И къде съм казал, че служителя ще предлага нещо извън профила на фирмата? Не говоря за хора с откачени фикс идеи каквото май вие разбирате под изобретател а за човек предлагащ нещо полезно за произвежданото от фирмата. Дали ще има пазарна реализация ще прецени мениджмънта. Ако няма перспектива просто няма да финансира получаването на патента, остава си само с идеята. Нормален човек няма и да предлага неща които са извън профила на фирмата или няма да доведат до реализация и подобряване на параметрите, защо да си губи времето да разработва нещо което остава само на хартия. Моите приятели които дадох като пример всичките им изобретения са собственост на фирмата /стандартно правило/ следователно са били полезни за нея.

Не оставяй с грешно впечатление, това не се прави заради хората, също така това изобщо няма нужда да са изобретения, фирми от този сорт патентоват всичко което могат колкото и безсмислено да е. Може да не е никакво изобретение, правят дизайн на кафеварка и всичко по него се патентова, правят дизайн на ЯМР и патентоват всичко .. това е просто политика. В САЩ е така, не патентоваш ли нямаш разменна монета, някой друг ще патентова нещо безмислено, ти никога няма да разбереш дори може би, въпреки че има цели отдели за комплаенс, и един ден ще каже аааа ти нарушаваш май патент, тогава ти ще кажеш да ама ти нарушаваш ей онзи мой патент, както знаеш гарван гарвано око не вади. А ако нямаш в какво да го хванеш или какво да размениш може да имаш разни проблемчета.
Не е нужно да живеете в САЩ или Европа, има достатъчно инфо вече и книги, и за културата, и за политиките, и за проблемите и предимствата .. но наистина най-добре информация се събира от първа ръка. Ей тия дни в Гуадалахара има голф турнир, не играя голфа, и мразя такива събития, ама ще отида щото ще са всички локални CEO-та и CFO-та и CTO-та като започнеш от IBM, минеш през Оракъл и свършиш със Сан мина, Флекс, Джебли ... като питаш 10 човека едно и също и може да си направиш заключение, хората говорят откровено, така се събира доста инфо, после с някой ще излезеш на по бира и ето ти още инфо. Там поне е лесно, в САЩ такъв не можеш да го изведеш на бира, но тези на местните подразделения са лесни, а и е мексико. Ей така се събира инфо, следят се трендове, научаваш какво ще става с този и онзи .. и доста друго. Като ги питам на официалните срещи какви са ви бюджетите за заплати за тази и онази позиция, не винаги са откровени, да ама на такива неформални срещи си казват много повече, а и аз с много от тях няма къде другаде да се срещна, не работим нито с IBM нито с HP но пък те работят със същите субконтрактори като нас, и ми е важно да чуя какво те ще кажат. Ако знам че IBM планира да пусне нова голяма поръчка в някой от мойте субконтрактори о време ще го подплътя с по-големи неустойки и ще си търся алтернатива, щото IBM си е IBM, може да генерират и по-малко приход от нас но винаги са с приоритет.
п.с. защото ако не забеляза Пиф-а повдигна въпроса точно за голяма компания.
А за гугъл и други, тези които са от началото там имат акции и то не малко, това е бил единственият начин да ги задържат. Но тук идва другият въпрос, ти ОК ли си да работиш в малка компания срещу да речем минимална заплата или без заплата и срещу акции, 10-20 30% ? Моето наблюдение е че повечето Българи бягат от нещо такова като дявол от тамян.
Пифа го говори това, ама той иска компания която си има бизнес, приходи, контакти и вс. останало да му дава процент само защото той много работел за нея. т.е. отиваш ти на готовата поста, и дори много да работиш, дори ти да ги правиш изделията, ти си там на готово какъв процент, само защото видиш ли според него компанията от него изкарва много повече от колкото му плаща ...
като цяло вие с него говорите за видимо сходни, но на практика доста различни неща.

