Ами тук вече съм съгласен с теб. А относно работодатели от онова време, има и някой друг читав такъв, срещал съм, познавам такива, но те не останаха много живи. Да ти кажа толкова добри управленски кадри каквито познавам точно от онова време рядко се срещат, не казвам че всички са такива но сега ей така се сещам за 10-на човека които са си ценни от всякъде. Е те не са точно работодатели защото не са собственици, но са все изпълнителни директори, бяха по-точно и където са били и каквото са подхванали се е получило, нищо че са от онова време, и по интересното е че и на запад ги знаят и ги уважават.

Е, то и от наследените работещи има някои читави Но като бизнес нашето поколение сме пълна дупка, не умеем да се продаваме нито себе си нито стоката си. Просто психологията ни не е такава. Аз честно си го признавам и съм готов да работя в партньорство с някой който го умее. Но именно в партньорство, съдружници а не за него секретарките и джакузито а за мен соц. заплатата.

Все пак тези "бизнесмени" не се появиха по божията милост. В соца огромното мнозинство бяха партийни чиновници, изпълняват нареждания и ги спускат надолу, няма откъде да са ги придобили нужните умения. А за сегашните кадри пускани на конвейер от разните меринджей школи дори не ми се говори, надути глупаци назубрили фразеологията от няколко книжки и се смятат за велики.

Така че на равна основа сме, начинаещи в бизнеса. Само че аз като инженер имам предимството, че закона на Ом и при социализма и при капитализма е един и същ. А те тепърва ще трябва да правят лупинга от плановата икономика към пазарната.

Aми че това "тепърва" е вече 30 години. Или ако се върнем към социализма 30 години след 1944 г е 1974г. Навлизаме в периода на зрелия капитализъм вече.

За да станеш съдружник с някой трябва да добавиш нещо което няма как да се купи лесно към момента - иначе ще се назначи един човек с твоите умения на заплата и готово. Та тези неща които добавяш не е задължително да са инженерни умения - може да е:
- опит
- доверие
- контакти
- пари
... и още много от този род. Ама нали се сещаш, че ако влезеш при един 'фирмаджия' и му кажеш - аз съм най-великият инженер, направи ме съдружник - в най добрия случай ще ти се посмее, може да те изгони, а може и да те набие.
Пък за случая в който отиваш и му казваш, че си най великия инженер и искаш да си дели печалбата с теб но пък загубата си е само за него - еми тогава се сещай ...

Мани, че като чуя "зрелият" и се изприщвам, почвам да се озъртам дали не се задава режима на ток Добре, че още си пазя на балкона газовата лампа и котлончето от онзи "най-зрелият етап" на социализма. Когато бяхме станали дискотека, два часа има ток два няма. А през това време дават по телевизията пленум на ЦК на БКП за научно-техническият прогрес.

Даже като чета тука размишленията и оставам с впечатлението, че за много хора фирмата е нещо от рода на комуна в която са се събрали всички да работят всекиму според възможностите и да делят според потребностите ...

Мисля, че голяма част от недоразуменията тук се дължат на смесването на два вида наемен работник.

Въобще не говоря за наемен работник в класическият му вид, стругар, фрезист и т.н. Даваш му чертежа и той изработва детайла, за какво ще е, колко ще струва въобще не го интересува и не носи никаква отговорност. Работи съвестно получава заплата каквато е приел, фирмата на загуба пак получава заплата, той неговото си го е свършил. Ако фирмата е на загуба и поиска от него да работи същата работа за по-малко пари има пълното право да е недоволен, чужди са грешките, защо той да плаща за тях?

Говорим за инженери каквито са мнозинството тук. И тук вече можем да определим две категории: инженер-изпълнител и инженер-творец.

