Като чуя някой да зове за пряка демокрация, референдуми и т.н. винаги се сещам за онова клипче на маймуната с калашника.

Те точно затова е сарказмът с пускането на вота в тоалетната ... и осирането ...

Аз пък си имам един основен принцип. Когато нещо не работи, както се очаква, едва ли ще се оправи само с чакане. Редно е нещо да променя.

По повод пряката демокрация, питам се, има ли аджеба, някаква връзка между многото референдуми и жизнения стандарт в Швейцария?

Има връзка здравият разум - всеки здрав прав мъж е добре въоръжен - иди му национализирай имота да видиш кон боб яде ли ...

Не няма никаква връзка повярвай, референдумите са вследствие възможноста да си позволиш такъв лукс, не е обратното. Не искам и да чувам за стрнаи като Швеция, Норвегия, Швейцария, това не са примери. Когато имаш излишъци, достатъчно ресурс и малко население може да си позволише каквато си искаш демокрация, социализъм или каквото там ти е кеф.
Пряката демокрация е нещо кеото няма да работи. Приемете че 90% от населението са негодни да вземат решения, те не могта да решат какви чорапи да си купят. Пряката демокрация ще остави в ръцете на тези 90% вземането на решения, мога да гарантирам че в рамките на по-малко от година, едно такова обшество ще се върне до ниво колиба и пещера и ще е тотално деорганизирано и западнало. Това не може, и не бива да съществува. Демокрацията е нещо изкуствено, естественот е едноличното лидерство. Това е природен закон, всички други съества се съобразяват с него само ние станахме твърде педали за да не го зачитаме. Ръководят силните и способните, да може да има изкривявания, дори извращения, но те са временни, и в дългосрочен план всичко си е ОК.
А за шефовете в България хайде да не говорим че една и съща мантра се повтаря от 3 десетилетия но нещата реално доста се промениха. Ако преди 20 години сигурно съм бил еидн от малкото който е купувал на работниците си читави инструменти, хубаво работно облекло и автомобили днес не е така, това вече е практика и противното е изключение.
Малко или много се осъзна нуждата от това, и то се прави, не за да му е лесно на работника, нито на мен, нито на някой собственик му дреме за работника, все ми е там дали ще си счупи главата, отреже кракът или ръката. Не ми дреме дали ще изкопае една дупка и ще умре, или ще я изкопае и няма да го усети. Това което мен ме интересува, както и всеки друг собственик и работодател е да изкопае дупката не за 1 ден а за 1 час, да е наличен и трудоспособен, да работи ефективно. Всичко това няма как да стане ако си отреже ръката или кракът, ако трябва да копае дупка с кирка и лопата, или ако го карам да върпи работа която иска специален инструмент само с тесла и клещи. Аз съм го осъзнал много, много отдавна, някога хората ми се смееха какъв бил смисъла да купувам скъпи инстурменти, скъпи униформи и нови коли, сега вече не ми се смеят а го правят. Това не е рядкост а практика.

Лидери трябват, викаш. Само да ти припомня за 2: Шикългрубер и Джугашвили. Ти направи справка, колко хора са се преселили в отвъдното заради тия двамата.

Е и, да не са свършили хората ?

п.с. и още нещо, писал съм го и преди, относно комунизма, социализма или в каквото там сме живели 45 години. Казват имало е ограничения, нямало е свободи и възможности. Абсолютно не съм съгласен с това. Дядо ми не е от семейство на партиззани, не е дал доброволно земите си, не е бил долюбван от партията по никое време. Дядоми си е бил земеделец, фермер и явно търговец. Започва да работи в ДЗИ, за няколко години става най-добрият застрахователен агент, работи на комисионни, влиза и в учебниците от това време. От там отива в търговия на едро, прави сделки из цяла българия, отново на комисионни, стига до директор, не иска да приеме но сглупява и се поддава на натиска. Естетсвено не е партиен член и това е лошо защото има партийци искащи това място, спретват му измислено процесче, изкарва известно време в затвора докато стане ясно че всичко е проформа. След това си се хваша със собствен бизнес, който много казват бил невъзможен, но практиката показва друго. Строи пилчарник, взема земи и сее различни култури, взема и овощни градини. 80-те го смятаха за най-богатия човек в Шумен, не доживея демокрацията, но баба ми я завари с почти милион в сметката, честно спечелени пари, с труд и много пот. Това всичко по времето на комунизма, без да е член на партията, вкарван в затвора заради тази партия, недал доброволно земите си на същата тази партия.
Хайде кажи ми строят ли е бил крив, възможности ли е нямало, или хората просто гледат лекото, лесното и само мрънкат как това или онова им пречи ... аз и други примери мога да дам, защото иамме роднина в Пловдив със сходна история, отново не е член на партията, той доживя и демокрацията.
Имам други роднии в Севлиево, роднини на дядо ми, и те не са си дали земите, и те са пикали срещу вятъра дет се вика, но и по онова време бяха добре, имаха цехче за копчета, съвсем легално, и докато не се появиха китайските стоки горе долу бяха добре.
Говориш ми, че тов аили онова било невъзможно, било трудно ... зависи колко си го искал, много зависи.