а за изобретенията и иновациите и т.н. вече го писах, едно е да предложиш модернизация на изделие, оптимизация на процес а друго ново изделие. И пак има различни сфери. Ако работиш в стоманодобивната индустрия да, можеш да предложиш нов вид стомана,и тя да има пазар и това е изделие, но това е първичен продукт. Има сфери където това за което говориш е ОК, има други в които е просто невъзможно. Да може да разработиш нов профил на режеща пластина, нов режещ инструмент, нов материал, ново лекарство, всичко зависи от индустрията. Но в електрониката, а и механиката чисто като производство на детайли, не материали, процеси и инстурменти, няма как да стане в смисъл ти да концептуалзираш цяло изделие, освен ако не ти е точно това работата, там нещата са доста по-сложни много пластови.
И пак казвам, аз съм за всякакви предложения от страна на служителите, трябва да бъдат насърчавани, но това не им дава право да мислят че ми вадят хляба или да искат проценти от фирмите, печалбите и т.н.

Да ама palavrov казва, че такива трябва да се уволняват. Аз с него споря не с теб. Именно защото добре знам как на Запад на поразия патентоват всичко наред че дори и глупости. Защото от това може да се печели и то добре дори без да е пуснато на пазара, просто спира конкуренцията с този патент. Дори има специализирани фирми в това направление, печелят луди пари като масирано патентоват в перспективна насока без въобще да го пускат на пазара и след това действат като спирачка пред голямата фирма. И онази ще не ще им плаща за да се освободи от патентни искове. Да не говоря за големи сделки при придобивания и сливания за милиарди където патентният пакет се оценява дори на 1/3 от сделката. Или за малки фирми с ключови патенти в ново направление изкупувани за стотици милиони именно заради патентите. А той ми казва да си стоят и да не мъдруват много.

Конкретен пример как дори от глупави патенти се печели. Малко преди да се прибера в София работех в едно Научно-производствено предприятие. И правех полевите изпитания на изобретението на един професор. За мое учудване то работеше. Казвам за учудване защото условията тежки, кал, мръсотия а механиката сравнително деликатна. Работеше но икономически ефект няма. Защо няма дълго за обясняване но поради принципни причини, не конструктивни. Просто направлението без перспектива. И след години гледам едни австралийци направили нещо в същото направление. Хвалят се че са първи в света. Сърбеше ме и то много да им кажа, че не са първите и те където отиват аз отдавна съм се върнал но ме домързя. И след още 3 години гледам едни канадци купили изобретението за няколко милиона долара. Мислех си "Абе аз за едно $10-20,000 щях да им кажа защо това няма да стане" но само като идея. И хоп след още 2 години гледам канадците отписали този разход като загуба.

Така че това с изобретенията е повече като артилерийска стрелба по площ, не със снайпер както си мислят някои. Поръчвам-прави изобретение-печеля милиони, не е така.

За това, че в България ще те сметнат за луд ако му предложиш акции вместо заплата съм съгласен. Просто хората още не са свикнали на този западен метод, странен им е. И по-важното, нямат никаква вяра в бъдещето, гледат да е веднага и кеш. Имат известно основание, много пъти бяха лъгани и ограбвани. Само че така ограбват и себе си. Ето например с това пари под масата после ще реват с кървави сълзи на една минимална пенсия когато вече не могат да работят и печелят. Защото налични пари лесно се харчат и никой не мисли, че някой ден и ще остарее. Имам такъв познат.

За да завърша с акциите. Не знам защо беше посрещнато толкова остро, аз го имах предвид като рядка опция, просто една от възможностите и то в специфични условия и не за всеки. Пък не е и толкова страшно и фатално както се изкара.

Конкретен пример отново с мен. В онези първите години бях наясно, че соц.парите скоро ще ги изяде инфлацията. И тръгнах в няколко направления да спасявам дребните си спестявания. Едното от тях беше в акции на Първа частна банка. Тогава още не бях наясно с мутренският ни преход, банка изглеждаше добра инвестиция. Не много, само 2 акции по 1000лв но поименни с право на глас. За куриоз директора на ПЧБ Венцислав Йосифов беше с 3 акции. Е, да не би аз да решавах наравно с него как да се управлява ПЧБ? Стоя в общото събрание но от мен нищо не зависи.