Инженер-изпълнителя по същество е наемен работник като стругаря, само квалификацията му е по-висока. Възлагат му примерно "проектирай платка с микроконтролер за контрол на хладилна витрина", той я проектира в рамките на характеристиката според техническото задание. Работи на заплатата за която се е договорил както работника със същите последствия които описах. Ако той предложи някакво дребно усъвършенстване редно е работодателя да го стимулира по някакъв начин защото освен проектирането е свършил допълнително работа която ще увеличи приходите. Колко и как ще го стимулира е много деликатен въпрос защото всичко е субективно. Като оптимум и двете страни трябва да са доволни /трудна задача/ и инженера да получи нещо пропорционално на допълнителната печалба. Еднократна премия, не процент от печалбата, може и опция като акции, много разнообразно е и зависи от мащаба на подобрението.

Идеята е такъв стимул че и в бъдеще да дава повече от преките задължения. И много важно, макар и изпълнител пред него трябва да има някаква перспектива за растеж, да вижда че го оценяват. Че са екип, като расте фирмата растат и доходите и мястото му в стълбицата. Да не е с усещането, че е чувал, който работодателя иска да изтупа максимално за минимална заплата.

И стигаме до инженер-творец за който казвам че трябва да е партньор. Това е такъв който дава решителни подобрения, нови пазарни ниши, нови изделия. Може да е назначен за изпълнител, идва му революционната идея и отива при работодателя с нея. Може сам да е стигнал до идеята и отива при съществуваща фирма да я предложи. Човек в който гори огънче, който иска да твори и създава сам не да е прост изпълнител. На такъв /ако идеите му са наистина добри/ трябва да му бъде предложено да бъде партньор, осигурени добрите условия да създава и примерно част от ръководният екип на новото изделие. Или стартъп в който той да поеме разработката а пък работодателя му финансирането и останалото, нещо в този дух.

Но категорично такива личности няма да се съгласят да бъдат прости изпълнители и шефовете им да им възлагат да проектират примерно панти Или примерно да предложи и проектира персонален компютър, шефа става милиардер а той остава на заплатата на която е бил. И двойна да му я направят пак същото. Тогава гарантирано се стига до известното още от социализма "Те ме лъжат че ми плащат, аз пък ги лъжа че им работя". Имам усещането, че точно в това положение сме. Което впрочем не е за учудване, защо му е на един шеф да цени кадрите си като печалбата той я получава от далавери с еврофондове и държавни поръчки а не от пазара?

Е, то това като средната класа - всеки се има за такъв. Всеки иска да е голяма работа и въобще не се има за посредствен

Ами то затова и в България няма средна класа. Работодателите смятат, че наемният труд няма качествата да е такава. Неизвестно защо обаче смятат, че те самите са велики и икономиката само на тях се държи. Да се чуди човек кога и къде при социализма са получили тези велики умения. И защо не отиват в чужбина да печелят още повече с наличната там качествена работна сила ами си стоят тук при тези мързеливи некадърници.

Това е доста субективна гледна точка която е по скоро наивна отколкото достоверна - от работодателите с които се познавам не знам нито един който да си мисли, че икономиката се държи заради него. Нито пък познавам някой който да е имал такова мнение за хората си - даже напротив - повечето си ценят персонала и полагат грижи хората да са доволни за да не си търсят другъде работа. Не, че няма и такива каквито разправяш, но те не са масовия предприемач - обикновенно са разни поставени покрай партиите бушони за усвояване на пари по фондове и т.н.

Всичкото това в работно време ли го изписахте?!? 7 страници за ден - ден и половина. Дори и по диагонал не можах да прехвърля написаното. Избухнали сте направо
То човек ако влиза във форума само след работа - никакъв шанс да му се чуе гласа. Особено при тая мода всяка тема да се обръща на чат.
Не си ли лафите по скайп или някакъв друг месинджър? Или поне на лични...

Така не е честно, пролетариата, който не може да си вдигне главата от работа, току виж изтървал решението на дилемата: "Защо сме най-бедната страна в Европейския съюз?"
Пак работодателите и мениджърите дето си клатят по цял ден топките ще намажат от цялата работа.

