Здравейте нека в тази тема всеки които се е занимавал да прави платки в домашни условия ,а аз не се съмнявам че всеки е пробвал да даде препоръки за платки , и за възможните технологии за нанасяне на изображението

абе утрепана работа - дишаш пушеци, ръцете стават кафяви от ферихлорида, после се чудиш къде да изхвърлиш забърканата помия защото като нищо ще ти разяде водопровода за обратната вода
съвет: не си хаби здравето за 20 лв

кефиш ме, а какво за тези за които 20 лева са проблем????? или за тези които към тези 20 имат още 10 пътни разходи? и още едно 10 защотото платкаджийницата отново са объркали нещо и ще трябва да загубиш още един ден? и така отново за всяка следваща промяна или следващ проект?
мисля че темата е съвсем уместна, след тестване на няколко метода, и след няколко неуспешни и после още няколко успешни опита се постига времето от 60 мин за свалянето на платката от монитора на текстолит(всичко без пробиването на отворите), и вече без да си цапам ръцете, това ми е рекорда за двустранна платка с над 500 отвора, за което единсвен проблем се явява липсата на метализирани отвори и трябва да се запоява от двете страни, но мисля че това не е чак толкова страшно имайки предвид спечеленото време .....

така че всеки който иска може да си прави доста добри платки в домашни условия
ще споделя само последните 2 метода по които съм правил, единия беше с фотолак от конрад, който отнема малко повече време но тогава нямах лазерен принтер, принтирах с мастилен на паус, след като се сдобих с лазерен принтер от тогава платките ги правя директно с тонера на принтера - принтира се или на восъчна хартия или на обикновена, нагрява се с ютия, ако е восъчна хартия сама се отлепя, ако е обикновена се кисне 2 мин във вода и после хартията се протрива с пръсти внимателно

Занимавал съм се с метални гравюри където изискванията са много по високи много години и инцидентно съм си правил платки . Познати са ми много процеси за ецване ако искате мога да ви помогна на практика за всяка технология
Според мен най добрия варният за домашни условия без компромис в качеството е следния
1. Требва да се направи хубав филм – черното да не пропуска светлина а бялото да е напълно прозрачно . Най добрия вариян е да се пусне на фотонабор а и не е толкова скъпо . възможно е да се принтира и на мастиленоструен на специално прозрачно фолио . най лошия вяриянт е на домашен лазерен принтер това почти сигурно ще доведе до провал
2 След това трябва да се обезмасли метала които в случая е мед има куп вариянти но най лесния е с строителна креда . взима се тоалетна хартия и се навлажнява и се потапя в кредата , намокря се и платката и се изтърква . После се измива добре като вече се внимава да не се пипа с пръсти . Подсушава се с хартия .Накрая се махат власинките с дамски чорапогащник .
3 Намества се едно стъкло хоризонтално слага се вестник и отгоре платката . Напръсква се с POSITIV20 май така се пише има го на доста места . изглежда ужасно но това не е проблем . отгоре се поставя рамка с опънат чорапогащник за не се праши . трябва да няма силна светлина . като изсъхне което ще стане 30 мин се слага в някои тъмен шкаф за 24 часа или се пече на 70 градуса за 30 мин. След това може да се съхранява и 1 год на тъмно . плаката е годна за употреба ако няма син цвят той се получава при светлина или е прегрята
4 експонирането става като се сложи филма върху плаката и отгоре стъкло 3-4 мм
осветява се с каквото има докато почне да посинява . става с дневна светлина 10 -30 минути . Живачна лампа 2- 10 зависи от доста неща . 500 w халогена пура . Луминесцентна виолетова пура и други
5 проявяването става с алкален разтвор .Натриева основа 2% разтвор , но най – доброто е с проявител за позитивни офсетови пластини и е евтин . метала трябва да се оголи напълно
6 измива се в леко кисел разтвор и после във вода изсушава се
7 ретуш ако има дефекти с лак за нокти
8 печи се на 70 градуса за час с това се повишава киселинно устойчивостта
9 ецването става в железен трихлорид с малко солна кисилина но е бавно и нискокочествено. Добрия вариант е галванизациония – стъклена вана залепена със силикон . между анода и катода трябва да има 10 см . 6 волта 1А на дм квадратен горе долу . електролита е 5% сярна киселина . в един момент ецването спира и се довършва в вана с трихлорид .
10 емулсията се почиства с ацетон
цялата работа е голяма вудо магия не се отчайвайте въпрос но навици е . аз мога да го направя в обор и мъртво пиян значи е възможно при желание
ако някои се захване да пита ако има проблеми
има и други методи но по мое лично мнение са по лоши

За тези които са решили да пробват метода с тонер от лазерен принтер ще споделя някой лични впечатления . Някои от тонерите черния цвят се постига с метални окиси които идеално се разлага от киселини и метода не работи. На някой от принтерите имат лош тефлонов барабан и когото се печата върху силиконова хартия (тази от самозалепващо фолио ) тонера остава върху него , това се оправя при някой принтери като се попречи на хартията да минава през печката . Някои от тонерите категорично отказват да лепнат (някой от оригиналните тонери на канон и част от новите НР) . Така че ако ще правите платки с този метод трябва да се ползва точния модел принтер и тонер . Този начин е за хора без високи очаквания и да не ги притеснява брака .

