fred,
замени комунизъм с каквото искаш от последните 29 години - СДС, царизъм, герберизъм... резултата само се влошава.
в пълна сила важат приказките ти за днешната герберастия. може да замениш и 'партиен член' с масон, ротарианец, или само 'член' (по Бай Хой).
виждам, че си имаш собствено мнение по въпросите преди 89-та, имал си и някакви идеализирани нагласи за първите години на "демокрацията". знаеш ли костича колко молби е имал за партиен член? (хората са още живи)

едно време по партийните събрания ни говореха едно, ние разбирахме друго, и всичко си беше на мястото.
сегашния вожд ми е трудно да го разбирам, предишния не го слушах въобще, по-предишния цар пък не владееше съвсем добре съвременния български. още по-преди това също нямам особени спомени да съм се захласвал по словоблуствата на текущите вождчета. с по-вождчетата става още по-трудно улавянето на рационалната мисъл. а някои от тях са ми направо обидни да ги слушам/чета.

в момента имам преки впечатления от висшия и средния ешалон управленски кадри в няколко отрасъла.
потресаващо е да гледаш 'експерти', завършили кричимския филиал на тутраканския университет, как не могат да напишат един лист с каквито и да е мисли. кинти вървят в колосални количества за елементарни задачи, които при това се получават с никакъв резултат. много по-зле е от партийните събрания, на тях натрениран човек си спеше с отворени очи и ръкопласкаше в правилните моменти без да се буди. а наглостта е направо с галактически измерения.

---

до колко плановата икономика е била по-зле от пазарната е дълъг спор с предварително неизвестен край.
все пак бяхме в условията на война (студена). СОСОМ си беше нещо реално и никаква висока технология, машина или чарк не можеше да прехвръкне завесата. целта беше да затрият отсамната част от света, ние се гърчихме 50 години, но в крайна сметка загубихме войната.

лично за мен никога не е имало проблем с плана. точно така е както го пишеш - винаги се преизпълнява с 2-3%, никога с 30, защото следващата година ще ти ги натресат като редовен план. при бюджетирането важеше принципа на девет-гърбата камила: ако ти трябва една гърбица, заявяваш 9. 2 ти ги отсвирват веднага, след дълги борби и съгласувания ти свалят от 3-4

от гледната точка на абстрактния директор на завод за електродвигатели (примерно) няма нищо по-хубаво да знаеш, че имаш да произведеш тази година 1000 двигателя, при което не се грижиш за доставки на компоненти (те са 'насрещно' планирани), нито с реализация на продукция, нито има опастност за затрупаш складовете с 2000 непродадени двигателя. за персонала също нямаш особени грижи - има си проф. председател, партиен секретар, другарски съд, почивни станции, (зъбо)лекарски кабинет... е, много рядко ходиш командировки по панаири да си продаваш двигателите, най-далеч до ГДР или Полша, или най-много на някоя 'обмяна на опит' и/или други течности. но като цяло, живота си тече безгрижно.

не знам дали имаш наблюдения над съвременното българско масонство, паралелите с партийното членство са доста силни.
но пиеската е на ниво детска градина, трета група. понякога се чудиш дали да гледаш умилително или потресено, особено когато се почне с чупките пред чужденците.

Боре, добри и правилни разсъждения, но никъде не видях в тях ключовата думичка "конкуренция".

Така и така го ударихме на спомени ... това току що изтече в hacker news - статия от '86 за най богатият унгарец тогава - Рубик

http://fei.edu.br/~rbianchi/daia/celula ... c_cube.txt

Резонен е въпросът, защо след като сме имали такива безценни кадри, е трябвало да ползваме чужда висока технология? В крайна сметка всичко се свежда до съответното количество подходящо обработени "желаза", силиций или каквото е трябвало.

Нищо не се влошава, просто одъртяваме и не се вписваме в пейзажа.

дай малко по-разширено описание на 'конкуренция'

нещата по соца се свеждаха да имаш някакъв асансьор или да катериш пеша. нашенския бучеше, тропаше, хапеше, но общо-взето качваше хората.
това, че единствения прогрес в дизайна за 30 години беше след възродителния процес (асАнсьор го прекръстиха на асЕнсьор), е друга бира.
по нашите земи единствените 'западни' асансьори се брояха на пръсти и бяха с 'по-така' обекти.
но пущините продължават да работят вече 50 години, при това с много мърлява и епизодична поддръжка.
на щерката в блока новичкия асансьор за 10 години вече е на такова дережде, че не смеят да се качват с децата вътре. при всичките му агенции, закони, наредби и евро-директиви.