При свободната търговия всеки е свободен да добави към цената личния си интерес(поправете ме ако греша). Корелацията с егото е напълно нормална и приемлива. Ако труда е стока защо и там да нямаме свободен пазар???
Като ще спазваме златните правила на капитализма да ги спазваме. Иначе става зрял социализъм - има равни и по-равни и няма значение какви са ти възможностите и колко допринасяш - взимаш толкова колкото и тоя дето се мазни на шефа.

Понеже Тони много присърце взе колко се плаща за бране на ягоди в Англия ето една статия. И да го сравни с тези 500-600лв на месец които често са мечта за някои в провинцията. И дали наистина сумата която е дадена там не е равна на заплатата на трима души както казва туркинята. Да, мизерна обстановка, да, тежък труд. Но те са готови на това защото и тук трудът им е тежък и не живеят в хотели за 1000 паунда като Тони.

https://profit.bg/v-presata/1800-lv-ot- ... ralitsata/
1800 лв. от ягодите на кралицата

и само не разбирам в цялата работа какво не му харесват на социализма, че той си е идеалния строй за всички видно недоволни
Обикновено има няколко причини някой да иска да направи някой друг съдружник, като тук може да разделим нещата на равноправен съдружник, без който не могат да се вземат решения и просто съдружник с някакъв процент. Вторият случай е много чест когато някой не иска да плаща много висока заплата или да замаже очите на служители, дава им 2-3-5% което от мениджърска гледан точка е добър подхода защото служителя вече се чувства собственик и работи по-усърдно, но то в БГ и това го няма.
В другия случай някой си търси съдружник по причините изброени от палавров, пари, контакти, опит.
Много рядко обаче някой прави някого съдружник просто така, никой не си дава собствеността за нищо, каквато и да е причината, ако получаваш реален дял обикновено си го плащаш, и придобиваш дялово участие. В много редки случаи някой си взема съдружник и му дава значим дял в работеща фирма без да получи съответното заплащане за този дял.
Фред няма различни видове наемни работници, всички наемни работници са едни и същи, творци или не няма разлика, не се опитвай да създаваш класификации каквито не съществуват.
И само да ти кажа, за съжаление много от инженерите много често нямат никаква перспектива за растеж защото не стават за началници.
Не бъркай стартъп, всякакви доброволни партньорства с наемният труд. Ти отиваш във фирма Х като специалист в твойта област, и следва да работиш в нея. Ако работата изисква да проектираш и измисляш нови неща, то правиш това и нямаш никакво право да искаш някакво друго отношение. Ако не си бил съгласен с това е трябвлао да го кажеш когато си кандидатствал. Ти си продаваш труда и уменията, и работодателя купува твоят труд и умения. Ако ти си казал аз мога 1,2,3 работодателя ти предлага заплата за да получи 1,2,3. Ако ти си мислиш ама заплатата ми е малка и аз мога да предложа само 1, това трябва да стане преди да подпишеш договора, в противен случай това си е чист вид измама. И ако някой дойде и ми каже, абе аз ти казах че мога да правя и това и това, ама няма да го правя защото заплатата ми е малка не само ще го уволня на секундата ами много вероятно е да му осигуря и отпуска по болест.
За идеи не се става партньор, идеите и предложенията се поощряват обикновено финансово, ако се счете че са наистина значими. Но то пак ми се струва че гледате в някакъв много тесен кръгозор, където всичко ви се вижда правилно. Я си представи ти си инженер във фирма с приходи от 300-500 млн. Правиш някакво нововъведение, не знам какво, но да речем че се внедрява в производство и води до някакви икономии, да речем по 1 млн на година. Ти какво очакваш да получиш за това нововъведение, което между другото ти е част от задълженията ? Очакваш някой да те направи съдружник ?
В 99% от случаите ти не можеш да направиш нов продукт, защото обикновено ти си част от цялата екосистема на организацията. Даречем произвеждате коли, и ти разработваш нов двигател. Това не е нов продукт, това просто е част от цялото изделие. Изобщо идеята че ти ще разработиш сам някакъв нов иновативен продукт е много, много, много смела. Така ти се вижда защото може би хоризонта ти стига до фирма от 5 човека които правят едно конкретно нещо, което ти би могъл да проектираш и сам ... саксия да речем, не мога да измисля нещо, но да речем нещо което можеш да проектираш сам. В този случай защо ти е да работиш за някого, ако мислиш че имаш добра идея реализирай я, потърси си инвеститори и така.
Аз не говоря за гаражни фирми, още по малко за фири тип ние правим всичко. Аз говоря за големи организации, там продуктите не са дело на един човек, той може да има значителен принос в определена насока, но всеки продукт е резултат от труда на много хора, а от момента в който има продукт, до момента в който той донесе пари, това пък е един съвсем друг процес в който са свързани още повече хора.
Та дори да допуснем че има различни видове наемни работници, но то няма, ти пак не можеш да направиш едно нещо от до и да допринесеш за някаква реална печалба.