Най-голямата тънкост при Positiv 20 е да улучиш времето за светване и концентрацията на проявителя - което пък май най-много зависи от това каква лампа ще ползваш След това никакви проблеми. За ецването най-добрия вариант според мене си е солна киселина (разредена) + кислородна вода/перхидрол на вкус. Гнусно е, но не чак толкова, колкото трихлорида.

За ецването най-добрия вариант според мене си е солна киселина (разредена) + кислородна вода/перхидрол на вкус. Гнусно е, но не чак толкова, колкото трихлорида.

Да и аз потози начин ги ецвам обаче основния проблем си остава как да нанесим картината върхо тексолита

Ми тва са двата начина - фотолак или принтер + ютия. Или да си ги рисуваш на ръка. Някой ако знае нещо друго??

Преди време един познат ги даваше на ситопечат. Мисля че му излизаше към 2-3 лв. на дм2, но пък след това трябва сам да си ги ецва, пробива отворите, пък и няма маска. Така, че този вариант май не е много удачен, но за хора които нямат под ръка платкаджийница всяка една рекламна агенция е решение по този начин.

Мен един познат ми разправи за печат с лазерен принтер върху желатинова хартия. Само дето не разбрах после как се фиксира изображението върху заготовката ... Не съм го виждал в действие, добавям го само за пълнота

още един метод просто да се знае: на Productronica видях ink-jet принтер който печата със течен ец-резист директно върху платката - direct-print няма шаблони няма нагласяне и т.н., после със друга глава може да печати маска и бял печат и UV изпича едновременно, чудо за прототипи и малки серии защото печаташе по няколко квадратни метра на час и резолюцията беше към 600 dpi на сито да се скъсаш не можеш да направиш такъв бял печат, отпадат маса операции като снимане на сита, филми и прочее

отпада като опция за вкъщи защото цената беше към 300 000 EUR

Това дали някой не го е приспособил в любителски условия. Вместо трака да движи лист, да се движи носача на главите върху два паралела между които е платката... Проблем ще бъде резиста в главата, дали ще е с подходящ вискозитет да го пръскат дюзите и т.н.
Другата дивотия за проба която ми дойде наум: Платка покрита с фоторезист, горната приспособена механика, но вместо с JET глава - светодиод или слаб лазер. После стандартната химична обработка.
Навлязох в безуми идеии, но ако някой иска да пробаме. Има евтини принтерчета за проба.
Успех

това май е по-скоро за раздела безумни идеи, ама от доста време се чудя дали не може да се направи принтер за платки...
Идеята е да се използват пиезоглави (като на солвентните принтери). Това е новата алтернатива на мастиленоструйните термо глави. С една пиезоглава може да се печата с почти всякакъв материал, стига разбира се да има определен вискозитет и да не е твърде корозивен.
Има доста 3D принтери които ползват подобна технология - няколко глави и дву или повече компонентни смоли. Върху някаква основа се печата една компонента, отгоре друга и т.н. докато се получи един слой. Вурху него следващ слой и т.н.

Проблемът обаче е как да се печата метал, т.е. пистите? За да може да се използва пиезоглава, материалът трябва да е течен и в това състояние да се нанесе, евентуално друга глава може да нанесе някъв фиксатор... ама аз съм много зле с химията

Ако някой може да реши този проблем би се получила много интересна технология за печатни платки. При това платките ще са не с 1-2 слоя, а на практика с хиляди, т.е. почти 3D... няма да има нужда от виа-та, щото пистите могат да се наслагват от слой в слой...
А ако примерно освен чист метал може да се печата и някакъв резистивен материал, то даже и съпротивления ще могат да се печатат вътре в платката...
Вероятно една платка ще трябва да се печата >24 часа... но това да е проблема

вече съм го мислил
няма да стане обикновена глава - две фирми правят такива XAAR и Spectra и UV мастилата са с голям вискозитет и се подгряват на 60 C за да може да се пръска с тях
една такава глава струва между 2 и 5 000 EUR да оставим механиката и сушилнята отзад
но при всяко положение не струва като материали повече от 50 000 EUR

върнахте ме в детските години
по едно време си правех платките с кислородна вода и лимонтузу (0.5л / 5 пакетчета)
проблема е, че (1) много бавно става, (2) лесно се насища разтвора.
може накой да пробва, аз нямам желание