Намери се и техническата спецификация

https://ghostbin.com/paste/psv36

абсолютен овъркил... и трошене на пари.
което, виждаме, не води до положителен резултат.

Е що се чудите как три диска си отиват "едновременно" - януари първия, април втория, август третия - ама това ако някой ги е поглеждал. Но ако отидеш август да видиш що викат хората на гишетата ще си в паралелната вселена, в която трита диска са гръмнали "едновременно"...
Сега да вземат някоя фирма поне за консултант, ама не от ранга на лирекс или cnsys, а някой европеец дето знае как се правят и поддържат дейта центрове. Цената може и да е тройна, ама който има сертификатите не взима ефтино. Да го искат в БГ да е локализиран, да сложат изискване за одобрение на достъпа, примерно пак през на данс дивотиите, да слушат какво им пеят тия консуланти и да плащат.

Не го четох много подробно но не видях лентово. Не мога да разбера за къкъв хуй са им масиви с SSD-та, един малък, един малко по-голям ... измислица, еднити дискове в райд 5, другите в 6 ... абе курчо, ако искаш скорост защо ръчкаш SSD-та а не правиш масиви в 10-ка а и какво правиш че да ти трябва такъв перформънс.
В БГ никой не иска да плаща за нищо. Участвах на различни етапи от подобни проекти, пълна мъка. Всеки бута да продаде нещо. Концепциите им тотално сгрешени от всякъде. Дори когато наемат консултант след това не правят каквото консултанта е казал / писал, а каквото може да свърши нашият човек.
Не им трябва външен консултант, в БГ има достатъчно опитни хора, няма кой да ги наеме. Не мисли че консултантите на запад са по ОК, не са всъщност.
Например много често се налага да доконсултираме точно такива в частта сигурност и сейфти, и то не само за дата центрове, същата е историята и по електроцентрали вкл. атомни, и по рафинерии ... нивото е паднало безумно ниско.
Концепции няма, някой някъде пише енди неща, друг рисува и така. Да ти кажа един от най-добре обмислените проекти са идвали от Русия, поне в частта сигурност и безопасност. Хората са седнали, правили са концепции, мислили са, специфицирали са всичко до винтче, и всичко е обмислено. Идея си нямаш в проект от сорта на Южен поток колко работа е вложена, а аз работих по няколко такива Руски, огромни проекти не само физически, просто много труд хвърлен за да стане проект.
В същото време ми идва проект за Украйна, в който участвали всички големи имена като pwc и накрая едно лайно, всичко оставено да се мисли на парче от кой каквото хване.

Че ще има ленти е дадено в 4.1.2 на техническата спецификация. SSD вече слагат всички, кеширане на често търсената информация. Това обаче с RAID 5 и 6 направо ме гръмна като знам колко бавно се възстановява система с повреден диск с тях, за 4TB може да отиде и до 1 ден. Но пък проверките по четност дават добра надеждност и може да се възстанови система с два повредени диска при RAID 6. От общата култура която имам като че ли RAID 10 е най-доброто решение защото се възстановява само за час но пък издържа само на 1 повреден диск.

Като че ли цялата работа по-скоро опира до добра организация и култура на работата. Да не се чака да се стигне до спиране на работа поради повредени дискове а профилактика и навременна смяна. И тук идваме до уникалното българско управленско решение Лирекс да са викани само за аварийното обслужване. Почвам да им съчувствам, подлъгали са се да обслужват една доведена до грохване система и отгоре на това не както трябва ами както е решила онази партийната калинка от ТР. Която по приказките по форумите е била голям темерут и се е смятала за велика.