да имаш някакъв нанд, или да си го правиш с транзистори.
все пак имаше някаква конкуренция - имаше К155ЛА3, имше немски, полски, чешки, бълграски, дори румънски. всички си имаха националните особености, зависещи преди всичко от диоптера на пилящия оригиналния тексаски чип.

маски и лицензи не се продаваха. или трябваше да си измислиш сам чипа от нулата, или да го краднеш. дори пластини не ни продаваха, чак в гъсния соц стана донякъде легална доставката им.

с железата беше малко по-добре. имахме и масово желязо, имахме и легирани. не беше чудо голямо да ти забъркат специфична стомана или алуминий, поне за масово приложение. имаше и хора, чуващи петела. друг е въпроса, че бяха на 300лв заплата и първи щипнаха нататък. в резултат сега като говориш за ледеборит на някое новоизпечено инженерче и те гледа тъпо.

не защитавам нищо.
сега ни обвиняват, че навремето сме крадяли всичко, били сме тъпи и не сме можели да измислим нищо свое. но някак си се пропуска, че монетата има и обратна страна - беше забранено да ни се продава каквото и да е високо-технологично от стомани, през стругове, до CNC с повече оси и чипове. и все още СОСОМ и 'оня списък' са валидни, просто не им се обръща особено внимание. и въпреки това сме оживели.

днешната ситуация е доста по-плачевна, напълно съответства на разрухата в победена територия. само дето победителите от метрополичта хич не им пука за туземните маймуняци.



скоро си говорих със сина на колега. гони трисетака. пълен веган. не ядял яйца, защото това било издевателство върху кокошките. не ядял месо, защото това било жестоко спрямо теленцата и прасенцата. не се заслушах особено за рибите какво си беше навил. но като почна да ми говори за зелената енергия, вече не издържах. опитах се да му обясня колко по-замърсяващи са електрокарите в дългосрочен аспект, но като че ли битката беше загубена предварително.

в разговора се включи и негово приятелче, вече инженер. заяви авторитетно, че бензинови двигател бил уъркараунд на идеалния двигател. питах го в какво се изразява фатката и той ми обясни, че разните му там скоростни кутии, диференциали и прочие били голяма тъпотия да нагодят несъвършенния двигател към нуждите на возилата. дори не се опитах да му обяснявам за въртящи моменти, редуктори и характеристики на какъвто и да е двигател.

явно съм стар веке и офис-планктона ми се види твърде въздухарски.

О, това е КАТЕГОРИЧНО! Аз съм направо шашнат, не мога да намеря думи! Страшно мразя приказки в стил "Ама днес всичко е боклук, да знаете ние едно време..." защото това е признак за едно мрънкащо старче едва местещо крака, а аз имам намерение да остарявам достойно. Но си има и обективни признаци, нещо което може да се мери. И те са ужасяващи. Мога да разправям с часове но ще стана досаден.

Една от причините в селото където съм раждан я описват така "Когато дойде мътната вода, гюбрето плува отгоре". Не знам колко от вас са раждани на село но в онзи старият период, когато нямаше "Образцов социалистически дом" ами всеки гледаше животни, свиня за да има сланина, волове да оре нивата... И лайната от тях се трупат на края на двора да се използват като тор по нивите. С времето те изсъхват на едни такива сухи леки кръгли парчета, това е гюбрето. А мътната вода е от пороен дъжд, понеже нямаше централна канализация потока пороят наводни всичко и по улиците хуква един мътен поток. Е, той понася гюбрето и то понеже е леко плува отгоре.

Казано с други думи при катастрофални политически събития лайната плуват отгоре. Аз отначало имах илюзията, че с нещо мога да помогна но много бързо разбрах, че не ми е мястото сред лайната и се махнах.

Има разбира се и други причини, някак имам чувството за биологична деградация. Нали бях преподавател едно време, мога да сравнявам поколенията. Ами сегашните не могат да решават правоъгълен триъгълник, колеги ми се оплакват, че в трети курс се налага да им обясняват питагоровата теорема. А аз какъвто съм взискателен и безкомпромисен щях да ги изпокъсам всички и щеше да стане скандал.

Не е само при нас, в руският сайт по електроника Habrahabr бях попаднал на статия където един работодател описваше как е търсил млади инженери. Като тест им дава да начертаят диоден мост и даваше начертаното от тях. Уникално! Диоди висящи във въздуха...какви ли не дивотии. Много пъти съм съжалявал, че не си сложих линк но някой ден ще се разровя, дано го намеря. И това инженери учили в престижни московски вузове, те поне имаха високо теоретично нива. Аз който поне едно 30г не ми се е налагало да я правя седнах и по пътя на чистата логика я начертах за 5 минути.