След време дадоха безплатно по още 10 акции защото увеличиха капитала но банката отново нищо и нямаше че ми дала някакви си акции. Получавах един добър дивидент 40-50%, ако исках можех да купувам още акции и всичко щеше да остане без промяна, от мен пак нищо не зависи. Аз обаче ги обръщах в долари, спазих златното правило "Да се бяга навреме" и накрая останах с добра печалба в долари след фалита на ПЧБ.

Пример как притежаването на акции не е нещо чак толкова велико или фатално. Акциите са просто начин да печелиш от общият възход на фирмата, да си заинтересован от него. Особено ако имаш съществен принос за този възход. Така го имах предвид, не че веднага те включват в управителният съвет и почваш да се разпореждаш в тази фирма.

Ти може да спориш и цяла нощ ама аз трябва да се наспя, че днес съм на работа все пак
Откак си изтрих фейсбука ми остава повечко време за форума, но все пак няма как да е денонощно човек вътре

Та гледай сега, верно, че нарочно писах по провокативно и веднага отреагира, но се надявам да си усетил гледната ми точка.
Едно е някой докато си върши работата и му хрумне идея с която да я направи по ефективна, лесна, качествена и т.н.
Съвсем друго е някой да ти се появи една сутрин с идея как да се трансформираш бизнеса с нови продукти за което не само, че трябва да си му благодарен ами и да му дадеш % от бъдещите печалби - пък ти си го наел същия този човек да смята закона на Ом. Още повече, че много често в такива ситуации "рационализатора" дори и не подозира, че идеята му въобще не е нова и е отхвърлена по нецелесъобразност заради една купчина причини които не ги е съобразил или въобще не е и подозирал, че ги има - ама не, ти трябва да му се кланяш на великия изобретател. Имаш ли си на идея, един такъв деен човек колко щети може да нанесе в една фирма/екип? Особенно като го комбинираш с вечно мрънкане и черногледство как нищо не е както трябва защото никой него слуша като казва как трябва да е. Затова казвам, че такива хора са глупави - толкова глупави, че не осъзнават че са глупави но пък се мислят за много умни и голямата работа. Да предлагаш рационализации на другите с които те да печелят не е предприемчивост - глупост е - като виждаш някакъв огромен потенциал, направи си сам бизнес, печели, стани богат. Да ама не ти се поемат рисковете на предприемача, искаш да си стоиш кротко на една хубава заплата и да инвестираш в изобретения и патенти които да ти оправят живота - ми не става така - веднага най логичния извод който си правиш, е че работодателите са измамници ама през ум не ти минава, че може би ти самият си си проблем.