Ами възстановяването на райда зависи от многонеща, не на последно място от контролера. Няма гаранция че RAID 10 ще възстанови много по-бързо. При RAID 10 в от голямо значнеи е начина по който фейлват дисковете. Там дали имаш толеранс към фейл при два диска зависи от конфигурацията, но при тази конфигурация шанса за загуба на данни при фейл над резервираността е много по-голям отколкото при 5 и 6. Примерно при 5 и 6 може да имаш фейл сейф при 1 или 2 диска, т.е. имаш 100% възстановяване, но при фейл извън тази граница шанса рязко намалява. При RAID10 може да имаш фейсл толеранс 1, но шанса за въстановяване при втори да е много висок, както и при 3-ти и четвърти, т.е. все така по-висок от този при 5 или 6 дори с един диск над резервираността. RAID 10 може да конфигурираш така че д аимаш и 100% при два диска, при което при трети шанса е 99% при 4 98% ... всичко зависи какъв масив искаш да направиш, и колко си склонен да инвестираш.
Това за SSD-то, цените все още са много различни за да ги прилагаш в сериозни масиви. Цените на стандартните SSD-та сами по себе си са високи, а надеждността на данните е много по-ниска от тази на хард диск, говоря за тия които са TLC а сега има вече с 4 слоя. MLC е алтернатива, но те са доста по-скъпи, а SLC-та изобщо няма какво да говорим, там цените са космически.
В същото време имш достатъчно бързи дискове които конфигурирани в подходящ RAID имат не по-лоши параметри.
не бъркайизисквнаията на рбаотните станции с тов ана дисковите сториджи, там не е толкова важен бандуита колкото другите неща, IOPS и доста други. не малко влияние оказва самият райд контролер, с колко кеш е , на кой доставчик е, как са имплементирали алгоритмите.
Ребилда на райда се определя от настройки, зависи какъв бандуит ще му дадеш за тези цели. Ако е high performance приложение, нормално е да му задаваш ниска скорост на ребилд за да не ти влияе работата, но ако не можеш да го натовариш по скорост, по добре му дай високи лимити ише се ребилдва доста по-бързо.

Такъв "централизиран" сторидж ли е единственото решение? Не съм много в час, но навремето гледах бази които дали самостоятелно, дали използвайки подходяща разпределена файлова система, организират сами надеждността на данните. В смисъл че имат много нодове, които може даже да не са с райд, и репликират информацията.
Не помня ZFS или друга беше, но се конфигурираше коя зона (папка, файл) каква степен на редундантност да има - примерно 3, 4 или повече копия.
В случая с разните регистри и други службички си иска да има една база данни отпред, в която транзакцията да се брои за успешна едва когато бекенда каже че конфигурираните 5 копия са съхранени на 5 различни нода. Едва тогава на пясъчния часовник на служителката на гишето спира и почва да вади разпечатка на клиента. Вярно, това може да са няколко секунди, но едва ли е проблем?
Нодовете са просто компютри със сторидж - може да са специализирани сървъри - по един-два във всеки офис на агенцията или държавна служба, а дори може да е всеки компютър по бюрата в тия служби - това ще да са десетки хиляди "нодове". Сигурността на данните не се постига с въоръжена охрана на един боковски "трезор", а с подписване и криптиране на тия документи - така могат да пуснат приложение и желаещите хора да дават примерно по 1ГБ за "държавни" цели. А и тези регистри не са конфиденциална информация си мисля.
В MQTT-то и подобни (DDS например) има QualityOfService нива. Най-тежкото (като брой протоколни съобщения които минават между клиентите и брокера) гарантира че публикуваните данни ("документ") са стигнали до получателя, и отделно гарантира на получателя че клиента е видят потвърждението ("готова е за разпечатване").
В MQTT има три нива на QoS, а в DDS-а, който не познавам добре, описва 19 (!) нива на QoS. Та тоя DDS се ползва от поне 30 години из разните банкови, правителствени, военни, навигация на полетите и т.н.

Ами тук не говорим само за бази, те тия обеми могат да поемат 10 администрации като нашите. Предполагам по-голямата част е за файлов сторидж.
Но без значение за какво е си иска масиви. Но тези нито са толкова големи, нито има нужда да са толкова бързи. В една видео система средно голяма нормално е да имаш 500 Tb масив и там гониш и перформънс, но пак си е детска игра, има къде по-сериозни приложения които искат много по-голям трафик и обем.
Централизира се по много причини, но като се прави нещо такова, първо мислиш къде, не трябва да си в ниско, не трябва да си близо до реки и канали, не трябва да си в сеизмична зона, към сградата има доста изисквания за подходи, конструкция и т.н. Трябва да може да си осигуриш двустранно захранване, трябва да имаш подходящо място за дизели, за UPS, да се измисли охраната, гасенето,климатизацията и чак тогава да купуват твхника. Такива неща не се правят на парче. Решаваш че ще правиш и не слагаш 1-2 рака. Планираш с поне 4-5 пъти резерв, ако ти трябяат 2 планираш 8, и ако ще влагаш такива пари по-добре го направи с много и всички да могат да използват това фасилити.
Техниката вътре е половината инвестиция, другото е инфраструктурата тя да работи, това при малки дейта центрове. Така че колкото по-голям, толкова по евтино на рак.

