Аз рисувам картини. Хубави картини. Обаче няма на кой да ги продавам. Умрял от глад ги продавам на Цецо по 800 лв. Защото трябва да ям нещо. Да, ама Цецо познава богати хора и обича да си пие ракията с тях и им пробутва моите картини по 20 000 лв. На другия месец аз пак съм гладен и пак продавам картината си за 800 лв и Цецо пак я продава за 20к. Аз много обичам да рисувам картини. Постоянно го правя и без пари. Но рисувайки картини аз мога да изкарвам по 800 лв защото Цецо толкова ми дава. Тогава имам избор - да рисувам картини за 800 лв или да боядисвам тавани за 1200. Тавани ги боядисва по принуда щото съм гладен. Не ми е кеф но имам мотивация. С картините - как да съм мотивиран да рисувам за Цецо като той само с едно напиване с милионера и е изкарал 19к а аз цял месец съм рисувал, хабил съм бои и съм изкарал 800 лв.
Мотивацията за правене на неща я има винаги. Мотивацията за изкарване на пари за Цецо я няма. Просто защото той ги пръска по секретарки и екскурзии вместо да ми плати примерно 2к или 5к за картина. Все пак той тея пари си ги вади от джоба. За да ги даде на мен се е лишил от секретарка или екскурзия.

Мотивацията може да е за свършване на работата но не и за правене на някой от богат по-богат. Трябва да имаш личен интерес за да го правиш. Двете неща са коренно различни. Ако трябва да избера дали да прекопая градинката пред блока или да бачкам днес за Цецо като той ще ми даде 100 лева а ще изкара 1000 - ще копая градинката. Точно манталитет и мотивация. Ако Цецо ми даде 300 а не 100 - не през деня ами и през ноща ще бачкам и ще съм мотивиран. Знам защо го правя.

Тони специално за кредитите и бонусите - не може фирмата да раздава милиони печалба като дивиденти на акционерите и в същото време да тегли кредит за оборотни пари. Следователно тегли кредит за да обогати група хора а работниците и бизнеса - кучета го яли. Няма как да очакваш проспериращ бизнес в дългосрочен план по тази технология.

Значи няма каква да се лъжем, производителността ни винаги е била ниска, това си е съвсем естествено следствие от строя. След това имаме някакъв полвинчат рестарт, но то култура на работа не се създава за 1-2 десетилетия, камо ли за няколко години. А за да се създаде култура на работа трябва да има къде да се работи и някой да поставя в съответните условия. Ако Бг работодатели/инвеститори имат някаква вина, то е основно че не искат да взаимстват чужд опит. Много трудно е да накараш някой да отиде да види нещо, още по-малко да го приложи. С това се сблъсквам ежедневно. предлагал съм на много от нашите доставчици да ги заведа във фабрики в САЩ в Тайван, да видят как са се организирали хората, да вникнат в принципа на работа тъй като на моите думи и обяснения не вярват. Е не го правят, досега не съм успял никого да закарам. Първото нещо което чувам е това не е за нас, при нас така не може и започват да се търсят обяснения защо не може. Иначе хората не са лоши, опитват се да плащат на служителите си добре, да правят добър продукт но стигне ли се до производителност и гъвкавост и го закъсват.
Това същото нещо важи и за нормалните служители, много трудно привикват към нов стил на работа, към нови порядки, това не става, това не може, всеки знае най-добре ... но това не е директна причина да сме бедни, това прави живота по-труден, но е един от проблемите за ниската производителност. Аз бях свидетел как при един от мойте клиенти с въвеждането и спазването на "безмислени " процедури брака падна в пъти, да речем ако преди 8 години когато започнахме проекта при тях имаха средно по 5-6 тона брак на ден, в момента е сведен под 1 тон, но там собственика е чужда компания, установиха системи и процедури и който не му харесва да си ходи, без дискусии без много питане наложиха начин на работа и резултатите не закъсняха.
Най-малкото като оня виц, защо копаеш седнал, ами защото не мога легнал ... ама е точно така. По цял свят асемблажа а и не само, вече и доста административни места са правостоящи, няма столове. В БГ няма ли стол настъпва някаква трагедия. Това не само увеличава производителността, това е и много по-здравословно за служителите, обаче върви го обяснявай.