Добре е да уточним, че победената територия е победена само за това, защото се беше умишлено самоизолирала от останалия свят защото изпълняваше желанията на големия брат - СССР.

"Просперитетът" в онези години по който сега някои хора изпитват носталгия беше силно илюзорен. В една херметично затворена икономическа система и в рамките на един също толкова херметично затворен пазар, не могат да съществуват и никакви правдиви критерии за просперитет, защото единствените такива се наричат "побеждаване на конкуренцията", каквато практически не съществуваше в херметично-плановата икономика.

Поради това и бе съвсем закономерно това, което се получи след разхерметизирането на системата. Оказа се чисто и просто, че продуктите ни далеч не са в състояние да виреят на световния пазар.

И като е така, като сме спали в сфери в които не 45 г ами 4 месеца са равносилни на край на играта, сега не ни остава нищо друго освен да бъдем нечии добри работници.

Не сме се самоизолирали умишлено - след края на ВСВ сме окупирани както и всички останали соц.страни. Правили сме каквото окупаторът нареди, не е имало свободна воля или власт на народа и така досега с театралната демокрация.


Въпрос на личен избор ... което е по добре от това някой да е избрал вместо теб. Особенно пък в нашия бранш в момента инвестициите за да започнеш бизнес са направо смешни - та който има мерак може да наеме персонал и да печели вместо да работи някъде на заплата и да мрънка, че това или онова.

Защото такива бяха условията. Беднотия, онези хвърлят десетки милиони долари за разработка ти трябва да се оправиш с 500,000 лв, планова икономика ама от брежневски тип не южнокорейски или както Intel си планират разработката на чиповете. Защото цял свят планира, въпросът е как.

Изолирани от целият напреднал свят защото сме му обявили война, забравил съм го вече лозунга но щяхме да правим комунизъм навсякъде. И реално се опитваха, износ на оръжие и подготовка на кадри. Светът пък ни хлопна една желязна завеса да се варим в собственият си сок. При изолационизъм, слабо финансиране и тъпи началства назначавани по партийна линия които спират и малкото което може да се направи е ясно какво се получава, застой.

В ниско технологични отрасли с дълъг цикъл на обновяване 10-15-20г /металургия, тежко машиностроене и подобни/ не си личеше много но в електроника, полупроводници, компютри където поколенията се сменят на 3-4 години ясно се виждаше, че губим съревнованието. В началото изоставането криво ляво се търпи ама след това онези хукват нагоре по хиперболата а ние кретаме по правата линия. Ами то както казах поръчаш го внос и то идва след две години, ясен е резултата. И то соц.производство което вече е изостанало 5 години от западното. Все едно да се надпреварваш ти на магарешка каручка ама онзи на автомобил от формула едно. Колкото и да си гениален обречен си.

Не е само до ресурсите, същото и за мениджмънта. Марангозов в едни барачки до зала Универсиада по едно време сглобяваше толкова персонални компютри Правец колкото и завода в Правец. Онзи огромният. Още помня как отидох в този завод когато купихме първият Правец, един голям празен склад и в ъгълът му струпани 50-60 компютъра. С връзки се даваха. И след това отивам в кабинета на зам.директора, един голям луксозен и един надут такъв явно расъл по партийна линия и нямащ грам понятие от това на което е директор милостиво ми разрешава да взема един Правец. Колко много са останали без такъв защото са нямали връзки, колко идеи заради това са останали нереализирани, колко рационални идеи в завода е погубил този зам.директор поради некомпетентността си не знам.

Разбрах, че социализма няма да го бъде когато в ЦНТБ /Централна научно-техническа библиотека/ видях историята на създаването на първият персонален компютър. Беше ми любопитно как е станало, дотогава бях хардуерист, идеята че можеш вместо да лепиш чаркове да промениш само няколко реда код беше за мен потрес. И като видях как в един щат на Америка някой прави нещо и само след месец-два в другият край на Америка вече друг го е усъвършенствал разбрах, че нас няма да ни има. Ами при нас това щеше да отнеме поне година две докато пробиеш през управленските нива. Ако въобще ти разрешат.

