"Може и по-лошо" каза оптимистът на песимиста Иначе рано ти е за такива приказки, далеч си още от пенсията

По този повод си спомних бригадата край Нефтохима. Защото тогава строителството непрекъснато ревяха че нямат работници /познато, нали!/ и ни пратили нас войската да им помагаме. Ние войници месец преди уволнението, готови на всяка щуротия, аз взводен командир който трябва да ги озапти някак си. И копаем разни дупки макар че с багерче ще го направи за няма и час. Но нали знаете старото правило "Войника не трябва за минута дори да стои без работа" а строителите трябва някак си да ни натоварят нас от които нямат никаква нужда. И аз копая наравно с войниците макар че вече младши лейтенант, просто след следването усетих радостта да си в добра физическа форма.

А до нас копае един и от строителната бригада, чичка на 50-55 години. Седнахме на почивка и той тъжно отрони "Това сегашното лопати ли са? Едно време какви лопати имаше, сами копаеха!"

Само за пари си мислите... май никой не мисли за работа.

Признавам си аз от доста време не съм имал безсънни нощи и deadlines и прочие. И от доста време също така не бях виждал някой да бачка яко. Но преди няколко седмици един приятел хирург ми скри шапката. Човекът е от доста години пенсионер, затова работи "само" на две места и оперира само 2 дена седмично. Всъщност аз си го знаех че го влече касаплъка, обаче не си давах сметка колко бачкане е това. От сутринта до вечерта и докато изнасят единия пациент и подготвят следващия се пише един куп бумащина. Само сменя нож - химикал - нож... Луда работа!
Не знам дали е заради старата школа или е въпрос на друга мотивация, но не мисля че парите имат някакво значение. Примерно аз няма как да съм толкова концентриран в моята работа колкото и да ми плащат. Добре че не се и налага да съм де...

Работата на хирурга започва с разреза и свършва с конеца. Като се прибере и легне не мисли по рязането. Дали го е срязал правилно, да прочете как режат другите, да го отвори на другия ден и да го реже пак. И така всеки ден.
Още от начало претръпваш, че пациента или ще оздравее или ще умря. Ти каквото можеш правиш. Дори да е повече или по-малко не зависят от теб нещата. В нашата работа зависят.
Аз лично обичам да бачкам. И то за самото бачкане а не толкова за парите. Завършването на проекта е мотивиращо. Малоумието и алчноста на работодателите, търговците и посредниците а адски демотивираща. Като решът, че на твоя гръб ще лапат яко а ти си будалата дето работи за кеф - мотивацията се изпарява.

Ъхъ ... като се знам какъв съм инжинер и ме е страх да отида на доктор ...

Значи добре го почна ама пак го свърши ... не мисли че всички са алчни и малоумни, в голяма грешка си, ако си се сблъсквал само с такива помисли защо така се е случвало, може и ти да имаш вина за това. А ако има мотивация да свършиш нещо, нищо не може да я изпари, при мен поне не ми се е случвало. Е на от 3 дни сменям поливна система щото идиотите от поддръжката не я източили, и ми е кеф, не че не мога да викна фирма да ми я сменят, ама защо ... дет се вика до де си седя и работя да свърша и нещо полезно. От два дена ръката ме боли и съм на болкоуспокояващи, като се сетя да ги пия, това не ми пречи, и ще я сменя и ще ми е кеф, и нищо не може да ме демотивира,ни болката в ръката, ни калта в ушите нито очудените погледи на съседите. Някой като ми каже че се е демотивирал и някак почвам да си мисля че никога не е бил мотивиран.
Миро, на мен мисленето за пари ми е част от работата
Фред виж в сайта на ансис, имат една програма за иноватори, може да минеш със съвсем легален лиценз и почти без пари ... а как звучи ?
А какво толкова ще симулираш, не може ли с нещо малко по-малко адванс, солид примерно или аутодекс. Аутокада сам по себе си е чертожен инструмент, обаче фюжъна са го докарали, а имат и инвентор, лицензите са доста поносими и годишни. В крайна сметка годините минават, софтуерите се развиват, от друга страна solid word са част от dassault systems които пък имат и симула с абакус, който абакус на много места твърдят че е по добър от ANSYS. та не е ясно дали и симулатора на солида не е намазал нещо.

Тони, и по университетите положението е трагично. Поне в ТУ... Зле са, липсва им фундамент от знания, ние излизайки от техникум бяхме на по-високо ниво. Трагедия. Мани, че нищо не знаят, не искат/не могат и да учат.

Незнам, аз лично съм се отказал от техническите специалности. Ако търся камъче за шлифоване ще гледам нещо от фундаменталните науки - физика, математика. Или въобще да не е минал университет...

По стечение на обстоятелствата работя с младежи завършили в Стара Европа. Разликата в нивото е потресваща. Ония след седмица са в час с материята и работят по проектите като равни, нашите след година чак започват да схващат механичните дейности, за креативност даже и не храня илюзии.

То всичко раждано след 82-84 е скръб, съвсем малко са изключенията, това според мен се дължи на образование получено само във великата ера на демокрация и педерастия. Няма нищо вътре в тия човечета, кухи, толкова кухи че чак вакуум.

Бе що джендърчетата от Западна Европа не са така, това ме тревожи.... Пак ти казвам имам възможност да ги сравнявам, ония са класи отгоре.

