Германия е била и по-разрушена от София в края на ВСВ, пък сега, каква е............

Към гореизброените "придобивки" на социализъма ще добавя и:

- за една ламарина на 4 колела се чакаше само 10 г.

- за телефонен пост - малко по-малко.

- само човек с връзки или парички не знае, как решаваше жилищния си проблем едно младо семейство.

- синовете на активните борци против фашизма и капитализма влизаха във ВУЗ без изпит.

- хора с ум в главата но без партиен билет нямаха особено бъдеще.

- селското стопанство функционираше в голяма степен заради "доброволен" и безплатен труд на студенти, войници и пр.

- строителството просперираше в голяма степен заради високоплатената дейност на армейския КЕЧ (Кралски Елитни Части).

- за да станеш жител на столицата, трябваше да работиш 10 г. в Кремиковци.

- за да отидеш на екскурзия в Гръцко трябваха връзки с Господ.

- затова, че дядо ти е бил царски офицер, ти беше отредено "светло бъдеще"

- такива обекти като Белене и Скравена бяха художествена измислица.

..............................

Никой не говори за самоизолация. Говоря за самоизолация "по желание" на СССР.

Който не знае в какво точно се е изразявало въпросното "желание" да попита чехи и унгарци.

И най-тъпото от всичко е това, че никой не ни е обябявал студената война. Ние, отново по желанието на СССР сами си я обявихме, после я загубихме и сега сърбаме попарата от това. Лошото е, че ще я сърбат и нашите деца, и техните деца.

Ами тя окупацията още не е свършила ... не ви ли напушва смях как преди няколко години с надписване на сметките за ток за месец два зимата бутнаха правителството щото не слушкаше? Или, че с няколко кашона бюлетини пуснати по контролираните медии обръщат резултата на изборите? Че в момента в парламента всички партии са създадени за да не допуснат други да влезнат и т.н. И като капак под сурдинка се разправя какво хубаво е било едно време като сме били с братушките, какви само сме неблагодарници сега към тях дето са си пролели кръвта за свободата ни и тая демокрация и европа как само бели са ни донесли ... и хората слушат и повтарят ... ей и тука интелигентни хора падат в капана. Той TGI добре ги редеше комунистите ...

Не беше толкова толкова светло колкото ни го описват:

- При разпределението на ведомствените жилища /не даром, купуваш си ги/ голяма битка и подмазване пред партиен секретар и профсъюзният падаше. И ако си безпартиен шансовете ти рязко падаха. Аз така и останах без жилище макар че бях спестил пари, при родителите се тъпчехме.

- За следването квоти на децата на АБПФК /активни борци против капитализма и фашизма/. Заемат местата на кадърните и талантливите. Колко са били активни отделен разговор, то излизаше че са били повече от царската армия, да се чуди човек защо не слязат да я победят ами се крият по горите и чакат Червената армия. Да им поднесе властта на тепсийка.

- После пак растат по партийна линия, имаше таван за безпартийните, зам.директор вече си номенклатура на градският комитет. Аз така известно време бях нелегален зам.директор Всички хукнали в чужбина да печелят долари, аз единствен останал с тази специалност а тя основната за предприятието. И ме натовариха да изпълнявам задачите на зам.директора който също в чужбина. Ама нелегално защото не съм партиен член. И естествено на старата заплата.

- Във вузовете тавана за безпартиен беше доцент и то доста по-трудно отколкото ако си партиен член. Изключителна рядкост беше да си безпартиен професор или ръководител катедра. И имам някои съмнения дали службите нямат пръст.

- В резултат БКП се напълни с некадърници и кариеристи а това дърпаше надолу цялата система. Казах вече как ме кандардисваха да ставам партиен член с този аргумент.Събра ни ръководителя на катедрата нас безпартийните и почва "Абе защо не искате бе! /той един простоват и гръмогласен/. Х. ли искате да ви стане ръководител катедра?". И казва името на едно доста простовато момче на нашите години ама веднага се уредило за партиен член. И позна, Х. сега е ръководител катедра А впрочем онзи за когото говоря също доста прост, изпусна се един ден да ни каже как в Баку цялата катедра му е писала дисертацията. Като добър пример, и ние да пишем дисертациите на аспирантите му. Ама ние се скатаваме

- За колите ясно, чакаш 10 години. Голяма търговия ставаше с този ред, продаваше се. Но баща ми така и не продаде реда, чак до Волга стигна, мнозина го молеха, по онова време на такива коли се возеха от ГК на БКП, престижно. Но той не продава, чака от тотото да спечели. Естествено не спечели и парите изгоряха при "демокрацията". Както и моята и на сестра ми вноски на жилищата.

- И жителството, направо те закрепостяват където си роден. Може и да си умен ама ще караш трактора на село.

