под ардуино концепция имам предвид концепция тип - 'преразказ с елементи на разсъждения' - те децата в момента не си пишат и за ардуино кода сами, купуват евтина, достъпна и дурако-устойчива платчица, някой им показва как да копи-пейстнат ей тоя код и ...урааа -свети и мърда. Само по-амбициозните после почват да бъзикат и разсъждават в/у чуждия код, да видоизменят ( 'преразказ с елементи на разсъждение' ) , докато си изградят матрицата в главата да напишат и нещо изцяло свое. Тоя подход може да се експериментира в аналоговата сфера - Т.е. -първо компетентни хора тука да изберат един списък от конкретни аналогови и интегрални компоненти ( транзистор, мосфет, оп-амп, компаратор, шмит тригер, 555-таймер ,индуктор, кварц, някое чипЕ лоу-хай пас филтър и т.н. Основното изискване към компонентите е да са евтини, лесно достъпни ( т.е. -направени като проджект списък към някой търговец) и най важното -дуракоустойчиви - т.е. да не са с някакви хай-енд извънземни параметри а подходящи за диапазона на домашното творчество - 0-12 волта и търпящи абюс.
Второто - да се напише едно ръководство с готови експерименти с предварителен горен лимит 100 страници и много картинки и принципни схеми. Знам какво е изкушението да се напише 1000 страници томче само за филтри, но целта е друга - детето да вземе чипа, да го бучне на плочката и да го свърже с жички с другото чипЕ, батерията и евтиния китайски осцилоскоп точно както е нарисувано на картинката. Така постепенно до края да се схванат концепциите на навързаните компаратори, нор-гейтове и т.н. до булевата логика.
Трето - ако до тук всичко е проработило според планираното, може да има вече второ томче от 100 страници с някое просто 8 битово MCU, където сами да си изграждат средата. Така докато стигнат до студент-лъка ако влезат в споменатия мбед.ком и разбират за какво говорвт батковците, ще е реален успех.

https://learn.digilentinc.com/classroom/realanalog/
https://university.ti.com/en/faculty/te ... materials#
https://www.analog.com/en/education/edu ... rials.html

"опорни" точки

Ето нещо подобно

Явно пак не можах да се изразя правилно - концепцията трябва да се състои от три магически стъпки - 1-дзверене за не повече от половин час в интернет преди да се натисне бутона 'BUY'
2- Отваряне на кутията и набучване на едно чипе според схема 1 и схема 2 в ръководството, да намигнат на малкия и да му кажат 'Hello World'
3- Похвалване на приятелчетата -виж аз кво направих , съпроводено с 'Еха' ..Уха' , който
стимул ще доведе до отвряне и изпълнение и на схема 3 и схема 4 на другия ден.
Децата не са способни на сложна и продължителна логистика, търсене и събиране на компоненти с месеци наред, на информация и знания от сйтове с години... и то на фона на всички простотии с които ги занимават в училище. Магията на Ардуиното е точно в това че е полуфабрикат в който сложната логистична част е свършена вместо тях и за младежа остава само да 'завие болчетата' и да помисли що това се получава така или по другия начин.
Ако на вас в ресторанта/закусвалнята вместо меню с ястия и цени ви дадат един списък от къде да си купите лука, морковите и готварската книга. В консуматорско общество всичко минава през тая концепция на ресторанта - първо опитването на готово, после апетита и интереса и ти да готвиш, влизане в кухнята и оподобяване на простички действия - миене, рязане на зеленчук, после - набъркване на някоя чорбица - и така до международен целебрити шеф готвач.
Аз навремето се опитах да се науча да готвя любителски и се записах на курс - на първата среща даскалицата почна да ни обяснява теоретическата кво е солта, какво е пипера - е дорева ми се буквално до края и дотам беше.

FYI, аз работя над тая концепция няколко години вече... Отнема си време тъй като се налага да я вмествам между всичко останало, но живот и здраве догодина ще се видят ранните резултати.