Гледайки крайната цена (картината за 20к пари) по никакъв начин не можем да направим обратната сметка за да достигнем до заветните 800 пари. В нея са включени куп явни и не толкова разходи. Един от тях е търговската отстъпка. Не случайно я дадох като пример. Ако Реконструктура успее да стигне до актуални данни, вероятно ще остане много замислен за ценообразуването, както и какво си мисли че знае "съвременния човек" и какво всъщност знае...
Леко ще подскажа - за част от изброените неща, 20% не е правилен отговор и е далече от истината.

Преди доста години внасяхме съединители и накладки. Цената я формирахме така: Цената на продукта от фабриката, цената за транспорт, данък на продукта + транспорта после по 2 + ДДС. Ако беше нещо рядко +10-20-30%. Най големите клиенти бяха на 35% отстъпка. Ако някой клиент дадеше пари предварително 40%. Редовните бяха 15-20%. Ако дойде някой и каже - беден съм не може ли по-евтино - може - 10%.
Един човекочас в нашия бранш е между 50-100 евра. Днес ако работя 8 часа фирмата получава за моя труд 400 евра. По 20 работни дни са 8000 евра. В същото време искат да ми плащат 1000 евра. Колкото и разходи да има тая фирма за секретарки, джипове и екскурзии много тънко искат да ме минат. Реално фирмата друга отговорност не носи освен това да осигури работника. Има фирми дето са се усетили и дават 1/3 и дори 1/2 от парите на работника и така няма недоволни. Едните си взимат парите за посредническа дейност другите взимат доволно много пари. Е да ама защо секретарките и екскурзиите да са от нашите пари а не от парите на работника. Като се намират будали да работят за 1000 евра за що да плащаме 2 или 3. Точно пазар. Всички мрънкаме и никой не става по-богат от това.

Абе мислех, че говорим за реален пазар с реални продукти, а не за схеми и измами.

Тоест, ти си работил във фирми в които от заплатата си плащаш твоята част от режийните на офиса, на работниците които не произвеждат продукция (чистачка, счети, секретарка и т.н.) и работиш със собствено оборудване и консумативи? Ама ти си бил бачкатор мечта бре.

В предната фирма го смятахме. Офиса струва 500 лв/работно място на месец в което се включва: компютри, интернет, наем, отопление, чистачка, кафе, минерална вода, сапуни и каквото се сетиш. Зимата парното на газ до дупка а вратите и прозорците отворени. Комплект хубави ръчни инструменти - 400 лв. Поялник 1000. Осцилоскоп 5-10. Не са пари които се дават всеки ден. Разхвърляйки ги за 2-3 години влизаш в тези 500 лв/човек.
А иначе съм си носил и поялника и осцилоскопа и каквото се налага. И работа за в къщи съм си взимал. Моята концепция е, че си продавам труда а не времето. Като парите ми стигат - ще работя колкото трябва за свършването на работата.

И като вземеш в предвид, че фабриката не ти продава на себестойност, че и там дават заплати и дивиденти и яхти и секретарки и т.н. - пък ако задълбаем, че тя тая фабрика не ги фотосинтезира продуктите ами и тя на свой ред купува суровини и материали които пък са платили яхтите на някой друг по веригата - накрая крайния потребител за парите си получава едно нищо дет се вика

А за надника - що пък да са 1000 евра месечно?!
Ти ако се навиеш и за 500 да работиш - ми няма да ти откажат, ще те вземат на работа

Не ти ли прави впечатление, че накрая виновните за ниските заплати няма да са тези които ги дават а тези които им се навиват и подбиват надника на останалите