Естествено че може, не само може ами и трябва. Тези акционери не са нещо по различно от банките. Все едно да кажеш не може фирмата да си изплаща заемите на банките. Акционера инвестира срещу някаква печалба. Може да приеме 1,2,3,4 или 5 години да не получава дивидент, това зависи от него, но ако фирмата продължава да не изплаща накрая акционера става нервен и започва да си продава акциите, и като не е един а са много какво става, акциите поевтиняват, фирмата губи пазарна стойност обявява банкрут. Фирмите в Бг където акционерите да речем са и собственици и създатели на тия фирми са частен случай на това същото. Защо да го движат този бизнес ако нямат печалба. Те нямат друга печалба освен разпредения дивидент, или парите които ще получат при продажба на фирмата. Тези хора са вложили живота си, труда си, много често са ипотекирали не само фирменото ами и собствено имущество за финансират дейността и да направят фирмата работеща, от един момент на татък те няма какво повече да ипотекират, нямат повече собствени средства или просто не искат да слагат всички яйца в една кошница. Тогава се търси външно финансиране, дали банка или друг инвеститор няма никакво значение. Ти какво искаш, ти да получаваш заплата, бонуси и то такива които те устройват а собственика който е създал бизнеса и е осигурил финансиране той да работи да стои без заплата и да работи само за да ти изплаща твоята заплата ?

Някак не е ли малко егоистично, няма да използвам друг термин, т.е. искаш човека който ти плаща заплата да стои без заплата, този който ти храни семейството да стои гладен ???? Нещо са ти много объркани понятията и разбиранията.

Научиха се да плащат малко по-късно от момента, в който кадрите им биха стояли заради заплащането. Именно заради това много народ се изнесе физически, друг виртуално, а трети се наема по определени проекти и като приключи текущия се търси следващ, тоест - freelancer-и. Говоря за кадърните и можещи.


Тогава като беше висок, пак сигурно 2/3 от влезлите заради високия си успех никога не ставаха програмисти, защото влизаш в специалност например "информационни технологии", а те занимават с един куп математики например, които после в огромния процент от случаите изобщо не влизат в употреба, освен ако не си тесен специалист в нещо конкретно дето ги изисква.


Проблема е именно че фундамента никакъв го няма, поне според мойте наблюдения. И това при хора които реално стават за това, иначе при нас поне не си дочакват и края на изпитателния срок.


Тая топла вода е открита отдавна - стажове във фирма спонсор още преди да е завършил, със съответните ангажименти след това. За това обаче трябва да узреят и трите страни - и фирмите, и ВУЗ-овете, и студентите.

Със задълбочени общи теоретически знания в приложни специалности е безсмислено да се занимават, освен на най-ниско ниво, колкото да придобият обща представа и да знаят че нещо го има и къде да го търсят ако им потрябва. Това е другия проблем. Например учил съм 2 семестъра статистика, 3 семестъра химия, амнайсе семестъра теоретични физики, за специалност "Приложна геофизика". Изпитите при преподаватели, работили реално това по белия свят, някои със сериозно междунарочно реноме, се взимаха като песен, защото наблягаха именно на това, което се използва. Изпитите при други (например въпросната статистика) се взимаха с клизма и познай колко време след изпита всичко вече ти е извън главата, при това трайно. Това е загубено време и енергия.


При силно специализирано обучение точно за това, ще да се намират. На някои хора просто им се отдава - то си е начин на мислене и не на всеки машинката става за това. За мен от съвсем скромния ми опит по въпроа, съм установил че за да работиш точно това, трябва да го работиш с минимално странични задължения. Ако ще трябва да превключваш между FPGA и класическо програмиране, никога няма да стигнеш далеч.

Има един дребен нюанс - ти рисуваш хубави картини според околните и според теб или само според теб? Защото ако е второто, не виждам нищо странно пазарът да се дърпа от твоите творби, и затова Цецо с мъка на душата да ти дава дори и 800лв.
Че то всички рисуваме страхотни картини, но като погледна творчеството на ранния Христо, мога да кажа че определено е могло и по-добре да маже с четката.

Ей омръзна ми да повтарям - човек трябва да умее да се продава, иначе не става ... глей ся, щом рисуваш и никой не те оценява така като смяташ, че трябва да те оцени - резваш си едното ухо, почваш да се дрогираш за да рисуваш и накрая като стигнеш до дъното на дъното и изпаднеш в най тежката форма на депресия се гръмваш сам - чак тогава хората ще те оценят и ще започнат да ти купуват (има разлика с продават) картините за милиони

