Ми аз знам само тая на тракера, мисля 2014 беше.

Стилът ми е почти същия, също имам запазени механични слоеве, които ползвам само за документацията, работя също 10-на години и имам събрана моя, пробвана библиотека. Разликата е че до сега си работя сам и няма кой да ми открива грешките. Нямам нищо против да ползвам и чужди отпечатъци, ако е прозвучало така, и определено стават грешки.
Не съм ползвал тази CERN, ще я прегледам. Може и да съм я теглил всъщност ...

Аз използвам само своята библиотека. Чужда трябва да се проверява и накрая времето пак колкото да си направя елемента сам. А и както Цецо спомена, понякога с цел по-четлива схема се налага да се прави отделно уго, или при по-плътен монтаж и отделен фуутпринт.

Ами аз ги миксирам, ама някой път страдам от което. Като гледам моята е около 300 футпринта някъде, ама това са корпуси генерирани основно преди 10-на години, последните години понеже рядко правя платки не съм и правил много, скоро правих за един мосфет ... и точно в тая платка съм сложил стандартния qfp .. то като работя рядко забравям как ми се казват корпусите

И ние сме като Цецо - собствена и чуждите са само за бързо "скрадване". Не познавам никой, дето е толкова луд да ползва готови библиотеки, особено пък тия дето идват с алтиума.

По отношение на футпринтовете - дори IPC-то ли не оправя бакиите? Толкова ли са шантави нашенските платкаджийници?
Ясно че не могат много, но никое от трите нива на плътност ли не им е по силите?
https://www.eevblog.com/forum/altium/l-m-and-n/
За qfn съм виждал колегите да ползват някакъв генератор - сигурно е това
[url]http://wiki.altium.com/pages/viewpage.action?pageId=3080344#IPC®CompliantBatchFootprintGeneratorReference-qfn[/url]

Ами като умаш различни термални или граунд падове на половината чипове как те оправя стандартният корпус? Ако загледаш и на доста корпуси патерна който производиъеля препоръчва за пастата е различен, това на пръв поглед като рядко правещ платки, тия дето им е ежедневие предполагам ще изложат много повече проблеми.
Само дето знам че е така и пак правя глупости.

Програматорите предпочитат готови библиотеки, железарите си правят всичко сами. SVN+SQL на отделен сървър е класика дори и за малки компании с няколко дизайнера, при това не струва нищо
Днес идваха при нас едни платкаджии на презентация с 0.3мм бга, 01005, джет солдер пейст, вейпър фейз рифлоу, и не ми се връзва изобщо да им пращам дизайн с готови библиотеки още по малко алтиумски.Ако се налага и половин час може да се отдели за компонент/футпринт, но никой разумен няма да рискува 2 седмици лийд тайм и няколко стотин паунда на платка за прототипи ако уж готовата библиотека се окаже глуха

Готови библиотеки предпочитат ама не всички, основно кододраскачите, зависи какво девелопваш, естествено няма смисъл да си правиш твоя GUI библиотека, въпореки че и тов ане е ясно, зависи от платформата, но интересно каква библиотека ще намериш ако имаш да решиш някакъв конкретен и то комлексен случай.

To IPC-то отдавна вече не е мерило за нещо освен за стандартни пасивни елементи и тривиални корпуси.

Съвременния чаркалак е толкова капризен, че и западните платкаджийници се мъчат с него и трябва донамамване. А и не е само тоя дето прави платката, тоя дето насища също има специфични изисквания.

Въобще за всеки конкретен случай се подхожда различно.

QFN-а е относително проста работа...Зора е като е в PGA вариант, когато отстрани няма метал, само отдолу. И като е на пич 0.4 или по дребно секса е анален отвсякъде. Тогава трябва много заигравка с точната големина на пада и слоя за паста, дебелината на стенсила... ако пастата дойде с малко в повече, направо катурва чипа на една страна. Последно зора брах с DFN1006-3. Като чертах платката си мислех - ба го и компонента, 3 пикливи пина... Е Тремол не успяха да се оправят като хората с това говно. Масово катурва на една страна... Едно зависи от пада, едно от пастата, едно от натиска на машината... Трябва човек да направи поне няколко грешни опита за да намери верния... и той обикновенно важи само за конкретното изделие, в следващото все някой от факторите е различен.

BGA до 0.8-0.7 също няма какво толкова да и сбъркаш. Виж на 0.5 или 0.4 става висш пилотаж, аз лично такова още не съм правил.

Да qfp e просто, но то и простото може да ти стъжни живота. С dfn и проблеми с тремол и вирус съм нямал, но навремето микронци ми разказаха играта, но те и с qfp имаха проблем, бракувах близо 80 платки, ще каже човек не е много, ама продажна цена 900 usd, и реално толкова изгубих щото беше точно по кризата и клиента не направи повечв поръчки, а ако бяха наред щях да му ги продам преди да фалира

мекуера и твърдуера в днешно време се движат по коренно различни криви.

грешки в мекуера се оправят лесно и почти без пари. грешките в твърдуера са солени, обикновено трябва редизайн и ново производство.
корпусите станаха кошмарни, технологията е на косъм (буквално, писти по 75 микрона и по-малко). цената на това удоволствие е много голяма.
в мекуера вече никой не гони ефективност - гигахерци и гигабайти бол, на смешна цена. книжките за алгоритми прашясват, ако въобще има такава в офиса. дори синиар програмисти се дзверят по ден-два като видят структури с битфилдове, мапнати в юниън. а като видят формула за изчисляване на сложността на алгоритъма, съвсем дават на късо. и ако нямат драйвер за реле, обикновено няма никакъв шанс да го цъкнат...

странното в ситуацията е, че мекуеристкия труд е значително по-високо заплатен от инженерния.

абсолютно, че и има закъснение в упралението на релето, мерено в mS, макар n-ядренния процесор с гигахерците и RAM-a. Не е като в асемблерските програми за 8bit процесори - по-малко от 1 uS .

Нищо не спира хардуеристите да сведат закъснението до 0 - като пуснат жица от копчето до релето. Ся, ако не ги устройва гъвкавостта на това решение има логики, тригери, таймери, 555 - изобщо не са длъжни да правят програмируеми продукти. Е, ако искат да спрат на фазата "абе закарах го на вход на процесора, вързах и транзисторче на изхода, айде, моята е готова, меките да се оправят" ще трябва да разчитат на някой мек. А това с милисекундите на релето мога и с хардуер да го "постигна"
Интересна е и друга тенденция - разни веб програмисти взеха да сглабят почти завършени изделия и да пускат кампании дето после някой да прехвърли хардуера на платка. Т.е. на ниво прототип се оправят с това да слагат някакви модулчета и да си играят с роботчета, принтерчета и подобни - вярно ползват "компоненти" на по-друго ниво - "моторен драйвер", "брейкаут на токов датчик".
А заплатите на хардуеристи не съм чувал да са по-ниски - по-скоро фирмите гледат да направят нещо като платформа и да го ползват 1-2-5 години, като разчитат през това време да "добавят стойност" чрез софтуер. То затова и съществуват разни фпга-а по няколко хиляди долара.

Под библиотека за програмисти имах предвид библиотека за Алтиум с която бързо да нахвърлят някоя схема тип транзистор +реле закачени на порт Щ на контролера