Тони,
ти говориш за производство и оптимизации в производството. Ние говорим за развой с проблемите на развоя а не на мексиканеца кое болтче къде му стои и колко секунди харчи за да го завие. Как някакъв техник си монтира жиците и тръбите няма никакво отношение към проектирането. То ако ставаше така - абе ей, вие, тайванци, я ми проектирайте тука един самолет - и те, даа, готово, 100 долара и 2 месеца - хоп, Тони има самолет и неговите мексиканци го произвеждат и акционерите взимат бонуси а Пиф и Фред искат процент от самолета на Тони щото са му сменили крушката в кенефа с по-ефективна и Тони пести ток.
Много бъркаш развоя с производството както и малките и големи фирми. Продукт може да се направи от няколко човека. Когато продукта тръгне на пазара и трябва да се сваля цена и да се произвеждат бройки се мисли за оптимизация. Когато бройките са малко се мисли за лесно производство дори на по-висока цена. И както ти можеш да отидеш при тайванците да ти проектират платка така аз мога да отида при Христина в ХИС да ми насити платките. Ще и занеса тестер и ще ми ги изпрограмира и тества. Даже в кутии ще ми ги сложи. А кутиите ако не си направя матрица ще ги издълбая на фреза било от алуминий, пласмаса или каквото се сетиш. Или ще отида в някоя от десетките фирми в София да ми я сгъне от ламарина, пробие, боядиса и т.н. На ръка да програмирам и тествам пак мога да произвеждам сам няколко стотин изделия месечно. Със все логистиката.
И да се върнем на развоя. Имаш екип от 5 човека и ти прави развой на нещо. Повече от година бъхтят тея 5 човека, правят поредна ревизия и изделието все има проблеми и не става и не става. Ту клиента недоволен, ту не работи, ту не минава ЕМС. И в тоя момент назначаваш мене на заплата по-ниска от старите ти разработчици. Аз взимам проекта и за 2 месеца е с всички бъгове изчистени, минал ЕМС и влиза в производство. Даваш ми следващия приект и на 3-ия месец го имаш готов. И така се оказва, че аз сам ти генерирам 3-4-5 проекта годишно докато екип от 5 човека не може да ти генерира 1 проект на година. И моята заплата става колко - почти колкото на някой от старите ти работници. Ясно е, че виждам какви са ти проблемите в развоя и е ясно, че мога да ги заобиколя за да направя работещо изделие. Тогава какво се случва - Тони, дай ми повече пари. Ами няма да ти дам. Тони, имаш проект който не можеш да направиш, дай да го направим заедно и ще делнем парите. Не, няма да деля с тебе пари. И така нито ти правиш проекта нито аз. И двамата не взимаме пари. Как великия мениджер и бизнесмен дето работи с милиони и милиарди и т.н. ще дели печалбата от изделие с някакъв надут работник. Та мениджера знае и може всичко и има 500 работника.
Това е от моята камбанария. От твоята е друго. Ти имаш организация, развоен отдел с разпределени отговорности, различни други отдели и изведнъж се появява някакъв Пиф който всява хаос в системата. Не зачита отдели, началници, мениджери и прави каквото си знае. Когато сроковете са изтървани и няма на къде тогава това поведение може да се преглътне и толерира с цел осъществяване на проекта и намаляне на неустойките. Но за проекти които са в ход защо да си разваляме рахата на работещата фирма. Но щом един човек може да направи нещо за 2 месеца което 5 не могат за година значи нещо куца. И това което куца е минджмънта. Но кога мениджмънта ще си признае, че е некадърен и се е осрал? Точно никога.

Пифе, ти си си за консултант тука в западната европа ... така няма да ти се налага да се занимаваш с продажбата на труда си, но пък ще работиш постоянно по интересни проекти и на всеки няколко месеца можеш да сменяш ако не ти харесва. Интересен и спокоен живот - но си има цена - ще си далече от БГ, приятели, семейство, рода ...

Едит: мен най ме мори, че съм далече от слънцето ... тук сиво, мрачно, все капва по малко дъждец ...

Ами те хората така и правят. Защото инерцията в мисленето е масова и огромна и да хабиш невъзстановимите нервни клетки да го правиш едва ли не насила богат е глупаво и безполезно. Масово е явлението университетски професори, аспиранти че дори и студенти да си захвърлят следването и правят фирма защото му дошла някаква идея.

Ама от 100 компании само една успявала. И какво от това, нова ще направи. Ако и тя се провали винаги може да намери къде да продаде трудът и квалификацията си. Много по-големи отколкото на онзи който нищо не е правил. Самият факт че има прогрес и от нищото се появяват удивителни неща показва, че метода е успешен. Поне вие сте в електрониката, област с невероятен прогрес само за 40-50 години. Много неща в него направени не в специалните отдели на големите компании ами извън тях и дори въпреки тях, били са консервативни и не са оценили навреме потенциала на идеята.