Миро, ако толкова те интересува, смяната на постоперативната превръзка винаги си е било работа на хирурга, за да преценим цвета и заздравяването на оперативната рана, да погледне какво изтича от дренажите, ако ще -и катетър да слага за да не ти натресе сестрата уро-инфекция.
По другия въпрос за парите- не мисля че въобще става въпрос тука за пари, а за цялостното арогантно отношение понякога към ключови разработчици в даден бизнес. Хубав си , визионер си, докато на практика няма бизнес- само закъсал бизнесмен с мъглява идея в главата който първо се мисли за Илон Мъск и второ - самозаблуждава се че идеята му струва нещо и че е равна на продукт. В момента в който разработиш нещо продаваемо черно на бяло, нещата се извъртат, ама не към по-добро - бай уй почва да си вярва наистина че той е визионер , почва да се опитва да те замени с по-евтина стока, да орязва по-нататъшната доработка на продукта до вида по който неговия създател го вижда. А това за един разработчик - неуважението, скопяването на продукта, невъзможността да разгърне визията си в цялост и т.н. си е чиста проба физическа болка.
Но това арогантни меринжеи да се изгаврят със златната рибка хич не е български патент. Повече ме интересува как и защо Стив Джобс изгонен от проспериращ Епъл, се завръща да оправя бакиите на Епъл пред фалит и затваряне , защо треньора на Литекс изгонен от отбор във висшата лига се завръща да го спасява от изпадане? Тва е някаква форма на висш пилотаж на която не всеки е способен.

ако нямаш продукт - няма какво да продаваш...

Знам и съм намерил няколко аванти включително в облак Хората просто зарибяват клиенти, познато. И смятам да ги опитам просто от интерес защото там е бъдещето, не можеш да купуваш работна станция за $20-40,000 за епизодични задачи. Но съм претоварен със задачи които сам си създавам и все не остава време. Пък и ми се иска да ползвам еднократната възможност за нещо реално, по възможност с печалба.

Просто ми стана обидно, Турция имат дистрибутор с лицензи за облак, Сърбия дори има а аз който съм девета дупка на кавала и го ползвам повече от ентусиазъм единствен да се обадя в България. Тъпо. Опитах се да го агитирам момичето, обяснявах му че малки фирми нямат такива огромни пари за лицензи за работна станция ама пък техният интерес е да продават и правят оборот така че май нямах голям успех.

А това че в обикновените CAD системи от среден клас /Inventor, SolidWorks/ вече доста отдавна почнаха да вграждат метода на крайните елементи и възможностите им непрекъснато се усъвършенстват е факт. Това вече стана ежедневие, не висши технологии както преди години. Но все пак ANSYS е специализирана само в това и възможностите и са много по-големи, все едно да сравняваш пикап с онези големите тирове. Аз си я имам и то последните версии "знаете от къде" , също и на това което изброяваш и други но въпросът опира и до хардуера, за големи числени модели прекалено високи станаха изискванията за домашен компютър.

Така че облака си остава много добро решение независимо от софтуера защото можеш да наемаш хардуер колкото ти трябва и само за необходимите часове. Все едно си купил работна станция за $100-200,000 но само за $500-1000. И е тъпо да нямаме възможност в България да го ползваме. И там няма доброто старо пиратство, искат официален лиценз ето затова се обадих на дистрибутора.

Защото от средно голям супермаркет във Варна си купих алфатарско кисело мляко над 20% по-евтино от аналогичния магазин в Алфатар.
Защото пословичните български домати отдавна не съществуват и днес си купих гръцки: хем домати, хем на половин цена.
Защото най-вече в София навсякъде те посрещат с ценоразпис "Корупция" и ако ти отърва.
И защото всичко ни стана наопаки и няма кой да се разбунтува. И т.н. Главата на рибата вони от десетилетия, а опашката се прави, че не ѝ пука или гледа да избяга надалеч. То това е целта на главата, де.

Малко в страни от темата ама .. какви са му изискванията, какви са тези цифри за работни станции, какво иска като ресурс. Ние купувмае за рендер ферми, ама такива цифри няма, там са много процесорни наточени на макс и си далеч от тези цифри. Тези цифри вече отиваш в блейд репения с наистина много процесори, ама това и блед надвишава, вече зависи от доставчика.

Ами графична карта nVidia Tesla M60 с 4096 CUDA процесори е някъде към $5000. Математичен копроцесор Xeon Phi™ и той там някъде. Xeon процесор колкото повече ядра толкова по-добре но да кажем скромно 2 процесора по 16 ядра на 3 GHz значи още някъде $6000. Едно 265GB /но по-добре 512GB / DDR4 ECC RDIM памет са около $8000. Разни дреболии /добра кутия с охлаждане, системен диск SSD 1TB, 2 работни диска по 4 TB, сървърно дъно с поне 2 гнезда за M2 дискове и съответните към тях, UPS поне 1000W/ да го приемем за още $5000. Значи общо $5+5+6+8+5=$39,000 за една добра работна станция среден клас. Не като онези на които Мъск си моделира ракетните двигатели но аз и нямам такива намерения

А на мен лимита ми е 3500лв, да кажем че го докарам до 5000лв. Твърде далеч от най-най-скромният модел работна станция за такива задачи например на HP. Естествено аз мога да го подкарам и дори ще получа известни резултати. Но с цената на силни опростявания на модела, вероятно и предишни по-скромни версии на софтуера. При което въобще няма да им кажа, че има такова нещо като например combustion analysis да не вземат да го поискат. Но основното го казах, в облак ще имам достъп до огромна изчислителна мощност равни на работна станция за поне $100-200,000 за смешни цени. Тогава на този компютър 3500лв само ще си обработвам опитните данни от експериментите и чертая графиките им.