Всички сметки които служителите си правят са крайно некоректни, то много често и финансовите отдели е трудно да направят точна сметка, какво остава за служител. Аз още не мога да си направя точна сметка на коста в Мексико защото имам само 4 месеца ефективна работа а хем е отделено като съвсем независимо подразделени ... вие сметнахте коста на работодателя си ... за да си сметна точно коста в БГ ще ми трябват месеци, и ще ангажирам поне 20-30 човека от различни отдели, знам го защото точно в момента това е една от належащите задачи, и за да се изпълни точно инвестираме 1.5 млн в софтуер, естествено не само с цел костване, но това е една от основните задачи.
Работодателя ти не продава твоят конкретен труд, той продава продукт в който е включен твоят труд, днес може ти да си генерирал 20 часа, утре някой друг и т.н. ти как определяш твоята тежест в създаването на този продукт ? При теб идва някой и ти дава задача и какво казва, абе я отиди и направи едно реле мигачи за Ауди и те зарязва, и ти тръгваш отиваш до Ауди говориш, питаш, мериш и след това дизайнваш схема, платка, ти тестваш сертифицираш ... или идва при теб и ти казва, ето технически изисквания и параметри на изделие което трябва да дизайнеш, и там е описано какви са конекторите, как да работи, какво са сигналите, какви са механичните характеристики. След това някой друг се занимава със сертификации,и цялата бумащина, изготвя нужната документация и накрая до клиента стига нещо?
Не може да ме убедиш че ти имаш основна рола по никакъв начин защото я нямаш, дори да си бил проект мениджър а не девелопър пак си нямал основна роля, защото правенето на бизнес от една компания изобщо не се свежда само до това да се дизайнва и произведе продукт, и точно от там нататък започва една от най-сложните и скъпи задачи.
На колко изложения участваше тая компания, колко разходи има за PR и маркетинг, какво и струва да докара този клиент ? Някога мислил ли си за това, защото това също е важен кост, много често доста сериозно перо. При нас е около 10% като това изобщо не включва всички индиректни разходи. А кой поема разхода на този юнит докато той стане реално функциониращ ? Пак ще ти дам пример с това което правя, това прословуто мехико, там е заложен овърхед от 160$ на продукт в най-лошият случай, при най-ниска допустима производителност. Ако сметнеш овърхеда за последните 6 месеца той е над 1000$ на продукт, защото има забава с местни доставчици, недостатъчно производство и т.н. а разходите си вървят. И кой според теб поема този разход, девелопъра, монтажника, търговеца ? Да това е инвестиция, то всичко е инвестиция, в дългосрочен план ще се постигнат зададените цели, но ето пример.
Правенето на точни сметки и много тънка работа и да ти кажа в БГ това е голям минус, масово сметките които се правят са доста неточни и изкривени защото хората все още не са разбрали че всяко нещо има цена.

Фред в голяма грешка си, точно аз изобщо не гледам личностно, всичко което казвам е на база това което става по света и не това което някой ми е казал а виждам масово. Както и преди писах, аз се интересувам от официална информация за всички страни където работим, събирам я по много начини, не ме интерсува колко получава джон или хасан, интересува ме какво е средното, какво е като цяло положението. Затова ти и казвам че това какво ти е казал иван или драган изобщо не е меродавно, а и много често е умишлено изкривено.
В БГ статистика и новинари постоянно излагат разни факти, цифри ... толкова неверни че няма на къде. Да разчиташ на национални статистики е все едно да разчиташ на предизборни обещания. Има си източници които с това се занимават, които дават много по точна информация и картина, които не обслужват политически цели.

А това дали ви харесва какво казвам или не, истината обикновено е нелицеприятна, аз няма да вземам никой от вас на работа, и нямам никакви лични интереси да ви убеждавам в едно или друго, аз излагам това което виждам, и то виждам не гледайки от вътре на вън а гледайки отвън, и не само което аз виждам, а това което и други хора виждат. И понеже имам възможността да наблюдавам много различни места точно от такава перспектива,мисля че това което казвам е доста обективно, а и съвпада с наблюденията на много други, някои на които това им е професия, бизнес анализа говоря на ниво макро икономики и общества.

Абе то по интересен е въпроса защо трябва да правим сметката на тоя или оня ...

