Не, че има много общо с днешната икономическа конюнктура, ама го намирам за интересно и съм му пряк свидетел.

В края на 80 - те постъпи едно предложение от японска фирма да изградят пречиствателни съоръжения във феросплавно производство в Кремиковци.
За незапознатите ще поясня, че това производство бълваше един много фин черен прашец в огромни количества, в който се съдържаше менделеевата таблица и който се стелеше навсякъде.

Това, което искаха японците:

Да изградят изцяло за своя сметка въпросната инсталация и дори да внесат определено количество Мазди, също безвъзмездно.

В замяна искаха, каквото улови инсталацията им, да си го прибират.

Предложението беше много примамливо и тъкмо да стане факт, когато се появи някакъв висш партиен функционер - герой на социалистическата наука, който изтъкна обстоятелството, че във въпросния прах се съдържат редки метали и др. ценни елементи.

Накратко - хитрите японци искат да ни изклатят.

В резултат на това предложението бе отхвърлено а ситният черен прашец продължи да се сипе по софийското поле още 2 десетилетия, докато комбинатът спря да работи.

@fred - много едностранчиво гледаш на нещата - аз пък ще ти дам един пример. Ама много ярък - цеха където работя е бившо РМЦ на един от големите бивши заводи в Разград. Единия от настоящите собственици и другия бившия са си мислили точно така - дава да го ползваме щото е построено. В момента другите двама собственици (единия от които синът на първия) се чудят как по дяволите да направят тези порутени бетонни, течащи от всякъде, сгради на над 60 години, годни за нормално работене. Саниране на този "монумент" се оценява на около четвърт милион, отделно неясно точно колко хвърлиха последните 3 години поне пода, стените и машините малко да заприличат на нещо. В момента топлим само три помещения - стругарно, фрезово и водно рязане (водното е завряно на кучето в гъза че да може зимата да се топли). Отопление в останалата част от цеха - филм с участието на Том Круз. Реално когато всичко стане като хората, ще им е излязло повече отколкото да купят едно поле и да построят нови сгради. И всичко щеше да е удобно и както трябва, а не както сега да се прекроява, че да може да се работи и фирмата да расте.

Малко много писах, ама продължавам - Останалата част от бившия завод е съборена и въпреки че има инфраструктура (дори и ЖП линия в имота) - никой не иска да строи - що ли - ми под земята има заровени хиляди тонове бетон и бог знае какво още - никой не иска да вложи милиони да разчиства отломки преди да почне да строи. Големи надежди имаше преди години за Шишеджам - ми те насред полето (на 5-6 км. от Търговище) си направиха каквото си искат (и растат колкото си искат) и дори Каолин им носят пясъка с камиони, при положение че връзката Ветово - Разград по ЖП е 20-тина километра.

Реално завода е можело да се спаси - обаче с много тясна ниша, много ниска печалба и невероятно скъпа поддръжка. За съжаление е бил в списъка на Жан а отговорните за фалита се справиха много зле - успяха чак 2002 година да го затворят.

Та такива примери сигурно има много и може би още 1990-та всичко трябваше да се ликвидира - шоково - събаряш и почваш на чисто - а ние кво 15 години агония и после ама така можеше, ама така не можеше.

Не разбрахте главното което казах, за кадрите става дума. Хората. Не порутените железобетонни панелки на цеховете и соц.скрапа в тях наречен стругове, фрези и т.н. Доста добре обучени защото дори техникумите даваха образование далеч над сегашните подобия на инженери. И готови ентусиазирано да работят за $100 защото аз като млад инженер работех за $30. И гледах с жадни очи Корекомите.

Били мързеливи казвате. Я се огледайте около себе си, после вземете някои стари снимки, 95% от което виждате е съградено от онези "мързеливци". Доста вероятно живеете в жилище построено от тях. Ама грозничко, примитивничко... ами такива бяха времената и технологиите. Аз затова казвам, да бяха дошли западняците с техните технологии и организация на производството.

