Не знам как е като цена, трябва да питам, знам че такива пускаме ама защо точно не съм питал, дали цена, дали удобство .. няма да се учудя ако е и по-скъпо но по малко разправия, знам ли.

Защото утре ако решиш да файлнеш в БГ, токувиж, че аз съм го направил преди теб. Въпрос на дългосрочно планиране и специфика на стоката. Но вашите са особенни, там патента е по-скоро проформа, защитата става на друго ниво.

Ако произвеждаш нещо с масова употреба нещата стоят друго яче.

Аз ти казвам как реално го правят компаниите, пък какво може да стане утре си е въпрос на риск асесмънт и ако се прецени, че трябва да се файлне и в БГ се файлва, ако се прецени, че нямаме бизнес в БГ не се файлва. Но дори и някой друг да го файлне той не може да спре нас да продаваме, защото го произвеждаме от преди да е файлнат патента. Същия проблем стои и когато някой избере вместо патент да го пази като търговска тайна (най-известния случай е рецептата на Кока Кола). Ако утре някой я открие тая рецепта и я патентова, той не може да спре Кока Кола да поизвежда, защото те го правят от много преди патента. Единствено могат да спрат други след патента да не произвеждат по същата рецепта.

А, шефовете не знам какво са решавали. Но идеята ми беше че няма някой дето да стои и да бие автоматично с пръчката през пръстите ако нарушиш патент. Грижата за защитата си е на собственика - ако реши и има пари - съди, ако не - пие една студена вода, пък макар и собственик на патента. Поне такива са ми моите виждания.
От тая гледна точна са доста смешни разните гаражни изобретатели с патенти. Винаги съм се чудил - как ще си защитят патента, като нямат дори пари да финансират производството на прототип...

За българската практика не знам за патентни дела. Те и не патентоват така че няма защо.

За американската практика да каже Тони. Но съм останал с впечатлението, че с голямо желание водят дела и то точно срещу големите компании /впрочем срещу всичко/. Защото доколкото знам там практиката е, че адвоката взема хонорара си не от клиента а от осъдената страна. Пазарят се с клиента за някакъв дял от получената сума. И естествено когато е богата компания можеш да смъкнеш от нея много повече.

Спомням си за един който беше осъдил верига крайпътни заведения за десетки милиони защото кафето му било много горещо, потеглил, отпил, опарил се и рязко извил волана, удар. И си спомням как моят приятел като видя две такива ударили се коли и около тях цяла камара други ми каза "Лешоядите /адвокатите/ налетяха. Ако ни ударят ще се оплакваш от болки във врата защото няма човек на който врата му да е в ред. И от "lost enjoyment of life" поради това , ще му одерем кожата на него и застрахователната компания

Това може и да са легенди, Тони да каже. Но ми прави впечатление, че в Америка патентоват на поразия, и не винаги гениални неща, често дреболии. И доста често това не са големи компании.

Димитър може да му е по-разширена представата, майта е в няколко вертикали само, но да дела се избягват да се водят, скъпо е, по добре да се споразумееш. Малък срещу голям няма големи шансове, освен ако не нам4ри кантора което да инвестира в случая и пак не е много ясно, но ако се случи това в повечето случаи кантората си е направила проучването, но те не се хвърлят на такива дела, тях ги влекът гражданските и колективните, то и специализацията е съвсем различна.
В тия индустрии които наблюдавам патентите са основно с цел сделки, на ти камионче дай ми кофичка ...е има и патенти за които се плаща роялти, и ние имаме такива а за някои специално в САЩ и ние плащаме. Лошото е че когато единия е местен, с голямо влияние и САЩ банковата система отзад е трудно. В момента имаме такъв казус, всичко ни е изрядно но понеже патента му изтече времето и те вече няма как да изнудват правят отиди за минали периоди, и са си наумили че за продукти които не носят роялти ще се опитат да искат, договора е техен и си го тълкуват както искат. Ако се стигне до съд голям е шанса да загубят, но това ще струва милиони и ще се проточи години,и ако не се вразумят сигурно ще търсим някакво споразумение.