Отговор: за да не се минем сами или да не ни мине някой ...

Ей това тънко сметкаджийство колко каруци е обърнало, не е важно дали аз печеля достатъчно а шефа да не спечели повече на мой гръб ... само дето преди 10-на страници като ставаше въпрос като шефа губи пари, работника дали и той си бърка в джоба да я сподели загубата както иска да споделя печалбата - всички гузно мълчахме ... та така, сметки се правят между съдружници - а който е нает си прави сметката като си подписва договора дали му отърва или не

ами както казах това е една от причините да сме на тоя хал, твърде много сметки се правят за нещо което изобщо не те касае, но българина не може да го приеме, за него всичко опира до простата сметка колко ми плаща шефа на мен и колко изкарва той, щом изкарва много значи и на мен ще дава много, пък ако не ми дава аз няма да му работя. Ето това сметкаджийство го няма почти никъде другаде по света. Работника никога не е доволен, без значение абсолютната цифра, може да получава 10 може и 10.000 и пак няма да е доволен, без значение колко му е висока заплатата, щом тя не е съизмерима с това което шефа изкарва той ще е недоволен.
Малки душички мизерни, това е истината, какво да говорим за стимули, за желание и ентусиазъм, след като това е сметката ясно е че нищо друго няма значение.

Има и много други причини, и да ти кажа която от тях да подхванеш ще си я бранят със същия ентусиазъм и настървеност, това не се учи, не се появява току така, трябва да бъде изживяно, а изживяването няма да е 10-20 години, ще сме щастливи ако и 100 стигнат, то не ние, тия след нас. Тези уроци се учат по трудния начин, лошото е че модерното общество е такова че тия уроци могат да отнемат и столетия, не е като едно време когато в рамките на едно поколение човек се е превръщал от роб в самостоятелен индивид, от крепостен селянин който се интересува как да скатае от феодала в занаятчия който развива някаква дейност .. всичко това е подминало милата ни родина ... изобщо не виждам перспектива, но това не е мой проблем.