Дори в онези примитивни условия нашите успяваха да направят някои прилични неща. Не 100% от западното ама да кажем 60-70%. Писах тук за СМ601 аналог на М6800 и как е правено пълзейки по пода върху снимките. Ама копирано. А китайците не започнаха ли с копиране, дори сега? Далеч под нашето ниво и по-късно от нас, а вижте ги къде са сега.

Къде сме сега? Там където ни отредиха комунистите след края на ВСВ. Ако не бяха те, сигурно сега щяхме да имаме ако не друго, то поне едно добре развито селско стопанство. Било e време, когато цял свят сме учили на градинарство а доживяхме да видим банани внесени от майна си Райна да са по-евтини от ябълките ни.

Немците, дето са един народ, за повече от 25 г. още не могат да излекуват тази рана. На нас сигурно ще ни трябват 100.

При немците разликата е очевадна, тук просто няма с какво да сравняваме. Без някой да се обижда, мързеливи сме. Какво сме построили и за колко, не отричам нищо направено, ама не от хората а въпреки тях. Това което е строено 45 години други са го построили за 5 години. Винаги проблема е бил един, населението, твърде малко, дори и да не е мързеливо, а то е.
Chekins, и е така и не е така. При васпроблема е по-скоро че се прави непланирани, в движение и на парче. Ако знаеш какво правиш е друго. Виждам го на доста места. В момента да направиш площадка такава каквато вие сигурно имате стеува колкото 2 сгради. Едно време се строяло некачествено но по план, а площадката е бетон, колко да е некачествен. Имаш комуникации кабелни тунели, воден пръстен, канализация, солидна бетонна площадка. Това знаеш ли колко по скъпо е от самата констеукция отгоре? Дали при тебе точно така не знам, би трябвало, дали се възползваш от предимствата също не знам.
Ако решиш да санираш стара ко струкция не е толкова скъпо, стига да си наясно с този бизнес.

Ами защото в такива условия са били поставени. Първата година след дипломирането към края на годината дойде време за плана за следващата година. Той спуснат отгоре но какво ще предложим ние. Така нареченият насрещен план, и някакви премии имаше за него.

И аз като надъхан млад инженер предлагам едно 30% преизпълнение, резерви има и то големи, нали непрекъснато съм в производството. Старите кадри ми казват "Спокойно, не рипай, младо зелено си още". И сложиха някакви мижави 1-2% над държавният план. Аз шашнат но следващата година като ни ги сложиха вече като нормален план разбрах защо. Защото ако не преизпълниш плана няма премии. И ако бяха приели моите 30% следващата година ще произведеш 130% а премии няма. Които бяха доста значима помощ при онази мизерия. Седнах си на задника и повече не предлагах такива неща. Ето защо социализмът беше неефективен. Виждате, че Китай социалистическа партия на власт ама икономиката хвърчи като ракета. Защото ги няма плановите догми на онзи склерозиралият съветски модел. Не казвам, че не трябва да се планира, въпросът е как.

И още много неща, аз за едни $180 как ли не съм молил началника, не дава. А можех да направя онова микропроцесорно устройство вместо на касетофон да записва на CMOS схеми, едва ли не първата флашка в света. Поръчвам измерителен уред и пристига чак след 2 години, това в електрониката е смърт. И соц.производство, западна валута беше забранена дума.

Ето затова какъвто и ще героизъм да правиш бяхме обречени. Е, кретахме, по нещо правехме но потенциала не се използваше. А мерак имаше и то огромен да правим нови неща, седял съм на 20м опашка на Дондуков когато почна да излиза онази серия за персоналните компютри. Сега по 4000лв заплата им дават и не могат да намерят кандидати за инженери за същите тези компютри.

Че не сме западняците е факт, онези са направо машини за работене. Но примерно едно 50-60% от тяхната работоспособност имаме, и то в тукашните условия. На един наш обект преди години работеха рамо до рамо българска и канадска бригада. Машините сравними, нашите дават 500-600м на месец а канадците 1000-1100м. Но заплатата на нашите $600 а на канадците $6000. Сравнявайте заплащане и производителност. Пращали сме дипломантка да прави хронометраж, ами нашите просто не са организирани, губят време в разни дреболии. Канадците направо роботи. Е, сега нашите и те вече дават по 1000 метра но заплатите им съвсем не са $6000.