Аз в случая визирам нашите животинчета, не техните. Иначе не знам за европа как е, въпреки че и там повидях нещо, но в САЩ е много притеснително положението, не им се работи, не им се учи, абсолютно посредствени.... имах контакт с разни младежи завършващи пардю, все инженерни специалности, авиоиндустрия ... много, много посредствени знания, искаха да им помогна с един проект но в един момент се отказах, за тях всичко е до това да издялкат някоя картинка и да направят презентацийка, и ниво точно техникум, и от към физика и от механика, айде за електроника не им е това специалността.

Всяко време си има кадърните деца и такива от които нищо не става. При нас колегите докарали отнякъде един юнак стажант - '97 набор ... ами в час си е момчето ... дори без да се налага да сме снихоздително, че е от франсето ... гледам го и си мисля - тоз хлапак може да ми е син - до там я докарахме т.е. одъртяхме

Страната ни прилича на някоя стара викторианска лудница ... от която са освободили лудите и здравите внезапно , в един ден... след години на безуспешни опити за 'терапия' със всякакви методи - хипно-лекции, електрошок, глад, бой, студени душове, инсулинов гърч, лоботомия...
После през величествената но сега притихнала сграда са минали измекаярите , сатанистите, наркоманите, ограбили, запалили и потрошили каквото могат.
Покрива тече, дюшеметата -прогнили те заплашват да пропаднеш , коридорите -тъмни и запустели, с надраскани стени, натрупани по ъглите боклуци и части от разнебитени кушетки , прозорците - с покрити с прах и изпотрошени стъкла през които се мержалеви обраслия с бурени двор...
Пациентите - напускани безпризорни в големите градове на 'грижата на обществото' , като че ли обществото го е грижа... Психиатрите -пенсионирани. Освободените сестри и санитари - бродят сред нас самосиндикално обеснявайки ни че този път вече са намерили перфектното лечение, само още веднъж да се съгласим да им станем пациенти. Не е ли очевидно че няма спасение при този бивш персонал... под никаква форма. Опитите за работене при партийци и олигарси под какъвто и да е начин , без, със заплата, за 'голяма заплата' , дори опитите за нормален човешки разговор винаги ще свършват по един и същи кофти начин. Защото те не са решението на проблема. Те са част от проблема.
Единствения начин човек да събере обратно разбития си на части живот е да разчита само и единствено на себе си, на семейството, на добронамерени образовани хора, на куража си, късмета си но не от картончета а от поемане на търговки риск, на свръх-естествените си сили докато е още сравнително млад, на свръх-естествения си български инат ако щеш когато вече не е толкова млад.

Ами ако изключим увода ето с това съм съгласен :"Единствения начин човек да събере обратно разбития си на части живот е да разчита само и единствено на себе си, на семейството, на добронамерени образовани хора, на куража си, късмета си но не от картончета а от поемане на търговки риск, на свръх-естествените си сили докато е още сравнително млад, на свръх-естествения си български инат ако щеш когато вече не е толкова млад"
За ината и, семейството и добронамерените хора не знам, по скоро първото, да разчита на себе си, поговорката добре го е казала, помогни си сам за да ти помогне и господ. Който може и се опитва да си помогне не се оплаква и дори му е добре, останалите .. какво значение имат останалите В крайна сметка има и друга поговорка, сред слепци и едноокият е цар ... тези които са прогледнали достатъчно за да разберат че не си ли помогнат сами никой няма да им помогне са добре, колкото по заблудени са останалите толкова по добре са малцината прогледнали.
В крайна сметка малкия бизнес винаги може да се оправи и при сегашната липса на кадри, а големия бизнес намира начини, дали ще си внася, дали той ще се изнася .. няма значение. Средният е потърпевшия .... c'est la vie .. така ли беше

Нищо подобно... започва се с преглед, евентуално изследвания и пак преглед, зависи за какво ще е операцията. И се свършва след няколко контролни прегледа. Между другото сестрите май вече са на изчезване и докторите сменят превръзки и много друга черна работа...
Но мисълта ми не беше за докторите, а за бачкането. Много малко хора бачкат яко у нас. В това число и аз самия, ей тая седмица уж умувам едно нещо, ама реално нищо не съм свършил. Куца ми дисциплината... а не е като да ме мързи или някой да ме демотивира... Затова като чуя някой как щял да бачка повече ако му плащат повече не ми се вярва хич. Това са илюзии. Парите имат много малък ефект. Който си бачка си бачка. Който си търси оправдания си търси оправдания...

Абсолютно, това е като с художника, все едно да кажеш той добър художник ама малко му плащат и затова рисува калпави картини ... не можеш да накараш добър художник да нарисува калпава картина, и той самия не може да се накара, същото е и с бачкането и със всичко останало, и качество на работа и съвестност .. това за толкова пари толкова става за майтап, ама няма общо с действителността, поне що не се касае за купуване на материални неща, ясно че с 5 лв не може да купиш продукти за 50 , но трудът не е такъв продукт, то е като с чукането, няма как да струва 20 лв и за 10 да го вкараш само до средата ...

Многото бачкане не знам как да го опиша ама е ненормална работа. Това се опитвах да кажа и за моя хирург, но няма как да ме разберете, то трябва да се види...
Повечето не можем да бачкаме така. Както и примерно не можем да играем тенис като Гришо. И няма какво да се лъжем, че ако ни плащат по-добре ще заиграем като Гришо.
Просто са много неща и много фактори и много време за да почне даден човек да бачка много и качествено. И когато в някоя държава, хайде да кажем в случая България някои неща липсват, то нивото на бачкането пада.