Тони,
ако мениджерите са некадърни няма да печелят и няма да знаят колко влагат и колко изкарват. Сметката е проста. Ако губят от едно перо ще го вземат от друго.
Това с мигача на ауди съм го играл десетки пъти. Трябва мигач ама не знаем нито как работи нито как се прави. Знаем, че трябва да мига и да седи на колата отпред. Колко силно да свети, колко бързо да мига, колко оранжево да е оранжевото, кога може да изгори крушка и кога не може - тея неща общо взето не се знаят. В аутомотива има понякога над 10 етарации докато се стигне до продукт. Това са прототипи, тестване, промяна на спецификацията и пак редизайн. Ако има кой да отиде при клиента и да види защо не мига тоя мигач и се окаже, че не мигач ами било стоп и не за ауди а за велосипед - това спестява много време. И тъй като по принцип няма кой да го види (поне в европейския аутомотив) то е заложено в процедурите и системите по качество. Знае се за колко време се разработва атуомотив продукт и за колко горе-долу етерации. За мойто ЕКУ клиента плати на фирмата 70к евра. За една тъпа помпа която добавяше подобрител на нафтата и вътре имаше точно 5 чарка пежо-ситроен платика половин милион евра. Тая помпа я правиха година и половина. Не знам колко редизайна направиха. Точно защото клиента не знаеше какво иска и решенията ги взимаха мениджери дето изобщо си нямаха на идея за какво иде реч. Проджект лидера само питаше това колко време онова колко време и изобщо дори не знаеше какво има вътре в помпата. Начини на работа много. Като е аутомотив та да не е извънземно. Багажника на ауди А6 дето се палеше нали го бяха проектирали валео франция. Пак няколко редизайна и пак грешки. Влязло в производство, минало сертификация и изпитания но в крайна сметка колата се запалва. Имаше и жертви.
Когато и като добър мениджер решиш да изкараш пари с даден продукт - мигач за ауди. Обаждаш се на фирмата на Пешо и смяташ - колко пари ще струва проектирането на този мигач, колко ще струва сертификацията, колко ще струва производството и за колко време ще си върнеш парите. В същия момент ако ти излезе сметката плащаш на развоя да го проектира, другия да го сертифицира, някой да направи производствените тестери и го вкарваш в производство. Планирал си, че ще продадеш 1 милион мигача. Разходите ще са ти на нула на 0.5 милиона мигача. Да, но решаваш да не плащаш на друг завод да ти ги произвежда, защото ти взима част от печалбата и ще правиш завод. Решаваш сам да ги проектираш, сам да ги сертифицираш. Тогава трябва да инвестираш в завод. От къде пари за тая инвестиция - ами защо не от заплатите на другите отдели. По този начин парите предвидени за развой намаляват и с разликата строиш завод или изплащаш дивиденти. Ама какво са ти виновни развоя, че ти си решил да строиш завод и да инвестираш? Те развоя проектират мигач защото ти си решил, че можеш да го продадеш на печалба. А за да успееш да го продадеш на печалба и да има търсене трябва да си добър в маркетинга и да разбереш в момента пазара от какво има нужда. То може да има нужда от мигачи за трабант а ти да си произвел за ауди. Пак ще продаваш но с много по-малка печалба. И кой ще ти е виновен тогава за лошото решение? Проектанта който така или иначе е правил мигач какъвто ти си искал а ти решаваш да му отрежеш парите първо защото си строиш завод (нещо дето него не го интересува) и второ щото си искал мигач за ауди а не за трабант (пак не го интересува).
Ако нещата не се разделят на дейности и всяка от дейностите започне да взима от ресурса на другата - никога няма да му излезе края. И когато работодателя си изплати дивидент за сметка на заплатите на работниците - страдат всички. Пример ММ Солюшън дето шефа оряза заплатите на програмистите щото нямало пари и си купи кола за няколко стотин хиляди (с няманите пари). Ами така де, без програмисти може ама без кола живее ли се. То живот ли е да нямаш такава кола. Ти шеф ли си или не си. Какво ти дреме за работниците или за бизнеса. Важното е колата да е на ниво. Все пак си създал бизнес с оборот 20 милиона годишно. Ако една кола не си купиш...

като си толкова отворен, защо не взе сам да ги внасяш тези части и да не храниш шефовете и секретарките

Тука влизаме в офтопик. Защо аз не съм или съм направил нещо преди 15 години - защото така съм решил. Тогава изкарвах много пари. Точно двойно на тези като електрончик. И то като основна заплата. Процентите и бонусите си бяха отгоре. Когато се махах ми предложиха да продължа бизнеса самостоятелно. Имаше работа за всички. Тогава парите не бяха фактор. Тръгнах със собствен бизнес но производство на електроника а не внос и търговия с авточасти. И докато не фалирах бях добре. Все още съм в приятелски отношения с тогавашните ми шефове които фалираха, смениха бизнеса и сега продават хранителни добавки. Те си бяха търговци и това могат. Ако бях търговец нямаше да остана гладен покрай тях. Просто не съм търговец.

Просто си в голяма грешка за това що е то бизнес и как се прави, от тук нататък какво да дискутираме. Няма дейности, има една фирма един бизнес, дали се пчели от мигача и губи от ЕКУ-то няма никакво значение, всичко е на едно. Много са нещата, и видно никога не си се занимавал с нещо сериозно като бизнес и няма как да се обясни не за дни ами и за години, камо ли през форум. Това са неща които се учат с практика, която ти нямаш, ти си бил изпълнител, това че си мислиш че разбираш един или друг процес е твое мнение.
Аз вече 20 години кажи речи се занимавам уж все с големи фирми и проекти и мога да кажа че и на мен има много неща които не са ми ясни, започвам да виждам картината и колкото повече виждам толкова повече разбирам че има неща които не разбирам. Затова и фирмите не са от един човек, затова аз изпълнявам това което мога и помагам на другите да изпълняват това в което те са добри и разбират. Аз съм един изпълнител макар и на висока позиция, има и всеки си върши неговата работа, да знам че маркетинга е важен, да знам колко струва, да имам някаква идея как горе долу се прави но това не е мойта работа, аз не го разбирам за да го работя, има си хора които го работят. Същото е и с финансите и със всичко останало, както и те идея си нямат как се произвежда една машина, какви са процесите и как да оптимизират, но виждат цифрите и това е което ги интересува.