И след това става като с идеята за ксерокса, онзи я предлага на IBM, някакъв "велик" меринджей точно с вашето мислене я отхвърля и човека принуден прави собствена компания. И сега Xerox са богати и известни а IBM са изпуснали бизнес за милиарди поради мисленето на мениджърите си. Точно като вашето мислене, ако ще рационализира да е толкова и каквото аз искам. Примерно за рационализиране на компютрите с перфокарти защото фирмата произвежда такива. Да се заменят с магнитна лента в никакъв случай, компанията не произвежда такива.

И остава въпросът защо онзи е тръгнал да я предлага идеята си на IBM ами не прави веднага компания. Ами защото една идея в самото си начало е слаба и има нужда от подкрепа, като новородено бебе е. Защото такива хора по самата си натура не им се занимава с бизнес и цялата организационна работа, чувства се силен в създаването, иска това да прави и е готов да сподели печалбата с някой друг който да го отърве от организационната работа.

Откачени били идеите, голям риск.Така е, сами казвате че от 100 фирми само една успява. Невъзможно е да се създава със 100% гаранция, доста лутане и риск има. Да не би и във вашата рутинна работа го няма и всеки ваш бизнес проект да е успешен? Щяхте да сте милиардери пък аз нещо не съм го чул. Като не ви се занимава просто му казвате на такъв "Благодаря мойто момче но не ме занимавай, аз съм решил да правя автомобилни колани на ишлеме. Те ми пращат чертежите аз пък наемам прости женици от Родопите за 400лв месечно, ще печеля от ниската им заплата. Не от този откачен персонален компютър който ми предлагаш, къде си видял хората да имат компютри в къщи? Все ще го докарам за една секретарка и едно джакузи ".

Точно това е интересното, кога и как се появиха тези велики пазарни мениджъри? Ей така, от нищото, от социализма където не ти дават да мръднеш от петилетният план.

Нашата на инженерите лесна, и закона на Ом същият, и напреженията на опън и натиск еднакви и при социализма и при капитализма така че си продължихме с познатото. Ама те как така изведнъж станаха толкова печени бизнесмени? И обясненията са само две - не са толкова печени и велики ама не си признават и никога няма да си признаят. И второто, някои /малцина/ все пак са се понаучили. Но това е ставало с цената на проби и грешки /нормално/ и тези грешки са ги плащали работниците им с ниските си заплати. Може и те с продадените си апартаменти но колко може да се спечели от един апартамент, гориш още при първата грешка.

Да си признаят, какво толкова страшно има, всички грешим и всички така се учим. Ама не, не си признават, работниците мързеливи и некадърни а те безгрешни. При капитализма от 100 нови фирми само една успявала ама при тях всичко 100% успешно. Интересно нещо, оказва се че сме 100 пъти по-ефективни от капитализма. Как ли не съм го забелязал.

Е малко по малко и сам стигаш до това което се опитвам да обясня - управителя на една фирма е решил да прави нещо и се занимава с него. Дали е прав или крив - отговорността си е негова. Не е длъжен да откликва на всяка приумица която му се поднася гарнирана с някакви потенциални огромни печалби за които той да е длъжен да е благодарен на съответния нает работник/инженер който иска да бъде изобретател и иноватор срещу скромен процент от евентуалната реализирана печалба но разбира се без никакъв ангажимент към съответните разходи които трябва да се направят за да стане от идея продаваем продукт защото видиш ли, той бил човека с идеята, но от другото не разбирал или нямал достатъчно пари да го направи. Т.е. пак се въртим около това да не се минем да не спечелим без никакъв риск - и разбира се да са ни благодарни и да ни ценят, че искаме случайно да не се минем. Като смяташ, че имаш велики идеи от които някой ще стане богат - заложи си имотите, купи машини, наеми персонал, организирай производство, пласмент, маркетинг и т.н. и си карай после яхтата на воля. Като не ти стиска, недей да даваш акъл на другите какво да правят щото ти ако си бил на тяхно място си щял така да направиш - ами не си на тяхно място - точка.

