Виждам едно кореектно счупено
Миналата седмица в мексико, купувам свредло 20 мм, на милуоки, би трябеало уж да е читаво, дупча първата дупка Ок, оставям дрелката на свредлото, тя малка 2-3 кг, почвам да дупча втората и върхът описва елипса, огънала се с около 4 мм... верно не е добър навик, ама това са свредла за ръчно ползване, та си позволявам това. На хулти свредло 6-ца бе проблем държи така Т-6 ца машина, няма грам биене, това 20-ка се огъна като кашкавал. Доядя ме че магазина на дивалт беше до тоя на милуоки, трябваше от там да го купя.... та идеята, и уж скъпи марки продават ментета.

Дилемите със стругове все още са на дневен ред, уж има мераклии-'стругари' , уж има
'стругове' , а шум от струговане не се чува от никъде.
Гледам и се чудя от всичките кой китайджок от дадения клас до 200 кг. / 750-800W / Настолни стругове , кой да избера ( приличат си всичките като близначета, различават се по това в коя страна им лепят лепенката, след като пристигнат от Китай.

1/ С Английска лепенка ( Warco WM 250V ): http://www.warco.co.uk/metal-lathes-met ... lathe.html

2/ Чешка лепенка ( Proma SPB-550/400 ) http://promacz.com/spb-550400---lathe-for-metal.html

3/ Германска лепенка ( Optimum TU2506 ) http://www.optimum-maschinen.de/produkt ... index.html

4/ Австрийска ( Bernardo Profi 550WQ ) http://www.bernardo.at/shop/en/metal/me ... 230-v.html

5/ Българска ( 'Полимета' CE280/610 ) http://polymeta.bg/?page=newmach&cat=4&pid=37

Според вас кой най- си струва, ако някой въобще. Гледам по-високия клас ( По 1,5-2 Kw / 700-800 kg / 8000+ лв / Универсални стругове) като че ли са правени малко като българските, освен винта на надлъжното подаване имат и два допълнителни линейни водещи за по-голяма стабилизация на шейната). Недостатък - високото тегло и труден транспорт, приближават се до тон-чето и нещо на българското C-'x'
Вай вай

В бачкането има някакъв китайски отпадък, подозрително приличащ на тия от последните 3 снимки. Мога да го оприлича само като макет на струг. Или както бях казал в някоя от темите за железариите - по документи е струг, прилича на струг, но не е струг.
И за да не изглежда че само го "храня" тоя тоалет, в негова защита мога да кажа че веднъж дялках на него детайл от тефлон, с диаметър около 15мм. и се справи блестящо. Дори успя да го отреже без да се разпадне.
Ааа, да не забравя - финално се разтече. Тече масло отвсякъде. Космич!

Ицо, кои точно три снимки имаш предвид - трите на страницата на 'Полимета' или и за по-горните линкове на Bernardo и Optimum.
На мен най-чудно ми е как на времето един струг от по-висок клас е струвал колкото една нова кола или малък апартамент и е бил правен в България, Германия , Полша. Сега същия струва пак колкото една нова кола и е правен в Китай. Нещо мантрата с високата себестойност при производство в EU издиша. Въобще - кви нови стругове купуват сега хората на които това им е работа и от къде?

Все още се произвеждат български стругове
Какво искаш да дялкаш ?
Полската полимета https://www.cormak.pl/

Може би се оглеждай за по читаво C11

И двете са верни - прилича на нещата от последните 3 линка, а е закупен от Полимета.
И нещо което все забравям когато описвам въпросния отпадък. Качеството на изпълнение е на толкова високо ниво, че му се лющи боята. Имам чувството е е намазан (не боядисан) директно върху мазните от обработката детайли, без никаква подготовка за боя.
Ако не забравя, и ако съм ги запазил, по-късно ще кача снимки на кръстатия супорт, да видиш как се обработват направляващи с флекса.

Едно наблюдение която не претендира за достоверност - при китайските машини като че ли има голямо значение за кой пазар са предназначени. Китайската фрезичка, която също не блести с изработка, е около 2 до 3 порядъка по-качествено направена от въпросното стругоподобно изчадие. Закупена е от Англия. Гледал съм снимки на същата фреза за американския пазар. Също изглеждат добре.
Та, няма да се учудя ако същия чарк закупен от чужбинско, е значително по-добре направен.

Ще се дялка основно неръждавейка за една ръчка - два тръбовидни детайла влизащи един в друг. По-рядко - месинг.
За английското Варко - ами една къщурка в един квартал с екстенжън към нея за малък шоурум и двама трима рижи тариката, транспортиращи директно от пристанището до клиента. В сравнение с тях поне по 'дрешките' Полимета-та изглежда като международна корпорация на пет континента, но не изключвам възможността рижите тарикати от Варко-то да имат повече мозък от тях и да са си задали по-добре спецификациите към китайците и наели тамошна инспектираща фирма. Американските китайщини май се наричат Гризли ( малко мече гризлен-це де, не голяма мечка) и никой не внася в ЕУ регулярно от тях.
За старите български C-x е ясно и има два основни проблема (нерешими)- проблем с тонажа и проблем с прословутата българска услужливост. Първия е по-лесен за решаване - ще циментирам една площадка в някое село , автокрана ще го тръсне направо на нея и после ще иаградя лека конструкция около прасето. За втория проблем - ами аз нищо не разбирам от стругове. Имам двама трима байчовци, уж 'приятели' дето това им е било работата, та при всяка отпуска идват на вратата ми за медицински консултации. Но , ноооо, когато им спомена да ми помогнат да си избера струг, правят физиономия на човек научил, че му предстои ректално туширане на простатата. Те така...