Ммм не знам къде гледаш цени, но и за тази карта не съм сигурен, целта на тая карта е малко по-различна си мисля аз. Това ANSY смята ли с тези куда ядра ?Има другои карти с горе долу същия брой ядра в диапазона около и под 2000$. Тази карта е правена за виртуализации, а на теб не ти трбяват такива, освен да използва ансито куда ядрата не виждам друга причина, ти май си гледал спецификация не на workstation а на сървър за сметки. Сега гледма сайта на Ansy, това което препоръчват от станциите на HP, варира от Z400 до Z800. По надолу в препоръките чера, за пре и пост анализ единичен ксеон и FX1800 за солвър двоен ксеон и FX4800 и 24 Gb памет. Като гледам в момента дуал процесор HP Z840 е около 9500$, това значи че ако не е HP и изобщюо марково може да успееш и в 5-6 хил USD да влезеш. И гледам еидн бенчмарк на сайта на ансис, 2 млн cel. 649 сек на AMD със 16 ядра. Гледам и механичен някакъв на двигателен блокс 14 млн степени на свобода, със 16 ядра 288 секунди.
И като гледам такива видео карти изобщо не ти трябват, това нещо смятам само с CPU, GPU е за визуализация. Та с тия 5000 лв може да сформираш станция дето да отговаря на всички изисквания за пре и пост и дори да работи като сравнително читавл солвер, стига да не симулираш нещо са по 20 млн cell.

Тони,
точно тук не мога да се съглася с тебе. Парите не ми ги дава работодателя. Не той ме храни а аз него. Аз произвеждам продукт. Работодателя ми е посредник между мен (производителя) и клиента който дава парите. Цецо ми е дал 800 лв за да получи картина а не ми ги е подарил. Аз съм произвел продукта картина. Да, ако Цецо не ми даде 800 лв тази картина не струва нищо. Но Цецо след това я продава за 20к същата картина. Ако я нямаше нарисувана можеше ли Цецо да вземе 20к без картината? Ако Цецо купи 20 картини и не може да продаде нито 1 това означава ли, че аз трябва да му ги давам без пари защото той не е продал нищо?

Палавров,
за да продавам трябва да съм търговец. Ако съм търговец - защо да произвеждам изобщо. Ще купувам евтини неща и ще продавам тях. По-малко работа, повече печалба. Енергията изхабена в продажба (дори на себе си) носи малко повече приходи, много по-малко реализиран продукт, много нерви и много неприятни моменти в които се занимавам с глупости а не с правене на електроника. Така реално за правене на електроника пак взимам малко пари а останалите повече пари ги взимам за правене на глупости и търгуване. Целта е да правя много електроника за много пари а друг да продава за още повече пари. Така и двамата ще сме много по ефективни.

А щом Цецо успява да продаде картините за 20 пъти повече пари явно съм ги нарисувал добре и според Цецо и според купувача. Ако не са хубави нито Цецо ще даде 800 лв нито купувача 20к.

Нюанса не е да продаваш физически продукти - а да продаваш уменията си за единица време срещу пари - трудовият договор освен, че има повече клаузи в същината си не е много по различен от една фактура или касова бележка ако щеш.

Някои хора имат умението да продават физически продукти - стават продавачи на продукти - т.е. продават на някоя фирма това си умение. Други хора имат умението да купуват евтино уменията на трети хора и да ги продават по скъпо на четвърти - омразни капиталисти, фирмаджии, частници, спекуланти, народни изедници, чорбаджии - както искаш ги наречи. Има и хора които не умеят да се продават - на тях все и крив света и се борят за справедливост т.е. смятат, че трябва да получат повече от това което получават в момента - най крайните са комунистите - те с диктатурата на пролетарията искат да го постигнат това със сила. Общо взето докато не си заробен и те карат с камшика да работиш до припадък нямаш извинение за неуспехите си освен неумението да си продадеш уменията на добра цена. Пък както по горе се написа, като нямаш какво да продаваш ... еми лошо ...

Не се заяждам или иронизирам - просто така ги разбирам нещата.

Едит: Там за ухото ала Ван Гог беше майтап ...