Иначе доста мизерно но чак до глад не се стигаше. За някоя по-свястна стока Кореком, доларите по 3лв и треперим дали няма да ни хванат. При $30 чиста заплата на млад инженер ясно ви е колко можехме да купуваме. Но се спасявахме с домашното производство, компоти, туршии, ракийка, вино... и много по-хубави от фабричните.

Но сега ако ме попитат "Искаш ли да се върне онова време?" ще отговоря "Не искам". Тъпо беше, можеше пак да е социализъм но доста по разумен. Само че Големият Брат в Москва не разрешаваше. Писал съм тук как не ни разрешиха американците да отворят тук завод за интегрални схеми. Ако беше станало сега щяхме да сме Сингапур на Балканите.

Голям смях беше с тези партийни събрания. За нас безпартийните имаше "партийна учебна година". Събират ни всички в една аудитория, някакъв лектор партиец вади една червена книжка с агитационни материали и почва да чете от нея. А ние точно както го описваш, спим с отворени очи.

После почва дискусия, намерят се двама трима да зададат няколко формални въпроса колкото да не е без хич. Но много скоро някой задаваше въпрос за заплатите ни, защо са толкова ниски, как може един стругар да взема повече от преподавател във ВУЗ? Мигновено всички се събуждаха и почваха разгорещено да обсъждат това, примери да дават

А онзи слуша и пише в едно тефтерче. Изглежда поради тази причина година-две преди 10 ноември ни вдигнаха заплатите. Защото ако се беше намерила интелигенция да поведе хората лошо им се пишеш.

Но пък другото беше гадно, "открито партийно събрание на факултета". Събрали се партийците на партийното си събрание но то открито, т.е. и безпартийните имат право да присъстват. Само че и задължително. Седим в залата, четат ни някакви решения на пленуми, ние дремем с отворени очи. Но по едно време свършват с откритата част и ни подканват да напуснем залата, почва онова само за партийците. И ние ставаме и си тръгваме а онези ни гледат едно такова жалостиво но и с насмешка, сякаш сме второ качество хора. Обидно.

Fred, по въпроса за събранията - един откъс от "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин:

"Провежда се (в Московска
област) районна партийна конференция. Ръководи я новият секретар на
районния комитет, заел мястото на арестувания малко преди това. В края на
конференцията се приема обръщение в израз на преданост към другаря Сталин.
Разбира се, всички стават на крака (както и по време на конференцията всички
скачат при всяко споменаване на името му). В малката зала трещят „бурни
ръкопляскания, преминаващи в овации“. Три минути, четири минути, пет
минути те все още са бурни и все още преминават в овации. Но дланите вече
болят. Но вдигнатите ръце вече се изморяват. Но възрастните хора вече се
задъхват. Но става вече непоносимо глупаво дори за тези, които искрено
обожават Сталин. Обаче: кой пръв ще се осмели да прекрати? Би могъл да го
направи секретарят на районния комитет, който е на трибуната и току-що е
прочел обръщението. Но нали е отскоро, нали е заместил арестувания, нали
самият той се страхува! Нали тук, в залата, стоят и ръкопляскат енкаведистите
и следят кой пръв ще спре!… И ръкоплясканията в неизвестната малка зала
продължават, без вождът никога да узнае, шест минути! Седем минути! Осем
минути!… Те загиват! Те умират! Те вече не могат да спрат, докато не рухнат с
пръснали се сърца! В края на залата, в навалицата, можеш все пак малко да
изклинчиш, да пляскаш не толкова силно, не толкова бясно — но в президиума,
пред очите на всички?! Директорът на местната фабрика за хартия, независим
силен човек, стои в президиума, дава си сметка за целия този фалш, за цялата
безизходност на положението, но ръкопляска! — девета минута! Десета! Той
поглежда измъчено секретаря на районния комитет, който не смее да спре.
Безумие! Поголовно! Като се споглеждат един-друг със слаба надежда, макар и
с възторг върху лицата, ръководителите на района ще ръкопляскат, докато не
паднат, докато не започнат да ги изнасят на носилки! И дори тогава останалите
няма да трепнат!… И директорът на фабриката за хартия си придава на
единадесетата минута делови вид и сяда на мястото си в президиума. И — о,
чудо! — къде се дява всеобщият неудържим, неописуем ентусиазъм? Всички
вкупом на един и същ плясък на дланите спират и също сядат. Спасени са!
Заекът се е досетил да кривне встрани от фаровете!…
Ала тъкмо така се открояват независимите хора. Тъкмо така ги прибират.
Същата нощ директорът на фабриката е арестуван. Лесно му тръсват по съвсем
друг повод десет години. Но след подписването на страница 206 (от
заключителния следствен протокол) следователят не пропуска случая да му
напомни:
— И никога не спирайте да ръкопляскате пръв!"