Да не мислиш че само ти използваш провокацията като метод?

Темата отдавна премина в while(1).

Пиф, ако визираш фирмите от аутомотива в БГ това е някакъв много частен случай на събрани на куп некадърници, сори ако някой от колегите тук се обижда, но това е факт, не казвам че всички са такива но масово са такива. и реално то навсякъде има малко или много подобен проблем, това не се решава с назначаването на знаещи съдружници или някакви богове на мисълта, това се решава с консултанти. И при нас се случва, и дори да мога едва ли имам желание да се занимавам с всичко. Имали някакъв проблем, не можели да си пишат FPGA-та не знам си какво, няма да отделя и една минута, свързах ги с подходящите хора и работата се свърши. Не ми тръгвали OpneGl драйверите, там и да искам не мога да помогна, няма някакъв смисъл да мъча хора които не им е това работата, нито пък трябва да назначавам някой гуро, просто си наемаш консултант който ти решава проблема.
Развой и производство са два много свързани процеса, за мен това е един процес, процеса на създаване на изделие, на продукт. Развой без идея за производство не струва нищо, какво ако ми сертифицираш платка която след това трябва 5 пъти да бъде променена за да отговаря на нуждите, дори може да е само като форма, пак трябват пре сертификации и т.н.
Може да ти се струва невъзможно и ненормално, но почти всичко което работи в големите фирми може да работи и в малки, въпрос на въображение и креативност. Аз съм вкарвал практики не само от големите, ами и от фирми които се занимават с едро-серийно производство в малки фирми, където всички ми обясняваха как моделите които искам да приложа няма да работят, как нещата в тоя бранш не става ли така. В резултат сигурно се получи една от най-производителните фирми в този си бранш, гарантирано с най-ниският брак и най-високото качество, като при това с доста ниска себестойност на дейността, съответно сериозна печалба.
В БГ няма мениджери, мениджера трябва да е готов да поеме отговорност за своите решения, в БГ такива няма, там когато нещо стане се казва ето това аз го направих, когато нещо се провали се казва тук ние сбъркахме ... самите хора не искат да поемат отговорности, рядко има инициатива точно поради тази причина, инициативата е отговорност. Лошото е че те и изпълнители не са добри, защото не обичат някой да им казва.

Тони, ти си свестен, също и хората от форума. Нищо че им пускам по някое пиронче от време на време ама то е да живне разговора Просто не е възможно в толкова динамичен и интелектуален отрасъл като електрониката да си назадничав. По-точно възможно е но се плаща скъпо, големите динозаври могат и да го преживеят но малките риби загиват.

Говорим за България като цяло защото тук идва главното ни разминаване, ти казваш че сме добре аз пък казвам, че всичко ама всичко показва че не е така - и статистиките на ЕС, и икономиката ни замръзнала на ниво ишлеме с политици даващи като главно бизнес предимство ниските ни заплати, и емигрирала приблизително 1/4 от работната ни сила, и млади хора отиващи да учат в чужбина с главната идея да не се върнат, и цели випуски лекари заминаващи веднага след дипломирането в чужбина. Много са. Картинката е тъжна, страна на доизживяване и ми е и болно, и тъжно и ме е срам. Срам ме е защото нашите деди са си давали животът за да ни има като държава а ние сме на път да я затрием.

И търсим обяснение защо е така с надеждата като го разберем, че може пък и да видим решението, да разпознаем хората които ще направят така че да се тръгне нагоре, да застанем зад тях и да ги подкрепим. Малко искаме, само да се тръгне нагоре, явно е че в нашият живот които сме по-стари няма да го видим оправено, поне да не продължава надолу. За това е разговорът ни, не мрънкане и оплакване както казват някои.

Ами то със същия успех може да се вайкаме и, че България се обезлюдява - ама я ми покажи някой патриот дето е направил и изгледал 4-5 деца? Иначе всички на приказки знаят какво трябва да се направи, ама като опре до вършенето на работа все чакат някой друг да я върши ...