Един съвет от мен - никой от петте не става. Щом ще работиш предимно бяло, задължително си търси машина подготвена за охлаждаща течност - тия и петте нямат вани отдолу. Нито помпи, нито пръскалки. Айде пръскалка и помпа ще му сложиш ама като няма къде да се отича ще стане красота. А повярвай ми - много бързо ще разбереш че неръждаемо е почти задължително да се работи с емулсия. Иначе ще трябва да си сложиш и един шмиргел на супорта, да не бягаш през две минути да точиш ножове.

Ние имаме два китаеца - гоуеми пръчки. Работят само непретенциозни задачи на тях. Единия е 800 х 3000 (нещо от сорта на Ц13) - взеха го да имаме къде да обработваме по едри детайли. Той е малко по-приличен. Обаче малкия (еквивалент на Ц11) е голям боклук - посоката му се сменя от посоката на мотора - представи си как се прави резба на него. Обикновено ме викат през половин час да му вдигам бушоните.

И фреза имаме китайска - малко по-прилична е от струговете ама и тя е дръвце като цяло. В общи линии тия машини като компановка са копирани от американски такива. На хората са им неудобни отначало защото нищо не си е на мястото - свикнали са на български машини правени по руски тертип.

И трите машини шефовете ходиха на място в Китай да ги гледат, избират и плащат.

Нещата не са едно или две, и все пропускам по нещо от екстрите му...
Въпросното изчадие е с монофазен двигател, с кондензатор. Дотук, нищо невиждано.
Обаче, има един проблем, който в никакъв случай не бих определил като дребен. Като повечето стругчета от тоя калибър, реверсът на шпиндела е електрически, а не със съединител. Проблемът е, че ако се включи реверс при над някакви обороти, е на онче-бонче дали ще се реверсира. Понякога се реверсира, понякога продължава в първоначалната посока.
Да обяснявам ли какво би се случило ако се прави резба и реверса не сработи? Затова и никой не смее да прави резба на него.
Жалка имитация на струг.

Напълно съм съгласен с Cekins . Нито един не става,още повече че неръждавейката си е трудна за обработка. Друго-ако искаш да работиш серия на такъв струг няма да ти излезе сметката. Просто са с ограничена функционалност.Следващия ми съвет е да избягваш серийна работа на универсал, защото спиралата и челюстите се сработват на диаметъра на който се работи и за 1000-1500 детаила вече започва да бие.
Не зная каква серия смяташ да правиш но помисли за полу-автомат или стругов автомат.. Те работят с цанги/футери/Там вече ще ти излезе сметката. Пък ако имаш възможност да попромениш детаилите и да станат по технологични ще е най-добре.
Относно консултацийте при купуване - трудно,не се знаят подводните камъни на машината. А изненади не липсват.

За да не съм голословен, красотата и прецизната изработка:

Имаме поръчан един автомат. Тази година го чакаме. Или по точно като му подготвим мястото и ще ни го докарат. Дотогава ще стои в Полимета за показване. В общи линии най-евтиното DMG - скромните 120к евро. И един център - и той най евтиното DMG - още по-скромните 200к. Та за какво си говорим въобще. Какво може да се очаква от машина която е 100 пъти по-евтина. Чудеса?

Хубаво де, все пак това е основен възел. Всички усилия при работа са върху него. Намираш ли за уместно да бъде финиширан/шабарован с флекса?
Все едно като си купиш евтин автомобил, да е направен от папие-маше и със седалки като за йоги - от тия с пироните нагоре, с редовното оправдание - за толкова пари, толкова.

Колко детайла месечно смяташ да правиш? Какъв диаметър? Това определя каква машина да се вземе.

Аз няма да произвеждам серийно на него, само ще прототипвам , че у Старозагорско нещо трудно намирам хора да ми произведат едно нещо по два пъти за два-три последователни дена , докато всичко се напасне идейно, а отпуските-ограничени. Кой си навехнал ръката, кой хванал запек и вече три-четири проекта откак са излезли от Солида красивички и топлички, така си се търкалят белите листчета с чертежи.
После тези които са много бройки ще давам да се произвеждат навън или пък ще се правят по десетина броя само от дадено нещо. Диаметър- за сега максимум 40 мм
Гледам - има с три вида мотори - променливотоков (монофазен/трифазен), правотоков -варио и променливотоков-индукционен-варио ( каквото и да значи това ).
Не че хич не се досещах що за боклуци са тея китайчета, ама... що ги произвеждат въобще. Все същата песен - богатите притежават средствата за производство и малкия бизнес го ду.а. Ако утре вземем заплати от по 50 хил. , на другия ден техниката ще я вдигнат на по милион.