И ще ти дам един пример, ние нямаме наши индустриални дизайнери, работим изцяло с външни. Това е много творчески процес, процес и ние нямаме кадри за този процес. Не малка част от успеха на всеки продукт е свързана с работата на индустриалният дизайнер. И ако следваме твоята логика всички тези дизайнери би следвало да са съдружници и то със значителни дялове. Да ама не, те могат да направят страхотен дизайн и какво от това, от картинка не могат да реализират пари. Също така без задание какво точно искаме да се дизайнва, какви са насоките те са безполезни, тъй като нямат информация какви са тенденциите, какви са предпочитанията, какви са особеностите. Няма да говорим че след индустриалния дизайнер има стотици и хиляди човеко часове на за да може картинката която той е нарисувал да се превъплати в нещо реално. и сега според теб в коя група наемници спада този дизайнер ?

п.с. щях да пиша още ама спря да вали и отивам да си довърша поливалника

ала бализми ама хайде, искаш ли да ти уредя да береш ягоди, твърдя абсолютно убедено че в БГ можеш да работиш в много по-човешки условия, и да спестиш не по-малко от колкото берейки ягоди и живеейки като роб. То имаше някъв репортаж за фермата на ужасите или нещо такова .. ако си мислиш че това е единичен случай много се лъжеш. А за Испания пък какво да говорим, отиди, поживей .. помизерствай .. за какво за да спестиш 3000 лв. Ами че ти ако живееш толкова мизерно и в Бг ще ги спестиш. Това е истината, хората отиват, работят, мизерстват за да спестят някакви смешни пари които могта да изкарат и в БГ със същите усилия и при по-малко мизерия.
Но както казах, не можеш на слепеца че светът не е само в черен цвят, че има и цветове и светлина и нюанси на цветовете ... слепеца е сляп, и докато не прогледне е все тая как опитваш той няма да те разбере.
В БГ има купища слепци, аз не съм очен лекар не искам и да бъде. Но подобни статии и такъв начин на мислене заблуждава младите, и малкото които стават за нещо биват обърквани от хора които не знаят нищо, не са видели нищо, но вярват в чудесата на запада .. чакай да спра кранчето че медът започна да прелива от мивката а с последните 100 доларови пачки забърсах пода на тоалетната, трябва да се обадя да ми донесът още 2-3 чувалчета че и барбекюто ще трябва да разпалвам.

Не ставам, преди седмица ме сецна кръста и сега давам по 50лв на час на масажист. Той миналата година беше свестен и ме оправи /на мен кокалите са ми слабото място/ но тази година много нахитрял, направил една заличка и ще ни дава групово уроци какви упражнения да правим. А аз имам сигурно към поне 200 GB свалени такива на диска, ако е за уроци аз мога да му ги давам. Трябва ми да ми намести кокалите, не да ме боцка с игли и слага вендузи както ме убеждава. Пак в онази заличка и пак наредени в редичка, повече парици за същото време. Май че ме вижда за последен път. Така че ако знаете някой в тази област казвайте, но да е в София.