А бе то и бонговското "по една флашка на ден" си е сигурно, бързо и евтино, ама някой трябва да я запише, мама ѝ! И да я съхрани. А не да ходи на работа само когато раздават хилядарките.

Като казвам "бази" нямам предвид точно SQL класиката - има много алтернативни подходи - разните NoSQL имат документно-ориентирани бази. Там се пишат директно "документи", обикновено json такива. А работата на администрацията е тясно свързана с документи и файлове.
Доста големи компании имат такива - нетфликс мисля че ползват apache cassandra, което си е Nosql база данни. Всъщност ето извадка от сайта на касандрата:

Иначе има и по-прост дистрибютед сторидж - Hadoop с HDFS мисля се казваше, но подхода да се ползва такъв сторидж и нормална база казват не е много ефективен - трябва си разпределение още на ниво база. Така поне казват апачите.

Мда, за такива да, не знам те какво използват, няма да с еочудя ако е вебарското SQL база с дестинейшън на съответният файл, то това е по принцип популярен метод ама ... като цяло проблема е в това че няма подхода, няма замисъл. Участвал съм в проекти които се правят сериозно и то точно от БГ консултанти, всичко с еобмисля, четът се стандарти изисквания, има си тъмън два стандарта, един на Uptime Institute и един на TIA 942. Там в детайли е описано за кой tier какво трябва да се изпълни на какво трябва да се отговаря, това чисто като инфраструктура. Ама в БГ много хора обичат да цитират стандарти, обикновено подадени от правилните участници, и много малко обичат да четат, включително и тези същите участници. А най ми е кеф като чета търг в който пише, гасителна система с инертен газ ( Novec-1230) .... на няколко пъти се опитвах да обяснявам че двете си приличат колкото жираф и северен елен но безрезултатно.

айде Philips/Color Kinetics/Cree и т.н. мафията могат да празнуват. Колко други държави, освен великата Калифорния (щат, разбира се) могат да сътворят такава простотия. Чудя се само кога вече няма да правят и халогенни крушки за автомобилите. А на една конференция и английските театри ревнаха, щото като им забранят прожекторите щяло да стане мазало. Но те си имат Брекзит.

https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/08/2 ... _main_news

Незнам какво точно им е не-екологично на крушките - метал, стъкло и инертни газове, тук там лепило.
А светодиодите - песък, фурни, отрови, вода, киселини, чисти стаи, пластмаси, платки, още електроника. Това няма разграждане за векове. Още опаковки. Живот 15-20 години... друг път. 1-2 години максимум, може и да не е леда, но електрониката се предава. Да не говоря, че и заради радиаторите и метализиранирте платки тежат повече, т.е. повече гориво за транспорта им отива.

И не че имам нещо против LED, но защо трябва да забраняват халогенните - ако няма хляб в тях, те сами ще си умрат.

Има дупка в тази директива и в момента навсякъде можеш да си купиш обикновена крушка 100W маркирана като "Лампа със специално предназначение" или "Крушка за светофар"
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2016/09/ ... kon.315089

Не е въпроса в дупките, въпроса е че заради такива недомислени забрани трябва да се правят алабализми.
А за самата забрана са изхарчени един куп пари сигурно да се създаде документално.

Нямам нищо против качествените LED крушки. Проблемът е, че в момента у нас се продават и страхотни LED боклуци, които не издържат и на половината живот на КНЖ. Няма да е зле онези дет правят сметките за екологията да си преразгледат началните условия.