Системата тук е различна от БГ и не казвам, че е перфектна - просто е различна. Ако искаш да съдиш някой за някакви пари просто намираш адвокат, който да се навие да го направи и съдиш. Ако спечелиш и примерно си ги съдил за 1 млн адвоката взима средно около 30-40%, демек 3-400к и за теб остава остатъка. Който загуби делото не плаща съдебните разноски на спечелилия и поради тая причина се съдят за щяло и нещяло и съответно който е умен се подкопава предварително със ситния шрифт. Плюса е че е много лесно да съдиш, даже и да нямаш пари - просто ти трябва да имаш кейс. Негатива е, че понеже няма последици за загубилия съответно има много дела някои от които глупави в нашите очи. Като това за кафето - всеки знае че е топло, но съда казва хората не са длъжни да го знаят, затова трябва да има надпис. Съответно преди да се пусне продукт на пазара цели отдели се заниват да търсят дали няма някакво подобно лиабилити в него. В Европа (и БГ в частност) който загуби плаща разноските на спечелилия също така ако не се лъжа има 10% вноска от това, за което се съдите, т.е. ако съдиш някой за 1 млн трябва да оставиш в съда депозит от 100к. Плюса е че няма тъпи дела, но пък минуса е, че ако нямаш пари почти няма как да осъдиш някой, даже и да имаш кейс. Къде е истината - явно е някъде по средата, ама не съм аз този, дето ще каже каква точно да е. Номера е да знаеш каква е средата, в която си и да се съобразяваш с това.
Относно патентите - те се подчиняват като цяло на съдебната система и съответно трябва така да са написани и оформени, че да си защитен. Затова като тръгваш да файлваш патент адвокатите те питат първо как да го напишат - като за това ти да съдиш други, или пък като за това теб да не могат да те съдят . Обкновено патент струва между $50к и $100к да се файлне с всичките му там такси и адвокатски хонорари и ако се стиугне до съд делото обикновено излиза около $2-3млн, така че хората предпочитат да се разберат извън съда, особено ако не си Епъл или някой друг от тоя ранг, дето се съдят за по няколко милиарда. Ама това обикновено са повече тактически битки, от колкото чисто патентни. За обикновените патенти и битки повече важи правилото - не се съдим, защото другите или са много малки или пък са много големи. При нас за сега е имало 3-4 пъти основания да тръгнем след някой заради нарушаване на патентите ни и винаги се стига до това, че или са много малки и няма какво да им вземем или пък са много големи или пък са ни клиенти и няма финансова изгода да тръгнем след тях. Това хич не е хубаво, защото конкурентите обикновено следят патентното ти портфолио и дали водиш дела да го защитаваш и ако не водиш дела си викат тоя можем да го копираме на воля и най-вероятно нищо няма да тръгне да ни прави . Това за тъй наречените utility патенти, които патентоват новите идеи и изобретения. Другите - design патентите (като този на Епъл за заоблените ъгли на айфона) са супер бесмислени, освен ако не си дизайнерска къща или пък да става въпрос за нещо много специфично. Защото е супер лесно да се заобиколят. Ей това не го разбират много хора и затова постоянно грачат из интернет как може Епъл да патентова правоъгълник със заоблени ъгли. Ами може, защото това им е един вид запазена марка, а не че са измислили правоъгълника и заоблянето и са ги патентовали та никой друг вече не може да ги ползва. Могат - само че не за телефони и таблети и най-вече ако имат и другите части от дизайна, защото телефони и таблети със заоблени ъгли колкото искаш има на пазара. Демек трябва да се прави разлика дали е utility (аз му викам истински) патент или design патент. Двете неща са мнго различни.

Благодаря, много подробен и професионален отговор. Значи за "гаражният изобретател" все пак има шанс, поне докато е в категорията "дребна риба". Като наедрее вече става опасно но и се предполага, че тогава и зъби са му пораснали. Пък и както се отбеляза къде по-лесно е просто да си я купиш рибата вместо да я гониш из морето. Имам усещането, че при тези хора парите не са проблем. Не в арабският смисъл на думата да ги пилее за просташки разкош, просто ако има нещо наистина перспективно намират се начини то да намери финансиране. Срещу дял от бъдещите печалби естествено.

PS Относно utility и design патентите и в българското право има два вида на защита, "изобретение" и "полезен модел". Но второто въобще не съм го проучвал и използвал така че не съм компетентен.