Не бе, не са. Ама и един живот не стига да ги дочака човек, правилните.

Недей да го даваш толкова екстремно.От сегашна гледна точка може на тези които не живели тогава тогавашното да им изглежда ужасяващо, ние просто го приемахме като даденост. Като за нещо тъпо и досадно на което трябва да му намериш чалъма да го заобиколиш, да му намериш цаката. И се намираше и то лесно, тя си беше доста тъпа системата. Както виждаш оцелели сме, все пак не са били лагерите от 56-та. Макар че понякога съм си го задавал този въпрос, ами ако се бях родил 10-15г по-рано?

Цената не беше чак толкова висока, просто знаеш че сам си поставяш таван в кариерата, че някои неща не трябва да ги казваш публично че дори и пред приятели. Неприятно но се преживява.

Защо не сме ставали партийни членове? Ами мнозина ставаха, някъде към 1 млн са били членовете на БКП. Съвсем не поради идейна убеденост, поради дребните облаги. Дойде 10 ноември и огромното мнозинство от тях с облекчение хвърлиха партийните книжки. Дори партийни секретари, един от най-добрите ми приятели е такъв. Сега се смее "Мен ме мразят и сините и червените. Сините защото съм бил партиен секретар а червените защото закрих партийната организация".

Защо АЗ не съм станал партиен член? Ами обидно ми беше. Канеха ме и то 4 пъти но на мен ми беше обидно да стана, сякаш съм некадърник който не може да се реализира със способностите си. Обидно ми беше да се насилвам да демонстрирам вярност към партия която за мен е дълбоко безразлична, да се правя че не виждам неща които очевидно са грешни, да убеждавам другите че те са правилни. Знаех че за мен ще има таван, че за доста неща ще се наложи да платя по-висока цена, и какво от това? Направил съм съзнателен избор, за всяко нещо се плаща и за това също.

Пък и има нещо което малцина знаят, в БКП се отнасяха доста твърдо към това което се нарича "партиен дисидент". В по-жестоките времена са ги наричали "враг с партиен билет". Плащаха доста повече от безпартийният за свобода в мисленето. Аз какъвто съм вироглав можеше и да попадна в тази неприятна категория. Така че прецених, че не ми е там мястото, това си има цена и аз ще я платя. Съзнателен избор за който не съжалявам. И не се пиша герой и да търся облаги за това след 10-ти ноември.

Това за борба отвътре го разбирам но ми изглежда твърде теоретично. Вярваш ли, че отвътре е можело да бъде променена партията на Хитлер? Имало било свестни със свастики, и какво постигнаха, спасиха ли Германия от провал? Според мен отвън е доста по-ефективно, чрез подкрепянето на алтернативи. Само че при социализма алтернативи не се допускаха. Прочети повече за "врага с партиен билет", например Трайчо Костов. И ако случайно в някоя комунистическа партия вземеха връх по-толерантни кръгове тогава незабавно и се оказваше "братска взаимопомощ" с танкове или други налични средства да се върне в "правилният път" - Унгария, Чехия, Полша.

Така че според мен беше направено каквото беше възможно. А то беше да чакаме системата да се самоунищожи поради вродените си дефекти. Естествено аз тогава въобще не го осъзнавах така, системата изглеждаше вечна и въпросът беше как да си уредим животът в нея. Крахът на комунизмът беше изненада и за мен, въобще не съм допускал, че комунистите ще разрушат системата си със собствените си ръце. Но нямаше какво друго да правят, тя просто фалира.

Пилчарник казваш. Вече написах тук, че частното земеделие изхранваше България, че разрешаваха малки участъци земя, че хората сееха дори по дворовете си. Защото така властта се освобождаваше да се грижи за прехраната на хората, дава възможност сами да се спасяват. И защото гладен човек тръгнал на бунт е нещо страшно. Хитър и правилен ход.

Но това бяха от малките изключения. Да си чувал за частен завод, за частен ВУЗ, за частен открит рудник? Твоят дядо освен да си докара приличен доход успял ли е да закупи още земя, да почне износ, да наеме работници, да стане производител №1 в България а после защо не и в Европа? Възможно в нормална система защото явно е имал качества. Сложили са му таван както и на нас инженерите. Ама малко по-висок тавана, голям повод за радост. То и сега един плочкаджия печели повече от професор, дай да станем нация на плочкаджии. Ние все пак сме инженери, всички земеделци ли да станем? Това, че даваха отделни възможности за допълнителни доходи не означава, че системата е променила същността си.