Отидат ли нашите на Запад и са напълно равностойни, имам доста колеги и приятели там.Така че теорията за мързела не издържа. Е, като всеки южняк ако ни оставят ще се поизлежаваме. Но тя мечката скача според тоягата. Така че въпросът е и на мениджмънт.

Аз пък съм на мнение че и там се скатаваме да не се изхабим. Гледам млади момчета по малки от мен значително хем не знаят хем ги мързи и се скатават постоянно да не си измъчат душичките. Не е само до заплащане. Доста подли душички сме на вънка.

Колеги, вадите думите от контекста. Никъде не съм казвал, че българина е мързелив, а че комунистите са наследници на най мързеливите българи от царско време - тези които въпреки, че е имало свобода са си били бедни и са се лакомили с диктатурата на пролетариата да получат наготово изработеното от работливите и предприемчиви хора ... и умни де.

Та това с кризата в която сме живели си има и хубава страна от чисто човешка гледна точка - повечето от нас имат невероятно изострен problem solving skill (т.е. как да постигнем максимум резултат с минимум вложени средства) и когато попаднем в подходяща среда било то в БГ или навън ако не сме особенно мързеливи се справяме блестящо. На запад хората с такива умения са много по малко и те са тези които стават или са вече богати. Разбира се, освен здрава работа се иска и човек да не прави глупости, иначе става на гол тумбак чифте пищови

Та това колко сме мързеливи е много спорно но за това, че сме избухливо докачливи, че сме мързеливи мисля, че спор няма

Производителноста е ниска и това е. Производителноста не зависи от абсолютното заплащане, ама това е нещо което трудно го разбира българин. Колко взе а канадеца.... Какво значение има?
Ако говорим за мързел всички самързеливи, нивото на самосъзнание е по-високо, там е разликата.
Сега ги гледам мексиканците, ако ги питаш много са работни, ама са ниско производителни. Може да се хванат и да правят нещо безсмислено или ненужно сложно, да бачкат 8 часа без да спрат, и резултата да е нулев. Друг проблем, да бачкат 8 часа, само дето постоянно си говорят и разсейват. Също като при нас липсва съзнанието че работата трябва да се върши максимално бързо и качествено. От тоя месец например минават на норми, имат още два надзирателя, и предполагам ще започнат да напускат, ама там това поне не е проблем, има работници много.

Е, това е съвсем друга постановка на въпросът, явно не сме разбрали, поне аз.

Бих допълнил, че при комунизмът освен мързеливите отгоре се изкатериха и глупавите. Също готовите да се продават. Имах щастието като студент да ми преподават хора от старото поколение, завършили на Запад. Те бяха станали вече доценти и професори. Също и от по-новото, пращани по партийна линия да следват в СССР, все още асистенти но с ясното съзнание, че властта е тяхна и ще правят кариера. Мразеха старите по "класова линия" но и леко се побояваха, усещаха че са под тях като ниво.

Разликата беше огромна, завършилите на Запад рязко се отличаваха не само като професионално ниво но и като култура. Докато тези следвалите в СССР си личеше, че са пращани защото са верни а не умни. И едни злобнички и завистливички, правеше им удоволствие да мачкат студентите. Докато старите вежливост и култура. Впрочем вината не в руската образователна система, учебниците им хубави а и преподавателите доста ерудирани. просто нашите им пращаха партиен боклук.