Добре де fred така както го описваш, звучи сякаш в партията са ги били с пръчки по петите всяка вечер. Като е имало толкова много пречки пред извънпартийните, защо не сте се писали партийни? Каква ви е била мотивацията - идеология? Ако е само това, значи явно пречките не са били чак толкова големи. Всеки строй си идва с проблемите. И има само един начин да го преомениш към по-добро, и това е отвърде. Така е било при феодализма, при фашизма, при капитализма, така ще бъде и за напред. Само дето при комунизма е било сравнително лесно да се влезе в системата.

В Германия откритите борци против националсоциализма ги течат сега, но ползата от тях по време на войната може би не е била голяма. Тези с по-резултатния принос са носили свастики по униформите. Колкото и странно да звучи.

Тъпото е, че за "Татовото" време си мечтаят само децата родени след 10 ноември.

Ами добре им работи пропагандната машина, тя винаги е работела добре между впрочем, защото е насочена към немислещите много хора, а те са масата, стандарта им е по нисък и лесно се манипулират... като се замисля винаги се е наблягало на масата, а не на чачеството... сега даже е още по лесно с фейсбут - малко мения тук-там, и ето че тръмп - президент, още малко тук-там и хайде ЕУ разцепен и кралството си излиза... тъжно е, тъжно е...

Ами тя демокрацията чисто исторически никъде не се е задържала повече от няколко стотин години. Още от древна гърция насам винаги се е израждала до монархия отвътре или е била помитана от съседна монархия
Такава ни е природата човешка - за да има ред и стабилност трябва да има йерархия - а всичкки приказки за свобода, равенство, справедливост и т.н. си остават само хубави приказки - на практика накрая всичко опира до налагане на чужда воля с прилагане на груба сила. Както дедо Боре написа по напред, чисто човешки хората имат нужда да си отгледат децата и да оставят колкото може повече за поколенията - всичко друго е сбъркано изначало и несъобразено с човешката природа и инстинкти. Затова и всякакви идеологии които жертват личното в името на общото благо са обречени - комунизъм, демокрация и т.н. Та така, който иска да чака някой да дойде да го оправи ... ама надали ...

Между другото Сомалия е пример за провалено налагане на демокрация върнала се обратно към племенните съвети на старейшини - работи си добре. Като стане беля, старите се събират и решават как да се оправи - примерно буен младок посегнал на някой от другото племе и за да не става междуплеменна война не го бият другите а своите. А своите понякога имат по малко жал и бият по лошо

Демокрация няма, това е привидно, каква демокрация ако имаш само демократи и републиканци, ами ако някой иска са направи партия на марсианците.... това е в рамките на шегата, но е истина. Имаме демократичен избор в определени граници, но то и иначе не може.

По времето в което в древна Гърция са възникнали първите демократични принципи хората са срещнали една трудност. Чисто физически е било невъзможно на едно място да се съберат всички имащи право на глас за да обсъдят и решат даден проблем. Поради това мнозинството е започнало да излъчва свои представители, които е трябвало да вършат тази работа.

Това, което не разбирам е, защо след като днес притежаваме технически средства за комуникация и практически онзи проблем със събирането на многото хора на едно място, вече не съществува, защо продължаваме да излъчваме свои представители?

Ето едно видео с американци работещи в хижа.
Hotel Hell: https://www.youtube.com/watch?v=3tyYsfl4DlA
Въпросите ми са:
1. Мързиливи ли са?
2. Свършили са работа за $1, а са получили $0. Колко им е производителността на труда?
3. В развитите страни шефа дава багер и казва копайте. В българия шефа казва: Пари няма, действайте - носете мотики и лопати от вкъщи и с тях копайте. Колко трябва да е производителността на труда?

Ами то май само това не е пробвано до момента, та има малко надежда все още. От години си мечтая не само за електронно гласуване ами за мобилно т.е. всеки ден като се събудя и влезна в тоалетната с телефона да мога да си пусна важния вот преди да се захвана с делата си през деня. Технически няма причина да не стане, общо взето с времето цената трябва да стане колкото струва тока за поддръжка там на сървъри и т.н. И така - избори до дупка, всеки ден ... па да видим дали и как ще успеят да го осерат и това

Момчета внимавайте какво си пожелавате, защото ако стане реалност - веднага пенсиите ще станат по 10 000 лева. Толкова е акъла на средностатистическия биоробот.

Мда. Технически - няма проблеми. Политически - има. Тоя дето държи и хляба и ножа се скъсва да ни обяснява, колко недостатъци притежавало това техническо средство, но не може да ни обясни, защо управлява банковата си сметка посредством същото средство.