Основната разлика между България и Швейцария е, че в последната има доста малко българи От там насетне всякакви сравнения са крайно неуместни.

То и сега го има, гледай погребенията на соц.лидери в Северна Корея. Разкъсват се от плач по загубата, ама смеят ли да не плачат? Защото пак ще плачат, че и повече, но на друго място. Или как бурно почват да скачат като маймуни при успешно изстрелване на ракета в присъствието на Вожда. Само при комунистическата система са възможни такива дивотии, и колкото по-ортодоксална е тя толкова по-големи са те.

През 1985 - та, работех в ЗИТ. Ожених се, роди ми се дете и аз трябваше да осигуря жилище за семейството си. Бързо разбрах, че това, което общините "правят" за младите семейства е кръгла нула на хартия и че единственият бърз и сигурен начин да реша този проблем е да постъпя в така наречения комсомолски набор в строителството (работиш 18 месеца и получаваш ново жилище). Мозайкаджийската работа не беше проблем. Има хора дето цял живот я работят. Проблем беше заплащането. Получавал съм 36 стотинки заплата за месец. Да кажеш, че съм спал, не съм. Двойна дискова херния не се получава от спане. Просто нямаше мърдане. Работиш с ясна цел и да не ти плащат, знаят, че пак ще работиш. Жена ми получаваше 60 лв. майчинство. За да мога да вържа двата края, започнах работа в една ширпотреба, за каквито говори Тони. Правехме луминисцентни осветителни тела. Работеше се вечер от 18 до 23 в делничните дни и от 8 до 17 в почивните. Получавах 200 лв.

През цялото това време се питах, дали някъде на запад, кадето няма комунистическа партия на която основната грижа е "грижата за човека", дали на един млад инженер му се налага да мъкне кофите с мозайката, да излиза в 7 и да се прибира в 24 и да работи без почивен ден.

Пък бащата на моя дядо по никое време купил две шилета за колене: с кожите наложил бития ми до кръв дядо (народна медицина), а месото отишло за двамата милиционери които са го били. Дядо ми бил още младеШ и грехът му бил, че преди честните и свободни избори разнесъл из село ненамираемите бюлетини на никола-петковистите.
После милиционерите го хукали: "А бе ти защо не каза, че баща ти е ххх?!" - като да не са знаели.
Едит: дядо специално ми разказа всичко с подробностите, щото в зората на дИмокрацията по молба на един Н.П. приятел разлепих сума ти матрял около Читалището на село. Само 5-10мин след като съм си тръгнал кметът пратил пазача да ги махне, но незнайно как това се разчуло из цяло село.

Колкото до мен: винаги съм твърдял, че щях да вляза в ш*баната Партийя стига да ми бяха предложили. Само че нямах шанс, щото във всяка характеристика ми пишеше "Умен, но..." своеволен да речем, и всички знаеха, че има ли "но" всички хвалби по-горе отпадат. И тем подобни особености на комунистическия риболов.

ПС: сравнително скоро ходих да си вадя дубликат на дипломата от гимназията, че я бях загубил, и едно момиченце се разпърха окрилено: "Ама искате ли, искате ли да си видите досието?". Аз долу-горе знаех какво пише щото по наше време ни ги връчваха при завършване, пък и нямаше причина да са ме оплювали много. Но за да скърша ентусиазма на младото казах: "След толкова години кой го интересува какво са му подложили?! Предполагам, че основното е "Умен, но...". И на мацето очите му станаха като на... очи

в ЦИИТ искарах по-малко от година.
секцията беше 30 души, 20 от тях само ходеха на работа, правеха кафета и поливаха цветята. каките бяха маркирани едва ли не с ваденди - тая я чука еди-кой-си, тая еди-кой-си и т.н. но поне ги бяха организирали в един курник, да си кудкудякат без петел по цял ден и да не ни пречат. кинтите не бяха нещо особено, с ЗИТ би трябвало да сте вземали повече, ако работата е свързана по някакъв начин с производството.

колега си изкара трудовата повинност в строителството, но се беше уредил жичкаджия. дадоха му апартамент в един от трите високи блока отсреща. вика - ходя си пеша на работа, кеф!
а на мен ми беше тъжно като му ходех на гости. питам го:
- ама вие такива блокове ли строихте на хората?!
- ааа, този даже е добре.

ползата от файдата беше малка. още 91-ва щипна за Канада.
там продължи да прави вл. инсталации и ОиВ, изолации, отопления. разведе се, жената с детето заминаха за Германия при нов татко.
апартамента го продаде за някакви жълти стотинки, той и не струваше повече.
в канадско позаглади косъма, фана си нова жена.
на 52 му се пръсна сърцето, работейки на поредния обект. вече имаше 7 стента. нямал е никакъв шанс

та... истинското богатство далеч не са (само) кинтите.