Ти, както и мнозинството България, нямате разбирането за колектив, не се приемате като част от организацията, не отъждествяваш твоя интерес с интереса на органзацията, не сте годни за екипна работа и си мислите че сте най-важните в една фирма, а не сте. И аз се занимавам с една от най-сложните и ресурсоемки дейности, малко са тези които работят по 16-18 часа на ден и то с ръцете си, и какво от това, не това прави продукта и не това изкарва парите. Утре може да се реши цялото производство да се закрие и да се аутсорсва някъде, и такъв отдел няма да съществува, моята експертиза няма да е нужна и организацията ще продължи да си работи и печели както и до сега, току виж и по-добре.

Дори това да има някой много важен е вредно, ето в момента ме няма за две седмци в мексико и отново виждам закъснения, това не значи че аз съм много ценен и без мен нещата не вървят, това означава че не съм си свършил както трябва работата и има още много какво да се прави, по скоро аз какво да правя, защото това производство там трябва да работи планирано, предвидимо и независимо без значение дали аз, или който и да било друг е там, и изобщо съществува, цялата фирма да изчезне то трябва да може да функционира без да бъде повлияно, е ако постигна това, тогава мога да кажа ето аз дадох своя принос и съм бил ценен и полезен с нещо.

Малко си фалирал - досега съм почвал 3-4 пъти от нулата - даже и в момент съм в стартъп - не мога да си се представя да работя по друг начин.
А за търговията - няма как - дори и собственият си труд да продаваш пак продаваш т.е. нямаш ли усет все ще си от губещата страна на сделката. То това малко като лафа в покера - ако до 10 минути не ти стане ясно кой е балъка на масата, значи си ти ...

Отдавна съм го казал, виновни за ниските заплати сме ние че за толкова продаваме трудът си. Нещата са съвсем прости, ако е ниска заплатата да намеря където ще ми дават повече. Ако няма такова място значи повече не заслужавам. Ако го има но не отивам на него значи справедливо ме наказват за мързела и нерешителността ми. Сега поне не е социализма с телените му огради и граничарските кучета, свят широк и никой не те спира.

Имаме едни пенсионирани доценти които непрекъснато мрънкат как можело да им дават само по 7 лв на лекторски час, много малко било. То че е малко така е но каква е причината? Един ден хванах един такъв и му казах "Добре, като е малко защо идвате да преподавате? Кажете им искам 30 че дори 50 лв/час иначе няма да идвам". А той ми отговаря, видите ли без него всичко щяло да пропадне. Абе как ще пропадне, като се преселиш на онзи свят университета ще го закрият ли? Имало го е преди тебе, ще го има и след тебе. След много извъртане накрая си призна, че му било скучно сам в къщи, нямало какво да прави. Е, в това не мога да му помогна, аз пък имам работа за още един живот, сам си я създавам. Само че с това че се съгласява за 7лв той прави дъмпинг и не позволява другите да получават 50лв/час което е нормалната цена. То е пълна трагедия да ги гледаш как едва пълзят по коридора обаче са се вкопчили и не пускат. А така пречат нещо да се промени.

Така че извода е верен, докато не се преселим в щастливите ловни полета това поколение от социализма за които 100лв са много пари така ще е. Впрочем същото се отнася и за работодателите наследени от онова време.