И понеже написах, как нашите не могат да решават правоъгълен триъгълник което за мен е дъното на падението, оказва се че не сме единствени.

https://habrahabr.ru/post/7582/

Впрочем 1997г бях на специализация в Глазгоу по програми за инженерни симулации, тогава катедрата доста загрижено обсъждаше силният спад на интереса към инженерното образование, все към мениджмънт ги влече. Както при нас сега.

Ами за мързела и мениджмънта, въпроса е че само с мениджмънт не може да стане в БГ това което според мен може да стане. В момента с мениджмънт имам екипи които са между 2-3 пъти по производителни от конкурентните ми фирми, най-вече защото не им се дава да си бъркат в носа и да говорят по телефон, обаче не могат да постигнат времето което аз съм засякъл, винаги вдигам времената с 20-30% минимум за да станат изпълними.

тя изолацията съвсем не е била доброволна.
двама чичиковци са седнали на една маса и си направили табличка кой-къде.
единия чичко, за малко не загубил страната си, неистово мразел българите. поради не особено известния факт, че е бил набучен на шик на достойното място в задника по време на дойранската битка. какво са търсили англичаните на бойното поле на бългрската граница е също интересен въпрос, свързан с независимостта.

другия чичко, оня с мустаците, е бил единствено загрижен да има колкото се може повече територия между неговата граница и съюзническия враг. по онова време вече никой не си е правил илюзиите за съюзническото поведение след войната. а и не трябва да се забравя, че България е била със статут на победена държава във ВСВ. отървали сме се само с репарации към гърците и румънците, плащани в злато до края на 60-те години. България е бомбандирана от англо-американските сили, има снимки на разрушена половин София. целта определено не е била военна, а тероризиране на населението и унищожаване на града. град Дойран е напълно унищожен след посочената по-горе битка, макар и в друга война.

и като говорим за изолация, трябва да сложим на кантара и думичката независимост и национален интерес.
какъв е националния интерес на държавата днес?

пречупено през гледната точка на обикновения човек, въпроса е още по-прост - какъв е личния интерес?
- да построиш/осигуриш дом за семейството
- да отгледаш децата, да ги образоваш и да ги направиш хора
- да имаш какво да ядеш, а ако остане нещо и за глезене - хубаво.

някой имал ли е проблем във въпросните 45 години с осигуряване на дом? не, поне не и в масови случай. в сравнение с днешната ситуация, тогава е било направо без пари, особено с 20-30 години срок на изплащане (доста различно от ипотека). е,да имаше лихвоточки, имаше бригади в строителството, но в крайна сметка заветната панелка не излизаше кой знае колко скъпо.

някой имал ли е проблем с настаняването на децата в детска градина, училище, че после и в университет? колко е платил за образованието на децата родител от онова време? да, имаше разпределения по 2 години след завършване, но това си беше част от заплащането. и не малко хора си останаха. такава е била държавната политика - добра, лоша, имало е някаква политика. сега каква е? учи, сине и беж в чужбината.

някой чувал ли е баща му да е плащал на доктора за раждането му?
или пък за прегледите, безбройните инжекции за тетанус, тук-таме по някой шев на пукната глава или коляно. влизането в болница беше само обикновен психически стрес, не финансов.

някой да е чувал ДСК да му прибере детските спестявания от по 10лв на година от дядо и баба, чрез месечни такси?
да, не даваха лихви, но и не вземаха почти никакви. нямало кредитни катри. имаше чекове. лично аз ги ползвах от 1981-ва, купувал съм от бутила джина за 6лв до цветен телевизор София за 1500лв. системата работеше

до най-затънтеното село имаше транспорт най-малко 2 пъти на ден. срещо никакви пари. с влак до морето се пътуваше 8 часа. сега нито е по-бързо, нито е по-евтино. за самолетите софия-варна забравихме отдавна.

да, имаше опашки за банани. но всички имаха работа.
сега има опашки за работа. и от двете страни - работодатели търсят персонал с някаква квалификация, а ниско-квалифицираните си търсят каква да е работа, която по принцип не я могат. който додрапа до читава диплома и хуква към терминала.

мога още да пиша/мърморя. надали ще променя нечий мироглед, а не ми е това целта. просто не трябва да се забравя за двете страни на монетата.

Човек има нужда от стабилност и предвидимост за децата си - няма ли ги, става революция


Всичкото това е вярно, само, че в един момент някой трябваше да плати натрупаният по този начин борч ... и на някой му светна, че ще е по евтино да си осигури личния и на приближените си охолен начин живот отколкото да поддържа дори и минимален стандарт за всички останали. И другарЕте комунисти станаа безкрупулни капиталисти