Та така, некадърните растяха по партийна линия. Те се осъзнаваха че нямат ниво, затова и се натискаха да стават партийни членове така да правят кариера. Но не само некадърните, и нормалните също. Иначе ти слагат таван и нагоре не може. Което неизбежно водеше до загниване на партията им. Самите комунисти се усещаха, мен 4 пъти са ме канили да ставам партиен член, аз все се измъквах. Три пъти в производството и един път в университета. Просто много глупава им беше партията, все цитират решенията на някакви пленуми и какво бил казал Тодор Живков, пълни подмазвачи. Та от тези 4 пъти два от тях аргумента беше "Ама защо не искаш, не видиш ли какъв боклук се натиска а ти не искаш". На мен на езикът ми беше "А вие защо направихте така, че свестните не искат да стават членове" но не смеех да го кажа.

На мен не ми е от контекста. Съвсем пряко си го казвам - Българина Е мързелив, тарикат на дребно. И това не е от сега, не е от комунизма. Това е така от времето на Аспарух още. Друго качество на българина е, че е способен да се нагажда към всякакви ситуации. Така там където определени народи минават с труд, мозък или бой - ние минаваме "по тънката лайсна".

Добре, зле - това е матриала.

За протокола, аз съм българче

Ето виждаш ли, че е въпрос и на мениджмънт. Ама не бил съзнателен. Че кой работи за удоволствие? За пари става дума. И ако може да ги вземе без труд няма за секунда да се колебае.

На краят на казармата ни пратиха на бригада в Нефтохимическият комбинат Бургас. "Няма работници" непрекъснато ревяха тогава строителите. А истината е, че не се напрягаха много, изкарваха заплатата с надписване.

Аз взводен, нали съм карал школа след висшето. Да си имаш работа с войници които са пред уволнение никак не е лесно, направо побесняват. Първият месец прораба ги разпредели по бригади, нямам никаква работа, кеф. Но бързо се усети, че освен за работниците ще трябва да надписва и за войниците

Затова вторият месец ги хързулна на мен. Копаем ровове, дупки за колци на оградата... пълна тъпотия защото си има машини за това.Но идеята е да се отърве от тях. Аз пък за да не се скапе всичко въведох индивидуалните норми. Всеки копае каквото му е определено, свършва и е свободен.

По ячките свършваха още в 10 -11 часа и на морето. По мързеливите копаят, гледат небето, после дупката... доста смешно беше Но не могат нищо да кажат защото и аз копая заедно с тях. Имаше опити да оспорват разпределението на работата, казах им "Раздели я ти, но от парчетата ще ти дам най-тежкото". "Ама защо?". "За да видиш, че не е лесно да се разпределя работа".

Млъкнаха и повече въпроси нямаше. Пък и все пак казарма беше, макар че не е това гаранцията, има и други фактори. Та така си завършихме копането без произшествия, докато при другите имаше. Разправям го за да се види, че и мениджмънта е важен. И да се разчита само на съзнанието е доста глупаво.

Та както казах въпрос и на мениджмънт е. И винаги когато е възможно гледам да доведа нещата до лична отговорност. Изработил си поръчаното има пари, не си го изработил няма. Някои са доста шашнати от моят метод, надявали са се да минат по старият начин, мотайки се покрай другите. Но аз съм непреклонен. И тогава мързеливите се махат, остават тези от които можеш да очакваш нещо свършено. Но винаги гледам да има някаква премия. И ако съм сбъркал и разпределил повече от възможното го намалявам.

Никой не живее толкова дълго, за да помни...

А стига де. Нациите с осъзната дисциплина са много малко. И най-вече щото така ги "каляват" от малки (демек образованието е така направено). Айде, посочи кои европейци са по-работни? И немците скатават, и то много яко, и испанците, и гърците, и румънците, и италианците, и ... кой ли не още. С тия обаче съм имал вземане-даване.
То от гледна точка на шефовете, работата никога не се върши както трябва, достатъчно бързо и организирано. Обаче рядко се стараят да вникнат в същността и колко време ще е необходимо. Задачи се раздават на корем, всичките спешни и по няколко наведнъж.
Тъй де, не за това ми беше думата, ами че навсякъде има скатавки, общо взето съотношението е чат-пат същото. Просто някои нации са по-многочислени и хората вършещи работа съответно са повече.