Ами не са проблем да, като има банки защо да са проблем. Това е истината, в САЩ фирмата със сравнително малко дейност и почти никакъв история получава по големи кредитни лимити от колкото в БГ с 20 години история и 100 пъти по-голям оборот ...какво да говорим.
Там никога не е било проблем да финансираш, за това има банки. Нали не мислиш че всички тия сделки, покупки сливания и т.н. се правят с пари на фирмите, това всичко са заеми, да не говорим че не малка част от тях са безкешови, т.е.акции, фючърси и др.подобни хартишки които вече и на хартия ги нямаш дори.
Това може би е един от най-големите плюсове на САЩ, може би и минуси.
Не си го разбрал много правилно Димитър, много често в САЩ печели по големия и този с повече ресурс, съвсем като в политическите им кампании, не ч ей нас е друго.... Там дребния има три варианта, да си трае, да сключи сделка с по-големия, ако е разумен в искането това е най-доброто и за двете страни, или да изгуби. Другият вариант да спечели ...има го хипотетично, ако е бай хуй да съди кока кола, Макдоналдс и др.подобни, да стига да има малък шанс ще се намери адвокатска кантора която да се заинтересова, това е бизнес, интереса за кантората много често е над 50% от интереса на делото.
Ако обаче бай хуй има едно патентче и иска да съди Интел, ейпъл, Форд и т.н. шанса да се намери сериозна адвокатска фирма рязко спада. На първо място колективните искове са най-интересни, сумите са най-големи съответно и интереса. Обаче нещо такова ..ако ще ги съдиш за интерес 1-2 млн силно ме съмнява че ще намериш кантора, а за такива сума ако,имаш основание по-лесно ще се договориш. За по-голям интерес ...алчни адвокати много, ама алчните в патентното право не са много.
Разхода за дело не е малък, но ако работиш регулярно с адвокати, е много по-малък от колкото еднократните услуги. Примерно цената която Митко спомена, на нас ни излиза доста по-малко, но пък им плащаме на месец плюс субмишън, може би в един 10 годишен период като теглиш чертата да е същото, не съм смятал, щото не патентоваме всеки ден.

Само да вметна, че все пак има и "патентни тролове" т.е. кантори които специализират в изнудване с патенти на който им падне ... чат-пат печелят ... стотици милиони ... долна прасмина са и неслучайно всички ги мразят

Tони, и ние им плащаме на адвокатите месечно, ама до сега като сме казвали айде да ги съдим тия и никога не е била цифрата по-малко от $2млн . Може би има значение (със сигурност даже има) и къде точно (в коя юрисдикция) ще е делото.

Еее направо се отчайвам, всичко ли е процедурни хватки и надлъгване ? Няма ли нещо творческо в електрониката или всичко е стратегически игри.

Има и непрекъснато се генерират нови. Но напоследък големите акули промениха тактиката, не чакат малкото рибе да стане голямо да ги конкурира ами непрекъснато изкупуват всичко което дава някаква надежда. Двойна вреда, унищожават конкуренцията още докато е в началото си. И перспективни идеи и хора изчезват потънали в корпоративните лабиринти.

В една сделка винаги има поне две страни - ако ти си голямата риба и искаш да купиш мен, машката риба няма сила на тая земя, дето да ме накара да продам ако аз самия не го искам. Та не изкарвайте акулите по-черни от дявола .

Да, факт е че малките риби често мечтаят да бъдат излапани от акула... срещу добро заплащане Аз имам един такъв приятел, той още не се е излюпил дори а вече прави планове как ще се продаде.

А дали няма сила която да ме накара да се продам... съмнявам се. Има много начини да те накарат да го направиш и то по чисто пазарен /е, почти/ начин. Например с дъмпинг. Наскоро четох един много интересен БГ автор, като намеря време и повод ще го представя тук. Та той навремето се занимавал с търговия, голямата акула като не намерила начин да го постави на колене просто почнала да пуска ваучери с намаление валидни за магазините на конкурента му. Доста бързо "поумнял". Да не говоря за други по-брутални начини виреещи по нашите балкански ширини. За някои от тях дори посланици се намесваха. Впрочем наскоро и Макрон ни изнесе едно показно.

Но все пак съм съгласен, че предпочитаният начин е споразумение. Просто за малката компания това са огромни пари докато за голямата грошове. А и голямата няма интерес да мачка брутално, може да стане скандал с големи репутационни загуби заради дребни икономии.